№ 22
гр. С., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600641 по описа за 2022 година
С присъда № 26008 от 07.07.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановена
по н.о.х.д. № 264/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия П. М. Л., с ЕГН
**********, от гр.С., е признат за виновен в това, че 11.02.2018 г., около
01,30 ч., от къща, находяща се на ул.“Х. К.“ в с.Х., местността „Б.“, община
Б., област С., в условията на съучастие като съизвършител с подсъдимата Е.
А. М., като помагач, отнел чужди движими вещи – сумата от 320 лева, от
владението на С. А. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му налага наказание лишаване от
свобода за срок 3 /три/ години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от
НК е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в
сила на присъдата.
Със същата присъда подсъдимата Е. А. М., с ЕГН **********, от гр.С.,
е призната за виновна в това, че 11.02.2018 г., около 01,30 ч., от къща,
находяща се на ул.“Х. К.“ в с.Х., местността „Б.“, община Б., област С., в
1
условията на съучастие като помагач с подсъдимия П. М. Л., като
извършител, отнел чужди движими вещи – сумата от 320 лева, от владението
на С. А. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила, поради което и на основание чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от
НК и във вр. с чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане в сила
на присъдата.
С тази присъда подсъдимите П. М. Л. и Е. А. М. са осъдени да заплатят
солидарно на гражданските ищци А. В. Д., О. В. М. и В. В. М. сумата от 320
лева, представляваща обезщетение за причинените на последните
имуществени вреди от престъпното деяние, предмет на обвинителния акт,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.02.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъпното
деяние, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 11.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 500 лева, представляваща направени от гражданските ищци разноски по
делото.
С присъдата подсъдимите П. М. Л. и Е. А. М. са осъдени да заплатят
солидарно на гражданския ищец А. В. Д. сумата от 300 лева, представляваща
направени от последния разноски в първоинстанционното производство.
С горепосочената присъда всеки от подсъдимите е осъден на основание
чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на РС – гр.С. - сумата от 157,22 лева,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство,
както и по сметка на РУ на МВР – гр.С. – сумата от 283,78 лева,
представляваща направени на досъдебното производство разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от
прокурор от Районна прокуратура – гр.С.. В протеста са въведени оплаквания,
че атакуваната присъда е несправедлива в частта й, относно наложените на
подсъдимите П. М. Л. и Е. М. наказания. В тази насока се твърди, че
неправилно първоинстанционния съд е определил тези наказания на
подсъдимите при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, както и съответно е
отложил изпълнението им по реда на чл.66 ал.1 от НК. Според подалият
2
протеста прокурор, правилно отчетения от първия съд баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия Л.
обстоятелства, необосновано е довел до определянето му на наказание в
минимален размер. По отношение на наказанието на подсъдимата М.,
прокурорът също счита, че решаващия съд е проявил неоправдана
снизходителност при индивидуализацията му. Твърди се и, че въпреки
приетия баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността и на тази
подсъдима обстоятелства, неоправдано е приложена разпоредбата на чл.55
ал.1, т.1 от НК, с което е допуснато и съществено нарушение на материалния
закон. С оглед на тези съображения, подалият протеста прокурор претендира
атакуваната присъда да бъде изменена единствено в частта й, относно
определените и наложени на подсъдимите наказания, посредством
увеличението на техния размер и отмяна освобождаването от изтърпяване на
наказанието по чл.66 от НК на подсъдимия Л..
Присъдата е обжалвана и от адвокат Н. К. – упълномощен защитник на
подсъдимата Е. А. М., с твърдения за нейната незаконосъобразност и
неправилност – постановяването й в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали се
установява подсъдимата да е осъществила от обективна и субективна страна
състава на инкриминираното й престъпление. Развиват се доводи за
неправилно сторена от първият съд доказателствена оценка на показанията на
свидетеля С., на обясненията на самата подсъдима, на резултатите от
извършеното от пострадалата разпознаване и дадените от последната
конкретни сведения за броя на извършителите. Релевира се и оплакване за
явна несправедливост на наложеното на подсъдимата М. наказание. Иска се
от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова
такава, с която да оправдае изцяло подсъдимата Е. М..
Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия П. М.
Л., който е депозирал жалба срещу същата, чрез защитника си – адвокат И. Е..
Изтъква се оплакване за недоказаност на обвинителната теза за извършено от
подсъдимия деяние по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК. В тази насока
се твърди, че единственото доказателство в нейна подкрепа са показанията на
свидетеля Г., които обаче според защитата, са заинтересовани и необективни,
доколкото той също е бил съучастен към грабежа, но не е бил привлечен към
3
наказателна отговорност. Освен това, се сочи от защитникът, че
първостепенния съд недопустимо е изменил с присъдата си,
инкриминираното с обвинителния акт фактическото обвинение на
подсъдимия, като е възприел участието в престъплението на още едно лице. С
тези аргументи, защитата претендира отмяна на оспорената присъда и
цялостно оправдаване на подсъдимия Л..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от РП – гр.С. срещу
първоинстанционната присъда в частта й, относно наложените на двамата
подсъдими наказания. В подкрепа на това оплакване не излага собствени
доводи, а се солидаризира с тези, изведени в протеста на долустоящия
прокурор.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на
подсъдимия П. Л. в лицето на адвокат Е., поддържа жалбата си срещу
осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло
отменена и подсъдимия оправдан. В частност, поддържа основното си
оплакване в същата, за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия,
поради липса на доказателства в негова подкрепа. Изтъква твърдения, че
обвинителната теза не може да бъде успешно подкрепена единствено от
свидетелските показания на Г., доколкото ангажираната по делото
доказателствена съвкупност, по никакъв начин не я обезпечава.
Във въззивното съдебно заседание, упълномощеният защитник на
подсъдимата Е. М. – адвокат К. поддържа оплакванията си, заявени в
жалбата, за недоказаност на обвинението. В тази насока, аргументацията на
защитата е свързана с твърдения за извършена от първостепенния съд
неправилна оценка на доказателствената съвкупност. В частност се твърди, че
при оценъчната си дейност първата инстанция е пренебрегнала несъмнения по
делото факт за липса на съпричастност на лице от женски пол в извършването
на грабежа. Искането, което се прави в съответствие с релевираните
оплаквания, е за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова,
изцяло оправдателна за подсъдимата.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимите Е. М. и П. Л.
поддържат заявеното от защитниците си и молят да бъдат оправдани.
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по
4
чл.313 и чл.314 от НПК, да извърши цялостна проверка на правилността на
невлязлата в сила първоинстанционна присъда, включваща и проверка за
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените в
производството пред първата инстанция или на предходната процесуална
фаза, констатира допуснати в тази насока от първостепенния съд особено
съществени процесуални нарушения, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.1
от НПК, съставляващи самостоятелно отменително основание по чл.335 ал.2
от НПК.
Производството пред първата съдебна инстанция е било инициирано по
внесен от Районна прокуратура – гр.С. в Районен съд – гр.С. обвинителен акт,
с който са повдигнати обвинения срещу подсъдимия П. Л. за престъпление по
чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК и против подсъдимата Е. М. – за
престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК. С този
процесуален акт на прокурора се претендира, че инкриминираното
престъпление е осъществено от обвинените лица в условията на съучастие по
между им под формата на съизвършителство, на датата 11.02.2018 г., когато
от къща, находяща се на ул.”Х. К.” в с.Х., С. област, отнели чужди движими
вещи – сумата от 320 лева, от владението на С. А. М., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, изразяваща се
в поваляне и притискане на пострадалата на земята, запушване на устата и
носа й с ръка.
В принципен план е известно, че предмет на наказателното дело е
обвинението, което се формулира по окончателен начин от прокурора с
внесения в съда обвинителен акт. Този процесуален документ определя
фактическите и правни рамки на обвинението, определя параметрите, в които
следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, както и
предмета на доказване. Решаващият съд следва да се произнесе с крайния си
съдебен акт по обвинението, така, както е формулирано от прокурора в
обвинителния акт /освен ако в хода на съдебното следствие е било
предприето изменение на обвинението, с което се е стигнало до частична
промяна в предмета на делото/. В случая, обаче първостепенният съд не е
сторил това. В постановената от него присъда решаващият състав се е
противопоставил на обвинителната теза, като е приел, че процесния грабеж е
извършен от подсъдимата М. като помагач, в съучастие с подсъдимия Л.
/извършител/ и две непривлечени към наказателна отговорност лица, едно от
5
които е назовал в мотивите на присъдата – свидетеля Д. Г., а другото – с
неустановена самоличност, определяйки последните също като извършители.
Разширил е и обхвата на описаната в обвинителния акт фактология, като е
въвел и нови фактически положения, за да подкрепи застъпената в
диспозитива на присъдата си теза за извършени от подсъдимата М. действия,
обосноваващи наказателната й отговорност за помагач по смисъла на чл.20
ал.4 от НК. Така, едва с присъдата е прието, че подсъдимата М. е улеснила
извършването на престъплението като „е дала идеята да вземат пари от баба
й, познавайки навиците й и разположението на стаите в къщата й”; че на
процесната дата подсъдимите Л. и М., заедно със свидетеля Г. и неустановено
по делото лице, потеглили с лек автомобил към къщата на пострадалата
„откъдето щели да вземат пари”; че в къщата на пострадалата нахлули
единствено подсъдимия Л., свидетеля Г. и неустановеното по делото лице, а
подсъдимата останала да ги чака в автомобила; че лицето с неустановена
самоличност упражнил принудата спрямо пострадалата, докато подсъдимия
Л. и свидетеля Г. претърсили къщата и отнели процесната парична сума. В
обвинителният акт обаче няма инкриминирани факти като очертаните –
именно подсъдимата М. да е предложила на подсъдимия Л. да ограбят
родната й баба и съответно да му е давала информация за мястото, на което се
намират парите й в къщата, за разположението на стаите в последната, за
навиците на пострадалата; в принудата и отнемането на процесните вещи от
пострадалата да са участвали още две лица – свидетеля Г. и неустановено
лице. Вместо това в обвинителният процесуален документ е описано
съвършено различно развитие на инкриминираната ситуация, според което
въпросната вечер подсъдимия Л. споделил на свидетеля Г., намерението си да
отиде заедно с приятелката си – подсъдимата М., до дома на бабата на
последната, „откъдето щели да вземат пари”, като в къщата на същата влезли
единствено подсъдимия Л., който упражнил физическа и психическа принуда
спрямо възрастната жена, през което време подсъдимата М. намерила и
присвоила процесната парична сума.
По този начин първостепенният съд е нарушил фундаментално
положение в наказателния процес, предвиждащо задължение на съда да се
произнесе по установените по делото факти в рамките на предложената с
обвинителния акт обстоятелствена част на обвинението и правна
квалификация на деянието. Произнасянето с присъда по друго престъпление,
6
невъзведено в обвинителния акт е допустимо само когато обвинението е
изменено пред първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на
чл.287 от НПК относно наличието на една от двете хипотези, и при
съблюдаване на предвидения в тази разпоредба ред. Извън това, както
първата така и всяка следваща инстанция могат да изменят обвинението, като
приложат закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без
да е необходима инициативата на прокурора, стига да не предприемат
изменение на фактите, така както са посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В случая първостепенният съд неправилно и
незаконосъобразно е преценил, че е допустимо упражняването на това
правомощие, доколкото с поставения от него краен акт е предприел
изменение на обвинението срещу подсъдимите М. и Л. от фактическа страна
/съществено е изменил обстоятелствената част на обвиненията им/, като
спрямо подсъдимата М. е изменил и правната квалификация на
инкриминираното й деяние, и съответно е осъдил подсъдимите по обвинения,
срещу които същите не са се защитавали. Включването на други лица в
осъществената от обвинените лица престъпна дейност, а така също и
промяната на останалите обстоятелства, при които е било извършено
престъплението или на част от тях /твърдението на съда, че подсъдимата М. е
мотивирала подсъдимия Л. да откраднат парите на баба й и му е предоставила
информация за това, къде се намират същите, за разположението на стаите в
къщата й, за навиците на възрастната жена; доводите, че подсъдимия Л. е
осъществил самото отнемане на паричните средства/, представлява всякога
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Касае се за
обстоятелства, които изменят фактическия състав на описаното в
обвинителния акт деяние, за което подсъдимите са били предадени на съд и
по отношение на които обстоятелства, те не са се защитавали.
Няма съмнение, че в рамките на съучастието отговорността на
извършителя е по-тежка от тази на помагача и подбудителя, и в този смисъл
преминаването от извършителство към помагачество /както е първия съд е
сторил по отношение обвинението на подсъдимата М./ представлява
прилагане на закон по-леко наказуемо престъпление, за което не съществува
пречка от процесуално естество, но само при положение, че не е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В случая
обаче първостепенният съд недопустимо е допуснал едновременно изменение
7
и на обстоятелствената част и на правната квалификация на повдигнатото
срещу подсъдимата М. обвинение. Така визираните в присъдата на районния
съд фактически очертания на инкриминираното на тази подсъдима престъпно
посегателство, са различни от посочените от прокурора факти в
обвинителния му акт, като сочат на съществено изменение на неговата
обстоятелствена част, а не просто на прилагане от решаващия съд на закон за
по-леко наказуемо престъпление, поради което и извършената от него
преквалификация на престъпното деяние на М. в друго по-леко наказуемо
престъпление, е процесуално недопустима и е довела до ограничаване на
правото на защита на този подсъдим /Р.786/90 г. на 1 н.о., Р.105/97 г. на 2 н.о.
на ВС на РБ, Р. 250/2015 г. на 3 н.о. ВКС/.
Така посоченото дерогиране на императивни правни норми за
постановяване на съдебен акт по повдигнато и предявено обвинение,
обосновава заключение за допуснати от районния съд съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до несъблюдаване на материалния закон и
санкциониране на подсъдимите лица за престъпления, чийто фактически и
правни параметри не са им били известни в тяхната цялост и по които
същите не са упражнили защитата си, с което сериозно са ограничени
процесуалните им права.
Освен гореизложеното, първостепенният съд е допуснал и друго
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите. При съпоставяне на параметрите на
така повдигнатите срещу подсъдимите М. и Л. обвинения и постановената
първоинстанционна присъда, се установява липса на произнасяне от страна на
решаващия съд по целия предмет на обвиненията. Така, с проверяваната
присъда първостепенният съд е признал подсъдимата М. за виновна в
извършването на престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.4, вр. ал.1 от НК
/за помагач в извършването на престъплението, а не за съизвършител/, а
подсъдимия Л. – като извършител на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, в
условията на съучастие с подсъдимата М., но действала като помагач. От
съдържанието на така постановената присъда, обаче не става ясна волята на
първия съд по цялото предявено от прокуратурата срещу подсъдимите
обвинение – против подсъдимата М. – за съизвършителство в
осъществяването на грабежа, а против подсъдимия Л. – за съвместното
8
извършване на грабежа с подсъдимата М. като съизвършител, за която част от
обвиненията им, същите логично е следвало да бъдат оправдани от първата
инстанция.
На полето на нарушенията по чл.348 ал.3, т.1 от НПК следва да се
посочи и това, че в проверяваната първоинстанционна присъда не е посочен
фактическия състав на действията на подсъдимата М. като помагач в
реализирането на престъплението, т.е. отсъстват обстоятелства за
извършените от подсъдимата действия, които обосновават наказателната й
отговорност като помагач по смисъла на чл.20 ал.4, вр. ал. от НК.
Разпоредбата на чл.20 ал.4 от НК обявява за помагач този, който умишлено е
улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания
да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на
средства или по друг начин. В постановената от първият съд присъда обаче
фактическите действия на подсъдимата М. като помагач в предметното
престъпление, не са описани като такива допринасящи /улесняващи/
извършването на престъплението, а като такива, изразяващи се в участие в
самото изпълнение на престъплението.
В този си вид съдебният акт не дава възможност да се установи по
несъмнен начин каква е била действителната воля на съда относно правно-
релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Констатираното отклонение на проверяваната присъда от стандарта на чл.305
от НПК, води до съществено нарушение на процесуалните правила /липсва
годен съдебен акт по смисъла на чл.305 от НПК/ и е от категорията на
абсолютните основания за нейната отмяна, защото накърнява процесуалното
право на защита на подсъдимите. Последните не могат да разберат какво е
решението на съда по въпросите, посочени в чл.301 от НПК и в частност –
признати ли са за виновни или респективно оневинени за част от така
предявеното им обвинение. От друга страна, липсата на яснота за волята на
съда по тази част от обвинението, поставя в невъзможност настоящия съд да
извърши въззивен контрол на постановената присъда от първостепенния съд.
Изложените съображения оправдават констатацията за реализирани
нарушения по смисъла на чл.348 ал.1, т.1 от НПК, които са основание за
отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното
9
заседание.
Предвид характера на допуснатите в контролираната присъда
съществени процесуални нарушения, настоящият състав на СОС не обсъжда
оплакванията по същество на спора, изложени във въвзивните жалби и
протест, както и изнесените такива от страните в съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, пр.2 във вр. с
чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 07.07.2021 г. на Районен съд – гр.С.,
постановена по н.о.х.д. № 264/2019 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд,
от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10