Определение по дело №792/2007 на Административен съд - Плевен

                        

 

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                      

                                          №

 

                      гр. Плевен, 20.03.2009г.

 

             Административен съд- Плевен, ІІ състав, в съдебно заседание на 24.02.2009г., в състав :Председател Ю.Д., при секретар Ц.Д. сложи на разглеждане докладваното от съдия Д. административно дело № 792 по описа на съда за 2007г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е образувано по жалба на М.А.Д. ***, подадена чрез  адв. Л.Т. ***  против Заповед № РД-10-1608/16.10.2007г. на Кмета на Община Плевен, с която е  разпоредено  да бъде продаден на  жалбоподателката недвижим жилищен имот, частна общинска собственост, представляващ апартамент № 11, вх. “б”, ет. ІІ в жилищен блок на ул. “Д..Константинов” № 4 в гр. Плевен за сумата 44 213,00 лв. без ДДС и  против Решение № 1521/25.09.2007г. на ОбС-Плевен             Жалбоподателката твърди, че  е наемател на горното жилище. Счита, че издадената заповед на Кмета и посоченото решение на ОбС са незаконосъобразни. Намира, че определената от Обс  в решението цена от 50 000 лв.  не е  съобразена с никакви критерии или средна пазарна цена за имоти в този район. Навежда оплакване, че в цената, определена от ОбС не е посочено включва ли се в него ДДС. Счита, че с издадената заповед на кмета за продажба, определената в нея цена  44213 лв. без ДДС надхвърля  определената в решението на ОбС цена от 50 000 лв., с включване на ДДС.  Навежда довод за лошото  състояние на имота. Моли да бъде ОТМЕНЕНА  ЗАПОВЕД № рд-10-1608/16.10.2007г. на Кмета на Община Плевен , както и да бъде ОТМЕНЕНО решение № 1521/25.09.2007г.  на ОбС- Плевен относно определената в него цена от 50 000 лв.

             С разпореждане № 2290/03.12.2007г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателката да внесе по 10 лв. д.т. за всеки от обжалваните от нея административни актове,  както и да конкретизира кой е обжалвания акт , в цялост ли го обжалва и какво е искането- за отмяна или изменение на същия.

            С допълнителна молба от 11.12.2007г.  жалбоподателката е уточнила  , че обжалваният от нея акт е ЗАПОВЕД № РД-10-1608/16.10.2007г.  на Кмета на Община Плевен. В същата молба е  потвърдила  направеното в първоначалната жалба искане за ОТМЯНА на посочената заповед              

             Съдът, като взе пред вид  наведените от жалбоподателя основания и изискванията на закона, намира за установено следното:

              С молба вх. № ОУС 254/14.09.2007г. –Община Плевен, жалбоподателката М.А.Д. е  изявила желание да  закупи  жилището- общинска собственост, в което е настанена под наем. В същата молба е изразила изрично  становище, че й е известно, че продажбата ще се извърши по цени, определени от Общинския съвет.

            С Решение № 1521/25.09.2007г. Общинският съвет- Плевен е утвърдил списък на общинските жилища , които могат да бъдат закупени от настанените в тях наематели, като е приел  пазарна стойност на жилището- предмет на настоящето дело в  размер на 50 000 лв.

            На основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и 7 от ЗМСМА, в изпълнение на горното решение, във вр. с чл. 47 от ЗОС и чл. 41 от Наредба № 18 на ОбС-Плевен, както и молба вх. № ОУС-254/14.09.2007г.  ,подадена от М.Д.,*** /оправомощен от Кмета на Общината със Заповед № РД-10-1493/26.09.2007г.-лист 37 от делото/ е издал обжалваната Заповед № РД-10-1608/16.10.2007г., с която е разпоредил да се продаде жилището на молителката, определил е цената-44213, 00 лв. , както и начина  и сроковете на заплащане и последващи действия по сключване на договора за продажба.

          Съдът намира, че предмет на жалбата, с която е сезиран  в настоящето производство , е заповед на  зам. Кмета на Общината, постановена на осн. чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА за изпълнение на решение № 1521/25.09.2007г.  на Общински съвет- Плевен, с което е утвърден списък на правоимащите граждани, които могат да закупят общински жилища и е възложено на кмета да извърши продажба на жилищата по цени, утвърдени от Общинския съвет.

          На осн. разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 45, ал. 2, изр. 1 от ЗМСМА кметът на общината  действа като обвързана администрация и правомощията му се свеждат до това да организира  обективно изпълнението на акта на общинския съвет- за конкретния случай да издаде заповед за покупко-продажба  на общинските жилища, съгласно приложения списък, който е неразделна част от решението на  общинския съвет, по цени утвърдени от него.Съдът счита, че заповедта на Зам. кмета, издадена  за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост , на осн. решение на ОбС за продажба на жилище, вкл. и в частта относно цената на имота , не е индивидуален административен акт , а е елемент от договор за продажба на имот/сделка/, който се сключва  при съвпадение на интересите между равнопоставени страни. В чл. 41 и чл. 47, ал. 2 от ЗОС, който е приложимият закон и урежда правоотношенията между страните по делото , е постановено, че цените  на жилищата се определят от Общинския съвет по критерии, установени с Наредба по чл. 45а, ал. 1- по пазарни цени, определени по реда на чл. 44 от Наредбата. В приложената молба № 254/ 14.09.2007г. , подадена от М.А.Д. за  закупуване на общински жилищен имот изрично е изразено становище, че на наемателката е известно, че продажбата ще се извърши по цени, определени от Общинския съвет. По така изложените съображения съдът намира, че  заповедта на Зам. кмета, с която е разпоредена продажбата на общинско жилище, вкл. и в частта за цената не е  индивидуален административен акт и  не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК на осн. чл. 159, т. 1 от същия кодекс, в който смисъл е и практиката на Върховния административен съд, изразена и в решение   по  а.д. № 2359/2008г.,с което е обезсилено постановено  решение на Административен съд- Плевен по адм.д. № 557/2007г.

            В разглеждания случай   Общинският съвет е определил цена 50 000 лв., а в оспорваната заповед определената от Зам кмета цена е 44 213, 00 лв. Следва да се отбележи, че тази цена се счита за крайна цена, тъй като начисляването  на ДДС върху продажба на жилище- частна общинска собственост на наематели, построено през 1963г./ установено от заключението на приетата тройна икономическа експертиза/  не намира основание нито в ЗДДС, нито в ЗОС, и не са изложени фактически и правни основания в самата заповед, които да налагат такъв извод. Още повече, че в заповедта подробно са конкретизирани сумите, които следва да се заплатят от купувача/ цена, разноски, местен данък/, сред които не  са посочени такива за заплащане на ДДС. Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на сгради или части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването  и прехвърлянето на други вещни права върху тях е освободена доставка и върху продажната цена  не се начислява и не се дължи ДДС. В този смисъл определената в оспорваната заповед цена е  дори по-ниска от определената от Общинския съвет с цитираното по-горе Решение, и  в тази част заповедта е благоприятна за жалбоподателката. С оглед категорично посоченото в жалбата, в допълнителната молба и в  писмената защита ИСКАНЕ- да бъде ОТМЕНЕНА  оспорваната заповед, съдът намира, че е налице и друго основание, обуславящо нейното недопустимост. Оспорваната заповед  е благоприятна за жалбоподателката, тъй като с нея е уважено нейното   искане да й бъде продадено жилището, в което е наемател. С така постановената заповед не се нарушават  нейните права, свободи или законни интереси. Напротив, отмяната на заповедта, каквото е искането й в жалбата ще породи за нея неблагоприятни последици, тъй като ще я лиши от възможността да закупи жилището, каквото е изразеното в молбата й до Общината желание. Ако тя не желае  да закупи жилището, за нея е налице възможността, като равнопоставен гражданскоправен субект- купувач по сделка за покупко-продажба на жилище, да откаже сключването на договора и по този начин да постигне  искания с  жалбата резултат. Сключването на договор за покупко-продажба  по отношение на купувача не  съставлява  изискуемо  задължение по смисъла на чл. 267 от АПК и това е още един аргумент в потвърждение на довода, че заповедта, с която се разпорежда продажбата на имот, вкл. и по отношение на цената  не е индивидуален административен акт. Изпълнението на задълженията по издаден индивидуален административен акт не е предоставено на преценката на страните, които засяга- те  са задължени да го изпълнят.  След като за страната- купувач не съществува задължение да сключи сделката, следва, че актът, с който е разпоредено това няма властнически характер, а е част от договора за продажбата на имот, който се сключва само ако  интересите на равнопоставените страни съвпаднат.

              По изложените съображения, и на осн. чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК  съдът

                                           О П Р Е Д Е Л И :

        

        ОТМЕНЯ определението от 24.02.2009г., с което е  приключено съдебното дирене.

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима  жалбата на М.А.Д.  , подадена чрез процесуалния й представител адв. Л.Т. ***  против Заповед № РД-10-1608/16.10.2007г. на Кмета на Община Плевен.

          ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 792/2007г. на Административен съд-Плевен.

          Определението подлежи на обжалване  с частна жалба пред Върховния административен съд  в седмодневен срок от съобщението до страните.

                                    

                  

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: