№ 216
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500300 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Б. К. И. ЕГН ********** от ***** чрез
процесуален представител адв.В. Т.-АК-В., срещу решение № 532/02.06.2022
год. по гр.д.№ 2231/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените искове от Б. К. И. ЕГН ********** от *****
против Б. Б. З. ЕГН ********** с адрес: ***** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца:
-сумата от 5984,51 лв. представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди-платени средства във връзка с лечение,
-сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства,
всички в резултат и в причинно-следствена връзка с причинена му от
ответника средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от предявяване на исковете на 21.12.2021 год. до
окончателното им изплащане,
-сумата от 1823,76 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата
от 5984,51 лв. /претендирано обезщетение за имуществени вреди/ за периода
21.12.2018 год. до 21.12.2021 год.
-сумата от 9142,40 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата
от 30 000 лв. /претендираното обезщетение за неимуществени вреди/ за
1
периода 21.12.2018 год. до 21.12.2021 год., както и претенцията за
направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно, немотивирано, необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че съдът правилно
е възприел фактическата обстановка относно твърдения деликт и
причинените на ищеца телесни увреждания, правилно е ценил ангажираните
от ищеца доказателства – медицински документи, други документи,
заключение на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, в
резултат на което е направил законосъобразни изводи за доказаност на
пряката причинно-следствена връзка между противоправното деяние на
ответника и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, но
обсъждайки сумата от 10 000 лв. като справедлив размер на обезщетение за
неимуществените вреди претърпени от ищеца, не се е съобразил критериите
за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че този размер е занижен и не
обезщетява претърпените от ищеца неимуществени вреди. Изложени са
подробни съображения относно доказаност на твърденията на ищеца за
тежестта на последиците от причиненото му непозволено увреждане,
претърпените болки и страдания по време на възстановителния процес и след
това, дискомфортите които ищецът търпи и останалите външни белези по
лицето, като се сочи, че всичко това, както и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането обосновават уважаването на
предявения иск за неимуществени вреди в пълен размер от 30 000 лв.
Изразено е несъгласие с изводите за изтекла погасителна давност, с които
окръжният съд е мотивирал отхвърлянето на исковите претенции. Изложени
са твърденията, че с тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД се погасяват
вземанията от непозволено увреждане за лихви, но не и за главници, а б.“б“
се отнася само за вземанията за обезщетения от неизпълнен договор. Сочи се,
че претендираните от ищеца вземания за имуществени и неимуществени
вреди се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който е
започнал да тече на 08.07.2018 год. и изтича на 08.07.2023 год., поради което
към момента на предявяване на исковата молба на 21.12.2021 год. не е
изтекъл. Сочи се, че претенциите на ищеца за мораторни лихви отчитат
изтеклата кратка тригодишна давност за определен период преди предявяване
на исковете на 21.12.2021 год., поради което са заявени само за периода, за
който тази кратка давност не е изтекла – 21.12.2018 год. до 21.12.2021 год.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за разрешаване на
спора по същество от въззивния съд с уважаване на предявените искове и
присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор от ответника по предявения иск Б. Б. З., чрез
процесуален представител адв.Г. К.-АК-Б., в който са изложени съображения
за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното
решение. Твърди се, че ищецът не е доказал твърдените от него негативни
изживявания след изписването му от болницата, психологически аномалии и
2
посттравматични стресови разстройства, а събраните доказателства сочат, че
след проведеното му лечение е напълно възстановен. Сочи се, че няколко
месеца след инцидента ищецът е заминал на работа в чужбина, поради което
нетрудоспособността му е била краткотрайна. Отречени са лимитите на
застрахователна отговорност като критерий при определяне на размера на
обезщетението извън случаите на ПТП. Подновено е предложението за
постигане на спогодба. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба
без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
направените пред въззивния съд разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
по претенции за законни лихви.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивникът чрез
процесуалния си представител поддържа изразеното становище, моли за
уважаване на въззивната жалба и за присъждане на съдебните разноски.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение .
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е постановено по исковите претенции предявени
от ищеца Б. К. И., ЕГН **********, срещу ответника Б. Б. З., ЕГН
**********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди в посочените размери в
отхвърлителната част на обжалваното решение, ведно с мораторни и
законни лихви, поради непозволено увреждане - причинени от ответника на
ищеца на 08.07.2018 год. телесни увреждания в областта на главата, в
резултат на което се твърди, че ищецът е извършил разходи за диагностика,
лечение и възстановяване, които следва да му бъдат възстановени, като и, че е
изпитал физически и психически болки и страдания, за които следва да бъде
справедливо обезщетен. Ищецът твърди, че 08.07.2018 год., около 3 часа в
гр.О., пред бар „Анно Домини“, ответникът му нанесъл удар с юмрук в лявата
част на лицето, с което му причинил средна телесна повреда - счупвания на
горната челюст вляво и на зигоматичната кост, затрудняващи трайно
дъвченето и говоренето за срок от около два месеца. Сочи, че образуваното
по случая НОХД №20212150200257 по описа на Районен съд-Н. е
приключило със споразумение, имащо силата на присъда, с което ответникът
се е признал за виновен за извършеното деяние и му е наложено наказание
„пробация“. Сочи, че ударът бил неочакван от него и с нищо непредизвикан.
Ищецът паднал на земята, първоначално изпитал силна и остра болка в
главата, както и усещане, че челюстта му е строшена, изтръпнала била цялата
3
му лява половина и зъбите, получил аркада на лявата скула, от която течала
кръв. Кръв потекла и от носната му кухина. Приятел на ищеца на име Г.
веднага го откарал до спешния кабинет в гр.Б., където обработили раните по
лицето му. От там ги насочили в Спешния център в МБАЛ“Света
Анна“АД[1]гр.В.. В Спешния център залепили аркадата на лявата скула,
провели прегледи и рентгенографии. Резултатите от изследванията показали,
че ищецът има контузия на главата, разкъсно-контузна рана на лицето и дали
указание за компютърен томограф на лицеви кости, обсъждане счупване на
зигоматична кост. Ищецът бил изпратен в лицево-челюстна хирургия в
МБАЛ „Света Марина“ЕАД[1]гр.В., където след преглед от специалист, било
предписано и извършено изследване-компютърна томография на глава.
Резултатите от изследването показали посттравматичен хематосинус вляво,
множествени фрактури на стените на ляв горночелюстен синус, счупване на
лява зигоматична дъга, счупване на птеригоидните процесури на
сфеноидалната кост. През това време ищецът изпитвал силни болки, страх и
дискомфорт, имал силен оток, лицето му е било подуто и деформирано в
лявата част, лявото му око е било затворено и не виждал с него, но се
налагало да се придвижва сам. Установила се необходимост от
специализирана оперативна намеса. Ищецът бил насочен към
„Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия“
ЕООД, където на 18.07.2018 год., била извършена операцията под обща
анистезия. Сложени били титаниеви импланти и т.нар. „мрежи“- плаки, които
не се поемат от НЗОК и били заплатени от ищеца, като за плащането той
поискал помощ от родителите си. Бащата на ищеца, който работел по това
време в А. спешно се прибрал за да е до сина си по време на операцията,
помогнал му финансово не само за закупуване на имплантите, но и след това
при лечението и възстановяването. Ищецът търпял интензивни физически
болки, но бил и пихически травмиран. Преди операцията изпитвал силен
страх и притеснение, от една страна- от общата анестезия, от друга - че може
да настъпят усложнения, които да застрашават живота му, от трета - да не
бъде засегнат лицев нерв и не на последно място - дали впоследствие лицето
му ще остане деформирано и асиметрично, дали ще има белези и др. подобни.
След операцията, ищецът приемал обезболяващи медикаменти. След
изписването си от болницата на 20.07.2018г. изпитвал силни болки, не можел
да се храни и да пие течности по нормален начин, тъй като не можел да си
отваря нормално устата, не можел да говори нормално и това състояние
продължило повече от два месеца и половина. Тези обостоятелства го
травмирали допълнително, изпитвал страх, и тревожност за бъдещето си,
влошило се психическото му състояние. Ежедневието и животът му се
променили в негативна посока. Потърсил специализирана помощ в лицето на
д-р Р. - психиатър и психотерапевт, който след извършен преглед установил,
че ищецът страда от „Посттравматично стресово разстройство“ и му
предписал медикаментозна терапция. Твърди също така, че поради засегнат
лицев нерв, повече от година и половина не усещал лявата страна на лицето
4
си, включително носа, зъбите и устните си, които са били изтръпнали дълго
време. Понастоящем, поради поставените метални плаки, имал асиметрия
между лява и дясна половина на лицето, тъй като мястото, на което са
поставени, е леко издадено като подутина, която ще остане пожизнено. Освен
асиметрията на лицето, получил като последица от травмата и силно щракане
на челюстта при по-широко отваряне и затваряне на устата. Твърди, че три
години след операцията, още има белег под лявото око и вътрешната страна
на бузата, които вероятно ще са пожизнени. За претърпените болки и
страдания претендира обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно с мораторна
и законна лихва. Твърди и представя доказателства във връзка с направените
разходи за лечението и възстановяването, които претендира да му бъдат
възстановени от ответника в пълен размер от общо 5984,51 лв., ведно с
мораторна и законна лихва. Ищецът поддържа предявените искове, ангажира
доказателства, прави искане за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът с писмения си отговор е оспорил предявените искове,
направил е възражение за изтекла погасителна давност, моли за отхвърляне на
исковете, евентуално е оспорил претенцията за неимуществени вреди по
размер, сочи, че при ищеца оздравителният процес е протекъл нормално, не
са налице усложнения и трайни увреждания след лечението, поради което
претендираната сума от 30 000 лв. е прекомерна. Ответникът е направил
искане за отхвърляне на исковете, евентуално за постановяване на съдебен
акт при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени
вреди. В отговора не е изразено становище по претенцията за имуществени
вреди. Претендира присъждане на съдебни разноски.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустими искови претенции, решението в
обжалваната част е допустимо.
Видно от приложеното НОХД № 257/2021 год. по описа на РС-Н.,
съгласно влязло в сила споразумение, което за гражданския съд има
последиците на присъда по чл.300 от ГПК, ответникът по делото Б. Б. З. е
признат за виновен в това, че на 08.07.2018 год. около 3 часа в гр.О., общ.Н.
пред бар“Анно Домини“ в близост до автогарата, чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на лявата част на лицето, при форма на вината пряк умисъл,
причинил средна телесна повреда на ищеца Б. К. И., изразяваща се в трайно
затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 1,5-2 месеца при обичаен
ход на оздравителния процес, поради настъпили счупвания на горна челюст в
ляво и на зигоматична кост- престъпление по чл.129, ал.2, предл.трето, алт.
първа, вр. ал.1 от НК.
От приложените по делото медицински документи се установяват
твърденията на ищеца за посетените от него след травматичните увреждания
лечебни заведения, за проведени изследвания, консултации с лекари и
5
предприето лечение. От заключението на приетата от окръжния съд
съдебномедицинска експертиза извършена от вещо лице Т. – неврохирург, на
базата на представената от ищеца по делото медицинска документация и след
преглед на ищеца от вещото лице, както и от обясненията на вещото лице при
разпита в съдебно заседание, става ясно, че в резултат на удара с юмрук
нанесен от ответника на ищеца, при преглед на пациента в Спешно отделение
на МБАЛ „Св.Анна-В.“АД извършен в 4 и 35 часа на 08.07.2018 год. са
установени „рана на лице от побой - ударен с юмрук по лицето, кървене от
уста, оток на лява зигоматична кост“. На 13.07.2018 год. при освидетелстване
на ищеца от доктор Д. - съдебен лекар е установено, че клепачите на двете
очи са отекли и мораво кръвонаседнали, повече в ляво, като отокът ангажира
и областта на лява буза и скула на площ с д. около 15 см. Навън от ириса на
ляво око личи ярко червен кръвоизлив с д. около 3 см. По долния клепач на
ляво око личи рана с добре очертани ръбове окол1,5 см. Ищецът е постъпил
за оперативно лечение на 17.07.2018 год. в Специализирана болница за
активно лечение по лицево-челюстна хирургия-С., като на 18.07.2018 год. е
извършено оперативно лечение чрез репозиция и остеосинтеза. На 08.10.2018
год. ищецът е посетил психиатър, който е констатирал наличие на
постоперативно стресово разстройство. Вещото лице сочи, че в резултат на
удара с юмрук на ищеца са причинени многофрагментарно счупване на
горната челюст в лявата половина, счупване на лявата орбита, счупване на
лявата зигоматична кост, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и
травматичен оток в областта на лицето, левостранен субконюнктивален
кръвоизлив. Лечението на фрактурите е наложило извършване на
операция при приложена обща анистезия, след като лицето е имало
гладък постоперативен период. По време на възстановителния период ищецът
е развил посттравматично стресово разстройство, изпитвал е силни болки
и дискомфорт, както в покой, така и по време на хранене и прием на течности,
изпитвал е затруднения в говоренето. Затрудненията в дъвченето и
говоренето са изисквали възстановителен период не по-малък от два месеца.
Лечението при ищеца е свързано с оперативен и анестезиологичен риск, както
и необходимост от поставяне на титаниев имплант, който ищецът по
необходимост сам е заплатил. Последващо лечение и рехабилитация не е била
необходима и не е приложена. След приложеното на ищеца оперативно
лечение очаквано подобрение настъпва в рамките на около десет до тридесет
дни. Към момента на прегледа на ищеца от вещото лице на 30.03.2022 год.
се установява, че след приложеното лечение травматичните увреждания са
напълно възстановени, но са налице последици изразяващи се в болки и
изтръпване на лявата част на лицето, „щракане“ на челюстта“ при по-
широко отваряне и затваряне. Видима е деформация - изпъкване на лява
зигоматична кост. Не е ясна прогнозата за пълно възстановяване от тези
последици.
От свидетелските показания на К. Г. - баща на ищеца, се установява, че
когато през лятото на 2018 год. Б. е работил като сервитьор в гр.О.,
6
свидетелят и съпругата му са били на работа в Л.. Ищецът му се обадил по
телефона и му разказал, че е бил нападнат от едно момче, което му нанесло
неочакван удар странично в лицето, от който Б. паднал на земята. Помогнал
му негов колега, който го закарал в спешното отделение на болница в гр.В.. Б.
казал на баща си, че се налага по-сложна операция, за която трябва да се ходи
в гр.С. и да се търси хирург. Свидетелят сочи, че за да поеме разходите по
лечението, първоначално изпратил на сина си сумата от 1000 лева, след което
заплатили и шините, които стрували около 4500 лв. В деня преди операцията
на Б. /опериран е на 18.07.2018 год./ свидетелят се прибрал с полет от Л. и
посетил сина си в болницата. Б. бил под стрес, притеснявал се за операцията,
обяснил на свидетеля, че няма никаква вина за случилото се. Свидетелят взел
квартира в С. и останал при сина си. В деня на операцията, за избор на екип
били заплатени 1000 лв. Б. останал в болницата около четири дни, като през
това време пиел със сламка и едното му око било плътно затворено.
Свидетелят прибрал сина си с кола в гр.Р. и на следващия ден заминал за Л..
Б. му казал, че има приятел, който ще му помага с пазаруването. Свидетелят и
Б. се чували всеки ден по телефона. Момчето, което помагало на Б. в
пазаруването казало, че той е още много подут, стресиран е и не иска да
излиза. Това момче помагало на Б. около десетина дни. Б. споделил с баща си,
че година след операцията не си чувства лявата половина от лицето, а при
отваряне на устата по-широко, челюстта му започва да трака. Три месеца
ищецът изпитвал страх да излиза и не работел, като свидетелят му изпращал
за този период по 1000 лв. на месец за да се издържа. През м.10.2018 год.
ищецът отишъл в Л. при родителите си и до м.05.2019 год. си седял вкъщи,
отказвал да излиза и да се събира с хора, самочувствието му било изгубено,
не бил същият човек. Първите няколко месеца след операцията имало ясно
изразена деформация и асиметрия между двете половини на лицето. Където
били поставени шините, лицето било по-изпъкнало. След това деформацията
спаднала, но и към момента все още има известна разлика между двете части
на лицето. Всичко това оказало влияние на психиката и на съня на Б..
Свидетелят го виждал вечер буден да гледа в една точка. Към момента, от
2021 год. Б. работи в Г. заедно с родителите си. Свидетелят сочи, че все още
изпитва страх, не излиза и не иска да участва в големи събирания с приятели.
В съответствие със свидетелските показания на свидетеля И. са
показанията на свидетеля П.А. - приятел на ищеца от детските години.
Свидетелят знае, че през лятото на 2018 год. ищецът е ударен от друго момче
заради момиче. Сочи, че се е видял с ищеца след операцията, когато Б. се
прибрал в гр.Р.. Ищецът бил отслабнал, лицето му било променено, бил
депресиран и не искал да излиза, защото се срамувал от начина по който
изглежда, споделил със свидетеля, че не може да спи вечер. Около десетина
дни свидетелят помагал на Б. в пазаруването – купувал му млека, сокове и
други течни храни. След това Б. заминал в Л. при родителите си, но
продължили да поддържат връзка по Вайбър. Свидетелят сочи, че преди
инцидента Б. бил спокоен човек, обичал да излиза и да общува с приятели.
7
След това се затворил, за около година не работел, споделял, че го болят
зъбите. Свидетелят видял Б. отново през лятото на 2021 година. Той бил
много по-добре, но пак бил по- затворен в сравнение с преди. Лицето му също
било по-добре, но и сега има деформация и белег на мястото на операцията. Б.
споделил със свидетеля, че „ченето му прищраква“, от друго не се оплакал.
Свидетелят знае, че от 2021 год. Б. работи в Г. като **** в болница. В Г.
работят и родителите му.
При зачитане на правните последици от споразумението по
наказателното дело и на базата на останалите събрани доказателства по
делото, съдът приема за установено, че ответникът с противоправното си
поведение изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в лицето на ищеца,
виновно и в пряка връзка му е причинил твърдените от него в исковата
молба телесни увреждания. Съдът кредитира заключението на вещото лице
и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които са в
съответствие с останалите доказателства по делото и почиват на лични
възприятия на свидетелите. От съвкупния анализ на доказателствата по
делото се установява, че в резултат на виновното противоправно
поведение на ответника, на ищеца са причинени имуществени и
неимуществени вреди. Установени са обстоятелствата от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, като предявените искове съдът намира за доказани
по основание.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на телесни повреди са видът и характерът
на увреждането, начинът на извършването и обстоятелствата при които е
извършено, причинените морални страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, осакатявания, загрозявания и др.
Икономическата конюнктура в страната към момента на деликта е
спомагателен критерий. Към този момент минималната работна заплата в
страна е била 510 лв., а средната работна заплата - 1157 лв.
По делото се установи, че към момента на извършване на деликта
ищецът е бил на 29 години, в работоспособна възраст и трудово ангажиран.
Непосредствено след причинените от ответника счупвания и контузии в
лявата част на лицето, ищецът е посетил спешното отделение на болница в
гр.В., където се е установило състояние изискващо специализирано
оперативно лечение. Десет дни след инцидента на ищеца е била извършена
операция под обща анистезия, при която чрез поставяне на титаниеви
8
импланти в лявата част на лицето, са отстранени фрактурите по челюстта и по
зигоматичната дъга. През четиридневния престой в болницата ищецът е
изпитвал затруднения при говоренето и храненето, като е можел да приема
само течна храна, а цялата лява половина от лицето му е била с отоци и
кръвонасядания, което е било съпроводено с изпитвани по-интензивни
физически болки и неудобства, както и на психически стрес и напрежение.
Непосредствено след изписването на ищеца от болницата, той се срамувал от
начина по който изглежда лицето му – с кръвонасядания и отоци, продължил
да изпитва физически болки, макар с по-ниска интензивност, бил нарушен
сънят му, както и социалния му живот. Ищецът приемал болкоуспокояващи
медикаменти. Около десет дни след изписването си от болницата ищецът не
искал да излиза от къщи, като през това време му помагал приятел –
свидетелят А., който пазарувал за него течни храни, тъй като Б. все още имал
затруднения в храненето. В рамките на оздравителния период, който е
продължил общо около два месеца, не са настъпили усложнения, не е
било наложително провеждане на рехабилитация или на други
оздравителни процедури. Година след операцията ищецът се оплаквал от
изтръпване и липса на чувствителност в лявата част на лицето, както и от
щракане на челюстта, каквото ищецът е имал и към момента на прегледа от
вещото лице на 30.03.2022 год. Непосредствено след операцията
деформациите и асиметричността в лицето на ищеца са били силно изразени,
което е било съпроводено не само с физически, но и с психически страдания
за него, тъй като е изпитвал срам от вида на лицето си, не искал да излиза
навън и да се среща с приятели. Около месец след операцията, деформациите
и асиметричността много намалели, но не изчезнали напълно. Ком момента
на прегледа през 2022 год. вещото лице е констатирало изпъкване на лява
зигоматична кост и прищракване на челюстта при по-широко отваряне.
Свидетелят А., който се видял с ищеца през лятото на 2021 год. сочи, че е
забелязал асиметричност между двете половини на лицето на ищеца,
както и малък белег на бузата. Освен изпитваните от ищеца физически
болки и ограничения по време на оздравителния период и последвалите
физически неприятни усещания, изтръпвания и хрущене в лявата лицева чест,
които ищецът е продължил да изпитва след това, инцидентът се е отразил
негативно на неговата психика. Три месеца след побоя нанесен от ответника,
ищецът бил диагностициран от лекар-специалист с посттравматично стресово
разстройство. Установи се по делото, че в началото след инцидента ищецът е
бил силно стресиран включително се притеснявал от усложнения по време на
операцията, а след операцията дълго време е бил потиснат и социално
неактивен, имал проблеми със съня. Настъпила промяна в самочувствието и в
начина на общуването на ищеца, станал по-затворен, отказвал да излиза и да
се забавлява, както го правел преди инцидента. Не са налице данни за
влошаване на психичното състояние на ищеца към момента. Установи се по
делото, че от 2021 год. ищецът заедно с родителите си е в Г., където работи
като **** в родилно отделение. Няма данни за налично към момента
9
психическо заболяване или патология в психиката на ищеца.
Горното сочи, че функционално, оздравителният процес при ищеца от
получените фрактури на лява лицева част е бил завършен в рамките на
обичайния - за два месеца, като не са налице постоперативни усложнения,
както и необходимост от последващи процедури и рехабилитация, но при
ищеца за по-продължителен период е била засегната психиката. Преживеният
стрес и страх по време и след инцидента повлияли негативно на
самочувствието, професионалния и социален живот на ищеца, той дълго
време отказвал да излиза от къщи и да се среща с хора, което е било
преодоляно до голяма степен след заминаването на ищеца на работа в Г. през
2021 год. Последици, които и към момента не са преодолени са белег и лека
издатина на мястото където е поставена титаниевата планка, в резултат на
което се забелязва асиметрия на двете половини на лицето, а също-
прищракване на лявата челюст при по-широко отваряне на устата, като за
тези последици не се дава прогноза за преодоляването им с времето.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че в съответствие с
принципите на чл.52 от ЗЗД справедлив размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 22 000 лв., до
който размер претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде
уважена, а в останалата част до размера от 30 000 лв. претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Вземането за обезщетение е
станало изискуемо от деня на деликта, от който момент са започнали да текат
и законни лихви върху дължимата главница. Ответникът е направил
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за
неимуществени вреди и на акцесорните вземания за лихви. Съдът намира
възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно. Исковата
молба е подадена на 21.12.2021 год. Вземанията на ищеца за обезщетения от
деликт се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 от
ЗЗД, поради което към момента на предявяване на исковете петгодишната
давност за вземането на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди не е
погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. При предявена
претенция на 21.12.2021 год. погасени по давност се явяват лихвите
изтекли преди 21.12.2018 год., за които ищецът не е предявил претенции.
Ето защо претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021 год. също
се явява основателна и следва да бъде уважена в съответния изчислен от
съда размер от 6697,76 лв. В останалата част претенцията за законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 21.12.2018 год. -
21.12.2021 година е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
От приложените по делото писмени доказателства съдът приема за
установено, че в пряка връзка с получените при деликта увреждания, ищецът
е направил за диагностика, за лечението и възстановяването си следните
разходи:
10
-от представените касови бонове е видно, че на 13.07.2018г., е направил
изследвания за обща анестезия в СМДЛ “Сити Лаб“ ЕООД, гр.В., за което е
заплатил 49 лв., а на същата дата - в МБАЛ“Св.Анна“АД, гр.В. е извършил
преглед и консултация със специалист, за което е заплатил 40 лв.
-от представените квитанция №514506/11.07.2018г., квитанция
№227902/26.07.2018г. и квитанция №517309/01.10.2018г., издадени от
УМБАЛ“Св.Екатерина“ЕАД се установява, че на 11.07.2018г., на 26.07.2018г.
и на 01.10.2018г. са извършени три компютърни томографии на глава, за
които ищецът е заплатил сумата от по 150 лв. за всяка.
-видно от фактура №**********/12.07.2018г., издадена от „Епсилон 04“
ЕООД, ищецът е закупил необходимите за операцията титаниеви плаки и
винтове, за които е заплатил сумата от 4500лв.
-за избор на лекарски екип за извършване на операцията в „СБАЛ-ЛЧХ“
ЕООД ищецът е заплатил 900 лв., за което има представен по делото касов
бон №009980/17.07.2018г.
-видно от представения касов бон №25699/20.07.2018 г., след
изписването си от болницата, на 20.07.2018г., ищецът и закупил от аптека
„Профама Трейдинг“ООД, гр.С. компрес марля и предписаните му
медикаменти, за което заплатил 22,51 лв.,
-за извършване на контролни прегледи, ищецът е следвало да пътува до
гр.С., като за връщането обратно от С. представя билета си за пътуване, серия
А-2018 №030174/01.10.2018г., издаден от „Юнион Ивкони“ ООД на стойност
23 лв.
Разходите направени от ищеца, които са в пряка връзка с претърпените
увреждания от процесния деликт, са в общ размер от 5984,51 лв., поради
което предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.12.2021 год. до окончателното
изплащане на сумата. По изложените по-горе съображения, вземанията на
ищеца за обезщетение за имуществени вреди, както и за законна лихва за
периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021 год. не са погасени по давност,
поради което и претенцията за присъждане на законна лихва за посочения
по-горе период е основателна в изчислен от съда размер от 1822,10 лв., до
който размер следва да бъде уважена, а в останалата част - отхвърлена.
Предвид горното решението на Бургаския окръжен съд се явява
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон –
чл.45 от ЗЗД, вр. чл.110 и сл. от ЗЗД, в частите, с които са направени
правни изводи за неоснователност на претенциите на ищеца както
следва:
- за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
22 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска на 21.12.2021 год. до окончателното плащане, както и за мораторна
11
лихва върху главницата за периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021 год. в
размер на 6697,76 лв.
- за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
5984,51 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска на 21.12.2021 год. до окончателното плащане, както и за
мораторна лихва върху главницата за периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021
год. в размер на 1822,10 лв.
В посочените по-горе части решението следва да бъде отменено от
въззивния съд, като спорът следва да бъде разрешен по същество, с
уважаване на исковите претенции за посочените по-горе суми.
В останалите части, с които претенциите са отхвърлени над
годното, до претендираното от ищеца по предявените искове, решението
се явява правилно като краен резултат, макар и по различни съображения от
изложените от окръжния съд, в които части решението следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
С оглед изхода от делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд дължима
държавна такса общо в размер на 2191,50 лв., от които сумата от 1461 лв. –
дължима държавна такса върху уважените размери от исковете и сумата от
730,50 лв.- дължима такса по подадената въззивна жалба в основателните й
части, както и сумата от 479 лв. - платена сума от бюджета на съда за
възнаграждение на вещо лице.
При направени от ищеца разноски пред окръжния съд от 2150 лв.- за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от делото следва да
му се присъди съответната част от 1672 лв., която следва да се възложи в
тежест на ответника.
При направени от ответника разноски пред окръжния съд от 1000 лв. –
за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от делото следва
да му се присъди съответната част от 223 лв., която следва да се възложи
в тежест на ищеца.
Направените от въззивника разноски пред въззивния съд са в размер на
2000 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно
основателната част от жалбата, в негова полза е дължима сумата от 1555 лв.,
която следва да бъде възложена в тежест на въззиваемия.
Въззиваемият не е представил доказателства за направени пред
въззивния съд разноски, поради което не му се присъждат такива, съобразно
неоснователната част от жалбата.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 532/02.06.2022 год. по гр.д.№ 2231/2021 год. по
12
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени
предявените искове от Б. К. И. ЕГН ********** от ***** против Б. Б. З. ЕГН
********** с адрес: ***** за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
-обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000 лв., ведно
със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на
21.12.2021 год. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021 год. в размер на
6697,76 лв.
-обезщетение за имуществени вреди в размер на 5984,51 лв., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 21.12.2021
год. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021 год. в размер на 1822,10 лв.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Б. З. ЕГН ********** с адрес: ***** да заплати на Б. К.
И. ЕГН ********** от ***** обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания в резултат на получени телесни увреждания от
деликт на 08.07.2017 год., в размер на 22 000 лв. /двадесет и две хиляди лева/,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на
21.12.2021 год. до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021 год. в размер на
6697,76 лв. /шест хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и
шест стотинки/.
ОСЪЖДА Б. Б. З. ЕГН ********** с адрес: ***** да заплати на Б. К.
И. ЕГН ********** от ***** обезщетение за имуществени вреди -
направени разходи за възстановяване от получени телесни увреждания от
деликт на 08.07.2017 год., в размер на 5984,51 лв. /пет хиляди деветстотин
осемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска на 21.12.2021 год. до
окончателното плащане, както и мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.12.2018 год. до 20.12.2021 год. в размер на 1822,10 лв. /хиляда
осемстотин двадесет и два лева и десет стотинки/.
ОСЪЖДА Б. Б. З. ЕГН ********** с адрес: ***** да заплати на Б. К.
И. ЕГН ********** от ***** направени съдебни разноски пред окръжния съд
в съответен размер от 1672 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и два лева/.
ОСЪЖДА Б. Б. З. ЕГН ********** с адрес: ***** да заплати по
сметка на Бургаския апелативен съд на осн. чл.78, ал.6 от ГПК дължима
държавна такса общо в размер на 2191,50 лв. /две хиляди сто деветдесет и
един лева и петдесет стотинки/, от които сумата от 1461 лв. - дължима
държавна такса върху уважените размери от предявените искове и сумата от
730,50 лв.- дължима такса по подадената въззивна жалба в основателните й
части, както и сумата от 479 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева/ -
13
платена сума от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/02.06.2022 год. по гр.д.№ 2231/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Б. Б. З. ЕГН ********** с адрес: ***** да заплати на Б. К.
И. ЕГН ********** от ***** съответна част от направени пред въззивния съд
разноски в размер на 1555 лв. /хиляда петстотин петдесет и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14