Решение по дело №2689/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 330
Дата: 27 февруари 2013 г. (в сила от 19 март 2013 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20123100102689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

                /

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

Окръжен съдия: Даниела Христова

 

При участието на секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2689 по опис на Варненски окръжен съд за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е образувано по предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.

 

Ищцата Ч.А.М. с ЕГН ********** ***  твърди, че синът и Щ. А. М. с ЕГН ********** със същия адрес страда от психическо заболяване и алкохолна зависимост, които му пречат да ръководи действията и постъпките си, да се грижи сам за своите права и интереси, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го постави под запрещение.

В обстоятелствената част на исковата молба излага, че психическото заболяване е с диагноза „параноидна шизофрения”, установена от 2004 г. Твърди, че заболяването е наследствено от неговия баща. Прогресивното развитие на болестта е станало факт след побой и катастрофа. Излага, че ответникът не работи, има слабост към алкохола и за да набавя такъв руши и продава покъщнина, държи се агресивно с ищцата. В следствие на това негово поведение ищцата инициирала съдебно производство за принудителното му лечение. На 15.04.2004 г. ответникът бил настанен в ДПБ Наркологично отделение в с. Карвуна, а до 20.10.2004 г. му било приложено лечение, което дало видими резултати, но веднага след напускане на болницата поведението отново станало  агресивно.

Ответникът не ангажира съда с писмен отговор.

Контролиращата страна – ВОП счита предявения иск за основателен.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От личните впечатления събрани по реда на чл.337 от ГПК, се установява, че ответникът има познания за социалното среда в която живее, споделя своите мечти и планове за семейство, съзнава фактът, че е безработен.От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. А.П. се установява, че ежедневието на ответника не е свързано с трудова дейност, че е агресивен към своята майка, поради липсата на средства изнася вещи от дома и ги порадва с цел набавяне наследства за алкохол.  От представените с исковата молба многобройни медицински документи се установяват фактическите твърдения изложени в исковата молба за вида на психическото заболяване, неговата история и твърденията от ищцата факт, че болестта прогресира. От заключението по допуснатата СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че ответникът страда от Шизофрения параноидна форма, непрекъснато протичане, халюцинаторнопараноиден синдром. Промяна на личността по шизофренен тип и синдром на алкохолна зависимост. Според вещото лице това състояние води до невъзможност ответникът да преземяна своите интереси и да се грижи за себе си.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

Под пълно запрещение се поставят пълнолетни и непълнолетни лицата, страдащи от слабоумие или Д.на болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение – само пълнолетни лица, чието състояние не е така тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от Д.на болест или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава.

Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под запрещение (без значение пълно или ограничено), лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси. Не може да се прогнозира моментът на настъпване на нова фаза, а е възможно и въобще да не настъпи такава, тъй като при някои от болните, заболяването се проявява само в една – единствена фаза.

В настоящият случай, се касае за лице, което страда от заболяване, което не предполага положителни промени, пречи му да има адекватна преценка, води до невъзможност да взема решения, да защитава морални и материални интереси. При това  положение, наред с установеното заболяване и независимо от евентуално положителните прогнози при редовно приемане на медикаменти, следва да бъде поставено под пълно запрещение.

 Поради липсата на искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАВЯ Щ. А. М. с ЕГН ********** *** под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ по иска на неговата майка Ч. А.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 5 от ЗЛС.

 

           Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           След влизане в сила на решението, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от същото да се изпрати органа по настойничество и по попечителство при Община Варна за определяне на настойник.

                                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: