№ 385
гр. Варна, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20233100900247 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 от
ЗЗД от В. Н. М., ЕГН **********, с адрес ****, чрез пълномощник адв. Р. Д.
от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София за заплащане на сумата от 75 000 лева,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП на 30.04.2019 г., причинено от водача на МПС - автобус
„Мерцедес“ с рег. № ****, застраховано по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 30.04.2019 г. в с. Припек, общ. Аксаково, обл.
Варна, водачът на МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което
управляваното от него моторно превозно средство се блъснало в намиращата
се в вдясно преграда тип мантинела, автомобилът се преобърнал. В резултат
на катастрофата ищцата претърпяла телесни увреждания. Била приета в
МБАЛ "Света Анна" гр. Варна, клиника по неврохирургия на 30.04.2019г. и
била изписана на 03.05.2019г. Вследствие на претърпяното ПТП, ищцата е
получила следните телесни наранявания: травма на нервните коренчета на
1
лумбосакралния отдел на гръбначнич стълб; фрактура на Тн и Л - прешлени,
суспектна за фрактура; счупване на ладиевидна кост /навикуларе/ на ляво
ходило; контузия на главата, травматичен оток и разкъсно-контузна рана по
дясната теменна област; мозъчно сътресение; травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на двете очи; оток и кръвонасядане по лявата
половина на лицето, долната челюст, лявата ушна мида, оток и кръвонасядане
по лява мишница, левия лакът, кръвонасядане по дясното рамо, оток и
кръвонасядане в кръстна област, кръвонасядания по задно- страничната и
предна повърхност на лявото коляно, кръвонасядане в областта на дясното
бедро и кръвонасядания в областта на двете ръце. Непосредствена след ПТП,
същата неколкократно е повръщала. Поставена и е била гипсова
имобилизация.
Излага, че с влязло в сила споразумение, обективирано в протокол №
424 от 29.06.2022 по НОХД № 93/2022 г. водачът на МПС - автобус
„Мерцедес“ с peг. № **** – Г.П.Д., е признат за виновен, че по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на няколко лица, сред
които и на ищцата.
Ищцата излага, че е предявила претенцията си пред застрахователя (вх.
№ 476/17.01.2023 г.), като й било определено обезщетение 20000 лева, което
не я удовлетворява. Предвид гореизложеното, моли застрахователя на
виновния водач да бъде осъден да й заплати претендираното обезщетение,
както и законна лихва от датата на ПТП до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените в производството разноски.
По делото e постъпил отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер,
включително и акцесорната претенция за лихва. Не оспорва наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - автобус
„Мерцедес“ с peг. № ****. Не оспорва механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и телесните
увреждания на ищцата, както и продължителността на възстановителния
период за получените травматични увреждания. Оспорва ищцата да е
преживяла силен емоционален стрес вследствие на процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
2
пострадалата, т.к. е била без поставен обезопасителен колан. Оспорва
претърпените от пострадалата вреди, твърденията за влошаване на зрението и
че същото не е следствие от ПТП. Прави възражение за прекомерност на
претенцията за неимуществени вреди. Претендира направените в
производството разноски.
В допълнителната искова молба ищцата е взела становище, в което
оспорва твърденията за съпричиняване. Сочи, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди не е завишен.
С допълнителния отговор застрахователят поддържа възраженията си.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата подържа
иска и моли да бъде уважен, ведно с присъждане на направените по делото
разноски. В представените писмени бележки вх.№ 22480/19.09.2023г. по
същество се излагат доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на застрахователя
оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
размер.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила споразумение, обективирано в протокол № 424 от
29.06.2022 по НОХД № 93/2022 г. водачът на МПС - автобус „Мерцедес“ с
peг. № **** – Г.П.Д., е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на 5 лица, сред които и на ищцата В. Н. М..
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът прие за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че към дата 30.04.2019 г.
МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. № **** е бил застрахован в ответното
дружество по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“.
По делото е представена медицинска документация във връзка със
заболяванията и лечението на ищцата, която е съобразена от вещото лице при
изготвяне на заключенията му.
От заключението на вещото лице Д. по съдебно-медицинската
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП от 30.04.2019г.
3
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на
ладиевидната кост на лявото ходило, контузия на пояса, контузия на дясната
раменна става, травматичен оток и разкъсно-контузна рана по окосмената
част на главата, кръвонасядания по лицето, лявата ушна мида,
кръвонасядания по левия, десния горни крайници, дясното бедро. Между тези
травматични увреждания и настъпилото ПТП е налице пряка причинно
следствена връзка. Счупването на ладиевидната кост е обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 4
месеца. Всяко едно от останалите описани травматични увреждания и в
съвкупност, обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Поставена е гипсова имобилизация при приемането в Клиника по
Неврохирургия при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД. Предвид травмите в
началните месеци пострадалата е имала необходимост от чужда помощ за
извършване на ежедневните си дейности. Към момента на проведения
клиничен преглед е налице болезненост в областта на лявото стъпало и
ограничени и болезнено отвеждане на дясната раменна става. Към момента на
прегледа е налице белег в резултат на разкъсно-контузната рана по
окосмената част на главата. При проведения клиничен преглед не са
установени данни за подуване и посиняване в областта на левия долен
крайник. В медицинската документация не е отразено мозъчно сътресение. От
медицинската документация няма данни пострадалата да е била с поставен
предпазен колан.
От заключението на вещото лице М. по САТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
процесният автобус не е оборудван с предпазни колани, поради което и
ищцата не е била с поставен колан.
От заключението на вещото лице А. по съдебно-психиатричната
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че настъпилото на 30.4.2019г ПТП,
вследствие на което ищцата е получила множество травматични увреждания,
е довело до съществена промяна в психичното и емоционалното й състояние.
Същата е развила непосредствено след инцидента симптоми на Мозъчно
сътресение с ретроградна амнезия, главоболие, световъртеж и повръщане, а в
първите няколко дни проявите на Остра реакция на стрес, преминала по-
късно в Разстройство в адаптацията – код F43.2 по МКБ 10 ревизия. При
4
ищцата клиничната картина включва тревожност за здравето, нарушен сън,
понижено настроение и нежелание за контакти. Към момента на изследването
като остатъчни симптоми могат да се разглеждат предварителната тревожност
при ситуации сходни с ПТП-то и свързаното с това отбягващо, предпазно
поведение. Остатъчни прояви на ЧМТ с мозъчно сътресение са симптомите
на главоболие, световъртеж и нарушен сън. Описаните състояния са резултат
на претърпяното ПТП. Съдът не кредитира заключението на СПЕ в частта
относно наличието на мозъчно сътресение и свързаните с него ретроградна
амнезия, главоболие и световъртеж, т.к. от заключението по СМЕ и от
епикризата е видно, че ищцата не е претърпяла мозъчно сътресение.
За установяване болките и страданията на ищцата по делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. П., чиито
показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се
позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432 от КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
5
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и застрахователя, следва да е проведено и рекламационното производство.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно Д.ие от страна на застрахования, причинна връзка между
Д.ието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на
автобус „Мерцедес“ с peг. № **** и ответното дружество е безспорно между
страните. Към датата на ПТП водачът на автобуса е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което
от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви иск против
застрахователя.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила
споразумение са установени обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от Г.Д. на 30.04.2019 г., като
водач на МПС - автобус „Мерцедес“ с peг. № ****, в резултат на което е
причинена средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в: счупване на
ладиевидната кост на лявото ходило, което е обусловило трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за период от около 3,5-4 месеца.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
6
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищцата
вреди от деликта.
В заключението си вещото лице по съдебно-медицинска експертиза
установява наличието на причинна връзка на твърдените от ищцата
физическите увреждания с процесното ПТП, а именно: счупване на
ладиевидната кост на лявото ходило, контузия на пояса, контузия на дясната
раменна става, травматичен оток и разкъсно-контузна рана по окосмената
част на главата, кръвонасядания по лицето, лявата ушна мида,
кръвонасядания по левия, десния горни крайници, дясното бедро.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да
го определи по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
С оглед характера на причинените на ищцата увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните
травми, съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били причинени физически
увреждания, довели до болки и страдания през относително продължителен
период от време, както и психична травма. С оглед на изложеното съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 45000 лева. При определяне на този размер съдът съобрази, че
ищцата не е претърпяла мозъчно сътресение.
В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, тъй като тя не е
използвала обезопасителен колан, с което в значителна степен е допринесла
за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат. От заключението на
вещото лице по САТЕ се установи, че автобусът не е бил оборудван с
7
предпазни колани. Поради това възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата е неоснователно.
Следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на
сумата от 45000 лева до който размер предявеният иск се явява основателен и
следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над
сумата 45000 лева до пълният предявен размер от 75000 лева.
По отношение лихвата за забава върху претендираната сума:
Застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение,
считано от датата на отправяне на застрахователна претенция към
застрахователя по чл. 380 КЗ, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. С оглед
направеното искане, главницата от 45000 лева следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от 17.01.2023г. до окончателното й изплащане, като
искането за присъждане на лихва следва да се отхвърли за периода от
30.04.2019г. до 16.01.2023г.
По разноските:
В полза на адв. Р. Д. се дължи адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определено към датата на постановяване на решението на 3990 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника направените по делото разноски (1950 лева по списък),
съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 780 лева.
8
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за
производството държавни такси се събират от ответната страна по аргумент
от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
за производството държавна такса върху уважения размер на иска в размер на
1800 лева, както и направените от бюджета на ВОС разноски за заплащане
възнаграждения на вещи лица в размер на 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, да заплати на основание чл. 432 от КЗ,
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на В. Н. М., ЕГН **********, с адрес ****
сумата в размер на 45 000 лева (четиридесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, причинени в резултат на ПТП на 30.04.2019 г. по вина на водача
на МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. № ****, застрахован по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2023 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума 45000
лева до претендираната сума от 75000 лева, а искането за присъждане на
лихва за периода от 30.04.2019г. до 16.01.2023г.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, да заплати на адвокат Р. Н. Д. от ВАК
адвокатско възнаграждение в размер на 3990 лева (три хиляди деветстотин и
деветдесет лева), на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА В. Н. М., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София сумата от 780 лева (седемстотин и осемдесет лева),
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
9
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна
такса в размер на 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) върху уважения иск,
както и направените от бюджета на ВОС разноски за заплащане
възнаграждения на вещи лица в размер на 500 лева (петстотин лева), на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10