№ 3962
гр. София, 05.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно частно
гражданско дело № 20211100511696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК и
чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба на нотариус Л.Л., рег. №044 на НК, срещу
отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в Определение №
1458/23.08.2021 г., за вписване на обявено саморъчно завещание по молба,
вх. рег. № 60503/23.08.2021 г.
В жалбата се излага, че отказът е незаконосъобразен, постановен в
противоречие с материалния закон, неправилен и необоснован, поради което
се иска отмяната на обжалвания акт. Твърди се, че цитираната в обжалваното
определение норма от ДОПК не била приложима по отношение на
завещателните разпореждания и не следвало да се прилага разширително.
Твърди се, че подаването на декларация и представянето на удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК се изисквало само от прехвърлителя и
само при извършването на правни действия от категорията на изрично
изброените в закона, сред които не попадало завещанието. Излага се, че
данъчните задължения преминавали в патримониума на наследниците
(заветниците) след вписването и след издаването на вече вписан в Службата
по вписвания към Агенциата по вписвания препис от саморъчно завещание.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира от правна и фактическа страна
следното:
С молба вх. № 60503/23.08.2021 г. нотариус Л.Л., № 044 в регистъра на
НК, представил за вписване препис от обявено на 27.04.2021г. саморъчно
завещание на Г.Б., с което наследодателят се е разпоредил за след смъртта си
с имуществото си, сред което попадат следните имоти:
1. Апартамент, индивидуализиран в завещанието, находящ се в гр. София,
1
бул. „****“ № **, **, ведно с таван, мазе и ид.ч. от общите части на
сградата и от парцела - завещан в полза на П.Б.-Г. и Р.Г., по ½ ид.ч.
(наричан за краткост Имот №1).
2. Дворно място, индивидуализирано в завещанието, с площ от 711 кв. м.,
заедно с масивна вила на един етаж с площ от 65 кв. м., находящи се в
гр.София, кв. Горна баня – вилна зона, ул. „**** - завещани в полза на
Р.Г. (наричано за краткост Имот №2).
3. Апартамент, индивидуализиран в завещанието, находящ се в гр. София,
бул. „****“ № **, 1 ет., ведно с таван, мазе и ид.ч. от общите части на
сградата и от парцела - завещан в полза на А.Г. и Н.Г., по ½ ид.ч.
(наричан за краткост Имот №3).
4. Дворно място, индивидуализирано в завещанието, с площ по скица от
1540 кв.м., находящо се в гр. София, кв. Горна баня – вилна зона, ул.
„Комсомолско дело“ № 1 - завещано в полза на А.Г. (наричано за
краткост Имот №4).
5. Дворно място, индивидуализирано в завещанието, с площ от 735 кв.м.,
находящо се в гр. София, кв. Горна баня – вилна зона, ул. „**** -
завещано в полза на Н.Г. (наричано за краткост Имот №5).
Според представените преписи от удостоверения с изх.
№**********/13.07.2021 г., изх. №**********/13.07.2021 г. и изх.
№**********/13.07.2021 г. по отношение на Имот №2, Имот №5 и Имот №4
има непогасени задължения в размер съответно на 190,39 лева, 79,18 лева и
69,87 лева. По отношение на Имот №1 и на Имот №3 са издадени
Удостоверения за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към
ЗМДТ с изх. № **********/13.07.2021 г. и изх. №**********/13.07.2021 г., в
които удостоверения не е обективирано изявление на данъчния орган, с което
да се констатира липсата или наличието на данъчни задължения.
Обжалвания отказ съдията по вписванията при СРС постановил в
приложение на разпоредбите на чл. 264, ал. 4 и чл. 265 ДОПК, като приел, че
наличието на публични задължения по отношение на недвижими имот № 2, 4
и 5, обекти на завещанието, както и непредставянето на удостоверения за
липсата на данъчни задължения за имоти № 1 и 3, обекти на завещанието,
налага по молбата за вписване да се постанови отказ.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Спорният в производството въпрос е допустимо ли е вписване на
обявено саморъчно завещание при наличие на непогасени публични
задължения, респективно при неудостоверена липса на непогасени публични
задължения, за недвижимия имот, негов предмет, като няма никакво
съмнение, че представения за вписване акт е от категорията подлежащи на
вписване.
Съгласно т. 6. ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за
вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на
2
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е
изрично предвидено в закон.
Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по
вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на
вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма,
предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или
частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на
подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация
на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е
представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се
намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена
необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са
представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК
(освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго
основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано – така
изрично определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК императивно изисква
прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти
или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на
недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични
вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен
залог да се допуска след представяне на писмена декларация от
прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или
залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в
данъчната оценка. В ал. 4 на същата разпоредба е предвидено Когато
прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и ал.
2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат
да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено
декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се
погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното
право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Съгласно чл.
265 ДОПК вписването на подлежащ на вписване акт в нарушение на чл. 264
ДОПК влече солидарната отговорност на съдията по вписванията, който
разпореди да се впише акт без представена декларация или при неспазване
разпоредбата на чл. 264, ал. 4 ДОПК за заплащане на задълженията, дължими
от прехвърлителя или от учредителя.
Наследяването в резултат на едностранно обективирано в съответната
форма волеизявление (в случая саморъчно завещание) поражда вещно-
транслативен ефект – правото на собственост с обект недвижимия имот
преминава от правната сфера на завещателя в правната сфера на заветника
или наследника по завещание, ако същото има универсален характер, т. е.
3
винаги е налице прехвърляне на правото на собственост върху недвижим
имот, като е ясно, че прехвърлителят няма как да декларира писмено към
момента на пораждане правните последици на завещанието наличието или
липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения
за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Такива обаче
непогасени данъчни задължения за имота са удостоверени в удостоверенията,
издадени по отношение на имоти № 2, 4, и 5, а по отношение на имоти № 1 и
3 не е установена липсата на такива публични задължения. С оглед на
изложеното, за извършване на вписването приобретателите на вещните права
по заветите следва да са удостоверили липсата на задължения за имоти № 1 и
3 и да са внесли сумите от 190,39 лева, 79,18 лева и 69,87 лева за имоти № 2,
5 и 4 в бюджета на Столична община. Това удостоверявяне на липсата,
респективно погасяване, на публично-правните задължения е условие за
разпореждане на вписването, като вписване на акта при ненастъпило условие
обуславя пораждане на отговорност за данъчното задължение в правната
сфера на съдията по вписванията (чл. 265 ДОПК), което означава само едно –
разпореждането да се впише обявеното саморъчно завещание без заплащане
на съществуващите задължения по отношение на имота, е противоправно
поведение и е скрепено със съответната санкция.
Неоснователни са доводите в жалбата, че нормата на чл. 264, ал. 1
ДОПК била напълно неприложима по онтошение на завещателните
разпореждания, че цитираната норма не можело да се тълкува разширително,
че тя касаела прехвърляне на наследствени права, т.е. извършването на
разпоредителни сделки с вече придобити по наследство права от наследник
или заветник. Не може да се сподели и изложеното, че едва с подаването на
молба за издаване на препис от саморъчно завещание заветниците приемат
завещаното им имущество, поради което нямали право да заплащат
задълженията преди този момент.
Придобиването на правото на собственост въз основа на завещание е
деривативен придобивен способ и винаги предполага правото на собственост
да премине от правната сфера на един правен субект (прехвърлител,
включително и завещател) в правната сфера на друг субект – приобетател
(заветник, наследник по завещание). Всяко транслиране на вещно право
изисква спазването на чл. 264 ДОПК. Посочената разпоредба брани публичен
интерес, има императивен характер и цели да осигури интереса на държавата,
респ. общината, сделки с недвижими имоти да се извършват само при липса
на публични задължения, съответно при наличието на такива, те да бъдат
предварително погасени – естествено, че в хипотезата на наследяване по
завещание от ползващото се от завещателното разпореждане лице. Такова
погасяване в частната жалба не се твърди и не се доказва. Следователно
условието за разпореждане на вписването на обявеното завещание не е
настъпило и затова отказът на съдията по вписванията е в правилно
приложение на закона и следва да бъде потвърден. Обратното - да се отмени
постановеният отказ означава да се разпореди вписване в нарушение на чл.
264 ДОПК и да се породи отговорността по чл. 265 ДОПК, което е
недопустимо.
4
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на нотариус Л.Л., рег. №
044 в регистъра на НК, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС,
обективиран в Определение №1458/23.08.2021 г. за вписване на обявено
саморъчно завещание по молба, вх. № 60503/23.08.2021 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок
от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5