РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

РЕШЕНИЕ

№  260033

11.03.2021 год., 11:04 часа, гр.Димитровград,

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря Т. Д.като разгледа НАХД № 110 по описа на съда за 2021 г.,

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

            ПРИЗНАВА Г.Г.Г., род. на *** *** , грамотен, ЕГН **********, неосъждан, за  НЕВИНОВЕН в това, че на 10.03.2021 г. в гр. Димитровград е извършил непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал.2 от Указ№ 904/ 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство(УБДХ), изразена в оскърбително отношение към органи на реда, с което нарушил обществения ред и спокойствие, поради което го оправдава по повдигнатото обвинение.

            Решението подлежи на обжалване  и протест в срок до 11:04 часа на 06.07.2020 г., пред ОС- Хасково.

            В случай на подадена жалба, насрочва делото в съдебно заседание на ОС- Хасково на 18.03.2021 г. в 14:00 часа.

           

           

 

            Съдия:

Мотиви към решение № 260033/ 11.03.2021 г. по НАХД№ 110/ 21 г.по описа на РС- Димитровград.

1.      В РС- Димитровград е  внесен акт по реда на УКАЗ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство(УБДХ), с който Г.Г.Г., род. на *** ***, грамотен, ЕГН **********, неосъждан, е обвинен в това , че на 10.03.2021 г. в гр. Димитровград е извършил непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал.2 от Указ№ 904/ 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство(УБДХ), а именно- около 15:30 часа, на обществено място на ул. Оборище до ОУ „В. Левски“ се е държал оскърбително към полицейски инспектор Д., изразено в това, че при извършване на проверка във връзка с констатирано нарушение по ЗДвП демонстративно е отказал да изпълни полицейско разпореждане и да представи документ за самоличност, предприел е действия по отнемане на служебна карта на г- н Д., която прибрал в джоба си и отказал да я върне, което е станало достояние на учениците от ОУ „В. Левски“ и на присъстващите граждани на ул. Оборище“.

2.      ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Б. Иванов при ХАК пледира лиса на извършено нарушение по УБДХ, излага и аргументи в тази връзка, моли за оправдаване.

3.      Г.Г.Г. счита, че е невиновен, не бил извършил нарушение.

Нормативна основа

4.      УКАЗ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство

 

обн., ДВ, бр. 102 от 31.12.1963 г.,  изм., бр. 53 от 27.06.2014 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1998 г.) Дребно хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.

Факти по делото.

5.      Г- н Г. е на 68 години. Диагностициран е с исхемична болест на сърцето, едноклонова коронарна болест, с имплантация на излъчващ стент, плюс още три, артериална хипертония , дислипидемия и захарен диабет тип ІІ. В периода 2015- 2017 г поне два пъти е бил хоспитализиран в тази връзка. В допълнение същият имал влошено зрение, носел очила за далечно виждане. Занимавал се с бизнес. Предвид тези обстоятелства, а и с оглед възможностите си, г- н Г. използвал нает от него шофьор, тъй като ако управлявал лично кола, би поставил себе си и околните в риск. Към 10.03.2021 г. негов шофьор бил св. Т.. Липсват данни г- н Г. да се намира в полезрението на органите на реда като нарушител и/или извършител на престъпления. Притежавал ловно и лично огнестрелно оръжие, за съхранението на което бил посещаван от органите на реда периодично. Тези проверки били извършвани и от св. Г.-***, който от 2004 год. отговарял за района, където г- н Г. живеел, а  и   където бил офиса му. Така двамата се познавали.

6.      На 10.03.2021 г. служители на РУ- МВР Димитровград- св. Г. и Д. извършвали обход на района, който обслужвали- квартала в гр. Димитровград, където се намирала гореизложената локация на г- н Г.. С тях бил и стажант – св. Д.. Св. Г. от опит знаел, че често били извършвани нарушения на ЗДвП в района на ОУ „В. Левски“- най- често неправилно спиране или паркиране на МПС, предвид находящ се в близост хранителен магазин. По тази причина се насочили и около 15:30 часа преминали от там. Възприели спрял в нарушение на ул. Оборище джип „Рейндж роувър“, стъпил на пешеходна пътека. В същото време преминавали и деца, така и колата била пречка да го сторят безпрепятствено. Спрели служебният автомобил пред джипа, а св. Г. преценил, че вероятността водачът на последния да се намира в хранителния магазин е голяма, поради което излезнал от служебната кола и се отправил към магазина, за да потърси водача на колата в нарушение. Вътре възприел г-н Г. и непознатия за Г. св. Т., който всъщност бил водач на джипа, в изпълнение на служебните си задължения. Самият Т. бил заедно с Г. до магазина, тъй като знаел, че последният трудно виждал, можел да се спъне и падне. Св. Г. попитал, кой е водачът на джипа, при което Г. отговорил, че колата е негова. Св. Г. поканил Г. да излезе навън, тъй като колата е в нарушение на ЗДвП- спряла е на пешеходна пътека. След това св. Г. излезнал и отишъл до колегата си- св. Д., уведомил го, че водачът е в магазина и ще дойде всеки момент.

7.      Така Г. и Т. излезнали от магазина, Г. държал в дясната си ръка два еклера, а Т.- хляб. Св. Г. попитал, чий е автомобила, а г-н Г. потвърдил, че е негов. Тогава Г. обяснил повторно, че джипа е в нарушение и по тази причина поискал лични документи от г-н Г.. Г. казал, че няма да им даде документи и че нищо нямало да пишат. Св. Д. не познавал Г., затова настоял да му бъдат предадени документи за самоличност, през това време Г. се запътил към задна врата на джипа и остро реагирал словесно, че никакви документи няма да представи. Същевременно отправил на висок глас реплики към Д.- „какъв полицай си ти , изчезвай от тук“ , „ти не си никакъв полицай, ще се научиш за да знаеш кои са хората в града, кой да глобяваш и кой да не глобяваш“. Това провокирало Д. да извади служебна карта, ведно със значка и да я размаха в близост до Г.. Последният я хванал и отказал да я върне. Това принудило полицаите да предприемат действия, с цел да усмирят Г., който викал на висок глас и не връщал картата. Така свалили Г. на земята и му поставили белезници, откарали го в РУ- Димитровград. Там Г. продължил да недоволства на висок глас. В отделно помещение , св. Т.съставил акт по реда на УБДХ, без да присъства на съставянето Г.. Актът бил предявен на последният, той пък написал като възражение, че всичко е лъжа. Не бил издаден и предоставен препис на Г., защото според Т.в бланката не било посочена такава графа.

8.      Горните факти се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели и обяснението на нарушителя, съобразно обхвата на производството.

Правен анализ.

9.      Актът е съставен от компетентен орган и е внесен пред компетентен съд, подлежи на обсъждане по същество.

10. Предварително съдът обръща внимание на някои процесуални дефекти при издаване на акта.

11. Колкото и да е пестелив УБДХ, все пак правилата на ЗАНН важат и тук, доколкото следва да се осигури правото на обвиненият да разбере какво е обвинението против него. Така според този съд е валидно и правилото на чл.43, ал.5 от ЗАНН, в частта за връчване на препис, по аналогия и с разпоредбите на НПК, които предвиждат връчване на препис от обвинителният акт. Това е логично- именно по този начин в пълнота и на практика нарушителят може в сравнително по- спокойна обстановка да реагира на обвинението и да изгради защитната си позиция.

12. С още по- голяма сила това важи и за неговият адвокат, който няма как да е напълно адекватен, ако няма пред себе си препис от акта, за да направи релевантни и обосновани искания, да събира и оборва доказателства и тн.

13. Становището, че след като липсва възможност в „бланката“ да се посочи връчване на акт, то тогава това не се изисква е изначално неправилно. „Добрата/ лоша“ бланка не извинява актосъставителя да действа като такъв, а особено – в производство по УБДХ, където актът има решително и по- съществено значение от колкото в общо производство по ЗАНН.

14. Общият извод тук е, че не е предоставена достатъчно възможност на нарушителя да разбере обвинението, съответно- тук имаме нарушаване на правата му.

15.  УБДХ обаче е едно от малкото нормативни основания в България за провеждане на първично правосъдие, което съдът осъществява- първично събиране на доказателства и разследване от съда и произнасяне по същество. В този смисъл, според становището на този съд, дори и такъв процесуален дефект не може да доведе до изводът,  делото да не се обсъди по същество и да се счете, по аналогия със ЗАНН, че е достатъчно нарушението по процедурата да доведе до незаконосъобразно обвинение, т.е. да се постанови оправдателно решение по смисъла на чл. 6, ал.1, б.(в) от УБДХ.

16.  Така, в изпълнение на своето задължение, съдът насочва вниманието си към установеното в този процес, касаещо твърдяното нарушение на закона- чл.1, ал.2 от УБДХ

17. В случаят  има неправилно паркирал лек автомобил- на пешеходна пътека. Това е възприето от униформени служители на реда, които преценяват, че следва да санкционират виновният за това. Тези си действия извършват в присъствие на обучаем- св. Г., което очевидно ги мотивира да положат стриктно усилия най- просто казано-   да му се покаже какво трябва да се върши в такава ситуация. Извежда се също така, че най- старши тук се явява св. Г..

18. Нарушението на ЗДвП изисква установяване на нарушителя, в случаят с неправилното паркиране, това без съмнение е водачът на МПС- то. Така не е от значение чие е МПС- то, това би имало отношение към проверка за други обстоятелства, но не е и повод да се насочва вниманието към собственика, който може да бъде юридическо лице, може да не присъства, да не управлява и тн. В обобщение, интерес представлява водачът на МПС- то, който е потенциалния нарушител, всички други са без значение.

19. Полицаите обаче насочват изцяло вниманието си към собственикът, което не е логично поведение. На първо място объркване идва от питанията и от отговорите на Г.. По- скоро за този съд , отчитайки конкретната ситуация на въпрос кой е водач, а вероятно- чий е автомобила, те получават коректен отговор- колата е моя, твърди Г.. Тук има противоречиви показания на разпитаните полицаи, но пък е ясно, че те са във възможност да оценят факта, че Г. не е водач- видимото присъствие на св. Т., насочването на Г. към задна врата(пътническа) и тн. Не може да се стигне до друго заключение, освен очевидното- че когато Г. и Т. са в близост до паркираният джип, за Г. и Д. е достатъчно обосновано да счетат, че нарушител на ЗДвП е Т., не Г..

20. Тук момента е ключов. Вместо да насочат вниманието си към Т., полицаите изцяло се обръщат  към Г., искат от него документи, а не от Т..

21. Г. познава Г., 17 годишният му опит на полицай в този квартал, личното му присъствие в негов офис и множество други обективни предпоставки- например ограничената численост на населението в обслужвания от Г. ***, не малката известност на Г. в качеството му на гражданин, живущ и упражняващ реално дейност именно там и др., не поставят под съмнение факта, че самоличността на Г. е ясна.

22. Разбира се, това не е пречка да му се искат документи за самоличност. Поставя се въпроса- за какво му е било това действие на Г.. Полицаите вече са наясно  съобразно обективните факти, че нарушителя е друг. Наясно е поне старшият служител на МВР и със самоличността на Г..

23. Нека се обърне внимание на правото на полицейските служители да установяват самоличността на даден гражданин, което за пълнота и прегледност ще бъде цитирано тук:

ЗМВР, Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи;

5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

24. Очевидно е, че правата на полицая не се безгранични, дори и в случаите на проверка на самоличността. Проверката може да се извършва при определените в чл. 70, ал.1 от ЗМВР. Пак така, без съмнение не са налице предпоставките на т.1, т.4 и 5 от същата норма. Остават хипотезите- необходимост от разкриване на нарушения и проверка на редовност на документи. По причините, изложени от този съд, първата вероятност не е налице, тъй като нарушителя е друг и видимо е безсмислено да се разпитва Г. за нарушението на ЗДвП. Що касае варианта „контрол по редовността на документи“, хипотетично такава възможност има. От събраните по делото доказателства- в частност от показанията на  св. Г. и Д. стана ясно, че искането за предоставяне на документите е всъщност свързано зка с осъщественото нарушение на ЗДвП, а не с контрол редовността на личните документи.

25. Съвсем не  е било необходимо установяване самоличността на Г.. В тази връзка е и хипотезата на чл. 70, ал.2 от ЗМВР- годният начин за това несъмнено е факта, че най- старшият полицай – св. Г. лично го познава.

26. Общият извод е, че в началният етап, без логична, видимо законосъобразна причина, вместо да установят самоличността на нарушителя на ЗДвП- водачът на джипа, полицейските служители ангажират цялото си внимание към Г., без да са налице предпоставките на чл. 70, ал.1 от ЗМВР.

27. Несъмнено се установи в настоящото производство, че г- н Г. не изпълнява даденото разпореждане да полицейските служители, което е в нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Несъмнено също така се установи, че говори на висок глас на обществено място, с думи , които биха могли да се тълкуват като неуважителни, но пък насочени към неизпълнение на разпореждането. Също така за този съд без съмнение се установи, че в ръцете му попада служебна карта и знак на св. Д.- формен полицай, като отново не изпълнява задължението си да ги върне. По- нататък се установи по несъмнен начин, че това поведение дава основание на полицейските служители да използват физическа сила и помощни средства- белезници, привеждайки Г. в контролируемо от тях състояние и го отвеждат в РУ- Димитровград, а едва там той връща служебната карта.

28. Този съд намира две независими основания ,на база които г- н Г. не следва да носи отговорност за извършеното от него по реда на УБДХ.

29. Първият от тях е липса на съставомерни елементи от обективна и субективна страна за нарушението хулиганство.

30. Обвинението на практика, приведено към изискванията на чл. 1, ал.2 от УБДХ е, че поведението на Г. е равно на оскърбително отношение и държане към органите на властта чрез скарване,  с които се нарушава общественият ред и спокойствие. Така за да е налице състава на нарушението, то следва действията на Г. да са насочени към нарушението на общественият ред и спокойствие.

31. Всъщност, до намесата на органите на реда, общественият ред и спокойствие  е в изискуемото за обществото състояние на изискуем покой. Неизпълнението на полицейското разпореждане последва от обстоятелството, че е свързано с една неаргументирана по смисъла на ЗМВР проверка на самоличността на Г..

32. В съзнанието на гражданина Г. е ясно обективирано, а и подкрепено от всички факти, че автомобила е паркиран в нарушение на ЗДвП. Знае, че не е той извършителя, а това е неговият шофьор, наясно е, че същото лесно е възприето и от полицаите. Нелогично е по тези причини да му се извършва лично на него проверка. Още по- нелогично е, при положение, че най- малко св. Г. лично го познава, да има нужда да се легитимира с представяне на документи пред него. Казано по друг начин, той счита, че е налице с нищо непровокирани действия на полицейските служители към него. В крайна сметка, очакването на всеки гражданин към полицейските служители е, че ако не е извършил нарушение, да не бъде подлаган необосновано на ограничаване на свои лични права, включително и да бъде неоснователно проверяван.

33. Така действията на Г., макар и по- емоционални, са насочени не към нарушаване на общественият ред, а към неизпълнение на полицейско разпореждане. В частност той поисква св. Д.  да се легитимира, тъй като не намира за правилно, без да е извършил нарушение да му се иска проверка на документите.

34. Действително факт е, че отказва да върне служебната карта на св. Д. и я задържа в себе си. Това също трудно може да обоснове хулиганство, а по-  скоро отново е свързано с неизпълнение на разпореждането.

35. Следва да се отбележи, че използваните от Г. думи и изрази не биха могли да се квалифицират сами по себе си като обидни, тъй като не съдържат унизяващи честта и достойнството квалификации, а поставят под съмнение пригодността на свидетелите да действат в служебното им качество, т.е. съдържат негативна оценка за действията им.

36. Не е установено по несъмнен начин, че по време на отказа да изпълни разпорежданията е имало налице публика. По- скоро от доказателствата по делото е видно, че служители на магазина и гражданите обръщат внимание едва когато Г. влиза в контакт с полицейските служители и бива повален на земята за поставяне на белезници, т.е. когато осъществява съпротива при задържането си.

37. Съпротивата при задържането сама по себе си не означава хулиганство.

38. Умисълът на Г. не е да наруши общественият ред, а да откаже да изпълни полицейско разпореждане.

39. За този съд по- важен е вторият довод за оправдаване на Г., който следва от тълкуване на правните принципи, подкрепени по смисъла на чл. 5, ал.4 от Конституцията, през приетите постановки в правото на Европейски съюз(ЕС).

40. Дейността на МВР е насочена на първо място към защита на правата и свободите на гражданите(чл.2, ал.1, пр.І- во от ЗМВР), едва след което идва опазване на общественият ред(чл.2, ал.1, пр. предпоследно от ЗМВР). Принципите , въз основа на които МВР осъществява дейността си, също са систематично отразени в закона. На първо място е спазване на Конституцията(чл. 3, ал.1, т.1 , пр.І- во от ЗМВР), по- нататък е зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство(чл.3, ал.1, т.2 от ЗМВР), а едва след това идва ред на принципа на защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения(чл.3, ал.1, т.7 от ЗМВР).

41. Систематичната подредба не е произволна, а има съществено значение. На първо място законодателят е приел, че властта на служителите на МВР е дадена да гарантира и да пази гражданина и неговите субективни права, гарантирани от Конституцията като основно право(чл.6 от Конституцията). Това е особено важно и не трябва да се забравя- МВР е основен гарант, за да може всеки гражданин да се чувства свободен, когато последният не нарушава закона не само да очаква и реципрочно поведение от страна на полицията, но и последната да способства всеки гражданин , когато има затруднения / пречки при упражняване на правата си, да бъде пазен от полицията.

42. Този принцип е изцяло прокаран, когато са формулирани и правомощията на служителите на МВР. Така полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, но само когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции(чл.64, ал.1 от ЗМВР), т.е. не може да става на принципа , че имат това право, обратно- че упражняване на това право трябва да е обусловено от заона. Гражданите трябва да ги изпълняват, освен ако не са налице предпоставките на чл. 64, ал.4 от ЗМВР.

43. Ако обаче разпореждането не е необходимо за да се изпълни функцията по гарантиране правата на гражданите или нарушение на общественият ред, както в случая- не кореспондира с предпоставките на чл. 70, ал.1 от ЗМВР, не е било необходимо и в контекста на чл. 70, ал.2 от ЗМВР- можело е да се извърши и по друг начин, се поставя въпроса и за правомерност в действията на служителите на МВР. Този въпрос може да бъде преценен единствено инцидентно в настоящото производство, за неговите нужди, но не може да бъде и подминат, нещо повече- той е същественият по това дело.

44. Дълбокото убеждение на настоящият съдебен състав e , че принципът „никой не може  да извлича изгода от собственото си нарушение“[1], е релевантен и в правоотношението  „МВР- гражданин“. Така е трудно обяснимо, защо ако е налице едно поставено под съмнение от към законност действие на орган на МВР, да се наказва гражданин и то със сравнително суровите санкции на УБДХ, включващи и ограничаване на основни права.

45. По-нататък, за да бъде обосновано разпореждането, което по същество е актът по  засягането на субективното право, то  трябва да е само в необходимата и достатъчна степен, за да преодолее осъществяваната реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха за обществения интерес. Мерките трябва да бъдат такива, че защитавайки императивния обществен интерес, да засягат в най-малка степен правата на частното лице Изискването мерките да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице означава, че те "не могат да бъдат основани на външни за конкретния случай" факти, а "изключително на личното поведение"[2].

46.  Връщайки се към казуса, имаме едно или няколко нарушения на ЗДвП, които сами по себе си са леко наказуеми- глоба от 10 или 20 лв.(за неносене на документи и неправилно паркиране- чл. 183,ал.1, т.1 и 2 и ал.2, т.1 с. чл.), но по- важното е, че те не са извършени от Г.. Може и да се приеме, че последният е нарушил по някакъв начин ЗБЛД, където глобата варира от 20 до 200 лв., в последствие също и чл. 257 ЗМВР, където би бил поставен под угроза за глоба от 50 до 500 лв. Тези нарушения обаче са следствие на причината, поради която е издадено полицейското разпореждане за представяне на документи, което според този съд е неправилно и без основание.

47. Взимането на служебната карта от Г. в хода на ситуацията, довежда до ескалация на напрежението, от което се стига до упражняване на физическа сила от органите на реда, поваляне на Г. на земята и поставяне на белезници. За съда тук действията на полицаите вече се явяват правомерни и не прекомерни, тъй като Г. отказва да върне картата, което обуславя по- активни средства, които полицията има право да приложи.

48. От друга страна Г. както се установи е човек на зрялата възраст от 68 години към инцидента. Той е сериозно болен- има поставени най- малко четири стента, диабет, силно влошено зрение. Не са необходими специални познания на този съд, за приеме, че при конфликтна, стресова ситуация , би могло да се провокира тежка реакция , която да доведе до сериозни а и фатални последствия за живота и здравето му. Несъмнено случилото се е такава потенциална ситуация.

49. Подобни неща са се случвали- при използване на полицейска сила при задържане на лица, последните по една или друга причина са умирали – и в България[3], и в чужбина, като отзвука в обществото е огромен[4]. Непоколебимото желание на този съд е, гр. Димитровград и в частност- служителите на МВР да не се сдобиват с печалната известност на Минеаполис и служителите на реда там.

50. На пръв поглед не може да се очаква полицейските служители да са наясно със здравословно състояние на всяко едно лице, към което прилагат репресия. Законът обаче неслучайно  в чл.2, ал.1, пр.І- во от ЗМВР поставя на първо място живота и здравето на гражданина, което идва да подчертае ангажимента на силовата структура към всички последствия, които биха настъпили при изпълнение на функциите по охрана на реда.

51. Така или иначе проверката за документи, която не съответства на изискванията на чл. 70 от ЗМВР отключва и предизвиква описаният по делото инцидент, а по щастлива случайност фатални последици за живота на Г. липсват, ако и използването на физическа сила и помощни средства да е било вече наложително от страна на полицаите.

52. В контекста на горното, съдът не намира правно основание в УБДХ или НК, което да снеме отговорността от г-н Г.. Но принципа на чл. 5, ал.4 от Конституцията има пряко приложение във всеки един аспект на вътрешното ни право, включително и при наказателното. Единственият възможен правен механизъм, според този съдебен състав е, че Г. не може да бъде признат за виновен, респективно- наказан по реда на УБДХ, защото не носи отговорност за действията си, тъй като те са провокирани от неправомерна проверка- поведение на органите на МВР.

Мотивиран така, съдът постанови своето решение.

 

 

Съдия: