№ 41
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502478 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по жалби на страните по гр.д. № 3816/2020г. по описа на СГС, І-29 ти
състав срещу решението от 18.05.2021г., с което е уважен частично иска на Я. В. С. срещу
Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като му е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 15 000 лева и е
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева.
Ищецът Я.С. обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за необоснованост
и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна в обжалваната част и присъждане на
пълния размер на обезщетението от 150 000 лева.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта, с която искът е уважен, като
твърди необоснованост и неправилно приложение на закона.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
Формираните в отговор на оплакванията на страните съображения на въззивния съд са
следните:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
1
амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.). Отговорността е обективна и за възникването й
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ са необходими две предпоставки: повдигане на
обвинение за извършване на престъпление и 2) влизане в сила на оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение. В случая и двете предпоставки са налице. По делото е установено,
че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 209,
ал.1 НК – измама. По така повдигнатото обвинение, предявено на 24.04.2015г., било
образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила на 26.02.2018г.
оправдателна присъда.
Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни
преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство,
тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение,
уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване, влошаване на
здравословно състояние без болестни прояви. Предвид факта, че ищецът е правоспособен и
действащ адвокат, същият твърди да е изпитвал и сериозни притеснения от възможността
да бъде лишен от правото да упражнява професията си и съответно да бъде лишен от
поминък.
Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в
последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които
са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между
тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото
действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните
такива, но разпитаните по делото свидетели М. и З. ги потвърждават.
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението
налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от
друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.
В случая наказателното производство е приключило в разумен срок – за близо четири
години в досъдебна и съдебна фаза ( относно началния момент на наказателното
производство въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния, според
които същият не съвпада с момента на повдигане на обвинението, а с този на узнаване за
образуване на наказателно производство за конкретно престъпление, което единствено
ищецът би могъл да извърши); ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“; участието
му в процесуално следствените действия е било сравнително интензивно; обвинението е за
тежко умишлено престъпление.
Незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и
начина на живот на ищеца. Тревожността и потиснатостта на ищеца през целия период на
незаконното обвинение са били интензивни, отразили са се на работоспособността му,
концентрацията му, направили са го раздразнителен и мнителен, довели са до неболестни
здравословни проблеми и смущения в личните взаимоотношения. Накърнено е било освен
личното и професионалното му достойнство, независимо, че обвинението не е за извършено
по служба престъпление. Психическото напрежение, което е изпитвал ищеца в създалата се
ситуация, е било допълнително провокирано от професионалната му ангажираност – той е
действащ адвокат и се е притеснявал от мнението на клиентите и колегите си, както и от
потенциалната възможност да загуби правото да упражнява професията си и свързаната с
това финансова несигурност.
При съпоставяне на изброените фактори превес имат обуславящите по – висок размер
на обезщетението за неимуществени вреди ( тези, определящи по – нисък размер са
единствено обичайният характер на търпените вреди, срокът на наказателното производство
и мярката за неотклонение). Ето защо, в приложение на чл. 52 ЗЗД и като има предвид, от
една страна, официалната статистика за средногодишния доход на едно лице в периода на
наказателното производство, а, от друга, обстоятелството, че очакванията и изискванията на
2
обществото за почтеност към лицата, упражняващи професията на ищеца, са завишени,
поради което неоснователното обвинение на тези лица, дори когато не е за престъпление във
връзка със службата им, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им
сфера, настоящата инстанция намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди такъв от 25 000 лева.
Неоснователно е оплакването по жалбата на ответника, че за периода на процесното
наказателно производство срещу ищеца са водени и други наказателни производства,
поради което интензитетът на вредите от първото е по – нисък. Както е приел
първостепенният съд, видно от представената от ответника справка от ЦИС на ПРБ и НСС(
лист 46-48 от делото на СГС) , единственото висящо наказателно производство срещу
ищеца за периода 2014-2018г. е било процесното.
В заключение, като намира за частично основателни оплакванията по жалбата на
ищеца и неоснователни тези на ответника, въззивната инстанция следва да постанови
решение, с което отмени обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 15 000 лева до 25 000 лева и присъди тази разлика на ищеца, и потвърди
решението в останалата част.
При този изход на спора, на адвокатския пълномощник на ищеца се дължи
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство пред въззивната инстанция.
Възражението срещу прекомерността му е неоснователно, доколкото претендираното в
списъка по чл. 80 ГПК е съобразено с минималните размери по НМРАВ. Следващото се на
адв. М. възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция е в размер на общо
1293, 33 лева ( 980 лева защита срещу жалбата на ответника плюс 313, 33 лева за защита
по жалбата на ищеца, съразмерно на уважената част от нея), а за представителство пред
първата инстанция следва да му бъдат присъдени още 302 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-29 ти състав от 18.05.2021г. по гр.д. № 3816/2020г.
в частта, с която е отхвърлен иска на Я. В. С. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за разликата над 15 000 лева до 25 000 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Я. В. С. ЕГН **********, съдебен адрес
адв. К.М., гр.София, ул.Цар Асен № 8, ет.1, ап.2, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ , сумата
10 000лева, представляваща разликата над 15000 лева до 25000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е оправдан с влязла
в сила на 26.02.2018г. присъда по нохд № 706/2015г. по описа на РС-Ботевград, ведно със
законната лихва върху тази разлика от 26.02.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-29 ти състав от 18.05.2021г. по гр.д. №
3816/2020г. в останалите обжалвани части, с които искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен
до размер от 15 000 лева и е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 150 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адв. К.М., гр.София, ул.Цар Асен № 8,
ет.1, ап.2, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата 1293, 33 лева – адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца пред въззивната инстанция и още 302 лева, над присъдените от
СГС, за представителство пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4