О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 30.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Румяна Аврамова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2862
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 03.02.2020 г. е обявен в
търговския регистър допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите
на „К.Е.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда едно възражение с вх. № 14701/05.02.2020
г. от кредитора Ф.М. с искане да се внесе промяна в допълнителния списък на
синдика и да се включат вземанията му в списъка с приети вземания на „К.Е.“ АД
/в несъстоятелност/. Твърди, че срокът за предявяване на вземанията му следва
да се брои от решението от 24.09.2019 г., вписано в търговския регистър на
25.09.2019 г., с което е възобновено спряното преди това производство по
несъстоятелност. Поддържа, че независимо от момента на спирането, от вписването
на решението за възобновяване, тече нов срок за предявяване на вземания –
едномесечен и съответно двумесечен след изтичане на първия. Иска от съда, в
случай че не се разглежда възражението по същество и го отхвърли само заради
срока, да се произнесе с определение по допустимост и да му се даде възможност
да обжалва, тъй като предявяването на установителен
иск би било безпредметно, доколкото не се е стигнало до разглеждане на
съществуване на вземането изобщо, за да стане то предмет на иск по чл. 694 ТЗ.
Във възражението кредиторът излага съображения и по същество на спора относно
съществуването на претендираните вземания.
Със становище от 28.02.2020 г. синдикът Р.Г.М. счита,
възражението за допустимо, като подадено в срока по чл. 690 ТЗ, но по същество
неоснователно. Посочва, че в молбата за предявяване на вземания и последващото възражение от Ф.М. не се прави разлика между
постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 ТЗ и такова по чл. 632 ТЗ. Цитираната в молбата разпоредба на чл. 632, ал. 3 ТЗ, както и приложената съдебна практика, се отнасят единствено до хипотезата
на възобновяване на производство, което изначално, още с решението по чл. 632 ТЗ, е спряно от съда поради липса на средства за издръжка на производството.
Счита, че ако се възприеме тезата на кредитора, то това би означавало, че
сроковете за предявяване на вземания могат и трябва да бъдат възобновявани
всеки път, когато производството се спре поради липса на достатъчно средства за
издръжката му. По този начин би се стигнало до нестабилно и неясно положение и
съотношение на кредиторите и размера на техните вземания, до спекулиране и
злоупотреба с процесуални права, до контролирани въобновявания
на срокове за предявяване на вземания и до явна манипулация на списъка на кредиторите.
Това би обезсмислило и установяването в закона на каквито и да било срокове за
предявяване на вземания по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Предвид изложеното счита, че
възражението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а
допълнителният списък на неприетите вземания да не бъде коригиран в тази част.
В проведеното на 15.06.2020 г. редовно открито съдебно
заседание явилият се кредитор поддържа депозираното възражение.
Съдът, като
взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Възражението е допустимо, тъй като списъкът с приети
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър
на 03.02.2020 г., а възражението е подадено по пощата на 04.02.2020 г., което е
в законоустановения срок.
Вземанията на Ф.М. са предявени в производството по
несъстоятелност на „К.Е.“ АД /в несъстоятелност/ с молба, депозирана по пощата
на 02.12.2019 г. и заведена в съда на 03.12.2019 г.
За да включи вземанията в допълнителен списък на
неприетите вземания на кредиторите на „К.Е.“ АД /в несъстоятелност/, синдикът е
приел, че вземанията не са предявени в срока по чл. 688 ТЗ.
С решение от 15.04.2019 г. по т.д. № 2862/2017 г. на
СГС, ТО, VІ-1 състав, постановено по чл. 630, ал. 1 ТЗ, е открито производство
по несъстоятелност на „К.Е.“ АД, обявена е неплатежоспособността на
дружеството, определена е началната й дата и е назначен временен синдик.
Решението е вписано в търговския регистър на 15.04.2019 г., от която дата
започват да текат сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ за предявяване на
вземанията на всички кредитори на длъжника.
С определение от 11.07.2019 г. по т.д. № 2862/2017 г.
на СГС, ТО, VІ-1 състав е спряно производството по делото на основание чл. 632,
ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ, поради невнасяне на определената
сума за разноски. С решение от 21.08.2019 г. дружеството „К.Е.“ АД е обявено в
несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието.
С решение от 24.09.2019 г., вписано в търговския
регистър на 25.09.2019 г., е възобновено производството по несъстоятелност,
поради внасяне на разноски.
Съдът намира, че едномесечният срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземанията от кредиторите е започнал да тече от 15.04.2019
г. и е изтекъл на 15.05.2019 г. Срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ /не по-късно от два
месеца след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ/ изтича на 15.07.2019 г. Тъй като
производството по делото е било спряно с определение, вписано в търговския
регистър на 12.07.2019 г., то срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е спрял да тече за
неизтеклите три дни. След възобновяване на производството с решение вписано в
търговския регистър на 25.09.2019 г., срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е започнал
отново да тече за въпросните три дни. Вземането на Ф.М. е предявено чак на
02.12.2019 г., което е повече от два месеца извън законоустановения
срок.
Настоящият съдебен състав счита, че възраженията на
кредитора с искане да се приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 3 ТЗ не могат да
обусловят извод за подаване на вземанията в законоустановения
срок. Цитираната разпоредба намира приложение в хипотезите, при които спирането
на производството по несъстоятелност е постановено по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ
едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност, а процесният случай не е такъв. Производството е спряно едва
на 12.07.2019 г., т.е. само три дни преди да е изтекъл срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ за предявяване на вземания на кредитори на дружеството. Постановяването на последващо решение за възобновяване на производството по
несъстоятелност не може да има за последица възстановяване на срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ, което би поставило останалите кредитори, които са спазили сроковете
по чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ в неравностойно положение.
Предвид изложеното предявените от кредитора Ф.М.
вземания с молба от 02.12.2019 г. са погасени, съгласно чл. 739, ал. 1 вр.
чл. 688, ал. 1 ТЗ, като възражението на кредитора срещу включване на вземанията
от синдика в списък на неприетите вземания се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Съдът намира за неоснователно искането на кредитора
при констатиране на предявяване на вземанията извън срока по търговския закон
да се произнесе с определение относно допустимостта, което да подлежи на инстанционен контрол, тъй като при предявяване на вземане
от кредитор процедурата е по чл. 685 и сл. ТЗ, която изисква изготвяне на
списък, който подлежи на разглеждане по реда на чл. 692 ТЗ, което е направено в
настоящото производство.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 14701/05.02.2020 г.,
подадено от кредитора Ф.М. срещу допълнителен списък на неприетите вземания
на кредиторите на „К.Е.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, предявени в
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ и обявен в търговския регистър на 03.02.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: