Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
02.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание
на тринадесети февруари
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Комитова т. д. № 8380
по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН
Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.694 ОТ ТЗ.
Ищецът
„А.К.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Е.К.Т., с искова
молба от 17.11.2016 г. и с молба-уточнение от 06.12.2016 г. твърди, че на 19.10.2016 г. по договор за цесия е придобил вземане от Н.
Д. А.. Вземането е в размер на 122 372.80 лева и произтича от възнаграждение за
процесуално представителство, което цедентът е извършил в полза на настоящия
ответник по т.д. № 3992/14 г. и т.д. № 493/15 г. по описа на Апелативен съд -
София. Възнаграждението е определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36 ал.3
от Закона за адвокатурата и възлиза на 122 372,80 (сто двадесет и две хиляди и триста седемдесет
и два лева и 80 ст.) лева. Цедентът е предявил вземането си в сроковете по чл.
688 ал.3 от ТЗ на 01.06.2016 г. По предявеното вземане се е произнесъл синдик Х.С.,
която към момента на произнасянето - 01.08.2016 г., не е вписана като синдик в
Търговския регистър, а това се е случило едва на 17.08.2016 г. видно от данните
в регистъра. Синдикът включва вземането в списък с неприети вземания, който
също не се публикува в Търговския регистър, а съгласно разпореждане на съда от
03.08.2016 г., остава в канцеларията на разположение на длъжника и кредиторите.
Цедентът – А., се запознава с изготвения списък на 08.08.2016 г. и в
определения 7-дневен срок възразява срещу неприемането на вземането.
Възражението е разгледано на 19.10.2016 г. в открито съдебно заседание от съда
по несъстоятелността. Съдът се произнася по възражението с определение по
чл.692 от ТЗ, публикувано в ТР на 09.11.2016 г. В определения от закона
7-дневен срок за завеждане на установителен иск по чл. 694 от ТЗ, предявява
настоящия като легитимна страна, придобила права върху предявеното и неприето
вземане на А., чрез договор за цесия от 19.10.2016 г. Вземането, което е
придобил е определено като размер и основание, възникнало е след откриване на
производството по несъстоятелност (Решение № 1010/30.06.2014 г. на СГС , TO VI
- 5 с-в) и преди датата на приемане на оздравителен план (с разпореждане на
съда, срокът за представяне на коригиран оздравителен план от длъжника е
удължен до 06.06.2016 г.), вземането е предявено на 01.06.2016 г. с молба под №
74493. Придобитото от ищеца вземане отговаря на условията предвидени в закона (чл.688
ал.3 от ТЗ) за предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност до утвърждаване (или не) на оздравителен
план. Възникването на вземането след датата на откриване на производство по
несъстоятелност, поради това, че произтича от процесуална защита по дела, чиито
предмет са решението, с което е открито производството по несъстоятелност
(Решение № 1010/30.06.2014 г. и Решение № 1705/05.11.2014 г., с което е обявена
несъстоятелността на дружествата). По въззивните жалби срещу двете решения са
образувани две дела - по т.д. № 3992/14 г. и т.д. № 493/15 г. по описа на Апелативен съд
- София. Възнаграждението, което се полага за процесуалното представителство е определено
по реда на чл.36 ал.3 от ЗА, тъй като адвокатът е разполагал само с изрично
пълномощно от представителя на длъжника за всяко от двете дела поотделно. Не е
подписан договор за процесуално представителство с определен размер на
адвокатския хонорар между настоящия ответник и цедента, по две причини: 1) С
Определение на СГС, TO VI - 5
с-в № 6173/01.10.201З г. са постановени предварителни обезпечителни мерки по
чл. 629а от ТЗ, със същото определение органите на длъжника са лишени от
разпоредителна власт и е назначен временен синдик. Уговаряне на възнаграждение
за процесуално представителство представлява разпоредително действие с
имуществото на длъжника и ако такова е било извършено, то би било
недействително спрямо останалите кредитори в производството по несъстоятелност;
2) Същевременно длъжникът в производството по несъстоятелност е страна със
самостоятелни права и интереси различни от тези на синдика и кредиторите и
поради това е недопустимо интересите на длъжника в производство, в което се
решава дали са налице посочените в закона предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност или обявяването му в несъстоятелност, да се
охраняват от процесуален представител избран от синдика. В допълнение към това
отношенията между адвокат и клиент са intuito
persone и поради това е недопустимо довереникът да не се избира от
доверителя, а от трето лице, каквото в случая е временният синдик. Поради
посоченото, представителят на длъжника не е сключил договор е адвоката
(прехвърлителят на вземането към ищеца), а е снабдил адвоката само с
пълномощно. Следва да се отбележи, че независимо от факта, че представляваното
лице е дружество с открито производство по несъстоятелност възнаграждение на
адвоката се дължи. След приключване на делата пред въззивната инстанция и въз
основа на представените пред Адвокатския съвет доказателства - пълномощни,
протоколи от съдебни заседания, съдебни решения, съобразявайки разпоредбите на
закона (в частност чл.7 ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) и практиката на колегията, с решение на
същата е определен размерът на възнаграждението, което адвокатът следва да
получи - 122 372,80 лева за всяко едно от делата, като в производството е
предявено вземане, засягащо хонорара само по едното дело.
Моли съда, след като се запознае с изложеното и се убеди в
истинността му, въз основа на представените към иска доказателства, да приеме
на основание чл.694 от ТЗ за установено по отношение на ищеца - „А.К.“ ЕООД ЕИК
********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.К.Т.,
че притежава вземане спрямо ответника „В.Р.2.“ ООД /н/, вписано в ТР към АВ с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***5Б, с управител М.Р.в размер на
122 372,80 лева – главница и законна лихва от 16.11.2016г. до окончателно
изплащане на задължението.
С молба
от 06.12.2016 г., подадена във връзка с Разпореждане от 24.11.2016 г. на
СГС, VI-9 състав, с което исковата молба е оставена без
движение, ищецът твърди, че на 19.10.2016 г. е придобил вземане, предявено в производството по
несъстоятелност от Н. А. на основание чл. 688 ал.3 от ТЗ. В договора за цесия,
както и при предявяването на вземането и в самата искова молба, придобитото
вземане е описано подробно като основание и размер. Правният му интерес от
воденето на установителен иск е именно придобиването на вземането (материалното
право). Цесията е договор с трансфериращо действие, с който се променя
кредитора по едно облигационно правоотношение, като върху новия кредитор
(цесионера) преминава паричното вземане, заедно с всички привилегии,
обезпечения и възражения, т.е. принадлежностите на вземането и правото на иск,
което произтича от притежаването на спорното материално право. Договорът за
цесия е сключен на 19.10.2016 г. в 16.30 ч. Счита, че като приобретатели на
спорното материално право (вземането на кредитор), притежава процесуалната легитимация
на надлежна страна в установителен иск по чл.694 от ТЗ. По допустимостта на
иска, в исковата молба е посочил изпълнението на останалите процесуални
предпоставки, които изисква воденето на установителен иск по чл.694 от ТЗ, а
именно: предявено вземане в предвидената от закона форма и срок, публикуван
списък на синдика, постъпило в срок възражение, определение на съда по чл.692
от ТЗ и предявен в преклузивния 7-мо дневен срок иск.
Ответникът
„В.Р.2.“ ООД /н./, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***5Б, представлявано от
управителя М.Р., с отговор на искова
молба от 20.01.2017 г. твърди, че съгласно
константната практика на ВКС, процесуални предпоставки за надлежно упражняване
на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ са: 1. Кредиторът да е предявил вземането си
пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ /вх. № 74493/ 01.06.2016
г./; 2. Да има произнасяне от синдика по отношение на него /списък на кредиторите
на „В.Р.2.” ООД /н./ с неприети вземания по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ обявен
в ТР по партидата на длъжника на 17.08.2016 г./; 3. Да има депозирано в срока
по чл. 690, ал. 1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на
вземането /с вх. № 105331/ 09.08.2016 г./; 4. По повод това възражение, да има
произнасяне от съда с определение по чл. 692 от ТЗ /Определение 3814/
07.11.2016 г. по т.д. № 5019/ 2013 г., VI - 22 с-в, ТО на СГС, обявено в ТР по
партидата на „В.Р.2.” ООД /н./ на 09.11.2016 г.; 5. Да е спазен срокът по чл.
694, ал. 1 от ТЗ - исковата молба е изпратена по пощата с пощенско клеймо от
16.11.2016 г., администрирана в съда с вх. № 147843 от 17.11.2016г. На първо
място, твърди, че предявяването на установителния иск в производството по
несъстоятелност е обвързано с преклузивен срок – седмодневен, от датата на
обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692 от ТЗ,
поради което пропускането му влече след себе си недопустимост на образуваното
производство и същото следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.
125 от ГПК искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда, в
конкретния случай на 17.11.2016 г. – след изтичане
на преклузивния седмодневен срок. Във връзка с последното, моли съда да
прекрати настоящото производство като недопустимо.
В случай че съдът счете исковата молба за
депозирана в срок, като приеме, че същата се счита за предявена от датата на
пощенското клеймо, въпреки че намира разпоредбата на чл. 125 от ГПК дерогираща
общото правило, оспорва легитимацията на “А.К.” ЕООД да предяви иска по чл. 694
от ТЗ, като аргументите му са следните. Видно от представените с исковата молба
писмени доказателства /по същество частни документи/, двуезичният договор между
цедента Н. А. и цесионера “А.К.” ЕООД, чрез управителя Емил Топалов, е подписан
на 19.10.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо третите лица /в това число и съда/ и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Приложено към исковата молба е представено
Уведомление до “В.Р.2.” ООД, чрез постоянния синдик Х.С., с което
последната е уведомена за извършената цесия. Документътъ е подписан от В.К., посочен като сч-л на „И.“ ЕАД със задължение
да я предаде на синдика С. на 16.11.2016 г.” В зависимост кога е прехвърлено спорното
право и кога прехвърлянето е породило действие спрямо длъжника и третите лица
за приобретателя възниква правото да предяви иска по чл. 694 от ТЗ или да встъпи в
производство, съобразно правилата на чл. 226 от ГПК. Във връзка с горното, на първо място оспорва датата, посочена като дата на получаване на
уведомлението, оспорва и представителната власт на лицето получило документа
със задължение да го предаде на синдик С., поради което твърди, че
макар и подписан на 19.10.2016 г. договорът за цесия, която дата също изрично
оспорва, не е породил
действие по отношение на длъжника и третите лица до момента, в който
представляващият дружеството, а именно синдик С. не е била надлежно уведомена по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Договорът
за цесия е сключен на 19.10.2016 г., а уведомяването е извършено почти месец
по-късно, въпреки че същото е могло да бъде направено, както с уведомление по
т.д. № 5019/ 2013 г., VI - 22 с-в, ТО на СГС и с копие до синдика, каквато е
практиката, така също и с нотариална покана, която да гарантира и достоверната
дата на уведомлението.
На следващо място, при условия на
евентуалност, твърди, че поемането на задължение от мним представител за
предаване не се отъждествява с уведомяване. Отново при условия на евентуалност,
оспорва легитимацията, във връзка с уведомяването. Ако съдът не прекрати производството
поради пропускане на преклузивния срок, и счете завеждането на исковата молба
от дата 16.11.2016 г., както и приеме уведомяването за надлежно, то твърди, че
поради липса на достоверен час, исковата молба е изпратена по пощата преди
уведомяването на синдика, поради
което цесионерът не е активно легитимиран да предяви иска. С оглед изложеното до
тук, оспорва достоверността на представения договор за цесия и уведомлението за
извършването й, като счита, че цитираните документи са антидатирани, предвид
липсата на достоверна дата, както че уведомлението не е било изпратено надлежно
нито на синдика, нито е било сведено до знанието на съда по несъстоятелността
по т.д. № 5019/ 2013 г., VI-22 състав, ТО по описа
на СГС. Във връзка
с всичко гореизложено, намира
депозираната от “А.К.” ЕООД искова молба с правно основание чл. 694 от ТЗ за
недопустима, тъй като искът е предявен след изтичане на преклузивия срок, както
и поради липса на активна легитимация. Предметът на настоящото дело е
установяването по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори със сила на
пресъдено нещо съществуването, респ. несъществуването, на цедираното от Н.
Адреева вземане, което съгласно исковата молба произтича от осъществено от нея
процесуално представителство по две търговски дела, а именно: т.д. № 493/ 2015
г., 6 с-в, ТО на САС и т.д. № 3992/ 2014 г. 3-ти с-в, ТО на САС. Претендираният
размер е определен от ищеца, позовавайки се на определения от Софийски
адвокатски съвет на основание чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 за минимални
адвокатски възнаграждения, съгласно представено препис - извлечение от Протокол
№ 7/ 2016 г., а именно 122 372.80 лв. Считано от датата на изпращане по пощата
на исковата молба се претендира и законна лихва до окончателното изплащане на
дълга. С исковата молба е представен препис от молба, изхождаща от адв. Н. Д. А.
входирана в САК с № 1102/11.02.2016 г. с правно основание чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата. В нея адвокатът излага твърдения, че е осъществила
процесуално представителство на “В.Р.2.” ООД по две дела пред САС, а именно:
производството образувано срещу решението, с което спрямо “В.Р.2.” ООД е
образувано производство по несъстоятелност и производството срещу решението, с
което “В.Р.2.” ООД е обявено в несъстоятелност. В рамките на едностранното
производство, Съветът на адвокатската колегия е уважил молбата, като е
определил дължимото й възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минимални
адвокатски възнаграждения. Това обаче не означава, че обективираното в протокол
7 от 01.03.2016 г. решение има обвързваща сила в рамките на настоящото
производство. Напротив, въз основа на това решение, адв. А. може да се снабди
със заповед за изпълнение, която обаче отново може да е предмет на спор -
установителен иск. На
следващо място, представеното решение на Софийски адвокатски съвет е и
неправилно. По същество, изложените от адв. А.
твърдения в молбата с правно основание чл. 36 от ЗАдв. са неверни, а и представените към молбата
доказателства не обосновават дължимостта на претендираното от нея
възнаграждение. Представените от адв. А. протоколи са незаверени и неподписани.
Както е посочил и в депозираното от него становище с вх. № 131740/ 19.10.2016
г. по т.д. № 5019/ 2013 г., VI - 22 с-в, ТО на СГС, между Н. А. и дружеството “В.Р.2.”
ООД съществува правоотношение от м. ноември 2014 г. С Н. А. са договорили
същата да предоставя правна помощ на ответното дружество в рамките на
производството по несъстоятелност. Договорили са, че характерът на
производството и вида правна помощ, който Н. А. следва да оказва, а именно
текуща такава, предпоставя абонаментно заплащане за услугите й. Договорили са
заплащане на месечно възнаграждение в размер на 2 500 лв. с ДДС. Считано от
01.02.2016 г. договорили месечното й възнаграждение да бъде увеличено и същото
да е в размер на 3 000 лв. с ДДС. Всички плащания, поради наложен общ запор на
сметките на “В.Р.2.” ООД /н./, са извършвани от личната на “М. - А.Е.С.” ЕООД,
чийто едноличен собственик и управител е М.Р., както и от
сметка на “Р.И.” ООД, чийто управител е, а заедно с г-н Р.Л.са собственици на
капитала. Плащанията по банков път са извършени по сметка на Н. А. с IBAN: ***, BIC ***.11.2014 г.,
05.12.2014 г. с наредител М.Р.; на 03.08.2015 г., 15.10.2015 г., 21.01.2016 г.
,16.03.2016 г. с наредител „Р.И.” ООД;
на 08.04.2016 г. с наредител “М. – А.Е.Е.”ЕООД;
на 21.04.2016 г. с наредител М.Р.. Същите са на обща стойност 42 930 лв. Извършени са и още две
плащания в брой на 10.04.2015 г. в размер на 2 931 лв. и на 17.09.2015 г. в размер на 1 940 лв. или общо всичко заплатено
до 21.04.2016 г. е в размер на 47 801
лв. Невярно
е твърдението, че договор с Н. А. не е подписан поради липса на представителна
власт. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокат може да бъде
само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия.
Освен това Н. А. е вписана като адвокат на 07.05.2015 г., а първоначално основание за вписването й е
решение на АС № 10/ 24.03.2015 г., като адвокатската й карта е издадена едва на
11.05.2015 г. Производствата, по които тя претендира адвокатско възнаграждение
са т.д. № 3992/ 2014 г., 3 -ти състав, ТО на
САС - образувано по повод изготвена и подписана въззивна жалба от адв. Ал. С.. В
нея са направени и доказателствени искания. По делото се проведени три открити заседания: 05.12.2014 г. - 09:30
часа - адв. А. не е присъствала. Последната не е била адвокат към тази дата /факт,
който е установил много по-късно/; 27.03.2015 г. - 09:30 часа. - адв. А.
представя писмено пълномощно от датата на заседанието 27.03.2015 г. Явява се с
още двама адвокати, вече упълномощени и предприемали процесуални действия. Към датата на заседанието Н. А. не е била вписана в регистъра на
адвокатската колегия, следователно същата не е може да представлява дружеството
в качеството си на адвокат. Следователно, упълномощаването на лице, което не
може да бъде пълномощник пред съд е недействително. Извършените от него
процесуални действия се считат извършени без представителна власт; 02.10.2015 г. - 09:30 часа. - адв. А.
се явява сама. Делото е обявено за решаване. Твърди, че има извършвани
плащания за периода 2014 г. - 2016 г. по договор за абонамент за правна помощ,
по който обаче не е било доверявано процесуално представителство по цяло дело,
респ. не може да бъде искан целия размер на възнаграждението по Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Н. А. се е
явила на 4 /четири/ заседания, като на едното не е даден ход, на две от
заседанията същата се е явила сама, но реално на заседанията не са били
предприети каквито и да било процесуални действия и реално същата просто е
присъствала в съдебната зала, а на едно заседание, на което е била без
представителна власт се е явила с още двама адвокати. Обръща внимание, че
упълномощаването трябва да се отграничава от договора за адвокатска помощ,
сключван между клиент и адвокат. За обема на представителна власт меродавно е
пълномощното, а не договорът. В този смисъл, ищецът
не е доказал обема на представителната си власт. Н. А. е представила препис от
пълномощно без достоверна дата, касаещо само две от производствата.
Процесуалното представителство обаче, освен явяване по делото, включва и други
процесуални действия в хода на цялото производство пред съответната инстанция,
за които доказателства не са представени, а именно изготвяне и подписване на
всякакви молби, жалби, становища и други документи, депозирани пред съдебните
институции в страната, правни консултации и др. В настоящия случай, липсват каквито и да било
доказателства за изготвяне на документи, изхождащи от Н. А., а и с оглед
обстоятелството, че същата не е била вписана в адвокатска колегия не е имала
право да преподписва документи, което от своя страна допълнително ограничава дейността
й единствено и само до явяване в съдебна зала (като отново подчертава, че за
част от съдебните заседания упълномощаването й не е било надлежно). На следващо
място, държи да подчертае, че твърденията в допълнително депозираната молба,
касаещи преустановяване на правоотношенията им, са абсолютно неверни. На
27.04.2016 г., а не както е посочено в молбата на 26.04.2016 г., адв. Н. А.,
изпраща електронно писмо до него - М.Р.на следните два адреса:*****@netvision.net.il.**********.com и до
пълномощника му Н.И. на адрес: *****с което ги уведомява, че предвид липса на
комуникация и неизпълнение на договорености, се оттегля като адвокат по всички дела. Последното плащане на Н. А. е извършено на
21.04.2016 г. Шест дни по - късно “се оттегля” поради липса на комуникация.
Получава плащания по договор, но в същото време твърди, че има липса на
комуникация, без да става ясно в какво точно се състои цитираната липса. Тук
отбелязва, че с цитираното електронно писмо същата може да се откаже единствено
от право, но не и от поето задължение. Твърди, че са налице „договорености“, но
не и че е налице договор. И към настоящия момент, за него е останало неясно
защо адв. А. се “оттегли” от производствата. Комуникация с нея като негов
адвокат никога не й е отказвана, а видно от извършения паричен превод на
месечното й възнаграждение само шест дни по-рано, очевидно е, че не е бил
дезинтересиран от съдебните производства и осигуряването на правната му помощ. Във връзка с
горното, моли съда да задължи ищеца
да представи твърдените на стр. 2 от молба с вх. № 157699/ 06.12.2016 г.
“кореспонденция по електронна поща писма с прикачени файлове”, които адв. А. им
е предоставила с договора за цесия.
На последно място, в случай че съдът счете иска
за допустим и основателен, то заявява, че следва да бъде направена редукция на
размера, предвид извършените плащания към Н. А., за които представя
доказателства в настоящия отговор. Видно от представените преводни нареждания,
общият размер на вече заплатените на Н. А. суми са в размер на 42 930 лева.
Освен това, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по делата, по които
Н. А. претендира суми, са се явявали още двама адвокати, което също следва да
бъде взето предвид при определяне на възнаграждението. Предвид обстоятелството,
че заведеният иск е на стойност 122 372.80 лева и същият е за възнаграждения по
дела, по които трима адвокати са осъществявали съвместно процесуални действия,
сумата следва да бъде разделена между тях, респ. полагаемата се част на Н. А. е
в размер на 40 791 лева, т.е. сума по-малка от вече заплатената. Във връзка с
гореизложеното, моли съда да остави без разглеждане депозираната от „А.К.“ ЕООД
искова молба с правно основание чл. 694 ТЗ, тъй като същата е недопустима. В
случай, че съдът счете исковата молба за допустима, то моли същата да бъде
оставена без уважение, тъй като същата е неоснователна и недоказана, поради
изложените в настоящото съображения.
Постоянният синдик на „В.Р.2.“
ООД /н./, с ЕИК *******– Х.И.С.,
със служебен адрес: ***, офис А, имаща
качеството на страна по делото, е депозирала отговор на искова молба от 26.06.2017 г., с който твърди, че предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по
същество е неоснователен.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Предмет на предявения положителен установителен иск по чл. 694 от ТЗ е вземане,
предявено от Н. А. с молба от 01.08.2016 г., включено в изготвения от синдика
списък на неприети вземания, обявен в Търговския регистър на 17.08.2016 г.,
срещу който в законоустановения срок кредиторът е подал възражение. Съдът по
несъстоятелността се е произнесъл с Определение № 3814 от 07.11.2016 г. по
т.д.№ 5019/2013 г. по описа на СГС, VI-22 състав, с
което е одобрил списъка на неприетите от синдика на „В.р.2."
ООД (н.) вземания, обявен в Търговския регистър на 17.08.2016г. и е оставил без
уважение подаденото от Н. А. възражение вх. № 105331/09.08.2016 г. Като
източник на вземането ищецът сочи осъществено по реда на чл. 36 от Закона за
адвокатурата процесуално представителство от А. на длъжника „В.р.2." ООД
по търг. дела № 3992/2014 г. и 493/2015 г. по описа на САС, във връзка с което
с Решение от 01.03.2016 г. Софийски
адвокатски съвет, на основание чл.36 (3) от Закона за адвокатурата, е определил
адвокатско възнаграждение в размер на 122 372.80 лева. Ищецът се легитимира с
договор за цесия от 19.10.2016 г., който обосновава активната му процесуална
легитимация по положителния установителен иск по чл.694 от ТЗ. Предприетите от
синдика действия по реда на чл.688, ал. 3 от ТЗ и постановеното от съда по несъстоятелността по реда на чл.692 от ТЗ определение са
правилни и законосъобразни, а предявеният иск - неоснователен по
следните съображения. Длъжникът „В.р.2." ООД
(н.) е обявен в несъстоятелност с решение от 05.11.2014 г. на СГС, VI -22
състав, постановено по т.д,№ 5019/2013 г. С това решение е прекратена дейността
и са прекратени правомощията на органите на дружеството, съответно от този
момент синдикът е представител на обявения в несъстоятелност длъжник и в
качеството му на такъв е легитимиран да участва в делата, по които страна е
длъжникът /с изключение на исковете по чл. 694 от ТЗ/, но процесните дела пред
САС не са с такъв предмет. При условията на чл.688 ал.З от ТЗ, в производството
по несъстоятелност се включват нови кредитори, чиито претенции са възникнали от продължилата под надзора и със съгласието на синдика дейност на
длъжника. В този смисъл, по реда
глава 46 от ТЗ се предявяват вземания, при наличие на следните кумулативно
посочени предпоставки, а именно: вземания неплатени на падежа и възникнали след
датата на откриване на производството по несъстоятелност до утвърждаване на
оздравителен план, като за тези вземания синдикът съставя допълнителен списък.
Видно от изложеното в исковата молба и от приложените към молбата
доказателства, за конкретния случай, хипотезата на цитираната по-горе разпоредба
не е налице: Предявеното вземане няма характер на разноски по несъстоятелност,
с оглед легалната дефиниция на понятието, дадено в текста на чл. 723 от ТЗ;
Предявеното вземане няма характер на задължение, произтичащо от дейността на
длъжника. В случая е налице облигационна връзка между възложител и изпълнител
по смисъла на чл. 635, ал.3 от ТЗ и при която, поради липсата на доказателства,
не се установява обема, както на конкретно възложеното, респективно - неговото
реално изпълнение. Вземането няма характер на задължение, произтичащо от
дейността на длъжника и предвид обстоятелството, че такава няма, с оглед
постановеното на 05.11.2014г. по реда на чл. 630, ал.2 от ТЗ решение за
обявяване на длъжника в несъстоятелност, ползващо се последиците по реда на чл.
711 и чл. 714 от ТЗ и представляващо пречка за прилагане на план за оздравяване,
съгласно чл. 697, ал.3 от ТЗ. От приложеното към предявяването на кредитора -
копие от пълномощно, без наличие на достоверна дата, не се установява конкретно
момента на възникване, съответно - падежа на процесното задължение.
Същевременно, фактите сочат за упълномощаване и действията във връзка с него -
реализирани, както след датата на Решението по реда на чл. 630, ал.2 от ТЗ,
така и след образуване на конкретните въззивни производства, инициирани от
страна и при едновременно участие на други двама процесуални представители на
длъжника. Поради това, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен и
недоказан предявения
от „А.к.“ ЕООД с ЕИК ******** иск с правно
основание по чл. 694 от ТЗ със законните последици.
Ищецът „А.К.“ ЕООД, с ЕИК ********, с допълнителна
искова молба от 11.07.2017 г. оспорва изцяло съдържащите се в отговора
възражения, като излага аргументи.
Постоянният синдик на „В.Р.2.“
ООД /н./, с ЕИК *******– Х.И.С.,
със служебен адрес: ***, офис А, имаща
качеството на страна по делото, е депозирала допълнителен отговор на
допълнителна искова молба от 23.08.2017 г. Заявява,
че поддържа изцяло становището си по допустимостта и основателността на иска,
изразено в подадения по делото писмен отговор с вх.№ 86129 от 26.06.2017г. по
описа на СГС.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представено Пълномощно, с което М.Р., в
качеството му на управител на „В.Р.2.“ ООД, е упълномощил адв. Н. А. да представлява „В.Р.2.“ ООД
пред Софийски апелативен съд по т.д.№ 3992/14 г. и т.д.№ 493/15 г.
С
Молба с вх. рег. № на САК 1102/11.02.2016 г. адв. Н. А.
е поискала, на основание чл. 36 ал. 3 от Закона за адвокатурата, Адвокатският
съвет към Адвокатска колегия – София да определи размера на следващото й се
възнаграждение за процесуално представителство на „В.Р.2.“ ООД ***
г.
Видно от Протокол
№ 7 от 01.03.2016 г. Софийският адвокатски съвет е уважил молба вх. №
1102/11.02.2016 г. на адв. Н. А., като на основание чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определил възнаграждение в размер на 122 372,80 лв.
По
делото е представен заверен препис
от Молба за предявяване на вземания от Н. А. с вх.
№ на СГС 74493/01.06.2016 г., с приложенията към нея, депозирана в
производството по несъстоятелност на „В.Р.2.“
ООД /н/, по т. д. № 5019/2013 г. по описа на
СГС, ТО, VI-22
състав, както и официално заверен препис от възражение
с вх. № на СГС 105331/09.08.2016 г., подадено от Н. А. срещу неприетото вземане, ведно с приложенията.
На
19.10.2016
г., между Н.
Д. А., в качеството й на цедент и „А.К.“
ЕООД, в качеството му на цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който Цедентът
прехвърля възмездно на Цесионера, а последният придобива всички вземания към „В.Р.2.“ ООД,
възникнали на основание възнаграждение за процесуално представителство на
длъжника по т.д.№ 3992/14 г. и т.д.№ 493/15 г. по описа на Апелативен съд –
София. Възнаграждението е определено от Адвокатския съвет по реда на чл. 36 ал.
3 от Закона за адвокатурата и възлиза на обща стойност 122 372,80 лв.
Срещу придобитите вземания цесионерът се задължава да заплати на цедента сума в
размер на 1,00 лев (чл. 1 от Договора). Приложена е разписка от Н. А., с която
е потвърдено, че при подписване на договора за цесия е получила в пълен размер
сумата от 1 лев, дължима по договора.
С Определение № 3814
от 07.11.2016 г. на СГС, ТО, VI-22 състав,
постановено по т.д. № 5019/2013 г., е оставено
без уважение възражение с
вх. № 105331/09.08.2016 г.
на кредитора Н.
А., срещу включването на предявеното от нея вземане в списъка
с неприети вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като неоснователно.
Представено
е Уведомление, с което Н. Д. А., в качеството й на
цедент, е уведомила „В.Р.2.“
ООД /н/, чрез постоянния синдик Х.С., че
вземането, което притежава спрямо „В.Р.2.“ ООД,
произтичащо от възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника по т.д.№ 3992/14 г. и т.д.№ 493/15 г. по описа на
Апелативен съд – София, определено от Адвокатския съвет по реда на чл. 36 ал. 3
от Закона за адвокатурата и възлизащо на обща стойност 122 372,80 лв., е
прехвърлено на „А.К.“
ЕООД, с Договор за цесия от 19.10.2016 г. Уведомлението е връчено на „В.Р.2.“
ООД /н/ на 16.11.2016 г., чрез В.К.,сч-л И.
ЕАД, със задължение да предаде на синдик Хр. С..
Във връзка с осъществените от Н. А.
процесуални действия по т.д.№ 493/15 г.
са представени: въззивна жалба с вх. № 135993/
17.11.2014 г., срещу Решение № 1709/05.11.2014 г. по т.д. № 5019/2013 г. по
описа на СГС, ТО, VI-5 състав,
подписана от М.Р.; Протокол от съдебно заседание, проведено на 13.05.2015 г.;
Протокол от съдебно заседание, проведено на 17.06.2015 г.; Решение от
17.06.2015 г.;
Във връзка с т.д.№ 3992/14 г.
на САС и осъществените от Н. А. процесуални действия са приети като
доказателство: Въззивна жалба, депозирана от „В.Р.2.“ ООД,
срещу Решение № 1010/30.06.2014 г. по т.д. № 5019/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, изготвена от адв. Ал. С.; Протокол от съдебно заседание, проведено на 27.03.2015
г.; Протокол от съдебно заседание, проведено на 02.10.2015 г.; Решение № 131 от
18.01.2016 г. на САС по ТД 3992/14 по описа на САС. Видно от протоколите от
съдебно заседание на 05.12.2014 г. адв. А.
не е присъствала. На 27.03.2015 г. адв. А. е представила писмено пълномощно от датата на заседанието
27.03.2015 г. Наред с нея процесуално предтавителство са осъществявали адв. В.
и адв. С.. 02.10.2015
г. адв. А. е
била единствен процесуален представител на „В.р.2.“ ООД, като делото е обявено
за решаване.
Както
се установява от Справка от Търговския регистър по партидата на „В.Р.2.“ ООД
/н/ към 17.01.2017 г. и Справка от Търговския регистър по партидата на „В.Р.2.“
ООД *** Р.2000” ООД /н./ са посочени, както седалището и адресът на
управление ***, така и адресът и мобилния телефон на
временния (а след това постоянния)
синдик на дружеството Х.И. ***, ст. 104.
Видно
от Справка от Търговския регистър по партидата на „И.“ ЕАД към 17.01.2017 г., считано
от 20.05.2011 г. дружеството е със седалище и адрес на управление:***.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени още: Протокол от съдебно
заседание, проведено на 26.06.2015 г. по т.д. № 5019/2013 г. по описа на СГС,
ТО, VI-22 състав; Протокол от съдебно
заседание, проведено на 13.04.2016 г. по т.д. № 5149/2015 г. по описа на СГС,
ТО, VI-11 състав; Искова молба с вх. № на
СГС 96203/28.07.2015 г., подадена
от „В.Р.2.“
ООД, срещу „Ултрастрой“ ЕООД; Протокол от съдебно
заседание, проведено на 05.04.2016 г. по т.д. № 5150/2015 г. по описа на СГС,
ТО, VI-4 състав; Искова молба с
вх. № на СГС 96205/28.07.2015 г., подадена
от М.Р.,
срещу „В.Р.2.“
ООД; Протокол от съдебно заседание, проведено на 26.01.2016 г.
по т.д. № 5151/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав; Протокол от съдебно
заседание, проведено на 26.04.2016 г. по т.д. № 5151/2015 г. по описа на СГС,
ТО, VI-18 състав; ОДИМ с вх. № на СГС
28505/04.03.2015 г. по гр. д. № 13412/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав; Молба с вх. № на СГС
60465/03.05.2016 г. по гр. д. № 13412/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, от адв. В.Д.; Пълномощно от М.Р., в качеството му на управител на „В.Р.2.“ ООД, с което упълномощава адв. Р. да представлява „В.Р.2.“ по гр. д. № 13412/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-1
състав; Искова молба с вх. № на СГС
96201/28.07.2015 г., подадена
от „Р.И.“ ООД, срещу „В.Р.2.“ ООД;
Приета
по делото е и Имейл кореспонденция, ведно с приложени документи.
По делото се събраха и гласни доказателства, като в
съдебно заседание на 07.11.2018 г. е извършен разпит на свидетел, поискан от
ищеца.
В показанията си дадени пред Съда, свидетелят В.Н.К., след предявяване на уведомлението, което се намира
на стр. 8 по делото, заявява, че ръкописният текст отдолу върху уведомлението е
негов. Той се е подписал. Негов е подписът, а изявлението „Получих: В.К. -
счетоводител „И.“ ЕАД със задължение да предам на синдик Х.С.“, уточнява, че
този текст го е написал той. Подписът също е неговият, но той не е поставял
подписа Н. А.. Не помни кой му е връчил това уведомление. Това е станало през
2016 г. Не помни дали е предал това уведомление на синдик С.. Към онзи момент
това е било неговото работно място - на „*******. Твърди, че е работил с нея по
няколко дружества. Бил е счетоводител по няколко дружества, но не и на „В.Р.“.
В съдебно заседание на 13.02.2019 г. е извършен разпит на
свидетеля Н.П.И.. В
показанията си пред съда, същият твърди,
че познава М.Р., като
М.Р.е бил негов работодател от 2006 г. до настоящия момент. М.Р.не може да
комуникира на български, поради което свидетелят е присъствал, ако е бил нужен превод на иврит.
Когато е бил на английски разговора, ги е провеждал сам. На иврит разговорите са
били провеждани с него в 99 % от случаите. През този период от време е използвал
електронна поща на в сайта на „АBV“. Неговата поща е:****@abv.bg. През тази поща е
извършвана работата на адв. А. свързана с нейното представителство, но мейлите,
които е получавал в повечето случаи са били подписани от Н. Б. и от нейния имейл. Кореспонденцията, която е
получавал и която е била свързана с работата, е предавал на своя работодател - М.Р..
Не всеки път е чел абсолютно всичко. В повечето случаи е предавал същността на
информацията, която е била изпратена. Ако е била преведена на английски, просто
я е препращал, без да обяснява. Ако е била на български - по същество е
предавал същността. Подробно рядко е правил преводи. Адв. А. е работила за М.Р.от
2015 г., вероятно от месец октомври - ноември.
Консултации са се правели и с други юристи през този период, през който адв. А.
е работела. Адв. А. също е присъствала. Един от адвокатите, с които са правили
консултации е Иво В. - заедно са били с адв. А. също на консултации. По-скоро Н.
А. е била консултант, тя и В. са се
явявали по някои от делата. Адвокат А. е представлявала М.Р.първо по делата,
които са били за вземанията за „В.Р.“ и „Р.И.“. Адвокат А. е работила основно
по делото за несъстоятелност № 5019 от 2013 г. на „В.Р.“. За другото дело - №
5149 с „Р.И.“, което е било за вземанията, свидетелят не може да си спомни
правила ли е нещо. Адвокат А. не е представлявало Дружеството „М.“ ООД на М.Р., тъй като то не е имало дейност.Свидетелят
помни, че Н. А. е водела установителни искове на „Р.И.“ и на М.Р.. Присъствала е
в някакво управление на МВР, където е бил и свидетелят, където срещу Р.Л.е
трябвало да се установят средствата, които са инвестирани в дружеството „В.Р.“.
На една от срещите са били заедно с адв. А.. Ипотека към „В.Р.“ имало направена
на името на Р.Л.. Той е вносител на сумата и ипотеката била в негова полза.
Самият г- н Р.Л.си имал юристи, които защитавали неговите права в българския
съд, но дали Н. А. е участвала също, може да е имало нещо, но не може да
отговори категорично на въпроса дали тя е гледала делото за ипотека, или не го
е гледала, т.е. дали е участвала в него, но при всички случаи е споменавано и
това дело, защото то било част от всичките дела, които се водели в съда. Бил е
изготвен оздравителен план от адв. А., който не се приел след време. Жалби се
пишели често - след решение и след определение. Адвокат А. е писала доста
жалби. Явявали са се и други лица по тези дела, но и тя е присъствала.
Свидетелят заявява още, че той работи на трудов договор при М.Р.. В момента е
на трудов договор в „Р.И.“. Административен управител е. Периодите преди да
бъде в „Р.И.“, е бил във „В.Р.“. Там бил търговски директор. С г-н Р. се
познават много отдавна - от 2003 г. През 2006 г. започнал проектът „В.Р.“. Свидетелят
не е преводач, а е превеждал тогава, когато е имало нужда да се преведе. Работи
на трудов договор в дружеството „Р.И.“ и в момента. Свидетелят е посочил също
така, че е имало моменти, когато са били заедно адв. А. и други адвокати, имало
е моменти, когато са давали консултации преди дело с други адвокати, които
консултации е давала адв. А., или пък други адвокати са й давали консултации.
Било е и по двата начина.
Няма юридическо образование. Запознат е с всичките дела,
защото повечето термини, които казва на български език, трябвало да ги превежда
на иврит, така че се запознал с терминологията. Не е контролирал изцяло
правната дейност в дружеството. Знае за делата, но не е имал такива правомощия
да контролира.
Съдът кредитира показанията на св.К. като обективни и незаинтересовани,
независимо от обстоятелството, че свидетелят е имал служебни отношения като
счетоводител със синдика на „В.р.2.“ – Х.С., по дружества, различни от
ответното дружество.
Съдът не кредитира показанията на св. И.. Същият се намира в трудово
правоотношение с „Р.И.“ (в същото съдружник е М.Р., който е съдружник и в „В.Р.2.“).
Изцяло вътрешно противоречиви и неясни са обясненията на свидетеля, че негов
работодател е бил М.Р., независимо че свидетелят твърди, че работи по трудов
договор с „Р.И.“. Същевременно свидетелят отрича да е бил преводач, но реално
осъществяваните от него и подробно описвани от него дейности сочат на
извършване на преводачески услуги и то в значителен обем. Показанията му, при
наличието на подобна ясно изразена обвързаност с една от страните по спора, ги
правят недостоверни и заинтересовани, което се явява пречка за формиране на
правни изводи въз основа на тях.
По делото е допусната,
изслушана и приета съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение като неоспоренo, обективно и компетентно
даденo, се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване и анализ на
приложените към делото документи и доказателствен материал, както и с
предоставени въз основа на издадени съдебни удостоверения документи от „У.Б.” АД и ТД на
НАП, касаещи допуснатите от съда
задачи, е дало следното заключение: Общият размер на приложените по делото (като Приложение № 8
- от стр. 108 до стр. 115 вкл. по делото) 8 броя платежни нареждания с получател Н. Д. А., за периода 08.11.2014
г. до 21.04.2016 г. вкл., възлиза на 42 930,00 лв. Плащанията
са били нареждани по с/ка на Н. Д. А. с IBAN: *** „У.Б.” АД, с
титуляр Н. Д.
А., по дати, наредител, основание и сума в лева, както следва:
|
Дата
на платежния документ |
Наредител |
Записано
основание |
Сума
лв. |
Дата на получаване по с/ка на Н. А. |
|
18.11.2014 |
М.Р. |
Превод |
10 000,00
|
18.11.2014 |
|
05.12.2014 |
М.Р. |
Превод |
5
000,00 |
08.12.2014 |
|
03.08.2015 |
“Р.И.”
ООД |
По
договор |
15
000,00 |
03.08.2015 |
|
15.10.2015 |
“Р.И.”
ООД |
По
договор за правно обслужване |
5000,00
|
15.10.2015 |
|
21.01.2016 |
“Р.И.”
ООД |
По
договор за правно обслужване |
1
500,00 |
21.01.2016 |
|
16.03.2016 |
“Р.И.”
ООД |
По
договор за правно обслужване |
3
000,00 |
16.03.2016 |
|
08.04.2016 |
“М.
- Ай Е.Е.” ЕООД |
По
договор за правно обслужване |
3
000,00 |
08.04.2016 |
|
21.04.2016 |
М.Р. |
Захранване |
430,00
|
21.04.2016 |
|
|
Общо: |
|
42
930,00 |
|
От предоставената въз
основа на издадено Съдебно удостоверение от СГС информация от „У.Б.” АД по с/ка
с IBAN: *** „У.Б.” АД с титуляр Н. Д. А. е констатирано, че така описаните по-горе в таблицата суми са
постъпили по нейната сметка по дати
наредител, основание и сума в лева общо в размер на 42 930,00 лв. От
анализа на предоставените ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица за 2014 г. и 2015 г., вещото лице е констатирало следното: В
ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2014
г. вх. № 0203И0047828 от 30.04.2015 г. лицето Н. Д. А. е декларирало доходи
само от трудови правоотношения. В ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица за 2015 г. вх. № 2203И0065138 от 28.04.2016 г. лицето
Н. Д. А. е декларирало доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДФЛ в
размер на 33 416,66 лв., в т.ч. от М.Р. 10 000 лв. и от „Р.И.” -
възражение установителен иск 694 от ТЗ частично 20 000 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл. 694 от ТЗ
е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в
производство по несъстоятелност, респ. наличието или
не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално
правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника в производството по
несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните
в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищец по този
иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на
предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; 2. кредитор, който
е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор /отрицателен
установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по несъстоятелност, когато
оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това,
кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно
легитимирани по същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен
установителен иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен
отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и
кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск,
предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за
предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда
по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това недопустимо е
установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 от ТЗ
по основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените в съставетните
от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от посочените в
определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Вън от това съществено ограничение,
искът носи белезите на класическия установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Искът се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се
разглеждат от друг състав на съда. С изм.в ТЗ в ДВ,
бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 от ТЗ е предвидено и участие на синдика
както и участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата относно
обвързващата сила на пресъдено нещо на решението
спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, като съгласно
разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 от ТЗ /изм./,
така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение
по чл. 694, ал. 1 от ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
Съобразно изложеното
по-горе и съгласно обсъдените по-горе доказателства, се установява, че с
Решение № 1010/30.06.2014 г. по т.д. № 5019/2013г. на СГС, VІ – 5 с-в., постановено
в производство по реда на чл. 625 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност
по отношение на „В.Р.2.“ ООД, обявена е
свръхзадължеността на длъжника с начална дата – 24.03.2012 г., назначен е
временен синдик. Решението е обявено в търговския регистър към АВ на 04.07.
2014 г.
С последващ акт №
1709/05.11.2014 г. на СГС, VІ-5 с-в. по т.д. 5019/2013 г., дружеството е
обявено в несъстоятелност, прекратени са дейността на търговеца и правомощията
на органите на дружетвото. Решението е обявено по партида на дружеството в търговския регистър към АВ на 10.11.2014 г.
С молба вх. № на СГС 74493/01.06.2016 г., кредиторът
Н. А., е предявила в производството
по несъстоятелност на „В.Р.2.“ ООД парична претенция в общ размер на 122 372,80 лв., определена
по размер от Адвокатския съвет по реда на чл. 36 ал. 3 от Закона за
адвокатурата
и представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника по въззивни търговски производства № № 3992/14 г. и 493/15 г. по описа на Апелативен
съд – София.
На 17.08.2016 г. г. в
Търговския регистър към АВ по партида на несъстоятелното дружество е обявен
изготвеният от синдика на дружеството Списък на неприетите вземания по реда на
чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 688, ал.3 от ТЗ, в който е включено процесното
вземане.
Срещу
Списъка, по реда на чл.690 ал.1 от ТЗ, е подадено възражение с вх. № СГС 105331/09.08.2016 г., от кредитора Н. А., което с Определение № 3814 от 07.11.2016 г. на съда по несъстоятелността, е оставено без уважение. Съдебният
акт, постановен в производството по чл. 692 и сл. ТЗ, е обявен в търговския регистър на 09.11.2016 г.
Междувременно, т.е в хода
на производството по разглеждане на възражението, след приключване на съдебното
заседение, но преди постановяване на Определението по реда на чл. 692 от ТЗ, е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания 19.10.2016 г., по силата
на който
възразилият кредитор Н. Д. А., в
качеството й на цедент е прехвърлила възмездно в полза на „А.К.“ ЕООД - цесионер, всички свои вземания към „В.Р.2.“ ООД,
възникнали на основание процесното възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника по т.д. №3992/14г. и т.д. № 493/15г. по описа на
Апелативен съд – София.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от цесионера „А.К.“ ЕООД. Молбата е вх.№ на СГС 147843/17.11.2016 г., изпратена е
по пощата, носи клеймо с дата 16.11.2016 г., поради което същата е депозирана в
законоустановия, съгласно разпоредбата на
чл.694, ал.6 ТЗ, срок.
По гореизложените съображения, съдът приема, че процесният
иск е допустим, поради което дължи произнасяне по неговата основателност.
Производството
по установителния иск е специфично исково производство, съпътстващо
производството по несъстоятелност. Същото има за предмет установяване
съществуването и точния размер на приетите в производството по несъстоятелност
вземания на кредиторите. искът носи белезите на класическия установителен иск
по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Доказването в процеса се подчинява на
общите правилата ГПК за разпределение на доказателствената тежест - всяка от
страните следва да установи твърдените факти, от които претендира настъпването
на изгодни за себе си правни последици. Ищецът по положителен установителен иск
следва да установи по пътя на пълното доказване всички обстоятелства, от които
претендира, че произтича твърдяното вземане или обезпечение, фактическото му и
правно основание - договорно или извъндоговорно, неговия вид и размер.
Ответникът следва да наведе в процеса всички свои възражения, отричащи това
вземане - такива за пълно или частично погасяване чрез осъществено плащане,
прихващане, за изтекла погасителна давност, както и всички свои възражения за
нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, на който се позовава ищеца.
Както бе посочено, с
изм.в ТЗ в ДВ, бр.105/2016г. в разпоредбата на чл.694 ТЗ е предвидено и участие на синдикау както и участие на трети лица помагачи.
В конкретния
случай, предмет на иска е установяване
съществуване на цидирано в полза на ищеца вземане в размер на 122 372,80
лв. – адвокатско възнаграждение, определено от САС по
реда на чл. 36 ал. 3 от Закона за адвокатурата, по претенция на цедента
за дължимо адвокатско възнаграждение във връзка с възложено,
съответно реализирано процесуално представителство на несъстоятелния длъжник
във връзка с инициирани въззивни търговски производства с №№ 3992/14 г. и 493/15 г. по описа на Апелативен
съд – София.
Договорките по прехвърляне
на процесното вземане са обективирани в представения по делото частен
диспозитивен документ - Договор за цесия от 19.10.2016г. В процеса оспоране
достоверността датата на документа не е направено, но дори и евентуално
възражение в тази насока би било неоснователно, предвид следното: Не съществува
спор в съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от официалния
документ показаната в частния автентичен документ дата, според изричната
разпоредба на чл.181, ал.1 ГПК, има доказателствена сила само между страните,
но не и спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива достоверност
само в изрично изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е заверен,
от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за
подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ, или
изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото
съставяне на документа. По смисъла на чл.181, ал.1 ГПК „трето лице” е това,
което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи
могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества
датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на
документа лица, които независимо дали са страни в процеса, черпят права от
някой от издателите на документа и биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране. Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети
лица в посочения по - горе см. и спрямо тях посочената в документа дата е
важима (в този см. – Решение на ВКС, ІІІ г.о на ВКС № 193/04.06.2010 г., по
гр.д.№ 176/2010 г.; Решение № 235 от 04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ
г.о. на ВКС; Решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г. на ВКС);
Спорен за процеса е
въпросът относно уведомяването на длъжника за извършената цесия. Възражението в
тази насока е неоснователено на първо място досежно обстоятелство, че видно от
данните по делото между страните няма спор за фактическото получаване на съобщението
по чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД от страна на синдика на несъстоятелното
дружество. На следващо място - за
неоснователността на това възражение следва да се отбележи, че
уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, поради което не е условие за прехвърлителното действие
на цесията. Единствените правни последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това,че до съобщаване на цесията,
длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.
Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор.
Независимо от
горното, за да породи валидно действие договорът за цесия, на който кредиторът
основа претенцията си, трябва прехвърленото вземане да съществува, както и да е
доказано по основание и установено по своя размер. Именно в тази връзка са и спорните
въпроси, въведени като правоизключващи възражения на различи правни основания.
Производството
по несъстоятелност има характер на универсално принудително изпълнение.
Откриването на производството е обвързано от кумулативното наличието на
установените в закона предпоставки. Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът
с решението си обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя
началната и дата; открива производството по несъстоятелност; назначава временен синдик;.
допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни
мерки; определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един
месец от постановяване на решението. Когато е очевидно, че продължаването на
дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника,
съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или
кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му
едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или
по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696 от ТЗ. Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по
отношение на всички.( чл. 630 ТЗ). С откриване на производството по
несъстоятелност или в случаите по чл. 629а длъжникът продължава
дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след
предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с
решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението
по чл. 629а ТЗ. Съдът може да лиши длъжника от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на
синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите
на кредиторите.
Съгласно чл.635, ал.3 ТЗ, в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи,
когато той е юридическо лице, могат да извършват всички процесуални действия,
които не са изрично предоставени на синдика. В трайната практика на Върховния
касационен съд е възприето становището, че с влизане в сила на решението по
чл.711 от ТЗ за обявяване в несъстоятелност на длъжник - юридическо лице не
настъпва „абсолютно” прекратяване на правомощията на неговите органи. Органите
на дружеството остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем
правомощия, като и след настъпване на последиците по чл.711, ал.1, т.3 ТЗ те
могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални
действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. В този смисъл,
предоставените с чл.658 от ТЗ правомощия не превръщат синдика в законен
представител на длъжника и не изключват правомощията на органите на длъжника да
предприемат процесуални действия, в това число и чрез упълномощаване, за защита
на неговите права и интереси. А, такива несъмнено са налице при образувани
въззивни производства срещу постановените по реда на чл. 630 ТЗ, съответно –
чл. 632, ал.2 от ТЗ, съдебни решения.
От своя страна,
валидността на предприети правни действия за представителство, защита и
съдействие чрез упълномощаване, е обусловена от наличието на законоустановени
материални и процесуални предпоставки. В
този смисъл следва да бъде отбелязано, че
отношенията между възложител и изпълнител се отличат със специфичен
характер, а материалната им уредбата е предмет на специалната регламентация на
Закона за адвокатурата. По смисъла на
чл. 2 от ЗА, упражняването на адвокатската професия е
дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на
свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя
се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност,
самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия
адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да
защитава по най-добрия начин със законни средства. Адвокатска професия може да
упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон
(чл.3 ЗА). Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в
регистъра на адвокатската колегия. Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗА упражняването на
адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по
въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления,
жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на
доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред
органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред
физически и юридически лица. Адвокатът представлява своя клиент въз основа на
писмено пълномощно.(чл.25 ЗА). Упълномощаването пред съд може да бъде извършено
и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в
протокола от съдебното заседание. Клиентът може по всяко време да оттегли
пълномощията си от адвоката (чл.26 от ЗА). При неоснователно оттегляне на
пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при
основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. Адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд (чл. 36). Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При липса
на договор, по искане на адвоката или клиента, адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет (ал.3 на чл. 36 от
ЗА). Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за
защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Видно от данните по
делото осъществяването на процесуално представителство по въззивни производства
с №№ 3992/2014 г. и 493/2015 г. по описа на САС е било възложено чрез изрично
писмено пълномощно от страна на представителните органи на несъстоятелния
длъжник върху кредитора – цедент. От представените в процеса Протоколи от проведение
ОСЗ по конкретните дела, се установява също така, че упълномощаването е било
прието за редовно от съответните съдебни състави и адв. А. е била допусната и
взела участие в същите като процесуален представител на В.Р.2. ООД(н).
Съгласно
чл. 37 от Закона за адвокатурата, съобразно който за вземанията си, които
произтичат от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо от техния
размер. Текстът логично следва този, с който се урежда начина на определяне на
възнаграждението /чл. 36, ал. 4 ЗА/ - възнаграждението може да се уговори в
абсолютна сума и/или процент върху определен интерес, с оглед изхода на делото,
с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански
дела с нематериален интерес, т. е. възнаграждението трябва да е определено или
определяемо като стойност върху защитения интерес. Същият текст е възпроизведен
в чл. 14, ал. 5 от Етичния кодекс на адвоката, но с допълнението в
чл. 15, че адвокатът няма право преди приключване на делото да сключва с
клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се
определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор. И без
тази изрична забрана смисълът на разпоредбата е ясен - възнаграждението трябва
да има стойностно изражение - абсолютна сума или процент от определен
материален интерес. То не може да бъде дял в натура от предмета на защитавания
от адвоката спор, определен със споразумение преди приключването на делото.
Тази извод следва и от чл. 46 ЗА, съгласно който адвокатът не може лично, чрез
подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със
своя доверител относно предмета на делото.
Правото на адвоката да реализира уговореното надлежно възнаграждение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК - чрез издаване на
заповед за изпълнение, не е пречка и не органичава същия при избора му за реализация на вземането по общия исков ред, респективно –
при наличие на съответните предпоставки и в специалното производство по чл. 694
от ТЗ, които ще дадат пълна и окончателна защита
на правата му. Във всички случаи обаче размерът на възнаграждението трябва да
е определен или определяем стойностно съобразно разпоредбите на чл. 36, ал. 4
ЗА и чл. 14, ал. 5 от Етичния кодекс на адвоката.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 36, ал.2 от Закон за адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. В настоящото производство, по отношение процесна услуга, не е установен сключен между страните писмен
договор за правна помощ и съдействие, както и не е доказано уговореното от тях адвокатско
възнаграждение. Извод в обратен смисъл не може да бъде направен единствено на база
изявленията на ответника „В.Р.2.“ ООД(н) за наличието на договорености между
страните, възникнали още към 2014 г. по повод абонаметно правно обслужване на
дружеството, в обхвата на което според твърденията на ответника попада и
вълзагането и реализацията на процесуалните действия, извършени по тд. с №№. 3992/2014 г. и
493/2015 г. по описа на САС. Такъв извод не може изведен и
от заключението на изслушаната и приета по делото ССЕ, тъй като в предмета на
изследването на същата е възложено конкретно установяване размерът на
заплатените по банковата сметка на адв. А. парични суми, но не и основанието за
така извършените преводи. В допълнение към изложените мотиви, следва да бъде
отчетено и обсоятелството, че към момента на предприетите действия за
процесуално представителство по тд. с №№ 3992/2014г. и 493/2015г. по описа на САС, а именно – през 2015г. (т.е. първото по дата ОСЗ, проведено с
участието на адв. А.), установените с експертизата парични преводи за този
период са били реализирани от трети по делото лица – М.Р. (като физическо
лице), „Р.И.”
ООД и „М. - Ай Е.Е.” ЕООД, чиято обвързаност с
процесното задължение остава
недоказана за процеса.
По изложените по – горе съображения и с оглед изричната разпоредба на чл.36 ал.3 от Закон
за адвокатурата, съдът намира, че при липса на договор по искане на адвоката
или на клиента възнаграждението се определя по специален ред,
а именно от съответния адвокатски
съвет. Следователно решението на адвокатския съвет се издава, за да замести
договора между страните - адвокат и клиент. Тъй като определено
по този ред адвокатско възнаграждение създава облигационно задължение, каквото
възниква и от договора за правна помощ, същото следва да
отговаря на правилата, установени при неговото определяне. В този смисъл и
предвид специфичния характер на адвокатската професия, произнасяненото по реда
на чл. 36, ал.3 ЗА за всеки отделен случай изисква изследване въпросите относно
предмета и сложността на делото, липсата и наличието материален интерес. Видно
от данните по делото, с Протокол № 7/2016 г., намирайки молбата на адв. А. за
основателна, Софийски адвокатски съвет е постановил решение, по смисъла на
което приел, че размерът на дълижимото й се възнаграждение за предоставената
услуга следва да бъде определен по реда на 36, ал.3 от ЗА вр. чл. 7, ал.3 от Наредба №1/2004 г. Мотивите за решението
са с оглед представените към молбата доказателства (част от които, приложени
към материалите по настоящото дело – а именно: пълномощно и протоколи от ОСЗ по
т.д. №№ 3992/2014 г. и 493/2015 г. по описа на САС) и практиката Адвокатския съвет. Така определеният размер обаче, не може да
бъде споделен от настоящия съдебен състав. В Решението си Софийски авокатския
съвет, без обсъжда обема на реализираното и без да изследва предмета на делата,
по които е било възложено конкретното процесуалното представителство, е приел
предоставената услуга за осъществена в пълен обем и я е приравнил на такава за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност. Видно
от доказателствата, искането за дъжимо възнаграждение касае претенция за
положен труд само като процесуална услуга. Но, дори и да се приеме, че същата е
заявена, съответно - реализирана в
пълния й обем (а именно процесуално представителство, защита и съдействие), то
реда за определяне на дължимия й размер не е този по чл.7, ал.3 от Наредба
№1/2004 г. Това е така, предвид предмета на производствата в хода на които
процесната услуга е реализирана – а именно - въззивни производства по жалби
против решения, постановени по реда на чл. 625 от ТЗ, съответно – чл. 630 ал.2
от ТЗ. По същността си производството
по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него завършва с краен
съдебен акт. В трайната и безпротиворечива практика на съдилищата се приема, че
във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 от ТЗ вземанията на
кредитора, съответно присъединеният кредитор, по чиято молба е открито
производството по несъстоятелност, не се установяват със сила на пресъдено нещо
с решението по чл.630 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който
обхваща наличието или липсата на състоянието на неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост. Правилото е приложимо и към иницираното на самостоятелстно
основание производство по чл. 630, ал.2 от ТЗ за обявяване на длъжника в
несъстоятелност. Ето защо, при определяне на минималното адвокатско
възнаграждение за осъществено представителство във фазата на разглеждане на
молбата за откриване на производство, респективно – обявяване на дружеството в
несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
относима за неоценяемите искове. Правилото на чл.7, ал.3 от същата наредба за
определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на
предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в
хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на
вземанията, но не и фазата на разглеждане на молбата за откриване на
производството, съответно – обявяване на длъжника в несъстоятелност. При
обжалване на Решенията, с които е открито производството по несъстоятелност, а
в последствие – дружеството е обявено в несъстоятелност база за определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение, не може да бъде стойността на
предявените вземания, тъй като разноските не са направени за тази фаза от
производството, а за предпоставящия етап по разглеждане на основателността на
молбата за откриване на производството и последващо искане за обявяване на
дружеството в несъстоятелност.
Нещо
повече. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.621 от ТЗ в производството по искови
дела (респ. при въззивно и касационно обжалване), се присъжда възнаграждение за един адвокат. Видно
от данните по т.д.№ 3992/14 г. и т.д.№ 493/15 г., адв. А.
се е включила в по-късен момент от образуване на делата и след упълномощаване
на други адвокати, които са осъществявали процесуално представителство и
защита, и за които изобщо не е преценявано дали са получили и в какъв размер са
получили възнаграждение. Както се установява от Единния регистър на адвокатите,
адв. А. е била вписана едва на
07.05.2015 г. Производството т.д. № 3992/
2014 г., 3 - ти състав, ТО на САС е било образувано въззивна жалба, подадена от
адв. Ал. С.. На проведените
на 05.12.2014
г. и 27.03.2015 г .
адв. А. все още не е не е била вписана като адвокат, поради
което представеното от същата в с.з. от 27.03.2015 г. писмено пълномощно, е
невалидно и не може да поради каквато и да е представителна власт в качеството
й на адвокат. Тези обстоятелства изобщо не са били съобразени от Софийски
адвокатски съвет.
Що се отнася до т.д. №493/2015 г., същото е образувано по
неоценяема претенция във връзка с искане на синдика за обявяване на дружеството
в несъстоятелност, прекратяване на дейността му и прекратяване на правомощията
на органите му. В него няма оценяем правен интерес, във връзка с който да се
съизмерва адвокатското възнаграждение.
При липса на договор
за правна помощ, съдът не разполага със самостоятелни прамощия да определи
размера на адвокатското възнаграждение. Същевременно същият не е обвързан с абсолютно
произволното и неправилно постановено в проведеното специалното производство по
реда на чл. 36, ал.3 от ЗА решение. От него също така не може да се разграничи
и какъв е размерът на определеното възнаграждение по т.д.№
3992/14 г. и т.д.№ 493/15 г. поотделно. Независимо
от общото произнасяне, налице са две самостоятелни претенции – за заплащане на
адвокатско възнаграждение по две отделни, самостоятелни въззивни производства,
което прави невъзможно обособяването им
в рамките на бланкетно посочения размер от 122 372.80 лв.
Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице недоказаност на първоначално заявената претенция на адв. А.,
което рефлектира върху валидността на последващото цесионно правоотношение, тъй
като негов предмет е вземане, неустановено по своя размер, но чрез което
ищецът в настоящото производството се стреми
да се легитимира като кредитор на ответното дружество. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД вземането преминава върху цесионера - т. е. ищеца по делото, в правното състояние, в което се е намирало в
цедента. Може да се прехвърли само вземане, което е основано на действително и валидно правно основание, и
което е установено по размер, какъвто не е настоящият случай.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 от ГПК всяка от страните в процеса има право на
направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от иска.
Предвид горното, с
оглед изхода на спора и доколкото страните в производството не се направили
своевременно искане за присъждането им, съдът намира, че разноските следва да
останат в тежест на всяка една от тях по начина, по начина по който са сторени.
На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ от ищеца са дължими 1 223.73
лева държавна такса по предявения иск по сметка на СГС.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.К.“ ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.К.Т. против „В.Р.2.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***5Б, представлявано от управителя
М.Р. иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на
предявено, но неприето в производството по несъстоятелност на „В.Р.2.“
ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *******, парично вземание, включено в изготвен от синдика на дружеството списък по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с
чл. 688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТР към АВ на 17.08.2016г. и по отношение на което
възражението, депозирано с вх. № СГС
105331/09.08.2016г. е оставено без
уважение и списъкът е одобрен с Определение
3814/07.11.2016г. на СГС, ТО, VІ-22
с-в по т.д. № 5019/2013г., обявено в търговския регистър на 09.11.2016 г. – за
сума в размер на 122 372,80 ( сто двадесет и две
хиляди триста седемдесет и два лева и 0,80 ст.) лева.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.11.2016 г. до окончателно плащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.К.Т. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1 223.73 лв. (хиляда двеста двадесет и три лева и 0, 73 ст.) –
държавна такса в производството на
основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ.
В съдебното производство е взел участие на
осн. чл.694 ал.4 от ТЗ СИНДИКЪТ на „В.Р.2.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******* - Х.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: