РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Плевен, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430106132 по описа за 2024 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.327, ал.1 от ТЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя В.И.Д., чрез адвокат К. П. от
*** против “БРАКС 21” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Н.К.К..
Ищецът твърди следните релевантни факти, от които произтичат
претендираните в настоящото производство права: Твърди се, че на 17.12.2018
г., между ищцовото дружество, от една страна като франчайзодател и “БРАКС
21” ЕООД, от друга страна като франчайзополучател бил сключен Договор за
франчайз. По силата на това съглашение, франчайзодателят предоставил на
франчайзополучателя, възмездно ползване на ***, изключителните права за
която марка били притежание на “ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД. Съгласно
чл. 2.1. от договора, същият влизал в сила от 19.12.2018 г. и се сключвал за
срок от 1 година. Съгласно чл. 3.1. от договора, за използване на
предоставените права на ***, ответното дружество се задължило да заплаща
1
на ищцовото дружество, абонаментна ежемесечна франчайзингова такса в
размер на 1 000 лева без ДДС, която не била обвързана с обема на продажбите,
извършени от или чрез търговският обект. Съгласно чл. 3.2. от договора,
таксата по чл. 3.1. била дължима от 1-во до 5- то число на съответният месец и
платима в брой или по банков път. Съгласно чл. 4.3. от договора,
франчайзодателят предоставял на франчайзополучателя, стоки с ***, за
продажба в търговския му обект, находящ се в ***, срещу заплащане дължимо
по банков път или в брой срещу разписка.
Твърди се, че след сключване на договора и в изпълнение на него,
ищцовото дружество предоставяло на ответното дружество, стоки с ***
(панталони, ризи, сака, костюми, вратовръзки, папионки, бутонели, елеци,
кърпи, колани и др.), за продажба в търговския му обект, находящ се в ***.
При предаване на стоката, между страните били съставяни приемо -
предавателни протоколи, като ответникът не заплащал предадената му стока.
Твърди се още, че от сключване на договора и в срока на неговото
действие, ответното дружество не заплащало дължимата съгласно чл. 3.1. от
договора месечна франчайзингова такса в размер на 1 000 лева без ДДС, и в
срока съгласно чл. 3.2. от договора.
Сочи се, че предвид горното и отчитайки настъпилата погасителна
давност за част от сумите, към момента на завеждане на исковата молба
ответното дружество дължало сумата в размер на 2 000 лв. за месеците, както
следва: за месец ноември 2019 г. в размер на 1 000 лв. и за месец декември
2019 г. в размер на 1 000 лв.
Навеждат се доводи, че с настъпване падежа за плащане, вземането
станало изискуемо и ликвидно. Поради неплащане на задължението в срок, на
основание чл. 86 от ЗЗД, ответното дружество дължало на ищцовото
дружество обезщетение за забава в размер на законната лихва. Дължимото
обезщетение за забава било в общ размер на 717,14 лв. изчислено, както
следва: - върху сумата oт 1 000 лв., дължима за месец ноември 2019 г., за
периода от 23.10.2021г. (падежът за плащане настъпил на 06.11.2019 г., но
предвид давността, се претендира за период от 3 години) до 13.10.2024 г.,
дължимата лихва била в размер на 358,57 лв.; - върху сумата oт 1 000 лв.,
дължима за месец декември 2019 г., за периода от 23.10.2021 г. до 13.10.2024 г.,
дължимата лихва била в размер на 358,57 лв.
2
Сочи се, че след изтичане на срока на договора, страните продължили да
работят съвместно, придържайки се към параметрите и условията на
писменото си съглашение, като ищцовото дружество предоставяло на
ответното дружество стоки с *** за продажба в търговския му обект.
Правоотношението между страните продължило и през 2020 г. и 2021 г.
Твърди се, че на 21.04.2021 г. между страните била подписана разписка, с
която ответното дружество се съгласило, че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 14 491 лв., представляваща сума за плащане за предадената
му стока от ***. За закупената стока на 22.04.2021 г., ищцовото дружество
изпратило на ответника по имейл и опис на стоката. Излага се, че сумата в
размер на 14 491 лв., не била заплатена до момента на завеждане на исковата
молба.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните
суми:
- сумата от 2 000 лв., представляваща абонаментна ежемесечна
франчайзингова такса (за месец ноември 2019 г. в размер на 1 000 лв. и за
месец декември 2019 г. в размер на 1 000 лв.), дължима на основание чл. 3.1.
от Договор за франчайз, сключен на 17.12.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимата сума;
- сумата от 717,14 лв., представляваща обезщетение за забава върху
горепосочената главница за периода от 23.10.2021г. до 13.10.2024г.;
- сумата от 14 491 лв., представляваща сума за доставени стоки с ***, за
продажба търговски обект, находящ се в ***, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимата сума.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът “БРАКС 21” ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Счита, че не дължи
претендираните суми. Релевира възражение за погасяването на претенциите
по давност.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
3
Не е налице спор между страните и се установява от представения
препис на Договор за франчайз от 17.12.2018г., че по силата на това
съглашение е било постигнато съгласие ищецът „Фейшън Трейд Вип“ ЕООД,
в качеството на франчайзодател да предостави на ответника „Бракс – 21“
ЕООВ, в качеството на франчайзополучател за срочно, непрехвърлимо,
неизключително и възмездно ползване ***, изключителните права за която
марка са били притежание на “ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД.
Според обективираното в чл.2.1., срокът на правоотношението е бил
уговорен на една година, считано от 19.12.2018 г.
Видно е от отразеното в чл.3 от писменото съглашение, че за ползването
на предоставените права, франчайзополучателят се е задължил да заплаща на
франчайзодателя абонаментна ежемесечна франчайзингова такса в размер на
1000лв. без ДДС, която не е обвързана с обема на извършените продажби и
съответно платима от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи – по
посочена банкова сметка на кредитора, при предвидена възможност и за
предплащане.
Ищецът е представил съставена на 17.04.2019г. от управителя на
ищцовото дружество В.Д. разписка за получена сума, с която е удостоверила,
че е получила от Н.К. сумата от 8000лв. за плащане на стока.
Представена е и съставена от същото лице разписка от 06.05.2019г. за
удостоверяване, че е получила от лицето Н.К. сума в размер на 4000лв. за
плащане на стока.
Представени са копия на електронни писма, изходящи от управителя на
ищцовото дружество В.Д. на 27.03.2019г., 17.04.2019г. и 18.06.2019г.,
съдържащи описания на предлагана стока и съставен едностранно Протокол за
изписване на стоки от 07.06.2019г., както и ел.писмо, изходящо от същото
лице на 16.08.2019г. с изявление за получена сума от 5000лв., представляваща
платена цена за стока. Видно е, че писмата са били адресирани до ел.адрес
***.
От представения препис на Разписка за дължими и платени суми,
съставена на 21.04.2021г. в *** е видно, че в този документ е обективирано
съгласие на подписалите документа лица Н.К. и В.Д., че към сочената дата
първия дължи на втората сумата от 17 951лв.; че на същата дата 21.04.2021г. е
взел стока за 6540лв. (според опис по имейл на сочения по-горе адрес ***) и
4
общо дължимата сума се изчислява на 24491лв. Отразено е изявление, че
задълженото лице е платило на същата дата 21.04.2021г. сума в размер на
10000лв. и при това е останала за плащане сума от 14491лв.
Представен е и препис на съставена на 21.04.2021г. разписка за
получаване на сумата от 10000лв. от управителя на ищцовото дружество В.Д..
Представено е ел.писмо, изходящо от В.Д. на 22.04.2021г. и адресирано
до ел.адрес *** с опис на вид, количество и цена на стока, представляваща
костюми, ризи, смокинги, при посочена обща цена от 6540лв.
От приложеното копие на прокурорска преписка №6309/2024г. по описа
на РП-Плевен е видно, че същата е била образувана по жалба на управителя на
ищцовото дружество затова, че и след прекратяване на процесния Договор за
франчайз, ответното дружество продължавало да използва в търговската си
дейност търговската марка, изключителните права за която били притежание
на ищеца. Видно е, че проверката е приключила с Постановление на прокурор
за отказ да се образува досъдебно производство.
В хода на производството по делото са събрани и гласни доказателства,
ангажирани от ищеца.
Свидетелят С.В.Н. излага в показанията си, че работел при ищцовото
дружество на длъжност шофьор, като заемал същата и към 2018г., както и към
момента на разглеждане на делото. Твърди, че познавал управителя на
ответното дружество „Бракс 21“ ЕООД и присъствал при подписване на
процесния Договор за франчайз от 2018г. Твърди, че присъствал и когато
сочения управител вземал стока от складовете на ищеца и дори помагал при
товаренето й. Сочи, че закупуваните артикули представлявали костюми, ризи,
колани, папионки, бутонели, кърпички, обувки, тениски и други подобни.
Пояснява, че изпълнението на трудовите му функции било свързано с тези
продажби и поради това бил запознат. Твърди, че при вземане на стоката от
управителя на ответното дружество Н.К. се съставял опис в табличен вид,
който той вземал на момента или му се изпращал по ел.поща. Твърди също, че
в тези случаи продажната цена била заплащана от купувача винаги в брой и на
части. Сочи, че последната такава покупка на стока била направена от Н.К.
около месец април 2021г., когато той заплатил 10000лв. в брой, но в същото
време взел стока за около 6000-7000лв. и останал да дължи около 15000лв.
Твърди, че присъствал на вземането на стоката и оформянето на нарочен
5
документ за дължимите суми. Твърди също, че присъствал при изпращането
от управителя на ищцовото дружество на имейл с опис за закупената
последния път стока - през м.април 2021г., като писмото било изпратено на
електронен адрес, който бил предоставен преди това от ответника и по който
се осъществявала комуникацията.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, т.к. в тях
се излагат лични възприятия и кореспондират с всички събрани по делото
писмени доказателства, в това число относно фактите, установени в
подписани от управителя на ответното дружество документи. Съдът отчита
обстоятелството, че свидетеля работи в ищцовото дружество, но само по себе
си то не е достатъчно да създаде съмнения в достоверността на показанията
му, а не са никакви други обстоятелства, които да пораждат такива съмнения.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че страните са били в
правоотношение по сключен между тях Договор за франчайз от 17.12.2018
през процесния период от време – от 01.11.2019г. до 19.12.2019г.
При установения размер на дължимата по това правоотношение месечна
франчайзингова такса от 1000лв. без ДДС и липсата на спор между страните,
че ответника не я е заплатил на уговорените дати на падеж – 5-то число на
месеца, за който се дължи, съдът намира, че претенцията за заплащане на
сумата от 2000лв. е основателна и доказана.
Съдът обаче приема за основателно възражението на ответника за
погасяване на претенцията по давност.
В Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС е определено понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД и то се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Съдът намира, че в настоящия случай дължимото франчайзово
6
възнаграждение има всички посочени по-горе характеристики на периодично
плащане – касае се за повтарящи се задължениия за плащане на парични суми,
имащи единен правопораждащ факт (сключен между страните договор), чийто
падеж настъпва ежемесечно на една и съща дата и размерът на всяко плащане
е изначално определен.
Поради това, съдът приема, че вземанията за франчайзингова такса за
месеците ноември 2019г. и декември 2019г.– с падеж пето число на всеки от
тези месеци, са погасени по давност с изтичане на предвидения в чл.111, б.“в“
от ЗЗД тригодишен срок, който е изтекъл преди депозиране на исковата молба
и като такава исковата претенция за тези вземания следва да се отхвърли.
Акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава също се явява погасена по давност с изтичане на тригодишния
давностен срок по чл.111, б.“в“ от ГПК и следва да се отхвърли като такава.
Съдът обсъди и претенцията на ищеца по чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните писмени
и гласни доказателства и намира, че въз основа на тях се установи, че в
отношенията между ищцовото и ответното дружество, наред с правата и
задълженията, които са упражнявали и изпълнявали по сключения Договор за
франчайз, ответника „Бракс 21“ ЕООД е закупувал от „Фейшън Трейд Вип
ЕООД предлагана от него стока.
Установи се от обсъдената Разписка от 21.04.2021г., електронно писмо
на управителя на ищцовото дружество от 22.04.2021г. и показанията на
свидетеля С.Н., че на 21.04.2021г. управителя на ответното дружество е
получил предадена му от страна на ищеца стока на обща стойност 6540лв.,
както и е признал за дължима към същия момент сума от 17 951лв. за закупена
преди това стока или общо задължението му е било признато от него в размер
на 24491лв.
С оглед установеното от съставената нарочна Разписка от 21.04.2021г.,
че на същата дата управителя на ответното дружество е заплатил на ищеца
сумата от 10000лв., съдът приема за доказано твърдението, че е останало
задължение в търсения в настоящото производство размер от 14491лв.
Съдът счита също така, че обсъдените доказателства в съвкупност
установява, че се касае за вземания на ответното дружество към ищцовото за
цена на продадена стока.
7
От кореспондиращите помежду си показания на св.Н. и съставяни и в
предходен период разписки за получени суми, представляващи цена на стока,
се изясни, че ищцовото и ответното дружество са били в дълготрайни
търговски отношения по покупко-продажба на предлагана от последното
стока.
При наличието на обективирано признание на управителя на ответното
дружество в съставения двустранно документ от 21.04.2021г. за размера на
задължението му и правопораждащите го факти, подкрепяно и от сочените
по-горе доказателства, установяващи елементите на дълготрайните договорни
отношения между двете дружества, съдът счита, че ирелевантно за
формиране на горните изводи е дали са ангажирани други доказателства за
съставяни счетоводни документи по повод осъществяваните търговски
продажби.
Задължението на ищеца за заплащане на цената на закупената стока е
възникнало при получаването й от продавача и то не е обусловено от други
обстоятелства, свързани със счетоводните записвания.
Съдът счита за неоснователно и възражението на ответника, че не е
доказано и участието на „Бракс 21“ ЕООД като страна по осъществяваните
продажби на стока, задълженията по които са признати в съставената разписка
от 21.04.2021г., т.к. неговия управител Н.К. бил едноличен собственик на пет
търговски дружества.
От всички събрани доказателства се установи, че търговските
отношения между ищцовото и ответното дружество са започнали по повод
сключения между тях Договор за франчайз от 17.12.2018г. и не са ангажирани
доказателства за съществували договорни отношения на ищеца с някое от
останалите търговски дружества, чийто едноличен собственик е също
управителя на „Бракс 21“ ЕООД. Поради това, съдът счита за несъмнено
установено, че търговските продажби са били осъществявани между лицата,
които са били страна именно по договора за франчайз.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
погасяване по давност на тази претенция на ищеца.
Касае се за вземане по договор за продажба, което се погасява с
петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД и неговия правопораждащ факт не е
сключения Договор за франчайз, вземането за таксите по който се погасяват с
8
тригодишна давност, като периодични плащания.
Петгодишния срок следва да се брои от датата на подписване на
разписката от 21.04.2021г., т.к. дори съдържащото се в този документ
признание за задължение да се отнася и за предходен договор за продажба на
стока, то съгласно разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД започналата да тече
преди това давност е била прекъсната и в съответствие с нормата на чл.117,
ал.1 от ЗЗД е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Същият не е
изтекъл към датата на завеждане на исковата молба.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция с
правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава, респективно
осъден ответника да заплати на ищеца претендираната сума от 14491лв.,
представляваща неплатена цена на продадена стока, за която е съставена
Разписка от 21.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
По въпроса за разноските: Ищецът е направил разноски в общ размер
2709,64лв. за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.
Съразмерно уважената част от исковете, ответника му дължи разноски в
размер на 2 275,56лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 2 604лв. Съразмерно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, ищеца му дължи разноски в размер на 416,64лв.
При съобразяване на горното, съдът счита, че на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1 858,92лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно
уважената и отхвърлена част от исковете, по коменсация.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД с ЕИК
*** против “БРАКС 21” ЕООД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, за сумата от 2000лв., представляваща абонаментни франчайзингови
такси за месец ноември 2019 г. и месец декември 2019 г., дължими по Договор
9
за франчайз от 17.12.2018г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД с ЕИК
*** против “БРАКС 21” ЕООД с ЕИК ***, ИСК с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД, за сумата от 717,15лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на дължимите франчайзингови такси по Договор за франчайз от
17.12.2018г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, “БРАКС 21” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
Н.К.К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
В.И.Д., сумата от 14 491лв., представляваща неплатена продажна цена за
доставени стоки с търговска марка „Carducci“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
24.10.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “БРАКС 21” ЕООД с ЕИК
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ФЕЙШЪН ТРЕЙД ВИП” ЕООД с ЕИК ***,
сумата от 1 858,92лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно
уважената и отхвърлена част от исковете, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10