Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 21.10.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Т.
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Т. Гр.Д №2074/19г по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260 против Б.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
искове.Предявени са искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника.
Ответникът не е депозирала отговор на исковата молба,
като в първонто по делото съдебно заседание оспори предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№57318/18г. на СРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на
2005.86 лв.-главница по договор за издаване на кредитна карта от 29.05.2003г.,
сключен с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с правоприемник заявителя, ведно със
законна лихва от 29.08.2018г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
461.35 лв. за периода 06.03.2017г. до 29.06.2018г., мораторна лихва в размер на
262.6 лв. за периода 06.03.2017г. до 20.06.2018г., такса в размер на 30 лв. за
периода 06.03.2017г. до 20.08.2018гЗаповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца в настоящето производство е указано да
предяви искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че с между ответника в
производството и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ А, на 29.05.2003г. е сключен
договор за издаване на кредитна карта, по който на ответника е предоставен
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 2800 лв.На 04.06.2003г.
картата била използвана за покупка на 24 бр. вноски от търговски обект на
„Технополис“.
Картоиздателят изпращал всеки месец с обикновена поща
до картодържателя месечно извлечение, което отразявало всички операции с
картата , както и всички други сделки, извършени през предходния
период.Съгласно предвиденото в чл.10 от ОУ за издаване и ползване на кредитна
карта, картодържателят можел да погаси задължението си до датата на издължаване
, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва или на
части.
В случая, претендираната главница в размер на 2005.86
лв. била формирана като сума от всички усвоявания, като от тях били приспаднати
направените погашения при спазване реда на погасяване по чл.76, ал.2 ЗЗД.Съгласно чл.11 от ОУ, за предоставянето и управлението на кредита и другите
условия по кредитната карта, ответникът следвало да заплаща възнаграждение,
включително но не само лихва.Според чл.12, при изплащане на задълженията на
вноски се начислявало лихва от датата,
на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка или от датата на
сделката.Били описани и дължимите такси-такса за одобряване на кредит, такса
обслужване, такса за ползване на кредит в брой, такса за ползване на кредит над
кредитен лимит, такса за просрочено плащане и такса за преиздаване на карта.
На 24.03.2005г. между „БългериънРитейл Сървисис“ АД и
„Юробанк и Еф Джи България“ АД бил сключен договор за продажба на предприятие,
по силата на който правата и задълженията по всички договори от вида на
сключения с ответника били прехвърлени на ищеца в производството.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор от страна
на ответника, като в първото по делото заседие заяви, че изцяло оспорва
предявените искове.
По делото са приети като доказателства описаните по
горе документи, приета е и съдебно-счетоводна експертиза, изтготвена от в.л.Й..
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
по делото се установи, че по описания договор, през периода 04.06.2003г. до
05.04.2018г. ответникът е усвоил 16 547.10 лв., от които 2208.24
лв.-покупки на ПОС терминал, 2648.86 лв.-покупки на вноски и 11 690
лв.-теглене в брой.изплатил е главница 14 541.24 лв., като неизплатеното
задължение по главницата е в размер на 2005.86 лв.През периода 04.06.2003г. до
05.04.2018г. е направил 99 погасителни вноски на стойност 21 807.41 лв.За
същия период е начислена възнаградителна лихва в размер на 5 222.79 лв.От
тази сума е изплатена 4 761.44 лв., като неизплатена е сума в размер на
461.35 лв.За същия период е начислена лихва за просрочие в размер на 1012.90
лв., от която ответникът е изплатил 750.30 лв.Начислена е и мораторна лихва за
просрочие за периода 06.03.2017г. до 20.08.2018г. в размер на 262.60 лв., а за
периода 06.03.2017г. до 29.08.2018г.-301.43 лв.През периода е начислена такса в
размер на 1784.43 лв., от която е изплатена сума в размер на 1754.43 лв., като
неизплатена е останала сума в размер на 30 лв.
При описаните доказателства, за съда се налага извод,
че предявените искове са основателни и следва да се уважат.Установи се по
делото, че ещецът е сключил договор от вида на описания в исковата
молба.Ползвал е сумите, посочени от приетата по делото експертиза, като не
изплатил в пълен размер задълженията си, които по размер съответстват на
исковата претенция, видно от съдебно-счетоводната експертиза.В този смисъл
предявените искове са изцяло основателни и следва да се уважат от съда.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1379.96 лв., от които
447.11 лв. по ч.гр.д.№57318/18г. на СРС и 932.85 лв. по настоящето
гр.д.2074/19г. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение
на Б.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Околовръстен път“ №260 в размер на 2005.86 лв.-главница по договор за
издаване на кредитна карта от 29.05.2003г., сключен с „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, с правоприемник заявителя, ведно със законна лихва от
29.08.2018г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 461.35 лв. за периода
06.03.2017г. до 29.06.2018г., мораторна лихва в размер на 262.6 лв. за периода
06.03.2017г. до 20.06.2018г., такса в размер на 30 лв. за периода 06.03.2017г.
до 20.08.2018г., за което по ч.гр.д.–57318/18г. на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съществува.
Осъжда Б.И.Т. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
деловодни разноски в размер на 1379.96 лв., от които 447.11 лв. по
ч.гр.д.№57318/18г. на СРС и 932.85 лв. по настоящето гр.д.2074/19г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: