№ 444
гр. Горна Оряховица, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120102285 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците А. Х. Б., С. П. А. и С. Д. К. твърдят, че на 01.09.2021 г. на път
50003 – на разклона за с.Първомайци по пътя Велико Търново – Русе, лек
автомобил ***, модел ***, с рег. № *** отнел предимството на лек,
автомобил, управляван от ищцата С. П. А., в който пътували другите две
ищци, и като не спрял за да го пропусне, предизвикал пътнотранспортно
произшествие (по-долу ПТП) с материални щети и пострадали. Твърди се, че
в резултат от произшествието С. Д. К. получила оток и палпаторна болка на
шията двустранно с ограничен обем на движение; оток и хематом на дясно
рамо; оток и хематом косо на гърдите, започващ от дясно рамо към ляв
хълбок, приблизително 25х5 см., хематом под пъпа 5х15 см., оток и хематом
на лява мишница и рамо странично 7х11 см., хематом под лява гърда 5х6 см.,
хематом лумбално в ляво с диаметър 8 см., оток и хематом на дясно бедро и
дясна подбедрица странично. Сочи се, че в резултат от произшествието С. П.
А. получила оток и хематом на челото в ляво с диаметър 3 см.; хематом
темпорално в ляво 3х3 см.; оток и ограничен обем на движение в шията
двустранно; оток, хематом и охлузване на ляво рамо, лява ключица и към
стернума приблизително 10х20 см.; хематом на дясна гърда, минаващ
странично към хълбока; хематом лумбално вляво 5х8 см.; хематом на дясно
рамо и дясна мишница 5х10 см.; хематом на дясна лопатка долен полюс с
диаметър 6 см., охлузване и хематом на двете колена отпред с диаметър
1
приблизително 6 см., посттравматичен препаталарен бурсит двустранно, оток
и хематом на лява подбедрица. Твърди се, че от произшествието А. Х. Б.
получила оток и хематом на долната устна в ляво, рана по вътрешната
повърхност 3 см.; оток на брадата вляво, слизащ към шията 4х6 см.; оток и
хематом странично от дясна гърда 5х8 см.; оток и хематом лумбално вдясно
8х8 см.; хематом на ляво рамо, слизащ към стернума 7х15 см.; хематом на
двете колена и двете подбедрици отпред; посттравматичен тромбофлебит на
лява подбедрица; оток и хематом на двете китки с ограничен обем на
движенията. На всяка от ищците били извършени по два допълнителни
медицински прегледа. С. Д. К. извършила разходи за закупуване на
предписаните й лекарствени медикаменти от 22,43 лв., С. П. А. – от 65,62 лв.,
а А. Х. Б. – от 34,59 лв. Твърди се, че дългият и болезнен период на
възстановяване на всяка от ищците включвал множество неудобства и
неразположения в ежедневните дейности, а наред с физическите болки и
страдания, инцидентът причинил на всяка от трите ищци негативни
психически изживявания, страх, стрес и психически дискомфорт.
Твърди се, че към 01.09.2021 г. за причинени вреди от управлението на
лек автомобил марка ***, модел ***, с рег.№ *** бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД
„ОЗК застраховане“. Сочи се, че по претенции на ищците ответникът
образувал преписка по щета № 0411-500-0007-2021. Ответникът предложил
сключване на извънсъдебно споразумение за сумите по 1 250 лв. –
обезщетения за претърпените от всяка от ищците неимуществени вреди;
22,43 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от С.К.; 65,62 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, претърпени от С.А. и 34,59 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от А.Б., но предложението
било отказано от ищците. Молят за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетения, за претърпените от
произшествието вреди, както следва: 7 000 лв. – за причинени на А. Х. Б.
неимуществени вреди; 34,59 лв. – за причинени на А. Х. Б. имуществени
вреди; 7 000 лв. – за причинени на С. П. А. неимуществени вреди; 65,62 лв. –
за причинени на С. П. А. имуществени вреди; 7 000 лв. – за причинени на С.
Д. К. неимуществени вреди; 22,43 лв. – за причинени на С. Д. К. имуществени
вреди, ведно със законна лихва върху сумите от датата на уведомяването на
ответника до окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК застраховане“ признава, че е страна по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с твърдяното от
ищците съдържание, че е настъпило ПТП на 01.09.2021 г. и че е получил
претенция за заплащане на вреди от произшествието, по която била
образувана преписка по щета № 0411-500-0007-2021. Оспорва водачът на лек
автомобил ***, модел ***, с рег. № ВТ7622КН С.С. да е действал виновно и
противоправно, като сочи, че вина за произшествието има и С. П. А., която
като водач на другия автомобил – ***, с рег. № ***, не се е движила със
2
скорост, позволяваща да спре пред възникналата опасност на пътя. В хода на
производството обосновава съпричиняването от тази ищца и с
обстоятелствата, че тя не се е движила най-вдясно на пътното платно,
предприела безпричинно навлизане в лентата за насрещно движение, не е
намалила скоростта на движение при възникналата опасност и не е
предприела спиране при настъпване на критичната ситуация. Оспорва, че
ищците са получили твърдените травматични увреждания и оспорва
твърденията за продължителност на възстановяването. Твърди, че А. Х. Б. и
С. П. А. не са провели предписаното им медикаментозно лечение. Оспорва
получаването на смущения в емоционален и психичен план от всяка от
ищците в твърдяната степен. Възразява, че размерът на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди е прекомерен. Твърди, че С. Д. К. и А.
Х. Б. не са били с поставен обезопасителен колан, като сочи, че ако го бяха
поставили биха избегнали или намалили телесните увреждания. Не оспорва
по размер претенциите за причинени имуществени вреди на С. Д. К. и А. Х.
Б.. Признава, че е предложил сключване на извънсъдебно споразумение, но не
е знаел, че водачът на лек автомобил ***, модел *** обжалва издаденото
наказателно постановление. Счита, че обезщетение за забава би се дължало
след 21.12.2021 г. – 3 месеца след изтичане на срока за произнасяне по
доброволната претенция. Моли за отхвърляне на предявените искове, а в
условията на евентуалност – за присъждане на обезщетения в по-нисък от
претендирания размер. Претендира присъждане на разноски и възразява за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 165/01.09.2021
г. и останалите материали по преписката, показанията на свид.С.С.,
обясненията на ищцата и заключението по автотехническата експертиза, се
установява, че на 01.09.2021 г. около 17,20 часа ищцата С. П. А. управлявала
собствения си лек автомобил марка ***, модел ***, с рег.№ *** (по-долу само
лек автомобил ***) по първокласен път I-5 в посока от гр.Велико Търново
към гр.Русе (от юг на север). В автомобила пътували ищците С. Д. К. на
предна дясна седалка до водача и А. Х. Б. на задна седалка вляво зад водача. И
трите ищци били с поставени обезопасителни колани. Времето било
слънчево, а асфалтът – сух.
На км 94+285 се намирало кръстовище с път 50003 от с.Първомайци,
разположен перпендикулярно и източно спрямо първокласния път. В участъка
на кръстовището първокласният път бил покрит с дребнозърнест нормално
износен асфалт. Южно от кръстовището участъкът бил прав, без наклон на
пътя, с последващ след кръстовището много дълъг и плавен завой наляво в
посока север. Пътното платно в северната част на кръстовището било с обща
широчина 12 м. с три ленти за движение, от които най-източната с широчина
3
4,4 м. за движение направо в посока гр.Русе, средната – с широчина 3,8 м.,
предназначена за завиване на ляво от гр.Русе към с.Първомайци и най-
западната с широчина 3,8 м. за движение направо към гр.Велико Търново.
Средната лента била отделена от западната с двойна непрекъсната линия, а от
източната – с единична непрекъсната линия. Платното в южната част на
кръстовището било с обща широчина 14 м. с три ленти за движение, от които
най-западната – с широчина 3,8 м. за движение направо в посока гр.Велико
Търново, средната – със същата широчина за движение направо към гр.Русе и
най-източната – с широчина 6,4 м., започваща на 140 м. южно от
кръстовището – за завиване надясно към с.Първомайци. Средната лента била
отделена от западната с коси успоредни линии, а от лентата за десен завой – с
единична непрекъсната линия, която преди кръстовището се преобразувала в
коси успоредни линии. Маркировката била силно износена и слабо
забележима. На 300 м. южно преди кръстовището от дясно на пътя по посока
на движение от гр.Велико Търново към гр.Русе бил поставен пътен знак „В26
– „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ с означение
60 км/ч и пътен знак „В24 – „Забранено е изпреварването на МПС“, а на 170
м. – пътен знак „А26 – Пресичане на път без предимство“.
Път 50003 в участъка преди кръстовището бил двулентов с двупосочно
движение, покрит с дребнозърнест нормално износен асфалт без дупки или
неравности. Видимостта преди кръстовището в посока гр.Велико Търново
била над 200 м. Широчината на платното в зоната преди кръстовището била
6,4 м. с обособени четири ленти, съответно за завиване надясно към гр.Русе,
наляво към гр.Велико Търново, за движение в посока с.Първомайци за
завиващите наляво от гр.Русе и надясно – от гр.Велико Търново. Между
лентата за завиване наляво към гр.Велико Търново и за движение към селото
на завиващите наляво от гр.Русе нямало налична маркировка, а останалите
били отделени с коси успоредни линии. В маркировката от коси успоредни
линии между лентите за завиване надясно към гр.Русе и наляво към
гр.Велико Търново бил поставен пътен знак „Б2 – Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“.
Ищцата се движила в полагащата й се пътна лента и се намирала на
около 76 м. южно от кръстовището, когато видяла, че на път 50003, на
линията на знака Б2 се намира в покой и предна част насочена на запад лек
автомобил ***, модел ***, с рег. № *** (по-долу само автомобил ***),
управляван от свид.С.С.. Свидетелят възприел приближаващия автомобил на
ищцата, но преценил, че ще има достатъчно време за извършване на
маневрата завиване наляво към гр.Велико Търново, при което започнал
движението си по крива в посока югозапад. След 1,8 секунди лекият
автомобил *** изминал 5,7 метра по кривата на завоя и заел с целия си обем
лентата за движение на намиращия се на 42,5 м. от него лек автомобил ***.
Ищцата С.А. видяла това, но не предприела аварийно спиране, очаквайки, че
свидетелят ще преустанови маневрата и ще я пропусне. За да се размине с
този автомобил, тя предприела заобикаляне чрез завиване наляво, навлизайки
4
преди кръстовището в лентата за насрещно движение със скорост 59,04 км/ч.
Автомобилът *** продължил движението си в посока югозапад със скорост
16 км/ч. За времето от 4,04 секунди от началото на маневрата, той изминал
общо 12,75 м. по кривата на завоя. Когато предната му част навлязла в
западната лента за движение към гр.Велико Търново, непосредствено до края
на косите успоредни линии, настъпил удар с автомобила ***, намиращ се с
предна част насочена на северозапад. Ударът бил челен за автомобила *** и
страничен (ляв) и кос за автомобила ***. В следствие на удара лекия
автомобил *** се завъртял около оста си по часовниковата стрелка, а лекия
автомобил *** – около оста си в посока обратна на часовниковата стрелка.
Двете превозни средства продължили движението си заедно в посока
западния банкет и преустановили движението си, достигайки банкета с
предна част, насочена на запад, съответно – на северозапад, в каквото
полобжение били фиксирани чрез фотоснимки.
В протокола за ПТП било удостоверено, че след произшествието по
двата леки автомобила имало видими деформации, като по лек автомобил ***
те били в предна част, а по лек автомобил *** – в предна и странична лява
част. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
445063/01.09.2021 г., въз основа на който било издадено Наказателно
постановление № 21-0268-001217/04.10.2021 г. на ВПД Началник сектор към
ОД МВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица. С него на свид.С. била
наложена глоба за нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП – за това, че на кръстовище
не пропуснал движещото се по пътя с предимство пътно превозно средство.
Наказателното постановление било обжалвано от свидетеля, за което било
образувано НАХД № 827/2021 г. по описа на съда.
Съгласно заключението по задача № 2 от експертизата, опасната зона
на спиране на лекия автомобил *** при средна скорост на ускорителното
движение от 0 до 16 км/ч е 5,67 м., а на лекия автомобил *** – 43,38 м. при
скорост 59,04 км/ч. Заключението по задача № 4 установява, че основна
причина за настъпване на произшествието е неправилната преценка на водача
на лекия автомобил *** на пътната обстановка – положението и скоростта на
лекия автомобил ***, както и надценяване на техническите възможности на
управлявания от него автомобил. В тази връзка при изслушването вещото
лице изяснява, че лекият автомобил *** има техническа възможност за
максимално ускорение при пълно подаване на газта от 1,56 m/s², което е
много по-бавно ускорение от всеки по-съвременен автомобил. За сравнение
привежда данни за автомобил от класа на лекия автомобил ***, при който
максималното ускорение е над 2,5 m/s². Според вещото лице второстепенна
причина за произшествието е грешната реакция на ищцата, която вместо
аварийно спиране, предприела заобикаляне отляво. При изслушването си,
вещото лице изяснява, че скоростта на ищцата е давала възможност за
аварийно спиране преди мястото на удара, както и евентуално за
продължаване на движението с по-ниска скорост и разминаване със
завиващия автомобил ***.
5
Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването
на ПТП, както и участвалите автомобили, водачите и поведението им преди и
по време на произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства – констативен протокол за ПТП и останалите
материали по преписката, частично показанията на свид.С.С., частично
обясненията на ищцата и заключението по автотехническата експертиза. Като
официални свидетелстващи документи, протоколът за ПТП и докладната
записка съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползват с материална доказателствена
сила за удостоверените в тях непосредствено възприети от длъжностните
лица факти и извършените от и пред тях действия. Така те установяват датата,
часа и мястото на произшествието, участниците, пътниците и автомобилите,
видимите щети по всеки от автомобилите, които в случая са безспорни между
страните. Както ответникът сочи, протоколът за ПТП самостоятелно не би
могъл да установи механизма на настъпване на произшествието, доколкото не
съдържа нито свидетелство от съответния надлежен орган, нито изявление на
някого от участниците за обстоятелствата или причините, довели до него.
Констатациите в него, ведно с фиксираното със снимков материал
местоположение на всеки от автомобилите и вида, мястото и размерите на
следите от деформации по автомобилите, обаче, съставляват обективните
данни, въз основа на който механизмът на настъпване на произшествието
може да се установи посредством опитните и научните правила чрез
автотехническа експертиза, която едновременно да послужи за проверка на
гласните доказателствени средства.
Заключението по експертизата се възприе изцяло като пълно,
обективно, обосновано и компетентно дадено и послужи на съда да изгради
въз основа на него фактическите си изводи относно механизма на настъпване
на произшествието. Заключението е изцяло съответно както на данните за
участъка, в който е станало произшествието, така и на обективните находки за
деформациите по двете превозни средства и местоположението им след
удара. Посоченото е дало възможност на вещото лице да отговори с
категоричност на спорния въпрос дали маневрата на лекия автомобил *** е
била завършена към момента на удара и в какво положение се е намирало
това превозно средство спрямо оста на пътя и автомобила ***. Вида и
местоположението на деформациите по лекия автомобил ***
безпротиворечиво сочат, че маневрата не е била завършила, съответно
автомобилът не е бил с целия си обем в лентата за насрещно движение към
момента на удара. В противен случай деформациите по автомобила биха били
в предната му част, докато от снимковия материал е видно, че ударът е
настъпил в областта на левия калник и предната лява гума. Друго
свидетелство, че маневрата не е била завършила, е местоположението на
двата автомобила след удара – те продължили движението си в една посока,
спирайки заедно в западния банкет. Това ясно показва, че са били
разположени косо спрямо оста на пътя, един срещу друг, завивайки наляво.
По всички тези съображения, съдът счете за недостоверни показанията на
6
свидетеля, в частта, в която сочи, че маневрата му е била завършена.
Оспорването на експертизата от ответника не се основава на
непълноти или необоснованост, а единствено на това, че заключението не
обслужва тезата на страната. Тук следва да бъде посочено, че при изясняване
на причините за настъпване на ПТП, вещото лице изследва действията и на
двамата водачи, сочейки, че свидетелят С. неправилно преценил разстоянието
на автомобила ***, скоростта му на движение, пътната обстановка като цяло,
както и техническите възможности на автомобила. Същото явно личи от
съдържанието на показанията му, според които видимостта му към гр.Велико
Търново е поне половин километър (обективно 200 м.), колата на ищцата била
на повече от 100 м. (обективно на по-малко от 100 м.) и започнал и
приключил бързо маневрата (за повече от 4 секунди не е могъл да я завърши).
Не е съответно на експертизата, че вещото лице не е отчело поведението на
ищцата, доколкото и в заключението, и при изслушването, вещото лице
подчерта, че ищцата е имала възможност да спре до покой преди мястото на
удара, а реакцията й по предприемане на заобикаляне (завой наляво), е
неправилна с оглед пътната ситуация. При формиране на фактическите си
изводи съдът не взе предвид обясненията на ищцата за последователно
спиране и тръгване на лекия автомобил ***, доколкото същите твърдения са
изгодни за страната, а за тях не са ангажирани нито други доказателства, нито
има обективни данни (следи). По същите съображения не се взеха предвид и
гласните доказателствени средства в частта по промяна на скоростта на лекия
автомобил *** преди удара – обясненията на ищцата, че е намалила скоростта
и показанията на свид.С., че скоростта била увеличена. За последното вещото
лице сочи, че би било оправдано за да се извърши по-бързо маневрата
заобикаляне, но от своя страна това предполага достоверност на обясненията
относно колебливото извършване на маневрата от лекия автомобил *** чрез
няколкократно спиране и потегляне. Посоченото, обаче, е от категорията на
житейските предположения, които самостоятелно и без други доказателства
не биха могли да формират фактическите изводи на съда. Че ищците били с
поставени обезопасителни колани се установява с категоричност както от
задача № 6 на съдебно-медицинската експертиза, съгласно която и трите имат
съответното характерно травматично увреждане, както и от показанията на
свид.А., видяла разкъсаната от притискането на колана блуза на майка си още
преди пристигане на линейката.
Видно от констативния протокол и докладната записка и трите ищци
били откарани с линейка на Център за спешна медицинска помощ при
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – гр.Велико Търново, констатирани били
натъртвания и охлузвания и били освободени за домашно лечение. Свид. П.
К. – син на С.К. посочва, че майка му била откарана с линейка в болница и
той я видял едва след това. С оглед посоченото, доводът на ответника, че на
С.К. не й била оказана спешна помощ, не е съответен на тези данни от
официални свидетелстващи документи и показания.
Свид.М. Б. – съпруг на ищцата А.Б. сочи, че отишъл на мястото на
7
инцидента още преди идването на полицията и линейката. Видял кръв по
устната и по веждата на ищцата, а след това – и рана по гърдите. Свидетелят
разказва, че при рентгенография в болницата във Велико Търново не били
установени счупвания. От медицинско свидетелство № 1029/03.09.2021 г. и
амбулаторен лист № 10515/03.09.2021 г. се установява, че при преглед на
ищцата А.Б. два дни след произшествието били констатирани оток и хематом
на долна устна вляво, рана по вътрешната повърхност 3 см., оток на брадата
вляво, слизащ към шията 4х6 см., оток и хематом странично от дясна гърда
5х8 см., оток и хематом лумбално вдясно 8х8 см., хематом на ляво рамо,
слизащ към стернума 7х15 см., хематом на двете колена и двете подбедрици
отпред, посттравматичен тромбофлебит на лява подбедрица, оток и хематом
на двете китки с ограничен обем на движенията с давност 24-48 часа.
Свидетелят Б. установява, че при този преглед на ищцата били предписани
обезболяващи и „Аспитин протект“ с цел разреждане на кръвта, защото
кръвонасяданията били притеснителни за лекарите. От фактура №
**********/03.09.2021 г. с фискален бон № 1018753 0087/03.09.2021 г. се
установява, че А.Б. закупила лекарствените медикаменти „Аспирин протект“
и „Диосвен“, за което заплатила 34,59 лв. При контролните прегледи на
07.09.2021 г. и на 15.09.2021 г. (амбулаторни листи съответно №
005237/09.09.2021 г. и № 005364/15.09.2021 г.) били констатирани умерено
изразен оток на шията двустранно, повече слизащ към ляво рамо и лява
лопатка, палпаторна болка в областта на лявата лопатка, ограничен обем на
движенията в шията, хематом лумбално, по-изразен в ляво, слизащ към левия
глутеус, оток и хематом на ляво коляно медиално, слизащ по лява подбедрица
до ляво стъпало, реактивен тромбофлебит на подбедрицата, оток и хематом
под дясна гърда с палпаторна болка по хода на 7-мо и 8мо ребро. При тези
прегледи била предписана лекарствена терапия – „Алл доне“, „Парацетамол“,
„Диосвен“, „Дорета“, „Дексинал“, „Аспирин протект“ и „Лиотон гел“. При
изслушването вещото лице установява, че ако ищцата не бе провела това
лечение би се възстановила много по-бавно, за което няма данни. Свид.Б.
посочва, че в хода на възстановяването краката, ръцете и гърдите на ищцата
били много насинени, а единият й крак бил синьо-лилав от областта над
коляното до долу. Свидетелят установява, че този крак бил третиран с
предписаните лекарствени медикаменти за мазане и компреси с лед. Видно от
болничен лист № Е20212137451/15.09.2021 г. и болничен лист №
Е20212137663/30.09.2021 г., ищцата А. Х. Б. била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 15.09.2021 г. до 15.10.2021 г. Видно от
представените графици на работните сметни от работодателя „Екстрапак“
ООД, за ищцата А.Б. били предвидени редовни смени през месеците
септември и октомври 2021 г., но дните между 02.09.2021 г. и 15.10.2021 г.
били отбелязани като ползване на болничен.
Свид. Ц. А. – дъщеря на ищцата С.А., посочва, че отишла на мястото
на произшествието веднага след обаждане от майка си. Когато пристигнала
все още не били дошли полиция и линейка. Видяла, че майка й се държи за
8
гърдите и изпитва затруднения при дишане. Блузата й била скъсана и видяла
синина на мястото, където е бил поставен обезопасителния колан, както и
следи от протъркване на колана по кожата й. След преглед в болницата се
установило, че ищцата няма счупвания и била освободена за домашно
лечение с предписания за прием на обезболяващи, „Паратрамол“ и компреси
с риванол. Съгласно фактура № **********/03.09.2021 г. с фискален бон №
0155638 0077/03.09.2021 г. на посочената дата ищцата закупила
лекарствените медикаменти „Паратрамол“, „Дексинал“, „Аналгин“,
„Нимезил“ и „Риванол“ за цена общо 30,27 лв. При изслушването си вещото
лице посочва, че тези лекарствени средства са предназначение за лечение на
травматични увреждания, като получените от ищцата. От медицинско
свидетелство № 1026/03.09.2021 г. и амбулаторен лист № 10514/03.09.2021 г.
се установява, че при прегледа на ищцата С.А. били констатирани оток и
хематом на челото в ляво с диаметър 3 см., хематом темпорално в ляво 3х3
см., оток и ограничен обем на движение в шията двустранно, оток, хематом и
охлузване на ляво рамо, лява ключица и към стернума приблизително 10х20
см., хематом на дясна гърда, минаващ странично към хълбока, хематом
лумбално вляво 5х8 см., хематом на дясно рамо и дясна мишница 5х10 см.,
хематом на дясна лопатка долен полюс с диаметър 6 см., охлузване и хематом
на двете колена отпред с диаметър приблизително 6 см., посттравматичен
препаталарен бурсит двустранно, оток и хематом на лява подбедрица
странично 5х9 см. с давност 24-48 часа. Проведени били два контролни
прегледа, при които съгласно удостовереното в амбулаторен лист №
005238/09.09.2021 г и амбулаторен лист № 005366/15.09.2021 г. били
констатирани умерено изразен оток на шията двустранно, повече вляво, косен
хематом на гърдите в стадий на напреднала резорбация, дясна гърда, долни
квадранти – моравосини, уплътнени, силно болезнени, хематомите на двете
колена – в стадий на резорбация, реактивен тромбофлебит на лява подбедрица
в резултат на посттравматичен хематом. Препаталарният бурсит в ляво се
пунктирал с източване на 20 кк хемолизат и била извършена хирургична
обработка на раната вдясно, с превръзка с барунол. Били предписани
медикаменти – „Дорета“, „Аналгин“, „Диосвен“, „Лиотон гел“ и режим на
покой. Видно от фактура № **********/15.09.2021 г. с фискален бон №
0028303 0051/15.09.2021 г. на 15.09.2021 г. закупила „Аналгин“, „Кетонал“,
„Нурофен“, „Ацетизал“ и хранителна добавка магнезий на обща стойност
35,35 лв. Съгласно свидетелските показания около един месец след инцидента
били нужни компреси с риванол, като първоначално ги правила свид.А., а
след това – сама ищцата. Свид.А. установява, че в началото ищцата приемала
големи количества обезболяващи и изпитвала силни болки в цялото тяло –
ръцете, врата, гърба, таза, като дори не можела да се качи в автомобил.
Свидетелката посочва, че ищцата продължила да взема обезболяващи около
един месец след инцидента. Съгласно болничен лист №
Е20202860646/02.09.2021 г. и болничен лист № Е20202860646/02.09.2021 г.,
ищцата С.А. ползвала отпуск поради временна неработоспособност за
9
периода от 02.09.2021 г. до 30.09.2021 г. Същото се установява и от
представените графици за работните смени от работодателя – било
предвидено полагане на редовни смени през месец септември 2021 г., но
дните между 02.09.2021 г. и 30.09.2021 г., били отбелязани като ползван
болничен. От 01.10.2021 г. ищцата С.А. се върнала на работа, като през
месеца било отбелязано само ползване на платен отпуск.
Съгласно медицинско свидетелство № 1025/03.09.2021 г. и
амбулаторен лист № 10513/03.09.2021 г. при преглед на ищцата С.К. били
констатирани оток и палпаторна болка на шията двустранно с ограничен обем
на движение, оток и хематом на дясно рамо, оток и хематом косо на гърдите,
започващ от дясно рамо към ляв хълбок, приблизително 25х5 см., хематом
под пъпа 5х15 см., оток и хематом на лява мишница и рамо странично 7х11
см., хематом под лява гърда 5х6 см., хематом лумбално в ляво с диаметър 8
см., оток и хематом на дясно бедро и дясна подбедрица странично, всички с
давност 24-48 часа. Видно от амбулаторен лист № 005239/09.09.2021 г. и
амбулаторен лист № 005368/15.09.2021 г. при проведените контролни
прегледи били констатирани оток на шията двустранно, по-изразен вдясно,
хематом на гърдите в стадий на напреднала резорбация, хематом на лявата
гърда – долна част, изразена палпаторна болка на стернокосталните стави,
оток и хематом на дясно коляно и дясна подбедрица в стадий на резорбация и
ограничен обем на движение в двете колена. При първия преглед ищцата С.К.
била насочена за рентгенография на бял дроб, но не била установена
фрактура на ребра. Били предписани медикаменти – „Алл доне“,
„Паратрамол“, „Дексинал“, „Диосвен“ и „Лиотон гел“, както и режим на
покой. Видно от фактура № **********/03.09.2021 г. с фискален бон №
0028304 0052/15.09.2021 г. ищцата закупила предписания й медикамент
„Дексинал“, както и „Дорета“, „Аналгин“ и хранителна добавка магнезий, на
цена 22,43 лв. Свид.П. К. – син на ищцата, посочва, че тя посещавала
прегледи през две седмици в Горна Оряховица, както и при личния си лекар.
Съгласно тези показания около месец след инцидента тя изпитвала болки при
дишане, не можела да си вдигне ръцете, имала синини по рамената.
Свидетелят установява, че ищцата приемала болкоуспокояващи медикаменти
малко повече от месец след катастрофата. Съгласно болничен лист №
Е20212137453/15.09.2021 г. С.К. била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 15.09.2021 г. до 30.09.2021 г. В изготвените
от работодателя графици било вписано ползване на болничен за времето от
02.09.2021 г. до 30.09.2021 г., като от 01.10.2021 г. ищцата се върнала на
работа. Свид.К. установява, че ищцата продължавала да налага рамото си с
лед и след връщането си на работа.
Съгласно заключението по задачи № 1, 2 и 3 от приетата съдебно-
медицинска експертиза, ищцата А.Б. е получила травматични увреждания –
оток с кръвонасядане на долна устна, рана по лигавицата на долна устна, оток
на брадата, слизащ към шията, оток с кръвонасядане на дясна гърда, оток с
кръвонасядане в поясната област, кръвонасядания по двете колена и двете
10
подбедрици, оток с кръвонасядания по двете китки, оток и хематом под дясна
гърда, реактивен тромбофлебит; ищцата С.А. получила оток на шията
двустранно, кос хематом на гръдния кош, кръвонасядане по дясна гърда,
кръвонасядане по двете колена, оток с кръвонасядане по челото,
кръвонасядане по главата, кръвонасядане в поясната област, кръвонасядане на
дясното рамо и дясната мишница, кръвонасядане на дясна лопатка, охлузване
с кръвонасядане по двете колена, реактивен тромбофлебит и препаталарен
бурсит, а ищцата С.К. – оток с палпаторна болка в шията двустранно, оток с
кръвонасядане по гърдите, кръвонасядане по предна коремна стена, оток с
кръвонасядане по лява мишница, кръвонасядане по гърдите, кръвонасядане в
поясната област, кръвонасядане с оток по дясно бедро и подбедрица. Тези
травматични увреждания на ищците отговарят да са получени от удари и
притискане с или между тъпи твърди предмети, в т.ч. и в купето на
автомобила при възникналото ПТП. Вещото лице дава заключение, че
травмите на ищците са приблизително сходни, като сроковете за лечение и
възстановяване са еднакви – в границите между 25 и 30 дни, първите около 10
дни от които, травмите били със значителен интензитет. При изслушването
вещото лице посочва, че травми от такъв характер не налагат строг постелен
режим или обслужване от друг човек, но болковият синдром със значителен
интензитет през първите 10 дни създава определени неудобства. Допълва се
още, че подобни травми се лекуват на първо място с обезболяващи
медикаменти, след което с противовъзпалителни и локални медикаменти за
по-бърза резорбация на кръвонасяданията, каквито са предписаните и
закупените от ищците. Заключението посочва, че липсват данни за
усложнения, като при изслушването вещото лице изяснява, че реактивният
тромбофлебит при А. Х. Б. и С. П. А., както и препаталарният бурсит при
последната, са съпътстващи посттравматични увреждания, но не биха могли
да се приемат за усложнения. Те имат предходен характер, но са проявени в
резултат от кръвонасяданията в областта на подбедриците, съответно
колената, получени при произшествието. Съгласно заключението ищците към
момента са напълно възстановени при липса на данни за лечение,
продължаващо след обичайния срок за възстановяване.
Свид.Б. посочва, че ищцата А.Б. изпитвала силни затруднения в
движението през първите дни, била на легло и трудно ставала, като той й
помагал за обличането около 10 дни. Свидетелят посочва, че ищцата била в
невъзможност да извършва домакинска работа през първите 10-15 дни.
Ищцата трудно спяла и изпитвала страх да пътува с автомобил. Тя не била
правоспособен шофьор, но при пътуване била напрегната и казвала реплики
като „намали“, „бавно карай“ или „този няма да спре“.
Свид.А. установява, че ищцата С.А. около един месец имала нужда от
помощ при обличане, както и че не можела да върши сама домакинската
работа. Свидетелката посочва, че ищцата е била правоспособен водач от
четири години преди произшествието и след него започнала да избягва
шофирането, освен при крайна наложителност. Изпитвала страх от пътуване
11
в автомобил и като пътник, най-вече ако види да спира кола. Понастоящем
още сънувала кошмари, свързани с катастрофата и се будела нощем.
Свид.К. сочи, че вечерта след произшествието ищцата С.К. изглеждала
уплашена и травмирана, нямала желание да вечеря. След инцидента се
обслужвала сама, но била трудно подвижна и изпитвала болки. Свидетелят
пазарувал, а когато бил на работа баща му и приятелката му помагали за това
и ходели до аптеката. Свидетелят намира ищцата променена след случилото
се, защото изпитва страх при пътуване с автомобил, държи се за дръжката над
прозореца и прави забележки за по-бавно каране и повече внимание.
Изложените до тук изводи за причинените на ищците увреждания,
лечението, възстановяването и състоянието им, съдът изгради въз основа на
показанията на свидетелите Б., К. и А., на писмените доказателства и
заключението по съдебно-медицинската експертиза. В така очертаната
доказателствена съвкупност липсват каквито и да е противоречия.
Отношенията между ищците, от една страна и свидетелите, от друга, създават
вероятност за заинтересованост у свидетелите от изхода на делото в полза на
ищците. Това не може отнапред да изключи достоверността на техните
показания, защото процесуалният закон нито забранява такива лица да бъдат
разпитани като свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които
вредят на противната страната. Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът
е задължен да прецени достоверността на показанията чрез цялостна
съпоставка с всички останали доказателства по делото, при отчитане на
възможната необективност на свидетелите. В случая свидетелите излагат
обстоятелства, които непосредствено са възприели във връзка със
състоянието на всеки от ищците веднага след инцидента, лечението и
възстановителния период, както и впечатления от поведението на всеки от
ищците. Всеки от свидетелите заяви незнание или несигурност за определени
факти (напр.свид.А. – какво се е случило в болницата, за какъв период майка
й е приемала обезболяващи; свид.К. –какво е точното предписано лечение;
свид.Б. – точните предписани медикаменти), което сочи на добросъвестно
изпълнение на задължението за излагане на всичко, което свидетелите знаят и
за което имат непосредствени възприятия. В показанията на тези свидетели не
са налице вътрешни противоречия, нито несъответствие с писмените
доказателства и заключението по експертизата. Така след преценката по
чл.172 ГПК, съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на
свидетелите е повлияла на достоверността на показанията им.
Между страните не се спори съществуването на действително
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника за причинени вреди от
управлението на лек автомобил марка ***, модел ***, с рег.№ *** с период
на застрахователно покритие, включващ 01.09.2021 г., както и че по
претенции на трите ищци от 21.09.2021 г. била образувана преписка по щета
12
№ 0411-500-0007-2021 при ответника. От писма изх.№ 99-15338/01.11.2021 г.,
изх.№ 99-15337/01.11.2021 г. и изх.№ 99-15336/01.11.2021 г. от ответника се
установява, че той предложил сключване на споразумение за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди по 1 250 лв. на всяка от ищците и
имуществени вреди, съответно 35,59 лв. за А.Б., 22,43 лв. за Стела щ К. и
65,62 лв. за С.А.. Не се спори също, че предложението било отказано и по
тази застрахователна преписка не били изплатени никакви обезщетения.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
увредените лица. Уважаването му е предпоставено на първо място от
установяването на действително застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с твърдяното
съдържание; осъществяване на твърдяното застрахователно събитие
(възникнали вземания на ищците срещу застрахования на основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД) – установяване, че телесните увреждания на ищците са
настъпили на 01.09.2021 г. на път 50003, в резултат на удар от лек автомобил
марка ***, модел ***, с рег.№ ***, който отнел предимството на движещия
се по пътя с предимство лек автомобил ***, с рег. № ***, в който ищците
пътували; че телесните увреждания на трите ищци наложили медикаментозно
лечение и по два допълнителни прегледа; че ищците претъпели дълъг и
болезнен възстановителен процес, неудобства и неразположения в
ежедневните дейности и преживели негативни психически изживявания,
страх, стрес и психически дискомфорт; че С.К. извършила разходи за
закупуване на предписаните й лекарствени медикаменти от 22,43 лв., С.А. –
от 65,62 лв., а А.Б. – от 34,59 лв.
Страните не спорят относно първата от посочените предпоставки –
съществуване на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, причинени от управлението на лек автомобил марка
***, с период на застрахователното покритие, включващ деня на
произшествието – 01.09.2021 г.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че действията
на свид.С. – водач на лекия автомобил марка ***, съставляват непозволено
увреждане.
Чл.50, ал.1 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство от път
без предимство на кръстовище с път, сигнализиран като път с предимство, да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Пътният знак „Б2 – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
поставен на път 50003 в участъка на кръстовището, сигнализирал, че
13
първокласен път I-5 е с предимство и задължавал свид.С. да спре и изчака
преминаването на автомобила *** по пътя с предимство. Вместо дължимото
бездействие, свидетелят започнал маневрата завиване наляво като навлязъл в
пътната лента за движение на автомобил *** преди преминаването му.
Посоченото несъответствие между дължимото и осъщественото свид.С.
поведение, го определя като противоправно.
Вината на водача съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага и при липса
на обстоятелства, които я изключват, тя се явява установена от презумпцията.
Такова обстоятелство не е възприятието на свидетеля за дистанцията и
скоростта на автомобила *** и неговата увереност, че може да завърши
маневрата преди автомобила на ищцата да достигне кръстовището. Напротив
– именно това, че субективните му възприятия са обективно необосновани и
несъответни на реалната пътна обстановка, дори сочи на формата на вина,
която в случая е без значение. Не може да се приеме становището на
ответника, че поведението на ищцата по навлизане в насрещната пътна лента
съставлява внезапен за водача фактор, защото тази маневра е пряка последица
от неправомерното му поведение и като такава е предизвикана от него. Освен
това, аргументът, че водачът дължи съобразяване само с правомерното
поведение на останалите участници не би могъл да бъде приведен, ако
несъобразяването само по себе си съставлява правонарушение, както е в
случая. Без значение е също, че няма влязла в сила присъда, установяваща
вината на свид.С. по реда на чл.300 ГПК. Приключването на наказателно
производство не е предпоставка за разглеждане на гражданскоправните
последици от деликта, нито изключва установяването на вината по общия ред.
На следващо място, ангажирането на административно-наказателната
отговорност на водача няма значението на влязла в сила присъда, което
ответникът му придава, поради което още веднъж следва да се настои на това,
че производството по НАХД № 827/2021 г. по описа на съда не е
преюдициално спрямо настоящото. По същата причина няма никакво
значение, че ответникът не е знаел за обжалването на наказателното
постановление при отправянето на предложение за заплащане на
застрахователни обезщетения, имплицитно включващо и извънсъдебното
признание за осъществяване на предпоставките на деликта.
Ударът между двата автомобила бил предизвикан от нарушението на
правилото за предимство при преминаване в кръстовище, което обуславя
извод за наличие на неопосредена причинна връзка между противоправното
поведение на свид.С. и настъпването телесните увреждания на трите ищци.
Мотив за посоченото е, че ако свидетелят бе изчакал преминаването на
движещия се по пътя с предимство автомобил, ПТП не би настъпило, дори и
ищцата А. да навлезе неправомерно в лентата за движение към гр.Велико
Търново. Ищците са получили телесни увреждания, за които съдебно-
медицинската експертиза сочи, че могат да бъдат причинени при
произшествието и налагат разходи за медикаментозно лечение. Това
заключение е съответно изцяло на показанията на разпитаните свидетели (в
14
т.ч. и на свид.Б. и А., пристигнали на място непосредствено след инцидента) и
представената медицинска документация, които съвкупно установяват, че
травматичните увреждания са непосредствен резултат от ПТП, причинено от
противоправното поведение на водача на застрахования автомобил.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че ищците имат срещу
виновния водач вземания по чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на
имуществените и неимуществените вреди, причинени им от произшествието
и доколкото отговорността на делинквента е застрахована при ответника,
последният дължи на ищеца заплащане на обезщетения по силата на
договорното си задължение. Предвид това, че исковете се явяват доказани по
своето основание, на разглеждане следва да се постави въпросът за неговия
размер.
Размерът на исковете за заплащане на причинените на А.Б. и С.К.
имуществени вреди, представляващи извършване на разход за закупуване на
лекарствени медикаменти, съответно 34,59 лв. и 22,43 лв., не е спорен между
страните и се установява от приетите писмени доказателства относно
предписаните медикаменти и плащане на посочените суми. Закупените от
С.А. лекарствени медикаменти на обща стойност от 65,62 лв., са за лечение
на травматични увреждания като получените от нея. Това, заедно с
доказателствата за извършения разход, е достатъчно за да се приеме, че
вредата е последица от произшествието, без значение дали медикаментите са
предписани от лекаря, извършил прегледа й, каквото е възражението на
ответника. Нещо повече – ответникът е предложил сключване на
споразумение за обезщетяване на имуществените вреди в този размер, без да
изследва дали посочените медикаменти са предписани.
Размерът на паричната стойност на заместващото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост въз
основа на обективните обстоятелства във връзка с телесното увреждане и
последиците от него (т. II на Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на
ВС). Така в случая съобразими при определянето на размера на
обезщетението на ищците са вида и характера на телесните повреди (отоци и
кръвонасядания по шията, гърдите, поясната област и крайниците, за А.Б. – и
наранявания по долната устна, двете колена, двете подбедрици, двете китки и
реактивен тромбофлебит; за С.А. – и нараняване на двете колена и челото,
реактивен тромбофлебит и препаталарен бурсит, а за ищцата С.К. – и
кръвонасядане по предна коремна стена и подбедрицата); продължителността
на търпенето и интензивността на болките и страданията (около 1 месец,
първите 10 дни от които със значителен интензитет); обстоятелствата, при
които е причинена телесната повреда и характера на противоправно
поведение на делинквента (отнемане на предимство при преминаване в
кръстовище – нарушение, непредизвикано от ищцата С.А. и непреодолимо за
ищците – пътници в автомобила); възрастта на пострадалите (А.Б. – на 49
години; С.А. – на 45 години и С.К. – 47 години, навършени към момента на
инцидента); отражението на физическите последици от деянието (интензивни
15
болки и ограничени и болезнени движения през първите 10 дни след
инцидента; продължили след това болки при движения на торса и
крайниците, наложили продължителен прием на обезболяващи, както и
компреси за кръвонасяданията; при С.А. – пунктиране на препаталарният
бурсит с евакуация на хемолизат и хирургическа обработка на раната, както
реактивен тромбофлебит; при А.Б. – реактивен тромбофлебит); отражението
на деянието върху обичайния начин на живот, поведението в свободното
време и в професионален план (ползване на отпуск поради временна
неработоспособност за период от един месец, а за А.Б. – 1 месец и 15 дни;
невъзможност за извършване на обичайна домакинска работа, за А.Б. – за
период от около 10-15 дни; необходимост от помощ при обличане за А.Б. и
С.А.; силно ограничаване на шофирането от С.А.); отражението върху
психиката и емоционалния свят на ищците (изпитване на притеснения,
безпокойство и напрежение при пътуване в автомобил; нарушения в съня);
конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на
ПТП (през месец септември 2021 г., в условия на пандемия от коронавирусна
инфекция и повишаване на инфлацията), както и нормативно установения
лимит на обезщетението (до 10 420 000 лв. съгласно чл.492, ал.1, т.1 КЗ).
Анализът на тези обстоятелства в тяхната съвкупност показва, че и на трите
ищци са причинени телесни увреждания, засегнали голяма част от тялото, но
без причиняване на фрактури, оперативни интервенции, принудително
обездвижване и не наложили за никоя от тях болничен престой. Спрямо трите
било проведено обичайното лечение с обезболяващи медикаменти,
компресивни превръзки и медикаменти за по-бърза резорбция на
кръвонасяданията, в резултат на което ищците се възстановили в обичайния
за това срок – около 1 месец. Тук изключение прави ищцата А.Б., която
ползвала отпуск поради временна неработоспособност, по-продължителен с
15 дни, тъй като се връщала по-бавно към обичайния си ритъм на живот
заради голямото по площ кръвонасядане на крака. Като манипулация извън
обичайните може да бъде определена пункцията на препаталарния бурсит на
С.А., както и наличието на реактивен тромбофлебит при нея и А.Б.. Тези две
ищци, намирали се от лявата страна в автомобила, получили повече по вид и
по-тежки по интензитет наранявания, в сравнение с тези на С.К.. И при трите
ищци не се установиха сериозни отклонения или ограничения на обичайния
ритъм на живот или трудовата дейност, освен болезнените движения на торса
и крайниците през първата част от възстановителния процес, съответно
ползването на обсъдения по-горе отпуск поради временна
неработоспособност. По отношение на всяка от ищците се проявила
тревожност при пътуване, а при С. Б. – и нежелание да управлява автомобил,
но без други сериозни и дълготрайни последици за психичното състояние и
емоционалния свят на ищците. Всичко това сочи, че инцидентът се отразил на
ищците, като причинил физически болки от множеството на брой, но леки по
вид телесни увреждания; принудително ограничение в ежедневието, дома и
работната среда, но без трайна невъзможност, откъсване от обичайните
16
дейности или преустановяването им за продължителен период, както и
неблагоприятно въздействие върху психиката, проявено най-вече чрез
тревожност при пътуване. При съобразяване на посоченото, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за обезвреда на причинените
неимуществени вреди на ищците С.А. и А.Б. е 4 000 лв., а на С.К. – 3 500 лв.
Разликата в размерите на обезщетенията е съответен на по-малкото по вид и
брой травми на пътувалата вдясно ищца, както и липсата на особени или
специфични негативни последици от произшествието върху ежедневието й и
в професионален план. Такива размери на обезщетението отговарят на
легалния критерий по чл.52 ЗЗД, защото съобразяват от една страна
комплексния характер на всички последици от деянието, а от друга – степента
на тяхното проявление при всяка от ищците.
Неоснователно ответникът претендира съпричиняване на вредоносния
резултат от ищците поради непоставяне на обезопасителните колани.
Фактите, от които възражението се черпи не кореспондират с установеното от
фактическа страна, че и трите ищци били с поставени предпазни колани.
Неоснователен е и доводът, че С.А. и А.Б. не провели предписаното лечение.
Основание за него ищецът черпи единствено от предмета на претенциите за
обезщетяване на имуществени вреди. Такъв довод е напълно несъответен на
заключението на вещото лице, дадено при изслушване на експертизата, а
именно, че ако не бе проведено предписаното лечение, възстановяването би
отнело много по-дълъг от обичайния период.
В отговора на исковата молба е въведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от С.А., която според ответника не се движила със
скорост, позволяваща й да спре преди препятствието. В своя молба, подадена
след депозиране на заключението по автотехническата експертиза,
ответникът обосновава съпричиняването на тази ищца с навлизането й в
лентата за насрещно движение (нарушение на чл.15, ал.1 и чл.16,ал.1 ЗДвП) и
непредприемане на намаляване на скоростта и аварийно спиране (нарушение
на чл.20, ал.2, изр.посл. ЗДвП). На първо място следва да бъде посочено, че за
да бъде надлежно въведено възражението за съпричиняване, ответникът
следва да посочи твърдения за фактите, въз основа на които го навежда в
срока по чл.131, ал.1 ГПК. На общо основание за фактите, на които се
основава възражението за съпричиняване, е приложима разпоредбата на
чл.147, т.1 ГПК, което прави допустимо релевирането им и след изтичане на
срока за отговор на исковата молба, ако ответникът не е могъл да ги узнае и
посочи своевременно (така Решение № 98/29.06.2016 г., по т.д. № 1499/2015 г.
на I Т.О. на ВКС; Решение № 41/26.04.2017 г. по т.д. № 3133/2015 г. на I Т.О.
на ВКС; Решение № 66/01.06.2017 г. по т.д. № 650/2016 г. на I Т.О. на ВКС;
Решение № 134/18.11.2020 г. по т.д. № 1422/2019 г. на II Т.О. на ВКС). Съдът
намира, че случаят е именно такъв, доколкото преди първото съдебно
заседание, съответно обясненията на ищцата и свидетелските показания на
свид.С., ответникът не е могъл да знае какво е било поведението на ищцата в
пътната ситуация, съответно да релевира довод за такъв принос за настъпване
17
на последиците. Описаните по-горе факти са посочени от ответника в първия
възможен процесуален момент след узнаването им, поради което са
своевременно въведени.
Неоснователни са доводите за нарушение на чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1
ЗДвП – ищцата не се е движила в най-дясната лента, защото тя е била
предназначена за завиване надясно и е навлязла в лентата за насрещно
движение не без основание, доколкото е извършвала маневра заобикаляне.
Тази реакция на ищцата С.А., обаче, е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Установи се от фактическа страна, в т.ч. и от
обясненията на самата ищца, че същата е възприела началото на маневрата на
свид.С., когато се намирала на 74 метра южно от кръстовището. Тогава
лекият автомобил *** навлязъл в нейната лента за движение, с което създал
опасност на пътя. За времето от малко над 4 секунди ищцата е имала
възможност да преустанови движението си чрез решително аварийно
спиране, при което би изминала само 43,38 м. до покой, с което да
предотврати произшествието. Дори и да бе установено намаляване на
скоростта след възприемане на отнемането на предимство, както твърди
единствено ищцата, то тази нейна реакция явно е била недостатъчна за
предотвратяване на ПТП по критерия на чл.20, ал.2, изр.посл. ЗДвП, изискващ
при необходимост и спиране. В посочената пътна ситуация и предвид
скоростта на движение и опасната зона на спиране, предприетото завиване
наляво с цел заобикаляне, е неоправдано и ненужно за избягване на ПТП,
поради което не би могло да се разглежда като спасителна маневра.
Първоначално въведеното основание за съпричиняване – движение на ищцата
с несъобразена скорост е неоснователно, доколкото скоростта й е позволявала
да предотврати ПТП, но реакцията й е била погрешна. Анализирайки приноса
на всяка от причините за вредоносния резултат – отнемането на предимството
и начинът, по който ищцата избрала да реагира на неправомерното поведение,
съдът счита, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата е 25 %. За определяне на този принос е от значение, че неправилната
реакция на ищцата е резултат и предизвикана изключително от нарушението
на свид.С.. Без неговото неправомерно поведение, ищцата нито би
предприела навлизане в пътната лента за насрещно движение, нито ПТП би
настъпило. Посоченият процент на съпричиняване следва да редуцира
съгласно чл.52, ал.2 ЗЗД дължимите на тази ищца обезщетения за
причинените й вреди, но не следва да се прилага и по отношение на другите
две ищци, които не са проявили поведение, допринесло за резултата спрямо
тях.
С оглед всичко изложено до тук, предявените искове се явяват
основателни до следните размери: сумата от 4 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди на А.Б. и 34,59 лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди на тази ищца; 3 000 лв. – обезщетение за причинени на
неимуществени вреди и 49,22 лв. – обезщетение за причинени имуществени
вреди на С.А. след намаляването им по реда на чл.52, ал.2 ЗЗД; 3 500 лв. –
18
обезщетение за причинени на С.К. неимуществени вреди и 22,43 лв. –
обезщетение за причинени на същата имуществени вреди, като за разликата
до претендираните размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати – изтичането на срок от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ
или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106, ал.3 КЗ. В случая ответникът е определил обезщетение,
предлагайки спогодба и посочената норма не намира приложение.
Обезщетението за забава следва да бъде присъдено от деня, в който е
отправено предложението (01.11.2021 г.), съставляващо и извънсъдебно
признание за дължимост на обезщетенията за вреди на претендираните от
ищците основания.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищците имат
право да им се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част
от исковете. Всяка от ищците е представила доказателства за сторени
разноски от по 330 лв. за заплащане на държавна такса, 100 лв. – за депозит за
възнаграждение на вещо лице по съдебноавтотехническа експертиза и 166,66
лв. – за депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза, или по 596,66 лв. за всяка ищца. Ищците не са представили
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което
такова не се следва, а възражението за неговата прекомерност е
безпредметно. От посочената сума на ищцата А.Б., съразмерно на уважената
част от исковете й се следва 342,20 лв., на С.А. – 257,49 лв. и на С.К. – 299,28
лв.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. От негова страна е направено
искане за присъждането им и са представени доказателства да са сторени
разноски от общо 320 лв. – депозити за възнаграждения на вещи лица и
явяване на свидетел. Ответникът-юридическо лице, е представляван от
юрисконсулт и съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на исковете,
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от
юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на отговор на
исковата молба, писмени становища преди всяко заседание, без явяване в
съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно
чл.25, ал.1 от Наредбата на по 100 лв. за всеки от исковете, или 600 лв. От
сбора на тази сума и сторените разноски (общо 920 лв.), ищците дължат да
заплатят на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от
19
461,96 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, етаж 5,
представлявано от съвместно от двама членове на Съвета на директорите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на А. Х. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** сумата от 4 000 лв.
(четири хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди
и сумата от 34,59 лв. (тридесет и четири лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.09.2021 г., виновно
причинено при управление на лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. №
***, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ведно
със законната лихва върху тези суми от 01.11.2021 г. до окончателното им
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдените 4 000 лв.
(четири хиляди лева) до претендираните 7 000 лв. (седем хиляди лева), или за
сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева).
ОСЪЖДА ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, етаж 5,
представлявано от съвместно от двама членове на Съвета на директорите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на С. П.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** сумата от 3 000 лв.
(три хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 49,22 лв. (четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.09.2021 г., виновно
причинено при управление на лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. №
***, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ведно
със законната лихва върху тези суми от 01.11.2021 г. до окончателното им
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдените 3 000 лв. (три
хиляди лева) до претендираните 7 000 лв. (седем хиляди лева), или за сумата
от 4 000 лв. (четири хиляди лева) и за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди за сумата над присъдените 49,22 лв.
20
(четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки) до претендираните 65,62
лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), или за сумата от 16,40
лв. (шестнадесет лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, етаж 5,
представлявано от съвместно от двама членове на Съвета на директорите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на С. Д. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** сумата от 3 500 лв. (три
хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 22,43 лв. (двадесет и два лева и четиридесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 01.09.2021 г., виновно
причинено при управление на лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. №
***, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ведно
със законната лихва върху тези суми от 01.11.2021 г. до окончателното им
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдените 3 500 лв. (три
хиляди и петстотин лева) до претендираните 7 000 лв. (седем хиляди лева),
или за сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева).
ОСЪЖДА ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, етаж 5,
представлявано от съвместно от двама членове на Съвета на директорите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на А. Х. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** сумата от 342,20 лв.
(триста четиридесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща
направените разноски за заплащане на държавни такси и депозити за
възнаграждение на вещи лица в първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, етаж 5,
представлявано от съвместно от двама членове на Съвета на директорите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на С. П.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** сумата от 257,49 лв.
(двеста петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща направените разноски за заплащане на държавни такси и
депозити за възнаграждение на вещи лица в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
21
управление: гр.София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, етаж 5,
представлявано от съвместно от двама членове на Съвета на директорите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на С. Д. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** сумата от 299,28 лв.
(двеста деветдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща направените разноски за заплащане на държавни такси и
депозити за възнаграждение на вещи лица в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул.
***, С. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** и С. Д. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, ул. *** да заплатят на
""ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, етаж 5,
представлявано от съвместно от двама членове на Съвета на директорите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров сумата от общо
461,96 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет и шест
стотинки), представляваща направени разноски за заплащане на
възнаграждения на вещи лица, депозит за явяване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
22