РЕШЕНИЕ
№ 4
град Пловдив, 05.01.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІ
отделение, Х състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, с участието на прокурор
КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно
дело № 3136 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на А.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ш.,***, против
Ревизионен акт № Р-16001619003627-091-001 от 27.07.2020г., издаден от Г.Й.-началник
сектор, възложил ревизията и К.Я.-главен инспектор по приходите в ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с
Решение № 509 от 15.10.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика”(„ОДОП“) Пловдив, относно допълнително установени дължими суми за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 565 577,79лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 358 442,05лв., за 2016г. в размер на
205 181,22лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 67 487,22лв. и
за 2017г. в размер на 400 266,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
91 067,99лв. и допълнително установени вноски за ЗОВ за 2013г. ДОО в
размер на 3 802,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 014,32лв.
и ЗО в размер на 1 708,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 082,97лв.,
за 2016г. ЗО в размер на 2 496лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
836,96лв. и за 2017г. ЗО в размер на 2 496лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 599,09лв.
Жалбоподателят оспорва
законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Според него не са налице
основанията за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК,
по-конкретно тези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.
Неправилно е прието, че началното салдо на
парични средства в брой към началото на ревизирания период е 0лв., тъй като в
депозираните писмени обяснения се съдържа информация, че лицето е разполагало
със значителни като стойност парични средства, които са с източник стопанска
дейност в Република Турция. На следващо място е посочено, че неправилно
ревизиращите органи по приходите и горестоящият административен орган са
приели, че е приложима разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, без да бъде
изследван източникът на доходи, дали същите са облагаеми по смисъла на чл. 12
от ЗДДФЛ или необлагаеми, сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 13
от ЗДДФЛ. След като е приет за получен доход от друг източник, то следва да се
посочи конкретно и източникът, от който е получен, съответно не може да се
провери дали е приложима Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с
данъци върху доходите (СИДДО) между България и Турция, в сила от 17.09.1997г.
На следващо място, неправилно
постъпилите по банкови сметки в „Търговска банка Д“ ЕАД парични суми са
третирани като доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като
информацията за движението на парични средства не е събрана по предвидения в
ДОПК ред. Според него, информацията, представляваща банкова тайна, е разкрита
след изтичане на срока, за който е дадено разрешението от Районен съд – Пловдив
и не може да се ползва като доказателство по ревизионното производство. Заявена
е претенция за присъждане на направените по делото разноски единствено за
държавна такса и депозит за вещо лице.
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция “ОДОП” Пловдив, чрез процесуалния
си представител юрк. Я., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира
присъждане юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
редовно уведомена, чрез прокурор Димитров дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със ЗВР № Р-16001619003627-020-001/12.06.2019г., издадена от началник сектор на основание чл.
112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и
от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Определен е краен срок на ревизионното
производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е
направено лично на 27.06.2019г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001916003627-020-002/27.09.2019г.
е определен нов краен срок на ревизионното производство до 27.11.2019г. Със
Заповед № Р-16001619003627-ЗИД-001/20.11.2019г. на изпълнителния директор на
НАП срокът на ревизионното производство е продължен до 27.05.2020г. Със ЗИЗВР Р-16001916003627-020-003/21.11.2019г.
е определен нов краен срок на ревизионното производство до 27.05.2020г. Със
ЗИЗВР № Р-16001916003627-020-004/13.04.2020г. е променен обхватът на ревизионното
производство, като са включени за установяване вноски за ДОО и ЗО за
самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и от
01.01.2016г. до 31.12.2017г.
Със Заповед №
Р-16001619003627-023-001/21.05.2020г. ревизионното производство е спряно на
основание чл. 34 от ДОПК, считано от 21.05.2020г. до приключване на проверка по
делегация, възложена с РИП № П-16001620082299/15.05.2020г. Със Заповед №
Р-16001619003627-143-001/04.06.2020г. ревизионното производство е възобновено,
като е посочен срок след възобновяването 10.06.2020г.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен
с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите,
съгласно заповед № РД-09-1/03.01.2017г., изменена със заповеди №№
РД-09-21/10.01.2017г. и РД-09-1230/11.07.2017г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, заповед № 21-1713/07.07.2017г. на изпълнителния директор на НАП и заповед
№ РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив. Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен да изпълнява
функциите на ръководител на екип в дирекция „Контрол“, съгласно представена по
делото заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001619003627-092-001/24. 06.2020г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение
вх. №13346/15.07.2020г., без приложени към него писмени доказателства. В срока
по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният
РА № Р-16001619003627-091-001/27.07.2020г., като направените възражения са
намерени за неоснователни.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма,
съответно са представени доказателства за валидност на електронните подписи на
всички членове на ревизиращия екип и на органа по приходите, възложил ревизията
(л. 6 – 11).
От фактическа страна съобразно отразеното в
РД, РА и в решение № 509/15.10.2020г. съдът установи, че предмет на обжалване
данъчни задължения по ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, в
следствие на следните направени констатации:
Жалбоподателят е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през
ревизирания период. К. е съдружник в дружествата „САРС 12“ ООД, „АРИ“ ООД,
„САРС ГРУП 99“ ООД, „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, „САРСТЕС“ ООД и едноличен собственик на „А.
К“ ЕООД.
През ревизирания период е женен за С.К., имат навършили
пълнолетие деца, които са турски граждани.
При ревизията е установено, че А.К. е
предоставил парични заеми на дружествата „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД по договор от
14.05.2012г., „САДАТ“ ООД по договор от 05.12.2012г. и „САРС 12“ ООД от
16.11.2017г. и е сключил договор за цесия с „ФЕНИКСАРС“ ЕООД от 14.07.2016г.
Въз основа на договорите за заем в дружествата са предоставени парични средства
в размери, както следва: за 2013г. – 7 513 131,87лв., за 2016г. –
2 824 027,16лв. и за 2017г. – 4 291 050,64лв. Във връзка с
извършените вноски на парични средства са депозирани писмени обяснения, които
се свеждат до следното:
-съгласно писмено обяснение - вх. №
70-00-8578/11.07.2019г. К. е предоставил заемни средства на посочените
дружества. За 2013г., 2016г. и 2017г. е получавал минимални възнаграждения от
управлението им. Има сключен договор за цесия с „ФЕНИКСАРС“ ЕООД, без посочване
на конкретни данни по него. Няма други източници на доходи, включително не
притежава акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска
дейност и недвижима собственост в чужбина. Не е съгласен да се изисква
информация от банки за движението на парични средства по негови банкови сметки
и не е съгласен да разкрие банкова тайна.
- съгласно писмено обяснение-вх. № 70-00-13590#1/08.11.2019г. произходът на паричните средства, предоставени в заем
на фирмите, с които има договори, е заем от Република Турция и от търговски
сделки. Паричните средства са декларирани пред „митническите власти“.
Конкретизирано е, че договорът за цесия с „ФЕНИКСАРС“ ЕООД е сключен на
14.07.2016г., а анекс към него – на 12.07.2018г. Към момента на писмените
обяснения не може да предостави информация на представител на „ФЕНИКСАРС“ ЕООД.
-съгласно писмено обяснение-вх. №
94-00-1195/12.02.2020г. на 29.05.2016г. е декларирал парични средства, когато е
пътувал от България към Албания. Паричните средства са с произход от бизнес,
който не е свързан с България.
Предвид декларираните данни в депозираните
писмени обяснения, са извършени допълнителни проверки, включително в ПТРР
„Митници“ относно декларирани от РЛ парични суми. Извършени са и насрещни
проверки на дружествата- заемополучатели и дружеството- цесионер. Съгласно
представените документи и писмени обяснения от „САДАТ“ ООД и „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД са налице плащания към
чуждестранни доставчици в Турция, което се извършва чрез чекове или в брой. За
целта, фирмата доставчик представя потвърждение, че има разплащане по
изброените инвойси. При потвърждение на плащанията, се закрива разчета към
съответния доставчик. Има получени парични суми и от клиенти, които са
декларирани пред митническите власти при влизане от Турция в България.
При извършена проверка на внесените от К.
парични средства от Турция до България се констатира, че е декларирана
единствено парична сума в размер на 100 000 щатски долара, в левова
равностойност 171 881лв. на 29.05.2016г. Намерени са за неоснователни и
твърденията на дружествата „САДАТ“ ООД и
„ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД за извършени разплащания от РЛ към чуждестранни доставчици на
територията на Турция, в брой или чрез чекове. Аргумент в тази насока е
обстоятелството, че не се установяват парични средства в България на К. в
такива размери, които да съответстват на установения при ревизията размер на
плащанията. При недоказан по несъмнен начин факт на наличие на парични средства
с източник в Турция, следва да се приеме, че се касае за реализиран в България
доход, който не е с установен източник.
В
резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на ЗЛ, ревизиращият
екип е установил наличие на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1,
т. 2 /налице са данни за укрити приходи или доходи/ и т. 7 от ДОПК /декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/
от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2
от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено
уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. До приключване на
ревизионното производство не са представени попълнени декларации по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК.
Извършена е рекапитулация на паричния поток за
2013г. (таблица на л. 72–72 гръб), при която е установено, че в началото на
периода жалбоподателят не разполага с парични средства в брой, а паричните му
средства по банкови сметки са в размер на 1 357,99лв. в началото на
периода и в размер на 2 339,28лв. в края на периода. През годината са
установени постъпления на парични средства в размер на 253 291,71лв. с
източник „доходи от друга стопанска дейност“ и в размер на
1 851 524,05лв. с източник възстановени парични средства от „САДАТ“
ООД. Възстановените парични средства са изчислени, като отразени суми по сметка
501 в размер на 1 481 815,13лв., по сметка 414 – в размер на
367 469,81лв. и по сметка 411 – в размер на 2 239,11лв. (констатация
на л. 68). През годината са разходвани парични средства в размер на
7 513 131,87лв., в т.ч. внесени суми в „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД в размер на
8 300лв., внесени суми в „САРС 12“ ООД в размер на 31 400лв., платени
суми към чуждестранни доставчици на „САДАТ“ ООД в размер на
7 442 443,86лв., внесени задължения по кредита на „САРС 12“ ООД в
размер на 5 700лв. (констатация на л. 68). Изчислено е превишение на
направените разходи над доходите с установен източник в размер на
5 409 297,40лв., което представлява доход с неустановен източник,
подлежащ на облагане.
По аналогичен начин е извършена рекапитулация
на паричния поток за 2016г. (таблица на л. 74 гръб – 75), при която е
установено превишение на извършените разходи над доходите с установен източник със
сумата от 1 887 980,84лв. Въз основа на направените констатации на л.
73 са установени постъпления на парични средства през годината в размер на
764 236,69лв., с източник върнати суми от „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД в размер на 74 802лв. и върнати суми от
„САДАТ“ ООД в общ размер на 689 434,69лв. Въз основа на направените
констатации на л. 73 гръб – 74 са установени разходвани парични средства с
източници внесени суми в „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД в размер на 68 100,07лв. и в
„САРС 12“ ООД в размер на 50лв., платени суми към чуждестранни доставчици на
„ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД и „САДАТ“ ООД на обща
стойност 2 669 923,16лв., платени суми към доставчици на „САДАТ“ ООД
в размер на 3 054лв. и суми по дебита на сметка 501 на „САДАТ“ ООД в
размер на 82 900лв.
По аналогичен начин е извършена рекапитулация
на паричния поток за 2017г. (таблица на л.76–76 гръб), при която е установено
превишение на извършените разходи над доходите с установен източник със сумата
от 4 011 029,75лв. Въз основа на направените констатации на л. 75
гръб са установени постъпления на парични средства през годината в размер на 280 018,02лв.,
с източник върнати суми от „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД
в размер на 232 600лв. и върнати суми от „САДАТ“ ООД в общ размер на 47 418,02лв.
Въз основа на направените констатации на л. 75 гръб са установени разходвани
парични средства с източници внесени суми в „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД в размер на 118 298,79лв.,
в „САДАТ“ ООД в размер на 24 600лв. и в „САРС 12“ ООД в размер на 40лв.,
платени суми към чуждестранни доставчици на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД и „САДАТ“ ООД на обща стойност 4 130 864,11лв.
и платени суми към персонал на „САДАТ“ ООД в размер на 17 247,74 лв.
Същевременно, след разкриване на сведения за
операции и наличности по открити банкови сметки с титуляр А.К. в 4 търговски
банки, сред които „Търговска банка Д“ АД въз основа на решение № 4206/06. 11.2019г.,
постановено по частно гражданско дело №
18047 от 2019г. по описа на съда, е констатирано, че са налице постъпления на
суми с наредители ФЛ и ЮЛ за 2013г. (таблици на л. 69 – 70, л. 70 – 71 гръб, л.
71 гръб – 72 и л. 72) и за 2016г., без посочване на основанието за това.
Съгласно съдържанието на писмено обяснение вх. № 94-00-1195/12.02.2020г.
получените суми не са свързани с извършваната от него търговска дейност, а
„давани и връщани пари от приятели и/или познати“. Предвид липсата на посочен
източник на внасяните по банковите сметки парични суми е прието, че същите
представляват други доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. През 2013г.
постъпилите парични средства възлизат общо на 253 291,71лв., а през 2016г.
– на 171 881лв., представляващи паричната равностойност на 100 000
щатски долара, посочени в митническа декларация от 29.05.2016г. Посочените суми са взети предвид и участват
при определяне на общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, определена
по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2013г. и 2016г.
Така, за 2013г. е изчислена годишна данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ, представляваща сбор от доходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК в размер на 5 409 297,40лв. и доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ
в размер на 253 291,71лв. След приспадане на вноските за ЗОВ, авансови и
за годишно изравняване, определени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на
6 811,20лв., е изчислена годишна данъчна основа в размер на
5 655 777,91лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 565 577,79лв., ведно с прилежащите лихви
(рекапитулация на л. 73 и на л. 42).
За 2016г. е изчислена годишна данъчна основа по
аналогичен начин, като сбор от доходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и
доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, в общ размер на 2 059 861,84лв.
След приспадане на вноските за ЗОВ, авансови и за годишно изравняване,
определени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ размер на 8 049,60лв., е изчислена
годишна данъчна основа в размер на 2 051 812,24лв. Върху тази данъчна
основа е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 205 181,22лв.,
ведно с прилежащите лихви (рекапитулация на л. 75 гръб и л. 42).
За 2017г. не са установени доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и годишната данъчна основа е в размера на доходите по чл. 122, ал. 1, т.
7 от ДОПК – 4 011 029,75лв. След приспадане на вноските за ЗОВ,
авансови и за годишно изравняване, определени по реда на чл. 124а от ДОПК в общ
размер на 8 351,60лв., е изчислена годишна данъчна основа в размер на
4 002 668,15лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 400 266,82лв., ведно с прилежащите лихви
(рекапитулация на л. 77 и л. 42).
В решението на горестоящия административен орган е
намерено за неправилно определянето на вноски за ДОО (авансови и за годишно
изравняване) за 2016г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви. Предвид забраната
на чл. 155, ал. 8 от ДОПК ревизионният акт е потвърден, в тази си част.
В хода на ревизионното производство от направена
справка в информационната система на НАП, от която е установено, че
жалбоподателят, с подадена декларация по чл. 1. ал. 2 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина и морските лица е декларирал започване на дейност, считано от
12.12.2005г. считано от 29.04.2013г. и осигуряване за всички осигурени рискове.
Подадена е декларация обр. 1 за дните в осигуряване, осигурителният доход и
размерът на вноските за самоосигуряващо се лице за ДОО само за 2013г., а за ЗО
– за периода от 2013г. до 2018г. С декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от
Наредба Н-8/2005г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за ДОО само
за 2013г., съответно за 2016г. и 2017г. – само за ЗО. При ревизията е
установено, че не са внесени авансово дължимите ЗОВ за ревизирания период върху
минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
съответната година, поради което са изчислени лихви.
При ревизията е констатирано, че за 2013г., 2016г. и
2017г. са констатирани доходи с неустановен произход, съответно в размер на 5 662 589,11лв.,
2 059 861,84лв. и 4 011 029,75лв., които представляват
осигурителен доход, върху който са дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване
на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО. При
съобразяване на максималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно
ЗБДОО за 2013г. в размер на 26 400лв., за 2016г. в размер на 31 200лв. и
за 2017г. в размер на 31 200лв. са изчислени дължимите вноски за ЗОВ за
годишно изравняване (таблици на л. 78 – 78 гръб), ведно с прилежащите лихви.
В решението на горестоящия административен орган е
посочено, че в хода на друго ревизионно производство на К. за установяване на
ЗОВ за 2018г. е представен документ, издаден от Република Турция, Управление на
учреждението за социално осигуряване, Главна дирекция за пенсионни услуги,
Управление на административно – финансовия отдел, в надлежен превод на
български език, съгласно съдържанието на който лицето е пенсионер, считано от
01.07.2006г. и получава месечна пенсия за старост. Това означава, че му е
предоставена възможност да се осигурява „по свое желание“ за ДОО.
В настоящия случай, е подадена декларация обр. 1 само
за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г., т.е. се дължат авансови вноски и
вноски за годишно изравняване за ДОО само за тази година. За 2016г. и 2017г.,
като лице – пенсионер, жалбоподателят се е възползвал от законовата възможност
на чл. 4, ал. 6 от КСО и не дължи вноски за ДОО.
По отношение на вноските за ЗО, в ЗЗО няма аналогична
разпоредба на тази на чл. 4, ал. 6 от КСО. С факта на упражняване на трудова
дейност, на основание разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО ревизираното
лице попада в обхвата на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
Дължат се вноски за ЗО авансово върху месечен осигурителен доход, който не може
да е по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.
Окончателните вноски за ЗО се дължат върху годишния осигурителен доход,
определен като разлика между декларирания или установения при ревизия по реда
на ДОПК облагаем доход от трудова дейност и сбора от доходите, върху които са
внасяни авансови вноски.
При съобразяване на максималния годишен размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО за 2013г. в размер на 26 400лв., за
2016г. в размер на 31 200лв. и за 2017г. в размер на 31 200лв. са
изчислени дължимите вноски за ЗОВ за годишно изравняване (таблици на л. 78 гръб
– 79), ведно с прилежащите лихви.
В съдебното заседание на 10.05.2021г. е прието
заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото
лице П.Т., без направени възражения от страните по делото. След анализ на
представени по делото писмени доказателства вещото лице е посочило, че не са
представени доказателства към 01.01.2013г., 01.01.2016г. и 01.01.2017г.
жалбоподателят да е реализирал доходи в значителни размери. Съгласно
депозираните писмени обяснения, за посочените периоди е получавал минимално
възнаграждение за управление на дружествата, съответно минимални суми в брой за
най-необходимите потребности. Не е притежавал парични средства по банкови
сметки и има вземания от трети лица. В заключението е посочено, че началното
салдо на парични средства и за трите посочени години е нулево.
След анализ на движението на парични средства
по банковите сметки (таблици на л. 578 – 584) вещото лице е установило, че за
2013г. по банкови сметки в „ОББ“ АД и „Търговска банка Д“ АД са постъпили
парични средства от трети лица на обща стойност 304 197,55лв. Извършени са
и вноски от титуляра на сметката А.К. в общ размер на 72 200,08лв. и
разликата в размер на 231 997,47лв. е намерила отражение в паричния поток.
За 2016г. не са налице значителни постъпления
по банковите сметки, а доходът от парични средства в размер на 100 000
щатски долара, с левова равностойност 171 881лв. е намерил отражение в
паричния поток.
Съгласно представени оборотни ведомости на
„САДАТ“ ООД, по-конкретно сметка 492 Разчети със собственици, за 2013г.
дружеството е получило в заем сумата в размер на 7 467 731,87лв. и е
възстановило 1 851 524,05лв. През 2016г. получените суми са в размер
на 2 218 483,48лв., а възстановените суми – в размер на
690 735,01лв. За 2017г. предоставените парични средства са в размер на
47 714,79лв., а възстановените парични средства – в размер на
47 418,02лв.
Съгласно представени оборотни ведомости на
„САРС 12“ ООД, по-конкретно сметка 492 Разчети със собственици, за 2013г.
дружеството е получило в заем сумата в размер на 31 400лв., за 2016г. –
50лв. и за 2017г. – 40лв. През процесния период няма парични суми, възстановени
на заемодателя.
Съгласно представени оборотни ведомости на
„ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, по-конкретно сметка 492 Разчети със собственици, за 2013г.
дружеството е получило в заем сумата в размер на 8 300лв. и е възстановило
3 254,16лв. През 2016г. получените суми са в размер на 966 380,66лв.,
а възстановените суми – в размер на 434 837,22лв. За 2017г. предоставените
парични средства са в размер на 4 241 595,85лв., а възстановените
парични средства – в размер на 234 520,96лв.
При извършена рекапитулация на паричния поток
на жалбоподателя (таблица на л. 601 – 602) вещото лице е установило превишение
на разходите над доходите с установен източник за 2013г. в размер на
5 421 637,48лв., за 2016г. – в размер на 1 887 532,28лв. и
за 2017г. – в размер на 4 007 408,79лв.
Извършено е преизчисление на годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по методиката на ревизиращия екип, като са посочени
изчислените от вещото лице данъчни основи по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и
доходите по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ (таблица на л. 603 – 604). За 2013г. е
изчислен доход от всички източници в общ размер на 5 653 634,95лв.,
след приспадане на вноските за ЗОВ – данъчна основа в размер на
5 646 823,75лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху тази
данъчна основа възлиза на 564 682,38лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 357 874,57лв.
За 2016г. е изчислен доход от всички източници
в общ размер на 2 059 413,28лв., след приспадане на вноските за ЗОВ –
данъчна основа в размер на 2 051 363,68лв. Дължимият данък върху тази
данъчна основа възлиза на 205 136,37лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 67 472,47лв.
За 2017г. е изчислена доход с неустановен
произход по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК в размер на
4 007 408,79лв., след приспадане вноските за ЗОВ – данъчна основа в
размер на 3 999 047,19лв. Данъкът върху тази данъчна основа възлиза
на 399 904,72лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 90 985,61лв.
Отделно са направени изчисления на годишната
данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ при облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ,
намален с ЗО по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (таблица втора на л. 604).
В разпита си в съдебното заседание по приемане
на заключението, вещото лице е направило подробни пояснения, които се свеждат
до следното: документите, които са му предоставени за анализ в счетоводствата
на дружествата, заемополучатели по договорите за заем, са РКО, съответно ПКО и
са идентични с представените на ревизиращия екип. Не са му предоставени за
анализ придружаващи документи, независимо, че ги е поискал, като
осчетоводяването на определени суми е извършено въз основа на „думата на
жалбоподателя“ за даване на сумата и за връщането й от получателя.
Според вещото лице, ревизиращият екип е
приложил непоследователен подход при анализ на постъпващите и разходвани суми
по банковите сметки на жалбоподателя в различните банки. Така, внесените от К.
парични средства представляват разход за ФЛ и някои суми са извадени от
сметките и включени в разходната част на паричния поток. Констатирани са и
други неточности в РД и РА, които са в утежняваща посока, поради което вещото
лице е приложило еднакъв подход към постъпленията на парични средства и
разходваните парични средства, като навсякъде е извадил внесените суми от
разходната част на паричния поток и по този начин са се получили разликите в
изчисленията. До голяма степен, обаче, сумите се компенсират при двата подхода
и разликите са минимални. При подхода на органите по приходите постъпленията по
банковите сметки са третирани като доход, съответно са обложени по реда на чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Основните възражения на жалбоподателя са в
няколко насоки: разкриване на банкова тайна не по установения в ДОПК ред, неправилно
посочена парична сума като начално салдо към 01.01.2013г., 01.01.2016г. и
01.01.2017г. в размер на 0лв.; неправилно приети като друг доход и обложени с
данък по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ парични суми за 2013г. и 2016г. и несъбрани доказателства
за доходи с източник Република Турция, съобразно СИДДО между Република България
и Република Турция.
По отношение твърденията за неправомерно
разкрити сведения, представляващи банкова тайна, настоящият съдебен състав
намира, че в решението на горестоящия административен орган е даден подробен и
обоснован отговор, който се споделя. Сведенията, представляващи банкова тайна
са изискани своевременно от органите на НАП въз основа на съдебното решение от
06.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, като предоставянето им извън срока по
ЗКИ е изцяло поради извършени действия от „Търговска банка Д“ АД. Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 7 от ЗКИ срокът се отнася до началния и крайния
момент на периода, в който следва да се поискат данните, а не срок, след изтичане
на който съответната банка може да не предостави данните, независимо, че са
надлежно изискани от нея. В настоящия случай, непосредствено след постановяване
на решението за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна, с ИПДПОТЛ
от 11.11.2019г. ревизиращият екип е изискал от „Търговска банка Д“ АД
информация за началното салдо, движението и остатъците на парични средства по
банковите сметки, както и сведения за лицата, наредители и получатели на
парични средства от и по сметките на жалбоподателя К. за конкретни периоди.
Следва да бъде посочено, че самият жалбоподател е депозирал изричен отказ за
разкриване на сведения за движението на парични средства по банковите му
сметки, както и е депозирал писмени обяснения с изключително неконкретно
съдържание по отношение на този въпрос. Именно поради това му поведение, от
страна на ревизиращите органи по приходите е инициирано производство по ЗКИ, в
хода на което е получена информация от 4 търговски банки, в които има открити
негови банкови сметки.
По отношение приетия от ревизиращия екип
размер на началното салдо на К., следва да бъдат изложени следните аргументи: съгласно
съдържанието на депозираните писмени обяснения, жалбоподателят разполага със
значителни по размер доходи от бизнес в Турция, за които обаче не представя
каквито и да било доказателства за внасянето им в България, включително
митнически декларации. Единствената декларирана сума е тази в размер на
100 000 щатски долара през 2016г., за която отново не е посочен какъвто и
да било източник на доход. Поради липсата на каквито и да било доказателства за
реализирани доходи на територията на Република Турция, съответно декларирани по
надлежен ред и внесени на територията на Република България, единственият
извод, който може да се направи е, че жалбоподателят не е разполагал с парични
средства с доказан произход към 01.01.2013г., 01.01.2016г. и 01.01.2017г. В
тази връзка, не може да се приеме за достоверно твърдението, че паричните
средства, внасяни в дружеството – заемополучател „САДАТ“ ООД, са именно за
извършени плащания от К. към чуждестранни доставчици на територията на
Република Турция, тъй като не са представени каквито и да било доказателства за
разполагаемостта им на територията на Република България. Основанието на дохода
в Турция не е установено в хода на ревизията, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ правилно е прието, че същият е с източник
Република България.
По отношение на паричните суми, съответно в
размер на 253 291,71лв. за 2013г. и в размер на 171 881лв. за 2016г.,
в жалбата са изложени единствено твърдения, че следва да бъде установен
източникът на укрития доход, за да бъдат приложени правилата за определяне на
данъчната основа за доход от съответния вид. В тази връзка, следва да бъде
посочено, че източникът на дохода не е определен изключително в следствие на
неправомерното поведение на жалбоподателя и на неконкретните му писмени
обяснения. По отношение на постъпленията по банковата сметка за 2013г. е
декларирано единствено, че не са част от икономическата дейност, а са
„предоставяни“ и „връщани“ от приятели. По
делото не са представени доказателства за предоставени в заем парични суми на
различни лица, които в последствие да бъдат върнати, поради което следва извод,
че не е установен произходът им от заемни правоотношения. В този смисъл,
несъмнено се касае за друг доход, който подлежи на облагане по реда на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ, който несъмнено е укрит, тъй като не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Предвид поддържаната защитна теза, е ангажирано изготвянето на
заключение по ССЕ, което изцяло потвърждава констатациите в РД по отношение
постъпления на парични средства по банковите сметки.
Съдът намира за неоснователни твърденията, че
следва да бъде изрично посочен източникът на другия доход, за да бъде обложен
по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В настоящия случай, ревизионното производство
е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, при констатирани обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При ревизията са подложени на проверка всички
декларирани от лицето източници на доходи, включително постъпленията по
банковата сметка му сметка, след разкриване на информация за движението по нея.
Констатирано е постъпление на парични суми от различни лица, с основание „внесени
в брой“. В отговор на ИПДПОЗЛ К. посочва единствено, че сумите не касаят
търговската дейност на притежаваните от него дружества, а лични взаимоотношения.
Не се посочва източник на доходите, година на предоставяне на средствата, дали
се касае за заемни средства. Няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
декларирани заеми, предоставени от К., съгласно изискването на чл. 50, ал. 1,
т. 5 от ЗДДФЛ. При анализ на представените доказателства, ревизиращият екип е
направил изводи, че същите са недостатъчни, за да изяснят произхода на посочените
суми. Поради тази причина, същата следва да се обложи като друг доход, с
неустановен източник, по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Същите аргументи следва да бъдат отнесени и
към паричната сума в размер на 171 881лв. за 2016г. Не е спорно, че същата
е намерила отражение в митническа декларация, но е посочено единствено, че са с
произход „бизнес“ и са му били необходими за разходи в Албания. По делото не са
представени каквито и да било доказателства за източника на паричната сума,
например изплатен дивидент или друг доход, реализиран от ФЛ.
По отношение на начина на определяне размера
на укритите доходи по реда на чл. 122 от ДОПК, по делото се ангажира единствено
заключение по ССЕ. Вещото лице е подложило на анализ представените при
ревизията доказателства за внесени в брой и върнати парични средства от
дружествата, собственост на жалбоподателя и е направило извод за точност на
аритметичните изчисления. В заключението са налице незначителни разлики в
размера на доходите с неустановен произход, но същите се дължат на различния
подход на изчисление, възприет от вещото лице. Тук следва да бъде посочено, че
извън задачите на вещото лице е да определя правилността на подхода, възприет
от ревизиращите органи по приходите, а след анализ на представените
доказателства да направи съответните изчисления на паричния поток, при
включване на определени парични суми в приходната му част и изключване на други
парични суми от разходната му част.
По изложените съображения, следва да бъде потвърден
размерът на доходите на К. по реда на чл. 122 от ДОПК, като сбор между
изчислените при ревизията доходи с неустановен произход от превишение на
разходите над доходите и сумите, представляващи друг доход по смисъла на чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че с решението
на горестоящия административен орган са отменени допълнително определените
дължими суми за ДОО за годишно изравняване за 2016г. и 2017г. Същите участват като
компонент при изчислението на данъчната основа за облагане с данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ, която се определя като разлика между изчисленият доход с
неустановен източник по реда на чл. 122 от ДОПК и допълнително определените
вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване по реда на чл. 124а от ДОПК).
По отношение на допълнително определените
вноски за ЗОВ за годишно изравняване по реда на чл. 124а от ДОПК в жалбата не
са изложени конкретни доводи.
Принципно задължението за обществено
осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход /чл. 6, ал. 2 от КСО/
и осъществяването на трудова дейност. По аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Между страните няма спор, че РЛ
през 2013г. е осигурявано за всички осигурени социални рискове, а за 2016г. и
2017г. дължи вноски за ЗО, на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Несъмнено установените в хода на ревизията
обстоятелства, че през процесните периоди задълженото лице е реализирало доходи
с неустановен произход, налагат извода, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за всички осигурителни
рискове, включително по негов избор и за общо заболяване и майчинство.
Според разпоредбата на чл. 6, ал. 8 /предишна
ал. 7, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015г./ от
КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка
на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между
минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Предвид
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни
вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени
след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното
обществено осигуряване се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните
вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се
определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната
година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна
декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен
осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока
за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя
като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при
условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и
сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за
здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български
граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за
бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са
дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният търговец,
физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се
осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със
Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по
т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9
/предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 61 от 2015г./
от КСО”.
Предвид констатациите в ССЕ по отношение
коректността на изчисленията на ревизиращия екип и направените изчисления на
дохода по чл. 122 от ДОПК, определеният осигурителен доход по реда на чл. 122 –
124 от ДОПК надвишават размера на максималния осигурителен доход съгласно ЗБДОО
за 2013г., 2016г. и 2017г. При това положение съдът намира, че не следва да
бъде извършено преизчисляване на допълнително определените в РА вноски за ЗОВ
за годишно изравняване.
По
изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
съответно обжалваният РА – за правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
същото възлиза на 14 642,18лв. (четиринадесет хиляди шестстотин
четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001619003627-091-001
от 27.07.2020г., издаден от Г.Й.– началник сектор, възложил ревизията, и К.Я. –
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, ръководител
на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 509 от 15.10.2020г. на Директор
на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Пловдив относно допълнително
установени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер
на 565 577,79лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
358 442,05лв., за 2016г. в размер на 205 181,22лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 67 487,22лв. и за 2017г. в размер на
400 266,82лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 91 067,99лв. и
допълнително установени вноски за ЗОВ за 2013г. ДОО в размер на
3 802,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 014,32лв. и ЗО в
размер на 1 708,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 082,97лв.,
за 2016г. ЗО в размер на 2 496лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
836,96лв. и за 2017г. ЗО в размер на 2 496лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 599,09лв.
ОСЪЖДА А.К., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ София сумата от 14 642,18лв.
(четиринадесет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и осемнадесет
стотинки).
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: