№ 16
гр. Тутракан, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20213430100232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Е-П
П” АД чрез процесуалният му представител юрисконсулт П. И., за установяване на
вземането му, предмет на Заповед № 22/13.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 21/2021 г. по описа на Районен съд
- гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати:
2. цената на доставена електрическа енергия (главница), за обект с адрес:
*****************, с период на потребление: 23.04.2020 г. - 22.07.2020 г., предмет на
издадени от ищеца фактури № **********/15.06.2020 г., № **********/15.07.2020 г. и
№ *********/13.08.2020 г., възлизаща на 228,41 лв.;
3. мораторна лихва върху всяка една от сумите, включени в главницата, за периода
01.07.2020 г. - 06.11.2020 г. в размер на 6,26 лв.;
4. законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (13.01.2021 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
5. Ответникът Е. Е. М. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Съгласно Разписката към Съобщение от 31.03.2022 г., исковата молба е получена на
07.06.2022 г. чрез Ю. С. А. – чичо.
6. Депозирана е молба от ищеца с вх. № 1256/30.03.2022 г., в която е посочено, че
процесните суми са заплатени на 11.01.2022 г., като същите претендират направените
разноски.
7. В съдебно заседание ответника се явява лично и твърди, че е бил наемател на обекта
1
през 2014 г., като в последствие договорът за наем бил прекратен. Ответникът
пропуснал да уведоми ищеца за прекратяването на договора.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ищеца
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
8. На 04.04.2014 г. между О. С. и ответника е сключен договор за наем за процесния
обект (л. 77).
9. На 13.05.2014 г. ответникът е подал до ответника заявление за снабдяване и
разпределение на електрическа енергия за процесния обект, към което е приложено и
съгласие на собственика на обекта - О. С. (л. 26 - 28).
10. През м. юли 2014 г. договора за наем е прекратен поради изтичането на срока му (л.
76).
11. На 11.01.2022 г. процесните вземания за главницата и мораторна лихва са погасени
съгласно признанията на ищеца.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
12. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на
правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.
2. По основателността
13. Според § 1,т. т. 41б от ЗЕ „Потребител на енергийни услуги” е краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съгласно т. 2а „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
14. Облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на
закона между предприятието - снабдител и потребителя. За доставената енергия на
2
обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване
върху имота (Решение № 50166 от 6.10.2022 г. по гр. д. № 4782/2021 г., IV г. о. на ВКС,
Решение № 190/20.10.2015 г. по гр. д. № 96/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС). Други лица могат
да встъпят в правоотношението като потребители на енергия само със съгласието на
първоначалните страни при условията на чл. 101 или 102 от ЗЗД. Когато се прехвърля
правото на собственост върху електроснабден имот, старият собственик на имота, на
когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на
доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик (Решение №
205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС).
15. Ответникът в качеството си на наемател е придобил качеството на потребител и битов
клиент след подаденото заявление за снабдяване и разпределение на електрическа
енергия (със съгласието на ищцовото дружество и собственика на имота - О. С.).
16. Въпреки прекратяването на наемното правоотношение същият не е уведомил
ищцовото дружество за обстоятелствата, водещи до отпадането на качеството му на
потребител.
17. Както е отбелязано по - горе, промяната на собствеността или вещното право на
ползване водят по силата на закона до замяната на потребителя. Същото обаче не се
отнася до промяната в наемното правоотношение, което в случая не е било и вписано.
18. В тази връзка съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени поради
извършеното плащане в хода на производството, но ответника следва да понесе
направените разноски, с оглед неуведомяването на крайния снабдител за
прекратяването на наемното правоотношение.
Разноски
19. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени направените
разноски.
20. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:
1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ
- 50 лв.
2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 100 лв.
3. Останалите разноски следва да бъдат взети предвид в пълният им размер.
21. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250 лв.
22. Мотивиран от гореизложеното съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на производството исковете,
предявени от ищеца „Е-П П” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************, за установяване на вземането му срещу ответника Е. Е. М., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: *************** предмет на Заповед № 22/13.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 21/2021 г. по
описа на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати: цената
на доставена електрическа енергия (главница), за обект с адрес: *****************, с
период на потребление: 23.04.2020 г. - 22.07.2020 г., предмет на издадени от ищеца фактури
№ **********/15.06.2020 г., № **********/15.07.2020 г. и № *********/13.08.2020 г.,
възлизаща на 228,41 лв.; мораторна лихва върху всяка една от сумите, включени в
главницата, за периода 01.07.2020 г. - 06.11.2020 г. в размер на 6,26 лв.; законната лихва
върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (13.01.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответника Е. Е. М., с ЕГН ********** да заплати на ищеца „Е-П П” АД,
с ЕИК *********, направените по делото разноски, в размер на 250 лв. (двеста и петдесет
лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр.
Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от
настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4