О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 20.03.2009г.
Административен съд- Плевен, ІІ състав,
в съдебно заседание на 24.02.2009г., в състав :Председател Ю.Д., при секретар Ц.Д.
сложи на разглеждане докладваното от съдия Д. административно дело № 792 по
описа на съда за 2007г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба на М.А.Д. ***, подадена чрез адв. Л.Т.
*** против Заповед №
РД-10-1608/16.10.2007г. на Кмета на Община Плевен, с която е разпоредено
да бъде продаден на
жалбоподателката недвижим жилищен имот, частна общинска собственост,
представляващ апартамент № 11, вх. “б”, ет. ІІ в жилищен блок на ул.
“Д..Константинов” № 4 в гр. Плевен за сумата 44 213,00 лв. без ДДС и против Решение № 1521/25.09.2007г. на
ОбС-Плевен Жалбоподателката
твърди, че е наемател на горното жилище.
Счита, че издадената заповед на Кмета и посоченото решение на ОбС са
незаконосъобразни. Намира, че определената от Обс в решението цена от 50 000 лв. не е
съобразена с никакви критерии или средна пазарна цена за имоти в този
район. Навежда оплакване, че в цената, определена от ОбС не е посочено включва
ли се в него ДДС. Счита, че с издадената заповед на кмета за продажба,
определената в нея цена 44213 лв. без
ДДС надхвърля определената в решението
на ОбС цена от 50 000 лв., с включване на ДДС. Навежда довод за лошото състояние на имота. Моли да бъде
ОТМЕНЕНА ЗАПОВЕД № рд-10-1608/16.10.2007г.
на Кмета на Община Плевен , както и да бъде ОТМЕНЕНО решение №
1521/25.09.2007г. на ОбС- Плевен относно
определената в него цена от 50 000 лв.
С разпореждане № 2290/03.12.2007г.
съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателката да
внесе по 10 лв. д.т. за всеки от обжалваните от нея административни
актове, както и да конкретизира кой е
обжалвания акт , в цялост ли го обжалва и какво е искането- за отмяна или
изменение на същия.
С допълнителна молба от
11.12.2007г. жалбоподателката е
уточнила , че обжалваният от нея акт е
ЗАПОВЕД № РД-10-1608/16.10.2007г. на
Кмета на Община Плевен. В същата молба е
потвърдила направеното в
първоначалната жалба искане за ОТМЯНА на
посочената заповед
Съдът, като взе пред вид наведените от жалбоподателя основания и изискванията
на закона, намира за установено следното:
С молба вх. № ОУС 254/14.09.2007г. –Община
Плевен, жалбоподателката М.А.Д. е
изявила желание да закупи жилището- общинска собственост, в което е
настанена под наем. В същата молба е изразила изрично становище, че й е известно, че продажбата ще
се извърши по цени, определени от Общинския съвет.
С Решение № 1521/25.09.2007г.
Общинският съвет- Плевен е утвърдил списък на общинските жилища , които могат
да бъдат закупени от настанените в тях наематели, като е приел пазарна стойност на жилището- предмет на
настоящето дело в размер на 50 000
лв.
На основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и
7 от ЗМСМА, в изпълнение на горното решение, във вр. с чл. 47 от ЗОС и чл. 41
от Наредба № 18 на ОбС-Плевен, както и молба вх. № ОУС-254/14.09.2007г. ,подадена от М.Д.,*** /оправомощен от Кмета
на Общината със Заповед № РД-10-1493/26.09.2007г.-лист 37 от делото/ е издал
обжалваната Заповед № РД-10-1608/16.10.2007г., с която е разпоредил да се
продаде жилището на молителката, определил е цената-44213, 00 лв. , както и
начина и сроковете на заплащане и
последващи действия по сключване на договора за продажба.
Съдът намира, че предмет на жалбата, с която е
сезиран в настоящето производство , е
заповед на зам. Кмета на Общината,
постановена на осн. чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА за изпълнение на решение №
1521/25.09.2007г. на Общински съвет-
Плевен, с което е утвърден списък на правоимащите граждани, които могат да
закупят общински жилища и е възложено на кмета да извърши продажба на жилищата
по цени, утвърдени от Общинския съвет.
На осн. разпоредбата на чл. 44, ал.
1, т. 7 във вр. с чл. 45, ал. 2, изр. 1 от ЗМСМА кметът на общината действа като обвързана администрация и
правомощията му се свеждат до това да организира обективно изпълнението на акта на общинския
съвет- за конкретния случай да издаде заповед за покупко-продажба на общинските жилища, съгласно приложения
списък, който е неразделна част от решението на
общинския съвет, по цени утвърдени от него.Съдът счита, че заповедта на
Зам. кмета, издадена за продажба на недвижим
имот- частна общинска собственост , на осн. решение на ОбС за продажба на
жилище, вкл. и в частта относно цената на имота , не е индивидуален
административен акт , а е елемент от договор за продажба на имот/сделка/, който
се сключва при съвпадение на интересите
между равнопоставени страни. В чл. 41 и чл. 47, ал. 2 от ЗОС, който е
приложимият закон и урежда правоотношенията между страните по делото , е
постановено, че цените на жилищата се
определят от Общинския съвет по критерии, установени с Наредба по чл. 45а, ал.
1- по пазарни цени, определени по реда на чл. 44 от Наредбата. В приложената
молба № 254/ 14.09.2007г. , подадена от М.А.Д. за закупуване на общински жилищен имот изрично е
изразено становище, че на наемателката е известно, че продажбата ще се извърши
по цени, определени от Общинския съвет. По така изложените съображения съдът
намира, че заповедта на Зам. кмета, с
която е разпоредена продажбата на общинско жилище, вкл. и в частта за цената не
е индивидуален административен акт
и не подлежи на контрол за законосъобразност
по реда на АПК на осн. чл. 159, т. 1 от същия кодекс, в който смисъл е и практиката на Върховния административен съд, изразена
и в решение по
а.д. № 2359/2008г.,с което е обезсилено постановено решение на Административен съд- Плевен по адм.д. № 557/2007г.
В разглеждания случай Общинският съвет е определил цена 50 000
лв., а в оспорваната заповед определената от Зам кмета цена е 44 213, 00
лв. Следва да се отбележи, че тази цена се счита за крайна цена, тъй като
начисляването на ДДС върху продажба на
жилище- частна общинска собственост на наематели, построено през 1963г./
установено от заключението на приетата тройна икономическа експертиза/ не намира основание нито в ЗДДС, нито в ЗОС,
и не са изложени фактически и правни основания в самата заповед, които да
налагат такъв извод. Още повече, че в заповедта подробно са конкретизирани
сумите, които следва да се заплатят от купувача/ цена, разноски, местен данък/,
сред които не са посочени такива за
заплащане на ДДС. Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на сгради или части
от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и
учредяването и прехвърлянето на други
вещни права върху тях е освободена доставка и върху продажната цена не се начислява и не се дължи ДДС. В този
смисъл определената в оспорваната заповед цена е дори по-ниска от определената от Общинския
съвет с цитираното по-горе Решение, и в
тази част заповедта е благоприятна за жалбоподателката. С оглед категорично
посоченото в жалбата, в допълнителната молба и в писмената защита ИСКАНЕ- да бъде
ОТМЕНЕНА оспорваната заповед, съдът
намира, че е налице и друго основание, обуславящо нейното недопустимост.
Оспорваната заповед е благоприятна за
жалбоподателката, тъй като с нея е уважено нейното искане да й бъде продадено жилището, в което
е наемател. С така постановената заповед не се нарушават нейните права, свободи или законни интереси.
Напротив, отмяната на заповедта, каквото е искането й в жалбата ще породи за
нея неблагоприятни последици, тъй като ще я лиши от възможността да закупи
жилището, каквото е изразеното в молбата й до Общината желание. Ако тя не
желае да закупи жилището, за нея е
налице възможността, като равнопоставен гражданскоправен субект- купувач по
сделка за покупко-продажба на жилище, да откаже сключването на договора и по
този начин да постигне искания с жалбата резултат. Сключването на договор за
покупко-продажба по отношение на
купувача не съставлява изискуемо
задължение по смисъла на чл. 267 от АПК и това е още един аргумент в
потвърждение на довода, че заповедта, с която се разпорежда продажбата на имот,
вкл. и по отношение на цената не е
индивидуален административен акт. Изпълнението на задълженията по издаден
индивидуален административен акт не е предоставено на преценката на страните,
които засяга- те са задължени да го
изпълнят. След като за страната- купувач
не съществува задължение да сключи сделката, следва, че актът, с който е
разпоредено това няма властнически характер, а е част от договора за продажбата
на имот, който се сключва само ако
интересите на равнопоставените страни съвпаднат.
По изложените съображения, и на
осн. чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определението от 24.02.2009г., с което е
приключено съдебното дирене.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима жалбата на М.А.Д. , подадена чрез процесуалния й представител
адв. Л.Т. *** против Заповед №
РД-10-1608/16.10.2007г. на Кмета на Община Плевен.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 792/2007г. на Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен
съд в седмодневен срок от съобщението до
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: