МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 110/2019 по описа на Варненски окръжен съд ,
наказателно отделение
По внесен от прокурор при ВОП обвинителен
акт, във ВОС е образувано НОХД срещу
подсъдимия Кр. Т.Т. за
престъпление по чл. 330, ал.З, пр.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК – за това че на 30.04.2017 г. в гр.
Варна, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, запалил имущество със значителна
стойност - лек автомобил "Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА, собственост на "Факт
Имидж" ЕООД Варна, собственост на Н.С.К.,
стопанисван от И.С.Ш., на стойност 38 610 лева, като е имало опасност пожарът
да се разпростре и върху друго имущество със значителна стойност –
-МПС,
както следва: лек автомобил „Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ, на
стойност 2 421 лева, собственост на С.Т.К.; лек автомобил „Волво
V60" с
per. №
В 3775 ВМ, на стойност 21 318 лева, собственост на А.К.А.; лек автомобил „Мазда 121" с per. № СС 0556 АМ, на стойност 1 575 лева,
собственост на Т.С.К., стопанисван от С.И.С.; лек автомобил „Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ, на стойност 30 774 лева,
собственост на Д.Й.Г. и С.Л.Г. в СИО; лек автомобил „Мерцедес Е200" с per. № В 4333 РВ, на
стойност 4 403 лева, собственост на И.В.И.;
-имоти в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Д-р
Борис Окс" №6, както следва: магазин за
хранителни стоки, намиращ се на партерния етаж, собственост на Ц.Д.Г., стопанисван от И.В.И.,
ведно с намиращото се пред и в него движимо имущество на обща стойност 9 393
лева, собственост на И.В.И.; апартамент №3, намиращ се на ет.1, собственост на М.К.К.; апартамент №7, намиращ се на ет.2, собственост на Г.И.П.;
апартамент №111-4, намиращ се на
ет.З, собственост на П.С.М.; апартамент №15, намиращ се на ет.4, собственост на
С.К.П., всеки със значителна стойност;
и са последвали
значителни вреди на обща стойност 43 887,16 лева, от които - 38 610 лева,
причинени вреди на лек автомобил "Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА; 428,04 лева, причинени вреди на
лек автомобил „Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ; 1 255,14 лева, причинени вреди
на лек автомобил „Волво V60" с per. № В 3775 ВМ; 160,17
лева, причинени вреди на „Мазда 121" с per. № СС 0556 АМ; 400,20
лева причинени вреди на лек автомобил „Ауди А4 Авант"
с per. №
В 1138 ВМ; 347,00 лева, причинени вреди на движимо имущество, собственост на И.В.И.
/30 бр. пластмасови амбалажни касетки; хладилна витрина; вертикален фризер/; 1 104,51 лева, причинени вреди на магазин за
хранителни стоки, партерния етаж; 448,00
лева, причинени вреди на апартамент №3,
ет.1; 362,70 лева, причинени вреди на апартамент №7, ет.2; 123,40 лева, причинени вреди на
апартамент №111-4, ет.З; 648,00 лева, причинени вреди на
апартамент №15, ет.4.
Съдебното производство се разглежда по общия ред. Не са
предявявани граждански искове за вреди, както и няма конституирани допълнителни
страни - гр.ищци и частни обвинители.
По съществото на
делото прокурорът счита, че обвинението е доказано, обръща внимание на размерът
на щетата, надхвърлящ многократно
критерия значителна стойност, броя на засегнатите коли и недвижими
имоти. По отношение на наказанието, като прави анализ на личността на
подсъдимия, както и общественатна опасност на деянието намира, че то следва да
се определи над минимален размер, без да
се отлага неговото изтърпяване.
Защитата на подсъдимя се представлява от адв.Б. и адв.
Кр.Д./****/. Последната по
съществото на делото прави декларативно изявление, че поддържа казаното от адв.Б..
Той от своя страна, като твърди, че следва да се спазва основен постулат в
наказателния процес, че присъдата не може да почива на предположения, оспорва
изцяло доказателствата, най-вече тези на св.А.К. и повторната лицево
идентификационна експертиза и останалите доказателства, в съвкупност, като
счита, че липсват категорични доказателства, че Т. е свързан с палежа на МПС.
Един от водещите проблеми при доказването намира, че е липсата на мотив,
липсата на доказан поръчител, липсата на данни откъде е получена информация, че
точно това МПС , което да се запали къде е било паркирано и т.н.
В последната си дума Т. говори за промяната в отношенията
между него и св.А.К., към момента на
процесното деяние и настоящия такъв. Иска от съда справедливо решение.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното.
Към 2017г. св. И.С.Ш. и св. П.С.М. са във фактическо
съжителство и живеят в апартамент, собственост на М. ***, в жилищната кооперация
на кръстовището, образувано от ул. „Д-р Борис Окс"
и ул. „Д-р Параскев Казаски", с вход на
сградата към ул. „Д-р Борис Окс", а на север-
ул. „Д-р Параскев Казаски". Апартаментът
на Ш. и М. имал единствено северно изложение- към ул. „Д-р Параскев Казаски".
На партера имало
магазин за хранителни стоки, собственост на „Строител" ЕООД,
собственост на св. Ц.Г., с площ от 23,51
кв.м и с наемател „Люба - 72" ЕООД, с управител и собственик на капитала
св. И.В.И.. Магазинът работел вечер до
21.30 часа. Оборудването и намиращата се в магазина стока били закупени
от св. И., а част от него- хладилни витрини и др., се намирало извън магазина и
оставено на тротоара . /Оборудването било
следното: климатик
„Арткол";
хладилна витрина „Каменица" - двойна вертикална с 4 рафта, обем 836
л; хладилна витрина „Каменица" - единична, с 5 рафта, 516 куб.; хладилна
витрина „Шуменско пиво" - единична, с 5 рафта; 2 бр. хладилни витрини
„Кока кола" - вертикални, с по 5 рафта, марка „FRIGOREX" с вместимост 663 л;
хладилна витрина „Кока кола" - вертикална, с 5 рафта, марка „FRIGOREX" с вместимост 778 л;
хладилна витрина на Девин с 5 рафта, марка „UGUR", модел „USS374DTKL" с
вместимост 345 л; хладилна витрина вертикална с размери 2 х 1,2 х 1 м, с две
врати; хладилна витрина хоризонтална с размери 2 х 0,8 м; фризер
за сладолед на „Нестле" „PROFIL GLASS" - хоризонтален, с
размери 1,5 х 1 х 0,6 м; фризер хоризонтален „Либхер" с размери 1,6 х 0,6 х 1 м; 5 бр. вертикални
стелажи с по 4 рафта с шИ. 1,5 м, височина 1,8 м,
дълбочина долу 0,6 м и дълбочина горе 0,3 м; 1 бр. метален стелаж с 4 рафта с
размери 1,5 х 0,9 х 0,3 м; 1 бр. дървен стелаж с 4 рафта с размери 2,1 х 1,6 м
х 0,9 м долу и 0,3 м горе; 1 бр. дървен Г-образен стелаж с 4 рафта; 2 бр. метални
вертикални стелажа с по 5 рафта с размери 1,6 х 0,45 м; 2 бр. метални
вертикални стелажа с по 6 рафта с размери 1,6 х 0,45 м; 1 бр. метален
вертикален стелаж с 5 рафта с размери 0,5 х 0,4 х 1,2 м; 1 бр. метален стелаж с
2 долни големи рафта и с 3 стъпаловидни рафта отгоре с размери 1,8 х 0,6 х 0,5
м; 1 бр. метален стелаж с 4 рафта с размери 1,5 х 0,5 х 0,4 м; 1 бр. метален
стелаж -арматура за безалкохолни напитки с 12 рафта по 3 клетки с размери 1,6 х
0,4 х 0,15 м; 1 бр. дървен стелаж с 4 рафта с размери 1,5 х 1,7 х 0,7 м; 1 бр.
стелаж с 6 рафта метална арматура с надпис „Марети"
с размери 1,5 х 0,4 х 0,3 м; компютърна система от 2 бр. компютъра, 2 бр.
монитори, 2 бр. клавиатури и 2 бр. мишки; касов апарат „ZEKA - М"; кантар;
радиокасетофон „Сони" с диск и тонколони;
микровълнова фурна; принтер; ъглов кожен диван; дървена масичка и дървено
шкафче за облекло./
Над хранителния магазин -
първия жилищен етаж, се намирал
апартамент №3, собственост на св. М.К.К.. Над имота
на св. К., на втория жилищен етаж -
апартамент №7, собственост на св. Г.И.П.. На трети жилищен етаж, се намирал
апартаментът, собственост на св. П.М.; на четвърти жилищен етаж - апартамент
№15, собственост на св. С.К.П..
През 2017 г. св. Ш. управлявала лек
автомобил „Порше Кайен"
с per. №
В 5253 ВА, бял на цвят; собственост на „Факт Имидж" ЕООД, с едноличен
собственик на капитала и управител св. Н.К.. Последната била предоставила
пълномощно на Ш. и М. да управляват лекия автомобил.
Св. П.
М. често отсъствал от страната поради служебни ангажименти и към края на месец април 2017 г. отново бил в
чужбина. На 29.04.2017 г. вечерта, около 21,20 часа, св.Ш. паркирала колата
си - л.а. „Порше
Кайен" с per. № В 5253 ВА, на обичайното място, което било
на ул. „Д-р Параскев Казасов", точно пред
ъгловата част на хранителния магазин на св. И., разположен перпендикулярно
спрямо посочената улица, с предната част към търговския обект, като предните
две гуми били на тротоара, на 2 метра от стената на магазина. Заключила МПС и
се прибрала в апартамента си.
На същата дата вечерта, св. С.И.С.
паркирал л.а. „Мазда
121" с per. № СС 0556 АМ отляво на МПС на св. Ш., на 2,5
метра от него. Автомобилът му бил разположен в дясната част на пътното платно,
успоредно на бордюра, ориентиран със задната си част към л.а. „Порше Кайен" на Ш.. Св. С.
управлявал колата с пълномощно, собственик бил св. Т.С.К..
В непосредствена близост до МПС на св.
Ш.,*** бил паркиран автомобилът на св. И.В.И. -
„Мерцедес Е 200" с per. № В 4333 РВ, като бил разположен пред
хранителния магазина, на пътното платно, успоредно на тротоара. Св. В. го бил
оставил там няколко дни по – рано, без да го мести.
След колата на св. В. *** 18 г. бил
паркиран л.а. „Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ,
собственост на св. С.Т.К., успоредно на тротоара, паркиран изцяло на пътното
платно, с предната част към л.а. „Порше Кайен" на Ш. и на разстояние 6,00 метра от него. След
МПС на св. К., на отстояние 0,8 метра, била паркирана
колата на св. А.А. -
„Волво V60" с per. № В 3775 ВМ.
На същата дата св. С.Г. паркирала л. а. „Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ вляво от кооперацията, на
разстояние около 10 метра от този на св. Ш.. Колата била СИО- нейна и на
съпругът й- Д. Г..
На 29.04.2017 г. през
деня подс.К.Т. *** със свои познати, сред които бил и
св.А.К.. Вечерта двамата заедно с други техни /неустановени/ познати, били в
заведение „Мода бар", намиращо се на бул. „Владислав Варненчик"
№108 в гр.Варна. Докато били там, подс.Т. казал на св.
К., че трябва да свърши една работа, която му била възложена от негов познат „Н.
Чирпанския" , именно – да запали един автомобил марка „Порше
Кайен". Предложил на К. да отиде с него. Последният се съгласил.
Разговорът им не станал известен на останалите лица от компанията. Т. и К. напуснали „Мода бар" след полунощ на
30.04.2017 г. Оттам тръгнали пеш към бензиностанция „Бенита", на бул. „Цар Освободител" №76А / близо
до сградата на МБАЛ „Св. Анна - Варна"/. По пътя към бензиностанцията се
отбили в един магазин, неустановен по делото, от който К. си взел храна, а Т.
купил безалкохолна напитка „Алое вера" в
пластмасова бутилка, според К. с вместимост 1,5 литра. Когато двамата излезли
от магазина, Т. излял съдържимото от бутилката и двамата продължили към „Бенита“. Когато стигнали автобусната спирка на линия №13
точно срещу бензиностанция „Бенита", на ул.
„Битоля“, К. останал да чака на
спирката, а Т. тръгнал към бензиностанцията, носейки празната бутилка.
Действията му
по-нататък били отразени от охранителни
камери на бензиностанцията. В 00:57:05 часа на 30.04.2017 г. Т. влязъл в
обхвата на стационарната охранителна камера №6, която снимала
към колонки за зареждане на гориво 7/8. Продължил да се движи и в
00:57:16 часа влязъл в обхвата на стационарна охранителна камера № 9, снимаща
към колонки 1/2. От колонка 2 Т. напълнил в пластмасовата бутилка 1,010 литра
гориво - дизел. След това отишъл до колонка 3, от която в същата бутилка
напълнил 1,00 литра гориво - бензин А95Н. Оставил пластмасовата бутилка с
горивото до колонката и влязъл вътре в търговската част на бензиностанцията, за
да плати на касата. Според справката
стойността на горивото е 3, 89 лв.
Всичко това било също
видяно от св. К.. Първо св. В.Д., който бил отвън и обслужвал колонките запитал
Т. за какво му е горивото смесено, а
после и св. М.К., която обслужвала касата видяла, както, че горивото е в
бутилка, така и че е смесено дизел и
бензин. Т. и на двамата обяснил, че е
„за разпалки", както и че
„така гори по -лесно". След като платил, Т. взел пластмасовата
бутилка с горивото и отишъл при св. К., като
му казал с какво е напълнил бутилката и че е платил 4 лева за него. С
такси двамата отишли до сп.Почивка, в посока, указана от Т.. Слезли на спирката, от страна на булеварда в
посока- Зл.пясъци и през подлеза
тръгнали пеша в посока ІV ЕГ „Фредерик Жолио -
Кюри". Малко след това се разделили - св. К. останал на място, близо до
бул. „Княз Борис I", а Т. тръгнал
нагоре по улиците към вътрешността на жилищната част на квартала.
Отишъл до жилищната
кооперация на кръстовището с ул.„Д-р
Борис Окс" и ул. „Д-р Параскев Казаски". Наоколо нямало хора, като Т. излял горивото
от пластмасовата бутилка върху предната лява част на купето на л.а. Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА и запалил
течността. Веднага побягнал обратно, като преминал тичайки по улица „Д-р Борис Окс", улица „Василаки Пападополу".
За времето от 02:03:06 часа до 02:03:08 часа
охранителна камера, поставена на жилищна кооперация „Евъргрийн",
намираща се на № 49
заснела фигура на бягащ човек. Качеството на записа от същата е установено, че
не позволява идентификация.
Подс.Т.
продължил покрай Регионален телевизионен център Варна, по ул. „Христина Хранова", хотел
„Импала" и излязъл на мястото, където го чакал
св. К., носейки със себе си празната пластмасова бутилка. Когато отишъл при св.К., му казал че е запалил един автомобил „Порше Кайен", бял на цвят.
След това двамата се върнали по същия път, през пешеходния подлез от другата
страна на бул. „Княз Борис I", а по пътя подс.Т.
изхвърлил празната бутилка от горивото. Продължили към Морската градина до
Пантеона , а после се разделили, като К.
си взел такси и се прибрал вкъщи.
Подс.Т.
останал известно време в района. В 02:47:07 часа на 30.04.2017 г., от използвания от него мобилен телефонен
номер ********** е регистриран интернет трафик с продължителност 28 секунди,
осъществен в обхвата на клетка на Мтел -гр. Варна,
Търговски център Салтанат, до Шел - Пикадили. За
времето до 02:56 часа на 30.04.2017 г. телефонът, използван от Т. бил в обхвата
на мобилни клетки, разположени в района на кв. „Чайка", гр. Варна, като в
02:56 часа е регистрирано изходящо повикване към „Триумф такси". Подс.Т. ***, в 03:01 часа.
В същото време
пламналият огън по колата се разгорял, а
пламъците и димът били забелязани от живущи в съседство и в 02:10 часа на
30.04.2017 г. бил подаден сигнал на тел.112 и през него в 01 PC ПБЗН - Варна. За
времето от 02:08 часа до 02:21 последвали още няколко обаждания на тел. 112. В 02:07 часа на
мобилния телефон на св. И.В./ от хранителния магазин/ позвънил съсед и му казал, че е запален автомобила на св.Ш..
Тъй като св. В. знаел, че този автомобил е паркиран пред магазина, веднага
отишъл на мястото. Видял, че л. а. „Порше Кайен" бил целия в пламъци и че неговото МПС е в
непосредствена близост и има опасност да се запали. Затова веднага влязъл в
автомобила си и го изместил на около 50 метра надолу по ул. „Д-р Параскев Казаски", като така препятствал засягането му от
огъня. Св. И. взел от своето МПС пожарогасителя си, за да загаси пожара. Св. С.П.
също видял горящия л. а. „Порше Кайен"
и с маркуч от апартамента си
започнал през терасата да пръска върху
колата. Въпреки това, резервоарът на запаленото МПС се спукал и горивото
започнало да изтича на земята. Улицата била с наклон с наклон в посока към ул.
„Д-р Борис Окс", горивото тръгнало надолу по
пътното платно, достигнало до следващите паркирани там автомобили, възпламенило
се и вследствие на това възпламеняване бил засегнат л.а. „Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ и л.а. „Волво V60" с per. № В 3775 ВМ.
Пламъците обхванали и намиращото се пред магазина на св. В. имущество - 30 бр.
пластмасови амбалажни касетки /празни/, хладилна витрина и вертикален фризер, както и външната стена, дограмата, външното
осветление на самия магазин.
На място пристигнал екип на 01 PC ПБЗН - Варна с
пожарен автомобил „Ивеко Дейли"
с per. В
4878 НХ и трима души личен състав, ръководен от св. Дарин д.. При пристигането
си на място в 02:16 часа пожарникарите констатирали горящия „Порше Кайен" , горящи пред
него хладилна витрина и фризер, разположени на
тротоара пред хранителния магазин и горяща дограма на първи жилищен етаж на
жилищната кооперация. Пламъкът бил висок
и отивал към горните етажи на жилищната сграда, с много висока температура. Паркираният в
непосредствена близост до „Порше Кайен"
лек автомобил „Мазда" с per. № СС 0556 АМ също бил
засегнат от пожара. Пожарникарите започнали да гасят първо жилищната сграда,веднага след това л.а. „Порше Кайен" „Форд
Фиеста" с per. № В 6070 ВВ и л.а. „Волво
V60" с
per. №
В 3775 ВМ. Пожарът бил потушен изцяло в 03:00 часа.
Пристигнал и екип на Пето РУ при ОД на МВР - Варна. Бил извършен оглед,
съставен съответен протокол, с
фотоснимки към него, както и с участието на вещо лице, което
впоследствие изготвило и пожаро-техническата
експертиза.
Съдът направи тези фактически
констатации въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства, доказателствени средства и експертни заключения, приобщени
и проверени също по реда на НПК, а именно:
-
протокол за оглед на местопроизшествие;
- свидетелски показания на лицата,
посочени в приложението към ОА;
- свидетелски показания на призовани
допълнително от съда свидетели;
-пожаротехническа,
допълнителна пожаро-техническа експертиза,
съдебно-оценителна и комплексна
СОЕ, видеотехническа
експертиза, лицево-идентификационна и повторна такава, КСППЕ експертизи, техническа експертиза за анализ
на съдържание на мобилен телефон на подсъдимия;
- трафични
данни от мобилни оператори и анализ на същите;
- обяснения на подсъдим;
- писмени доказателства
- копия на нотариални актове, докладни
записки, справка за съдимост и пр.
Показанията на свидетелите условно
могат да се групират съобразно тяхната относимост към
различни фактически обстоятелства.
1. Живеещите на ул. „Борис Окс“ , относно тяхно имущество, засегнато от пожара –
св. И.Ш., И.И., М.К., Г.П., С.П., С.С., Т.К., А.А., С.Г., О.Д.. Също
така и св.Д. Д., пазач в съседна кооперация, който свидетел е без принос към относимите факти, като
кооперацията, в която е бил охрана е имала охранителна камера, от която
са иззети записи. Тези записи не са
годни за идентификация, на тях единствено може да се види бягаща човешка фигура
за времето, в което е предизвикан палежа.
Не са разпитани и са заличени като
свидетели Н.К. /юридически собственик на МПС Порше/, С.К.
и Ц.Г., които на се били редовно призовани и намерени.
2. Св. Дарин д. – ръководител на екипа от пожарникари, пристигнал ма място и
потушил пожара.
Тези свидетели пресъздават
фактическата обстановка преди пожара- разположение на МПС на улицата,
действията им по потушаването и поправянето на щетите по МПС и домовете им. По
идентичен начин описват всички видяното, техните възприятия за началото –според
тях на пожара, скоростта му на разгаряне
и опитите да го загасят. Пожарната е пристигнала достатъчно бързо, като времето
е фиксирано в съответните протоколи
приложени по делото, както и времето за справяне с пожара. Тези обстоятелства
са били взети предвид и обсъдени внимателно от вещото лице по пожаротехническите експертизи, както и при оценката на
щетите по МПС, жилищната сграда и магазина. Един от свидетелите – О.Д. е представил на съда дигитален запис, направен
от него на телефона му на горящата кола, който също добре подкрепя заявеното от
останалите очевидците за
местоположението, разрастването и скоростта на пожара. Този запис не е бил
предоставян на друг и не е бил споделян
в социални мрежи или другаде.
Никой от живеещите в кооперацията или
съседи не е забелязал бягащи момчета с кола БМВ тройка да се отдалечава / както
твърди единствено св. П.М., че бил чул това от съседи/.
Св.С.Г.
дава добро описание на
местопроизшествието, като обяснява / чрез карта от Гугъл
мапс, приложена по делото/, че всъщност посочените
улици и основни артерии не са единствените в този квартал и за да стигнат хората до адресите, има
възможни пешеходни пътечки в района, откъдето може да се излиза в много посоки,
между самите вилните места. Това са и възможни пътеки за безпрепятствено и
незабележимо отдалечаване от мястото на пожара.
3. Св.М.К. и В.Д. - служители на
бензиностанция Бенита.
Тези свидетели дават показания относно времето, начина,
вида, съда и количеството на закупеното от техния обект гориво, както и
относно смесването в носения от лицето
пластмасов съд на различните видове гориво – дизел и бензин. Същите изцяло се подкрепят от една страна -
от приложените по делото технически
експертизи на записите от охранителните камери на обекта заснели
посочените действия на лицето, както и представените фактури и фискални бонове,
трафични данни а от друга - и от дадените по реда на
чл.223 от НПК показания на св.К., кредитирани от настоящия съд, който от
недалечно разстояние е наблюдавал
действията на подс.Т. на бензиностанцията, а в
последствие от него е разбрал точно какво и за каква сума е закупено.
4. Св. И.П., Н.К., П.П., Л.мир Г. - всички те са били от приятелския кръг на Кр. към 2017г. Никой от тези свидетели /с изключение на св.Г./ не твърди, че знае
нещо за палежа, нито че Кр. се е хвалел, обсъждал или
че им е показвал клип с пожара. Нужно е да се отбележи, че св. П.П. е съучастник на Кр. в едно от
престъпленията, за които се е признал за виновен - грабеж в съучастие от
01.10.2017г. В противовес - св.Т.-….разказва,
че Кр. сам признава пред него, че със свои приятели
са обсъждали пожара, гледали са клипчето и че са“се
майтапили“ /това са точните думи на св. Т./. Ако тези свидетели са приятелския
кръг на подсъдимия, с кого другиго е разглеждал клипа и го е обсъждал, нито св.Т.
може да каже, нито самият подсъдим. Всички обаче са единодушни, че той е бил добър техен приятел, искрен,
неагресивен и не е способен на противозаконни действия.
Единствен от приятелите му към този
момент - св. Л. Г. разказва, че Кр. се е похвалил пред него и в присъствието на съученика
му - св.К., че е запилил кола – бяло „Порше“. Този разпит от ДП прочетен и приобщен от съда, е
проведен на 30.10.2017г. - шест дни след
разпита на св.К. и се приема от съда като достоверен поради тези причини.
5. Св.А.К., чиито показания са от
особено съществено значение, както и свидетелите Д. Д., К.К.,
съответно майка и баща на А., полицейските служители св. П., М. и Г., разпитани
във връзка с проверка на обстоятелствата, при които е проведен разпит на св. К.
в ДП.
Св.А.К., отрича пред настоящия съд
изцяло показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, относно
релевантните към процесното деяние факти и обстоятелства на които същият е бил
очевидец, като заявлението му се опира основно на изпитаното притеснение и
упражнения психически натиск.
Не може да се даде вяра на заявеното
пред съда. На първо място св.К. не дава логични обяснения относно толкова
детайлното и подробно описание на случилото се 29/30.04.2017 г., пред съдия,
което съпоставено и с други събрани по делото доказателства, изцяло се подкрепя
от същите. От друга страна, относно проведения му разпит от разсл.полицай в полицията, св.К. твърди, че са му били
задавани въпроси, на които той отговарял единствено с „да“, като след
приключване на същия, преразказал пред съдия запаметеното от него съдържание на
написаното в протокола. Така посоченото не може да бъде кредитирано, от една
страна поради несъстоятелността му относно преповтарянето на „чужди“,
отличаващи се с детайлност и хронологична последователност, а не лични
твърдения, а от друга - с оглед самият процесуален ред на провеждане на разпита
пред съдия при който соченото за продължаващ и по време на същия оказван му психически тормоз е в противовес
на същността на самата процедура по чл.223 от НПК, доколкото същата представлява
достатъчна законова гаранция за законосъобразност на проведения разпит /Решение
№23/26.01.2012 г. на ВКС по н. д. №
2887/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Б.И. /.Разпитът пред съдия
в досъдебната фаза на процеса е един от способите за закрепване на гласни доказателствени средства в лимитативно посочени ред и
условия в закона. Процесуалното действие - разпит, по този ред се извършва от
разследващия орган пред съдия, а не от съда. Съдията не води и не контролира
разпита в неговата съдържателна част, а упражнява единствено контрол по
отношение именно законосъобразното провеждане на разпита и прилагането на
съответните разпоредби наНПК. Организация и редът за провеждането му,
регламентирани в закона, както и практическото му осъществяване в рамките на
наказателното производство, са своеобразна мярка за демократичен и справедлив
наказателен процес /Решение № 7
от 16.12.2004 г. на Конституционния съд на Република България/.
В
този смисъл и ВОС счита за напълно несъстоятелни изтъкнатите доводи на св.К. за
начина на провеждане на разпита му пред съдия в ДП, сочещи за оказана му
психическа принуда и натиск и при този разпит, ,, „мотивирал“ го да преразкаже
прочетеното от него съдържание на протокола от разпита му преди това в
полицията, още повече, че и информацията съдържаща се в същия е допълнена с
несъдържаща се такава в дадените му в РУ показания.
В хода на съдебното следствие, за
верификация на показанията на този свидетел са разпитани и групата свидетели,
свързани с това следствено действие от
досъдебното производство - неговите родители и двамата полицейски служители,
както и Г.Д.- класна на А.и учител в Руско училище.
Показанията на св.К.К. и св.Д. – родители на св.К. не съдържат възприятия относими към посочените твърдения за оказван психически
тормоз над сина им пред съда. Същите споделят впечатления единствено за
показано притеснение от страна на сина им, след провеждането му, както и
нежелание да сподели във връзка с какво е свидетелствал. Родителите му са
колебливи в описанието на притеснението на А., както и за обясненията, които в
последствие той е дал пред тях за причината за разпита, за последващото
му поведение и състояние.
От разпитите на полицейските служители
М. и П., е видно, че свидетеля е бил отведен от училището до 5 РУ, след като е
разговаряно с Директора на същото, като на ученика е било обяснено къде и защо
отива. Същият не е бил лишен от възможността си за комуникация и е използвал
мобилния си телефон по време на пътуването
до РУ.
Съдът не обсъжда показания на св.Г. и изключва това доказателствено средство, на основание чл. 118 ал.2 от НПК,
доколкото той, като полицейски служител
е извършал множество оперативни ни мероприятия, включително е изготвял и
докладни записки, както и анализ на предоставените трафични
данни от мобилните оператори, които са
послужили за основа на част от фактическите констатации.
Доколкото са налице възражения от
страна на св.К., а и на защитата по отношение допуснато процесуално нарушение с
оглед неприсъствието на родител по време на проведените му в хода на ДП
разпити, то несъстоятелността на същите се предпоставя
от изключващата приложимостта на чл.140 от НПК възраст на свидетеля, който е
бил пълнолетен към посочения момент.
Кл.ръководител
на св.К. – св.Д. заявява, че няма впечатления, след отвеждането му от
полицейски служители, същият да е бил разстроен и да се е променил видимо след
това.
Предвид и посоченото, за
настоящия състав, показанията на св.К. дадени при условията на чл.223,
приобщени по надлежния ред, преценени наред с останалите доказателствени източници - показанията на св. К. и св.Д., изготвените по делото
експертизи, приложените касови бонове и справки от трафични
данни, не съдържат вътрешни
противоречия, същите са последователни,
логични и относими към основния предмет на
доказване, като подкрепят обвинителната
теза и като източник на преки доказателствени факти,
представляват надеждна доказателствена основа.
Изяснените, чрез проведения му разпит обстоятелства са недвусмислени по
отношение събитията предхождащи, съпътстващи и следващи осъщественото от лицето
деяние, което е придружавал, а именно – подс.Т.. В
този смисъл и не следва да бъдат
кредитирани дадените от същия показания, с които същият се е отрекъл от
първоначалните си такива, отричайки да е възприел инкриминираните събития.
6. Св.П.М., фактически съжител на И. Ш.; по искане на защитата са
разпитани също и Р.М., негов брат, Н.С.Т.. Тази група свидетели са разпитвани
относно взаимоотношенията между бащата на подсъдимия- Т.Т.
и |П.М. и във връзка с мотивите за палежа на колата.
Тези гласни доказателства също подлежат на
обсъждане и внимателна преценка. На първо място, необходимо е тук да се
отбележи, че съдът в рамките на конкретното наказателно производство, строго
ограничено по предметен обхват от нормата на чл. 102 от НПК трябва да подложи
на изследване всички събития и факти, относими към
деянието и основно поради липсващи обстоятелства, свързани с мотива на
деянието. По искане на защитата, както и на обвинението са разпитани поредица
от свидетели, които биха могли да имат отношение към мотива, останал неизяснен
от досъдебното производство. Затова и са разпитани изключително подробно освен
св. П.М., неговият брат Р.М., както и Н.С.Т., последния повторно, пак по искане
на защитата. Малкото, което се установи
несъмнено в рамките на съдебното следствие е, че св. П.М., фактически съжител
на Ш., която е управлявала запаления лек автомобил, се имал отдавнашно
познанство с бащата на подсъдимия- св. Т..
Този свидетел е единствения, който твърди, че съседи му казали, че видели три момчета с „БМВ“ да бягат, но
не знаели кои са. Такива данни по делото не са събрани и никой от разпитаните
по делото, които са и съседи на М. не твърди подобно обстоятелство. Същевременно
след палежа, като признава, че като бивш спортист и човек с много познанства,
се е опитал да разбере каква е причината за палежа. Твърди, че на телефона му
била препратена кореспонденция на едни
младежи, които си разказват кой е запалил, кой е станал известен, придружен със
снимка от кореспонденция в месинджър. Според него
съдържанието било „станах известен“ и
линк към клип на „Нова телевизия“, отразяващ запалената кола, като профилът бил
на подсъдимия К.Т., с неговата снимка. Тези
обстоятелства, поради твърдения на М., че притежава телефона, е направен опит
да бъдат проверени, като е назначена и СТЕ. Това определение на съда е отменено
в хода на съдебното следствие, тъй като св. М. не предостави телефона за
изследване / в рамките на повече от половин година заявява пред съда различни
данни- че телефонът се намира в Белгия, че е на ремонт, че незнае дали може да
проработи и т.н./. Установява се също от разпита на двамата свидетели, че П.М. е търсил бащата на Кр.,
уведомил го е, че има иформация, че извършителят е
сина му, а Т. е бил крайно учуден от това твърдение.
Прочетени са и показанията на М. от ДП, където
е заявил на разследващия, че получените от него снимки ги е изтрил- факт,
отречен от него пред съда с обяснението,
че „бил ядосан на полицията“. В крайна сметка единственото установено със сигурност е, че М. и Т. са се
срещали и са обсъждали Кр. и участието му в палежа.
Разпитан
е бащата на подсъдимия. След срещата с М., св. Т. твърди, че е провел разговор със сина си,
като отговорът е бил, че само е споделил клип на запалената кола и Т. му казал
да изтрие въпросното клипче, защото имало хора, които
мислели, че именно той е запали колата.
По
отношение на сина си твърди, че Кр. е дете, което
никога не е оставало без надзор, че не е ходил никъде без разрешение,
уведомление или надзор на възрастни, познава неговите приятели, с които е ходел
на фитнес, в мола, където ги бил водил или той или
съпругата му. Прибирал се в нормално време към 22 часа. Това е разбираема позицията на баща, който смята, че се е
справил със задълженията си и осигурява нормалното развитие на детето си,
според своите разбирания. Всъщност
установеното по делото не потвърждава неговите твърдения, че Кр. е бил винаги под родителски контрол -
справка ИДПС, три влезли в сила присъди- за кражба, грабеж и притежание
на наркотици.
Н.Т.
„Чирпанския“. Разпитан пред съда, твърди, че не е поръчвал или желаел палеж на
колата. Виждал е Кр. като малък, после в затвора
два-три пъти- той, докато е изтърпявал присъда, а Кр.-
докато е бил задържан под стража/ по друго наказателно производство/ . Като
член на криминален контингент познавал доста хора, но не знае П.М. с кого и
какви проблеми е имал. Познава само бащата на Кр.,
със семейството са само съседи и ги дели една ограда.
Н.Т.
е разпитан, отново по искане на защитата и повторно, като отговори на въпроси
на защитата за събития, които са станали след проведени няколко съдебни
заседание и след неговия разпит пред съда. Те нямат отношение към предмета на
делото, а за съдът няма задължение да изследва събития, случили се във времеви
интервал, следващ с повече от година инкриминираната и без отношение към предмета,
очертан в чл. 102 от НПК – последващи разговори между
част от свидетелите, -кой, къде, кога и защо се е срещал и какво са
разговаряли, като са обсъждали и настоящия съдебен процес, няма никакво
отношение към делото. Защитата по същество
всъщност иска от съда да води второ, паралелно съдебно следствие по отношение
на лице /лица, за които се твърди, че имат касателство
към предмета на делото, а всъщност лица и свързаните с тях обстоятелства, след
инкриминираното деяние/.
Св.
Р.М. е брат на св. П.М. и няма информация, относима
към предмета на делото.
Следва
тук да се отбележи, че съдът е допускал поредица от свидетели, чиито показания
са се оказали впоследствие без фактическа стойност, но като последица от
експоненциално увеличаващите се искания на защитата за допускане на нови
доказателства, с оглед развиваната защитна теза, за да не бъдат ограничени
правните възможности на подсъдимия за защита и за да няма съмнение, че
отказът ще доведе до неизясняване на съществени за
правилното решаване на делото въпроси.
7. Обясненията
на подсъдимия
съдът възприема основно като негова защитна теза. Той твърди единствено, че
публикацията във Фейсбук относно палежа е била
излязла от новинарски сайт и споделена от него . Не е твърдял пред никого, че е
запалил кола, а само е споделил статия. Твърди, че не е имал личен контакт
с Н.Т., когото познава от баща си.
Впоследствие при престоя си в затвора по мярка за неотклонение е виждал Т.,
който търпял там поредна присъда. Баща му го е питал дали има нещо общо с
палежа, но той отрекъл. Основния му аргумент, че винаги си е признава за
деяния, които е извършил,съответно е понесъл последиците. Не обяснява нищо за
телефонния номер на Т., записан в сим картата на
телефона му. Не обяснява за
взаимоотношенията си със св. А.К..
В тази доказателствена маса, обсъдени не само поотделно, но и
съпоставени в съвкупност, следва да се откроят и обсъдят следните
несъответствия:
1. Разликата в посочения от св.К. цвят
на дреха, с която е бил облечен подс.Т. и този заснет
от охранителните камери на бензиностанцията.
Несъответствието е по отношение на
анорака, който от цветните камери се вижда, че е с бял цвят, а според заявеното
от св.К. - приятелят му през процесната
нощ е бил облечен с черни дрехи. Същото може да се обясни с изминалия период от
време от 30.04.2017, до първия разпит
като свидетел на К.- почти половин година по късно - на 24.10.2017г. На
инкриминираната дата двамата са били първо в компания с други лица, като свидетелят
е бил достатъчно емоционално натоварен
от събитията от деня, в резултат на което в съзнанието му е възможно да се
получи наслагване на възприятия, което води до невъзможност да ги
индивидуализира и да ги свърже с действителните лица. След шест месеца време
облеклото на друго лице е дребен, макар и важен детайл, а и не това е било същественто за него от преживяното, така както го е
разказал пред съдия на ДП.
2.Наличното несъответствие между
вместимостта на закупената от подс.Т. бутилка, в която
същият е напълнил закупеното гориво.
Посочената
пластмасова бутилка, според показанията на св.К. е била от 1,5 л., със
съдържание на напитка Алое Вера, в последствие изпразнена, като именно в нея подс.Т. е налял закупеното от бензиностанцията гориво -
действие наблюдавано от св.К., който е имал добра видимост към бензиностанцията
предвид неголямото разстояние и осветеността на същата. Видно от приложените по
делото - справка по колонки и детайлно от 30.04.2017 г. и от фискални бонове,
копия от които са били предоставени с
протокол за доброволно предаване от 15.05.2017 г. от управителя на
бензиностанцията Ясен Христов, същите са отчели закупено от същия от
бензиностанцията 1,010 литра гориво – дизел за 1,92 лева и 1,00 литра гориво -
бензин А95Н за 1,95 лева, обща – 3,89 лева.
В случая, очевидно
вместимостта на пластмасовото шише в което е поставено използваното за
осъществяване на деянието гориво, не е било 1,5 л., като посоченото от св.К.
намира своето логично обяснение в обстоятелството, че напитката не се предлага
в магазинната мрежа единствено с визираната от свидетеля вместимост, а и доколкото и визуалната разлика между
същата и действителната не е голяма. Така посоченото, с оглед и на това че при
закупуването на бутилката от подсъдимия, вниманието на св.К., очевидно е било
насочено към избор на „нещо за ядене“, то и очевидно конкретните му твърдения
за вместимостта на бутилката, с немасово
потребима
напитка/ако действително е било алое вера-
бутилката с горивото не е била намерена/
произтичат от възприетата от него
визуална големина на същата.
Експертизи
1. Пожаро —
техническа и допълнителна пожаро - техническа
експертизи. Според обективните находки,
оглед на място и анализ на писмените материали, експертът счита, че възникналият
на 30.04.2017 г. в гр. Варна, ул. „Д-р Параскев Казаски"
пожар се дължи на предварително излята лесно запалима
течност/ЛЗТ/ върху предната лява част от купето на лек автомобил „Порше Кайен" и възпламенена с открит огнеизточник.
Горящата течност се е стекла по предния капак на автомобила, започнало е бързо
и бурно горене в лявата страна -
предната броня, левите фар и гума, под предния капак на двигателния отсек. Първоначалното огнище на пожара е било в предната
лява част на автомобила - предна броня, капак, фар и гума. При горенето се
създава конвективен топлообмен
- движение на гъст и задушлив дим с висока температура, който започва да се
движи отвътре /от купето и двигателния отсек/- навън
и наоколо, както и от долу - нагоре /по височина на северната фасада от
съседната жилищна сграда/.
Тъй като лекият автомобил е паркиран на
тротоара и площадката пред хранителния магазин, хладилните витрини и
пластмасовите щайги, разположени точно под остъклените тераси и холните
прозорци на жилищната сграда, пожарът се разраства много бързо, обхванал е
двете хладилни витрини и 30 бр. пластмасови щайги, които се намират на 0,8
метра пред горящия автомобил /поради това е паднала мазилката на стената зад
тях и са нанесени щети на предното панорамно стъкло на л.а. „Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ/. От разпространението на пожара
върху купето на автомобила са се се издигнали пламъци
нагоре по височина, при горенето най - вече на двигателния отсек,
гумите и тапицерията се развила висока температура, резервоарът се е спукал и
от него изтича гориво надолу по асфалта по протежение на бордюра. При
неговото възпламеняване - под
паркираните л. а. „Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ и л. а. „Волво
V60" с
per. №
В 3775 ВМ, им нанася щети, засегнат е и л. а. „Мазда
121" с per. № СС 0556 АМ.
Силно е опушена по височина до
последния етаж северната фасада на жилищната сграда в този участък над горящия
автомобил; вследствие на издигащите се пламъци и димни газове с висока
температура са засегнати прозорците на ап.З, ап.7, ап.11 и ап.15.
Като резултат- предната част на л. а. „Порше
Кайен" с per. № В 5253 ВА е изцяло изгоряла и стопена, по - съществено в лявата
страна, тотално стопени са металните части, детайли и предната лява джанта.
Няма данни за техническа неизправност,
високо преходно съпротивление и късо съединение по медните проводници от ел.
инсталацията на автомобила и акумулаторната батерия.
Вещото лице заключава, че пожарът е
могъл да се разпростре върху други имоти - МПС и апартаменти, намиращи се в
жилищната кооперация на ул. „Д-р Борис Окс" №6,
като освен потенциална опасност е налице и реално разпростиране на пожара върху
такива имоти.
Подробно посочени в заключението на
допълнителната пожаро -техническа експертиза са
опасностите за други имоти.. Пожарът е могъл да се разпростре и върху:
- л.
а. „Мазда 121" с per. № СС 0556 АМ,
собственост на св. Т.С.К., стопанисван от св. С.И.С.;
- л.
а. „Мерцедес Е 200" с per. № В 4333 РВ, собственост на св. И.В.И.;
- л.
а.„Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ, собственост на св. С.Т.К.;
- л.
а. „Волво V60" с per. № В 3775 ВМ,
собственост на св. А.К.А.;
- л.
а. „Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ,
собственост в СИО на Д.Й.Г. и неговата съпруга св. С.Л.Г.;
- магазин
за хранителни стоки, намиращ се на партерния етаж в жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс"
№6, собственост на св. Ц.Д.Г., стопанисван от св. И.В.И.;
- апартамент
№3, намиращ се на ет.1 в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" №6, собственост на св. М.К.К.;
- апартамент
№7, намиращ се на ет.2 в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" №6, собственост на св. Г.И.П.;
- апартамент
№111-4, намиращ се на ет.З в жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс"
№6, собственост на св. П.С.М.;
- апартамент №15, намиращ се на ет.4 в жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс"
№6, собственост на св. С.К.П..
Пожарът се е
разпрострял и е засегнал освен л. а. „Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА и горепосочените имоти /МПС и
жилища/, с изключение само на л. а. „Мерцедес Е 200" с per. № В 4333 РВ -
изместен своевременно от неговия собственик.
Установените в хода
на разследването щети, причинени на л. а. „Ауди А4 Авант"
с per. №
В 1138 ВМ, съгласно заключението на вещото лице, са при чинени при горенето на
пластмасовите щайги, които са били струпани над паркирания л. а. „Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА, вляво,
до тотално изгорелите хладилна витрина и фризер, в
самия край на горната плоча до магазина и металния парапет. Откритите точки и
грапавини са от паднали стопени пластмасови частици, получени от изгорелите
щайги над автомобила.
Съгласно заключението
на вещото лице, не е имало опасност за живота на обитателите на апартаментите
от северната страна на жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" № 6.
Според вещото лице,
изслушано от съда в с.з. е възможно ЛЗТ
да е представлявала смес от дизел и бензин, излят на капака, поради следните
характеристики на пожара- няма находки от които да се направи извод, че е било
счупено стъкло и вътре е подхвърлена течност, бензинът бързо „бухва“ и изгаря и
се изпарява, а дизела - бавно се
разпалва, но задържа горенето. Тази комбинация е ефикасна, особено в
съотношение 1:1 , тъй като няма опасност за
запалващия да бъде опърлен/както е при бензина/, поддържа дълго време горенето.
Спомогнало е допълнително, че резервоарът е достатъчно голям, с обем от 65
литра и при пръскането от високата
температура горивото в него е започнало
да тече надолу по стръмната улица.
Действително липсва стопилка от която да се направи извод за точния вид
на ЛЗТ / които са към 134 на бр./, но характеристиките на пожара съответстват
на смес от бензин и дизел. Достатъчно е
било количество от около литър, литър и половина от
ЛЗТ, за да се разгори по този начин, но в никакъв случай само смес от 200-300
грама.Този извод се прави поради развилото се много бързо горене и стопяване от
високата температура на детайли от предната част на купето.
За крайното състояние
на МПС е помогнало и развилата се висока температура от изкуствената материя на
седалките, и при наличие на много изпарения се е развила висока температура.
2. СОЕ и комплексна
СОЕ относно щетите, причинени на горепосочените МПС и апартаменти от жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс"
№ 6. Размерът и общата стойност е следният.
- лек
автомобил „Порше Кайен"
с per. №
В 5253 В А - стойността на МПС към инкриминираната дата възлиза на 38 610,00
лева, причинена щета - 38 610,00 лева;
- л.
а. „Мазда 121" с per. № СС 0556 АМ - причинени
щети: обгорени - задна броня, 2
бр. задни стопове, капак на багажника, заден десен калник, - всичко на обща
стойност 160,17 лева. Стойността на автомобила към инкриминираната дата е 1
575,00лева.;
- л.
а. „Мерцедес Е 200" с per. № В 4333 РВ - няма причинени щети, стойност
на МПС към инкриминираната дата - 4 403,00 лева;
- л.
а. „Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ - причинени щети: обгорени - гума
с размер 175/65R 14 Йокохама, гума с размер 175/65R 14 Пирели, преден датчик за спирачната система, заден датчик
за спирачната система, предна броня, задна броня, преден десен подкалник, преден десен фар за мъгла, преден десен фар,
дясно странично огледало, заден десен подкалник,
дясна странична лайсна, дръжка на дясната варта, преден десен калник, задна
дясна лайсна, решетка на преден десен халоген,
казанче за вода с капачка, на обща стойност 428,04 лева. Стойността на
автомобила към инкриминираната дата е 2 421,00 лева.;
- л. а. „Волво
V60" с
per. №
В 3775 ВМ - причинени щети: обгорени - предна дясна гума 205/R16 неустановена марка,
джанта, преден десен фар, преден десен калник, подкалник,
предна броня, на обща стойност 1 255,14 лева. Стойността на МПС към
инкриминираната дата възлиза на 21 318,00 лева.;
- л.
а. „Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ -
причинени щети: увредено предно панорамно стъкло - 400,20 лева. Стойността на
автомобила към инкриминираната дата е 30 774,00 лева.;
- магазин
за хранителни стоки, намиращ се на партерния етаж в жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс"
№ 6, собственост на св. Ц.Д.Г. - причинени щети: алуминиева дограма със
стъклопакет 4 кв. м, лампа плафон, крушка, 15 м
кабел, напукана мазилка с размери 1,9 х 1,9 м традиционна с шпакловка, 10 бр.
полирани мраморни плочи 60 х 30 х 2 см, мазилка на тераса с размери 1,6 х 0,6 м
и 1 х 0,6 м външна пръскана и външна декоративна - минерална, на обща стойност
1 104,51 лева;
- движимо
имущество на св. И.В.И., намиращо се пред хранителния магазин и обгорено вследствие на пожара - 30 бр. пластмасови амбалажни
касетки /празни/, хладилна витрина и вертикален фризер,
на обща стойност 347,00 лева.
- апартамент
№3, намиращ се на ет. 1 в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" №6, собственост на св. М.К.К. - причинени щети: обгорени - петкамерна ПВЦ дограма с 4
бр. стъклопакета с размери 160 х 70 см, дебелина 24 мм, стъклопакет 80 х 40 см,
на стойност 448,00 лева;
- апартамент
№7, намиращ се на ет.2 в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" №6, собственост на св. Г.И.П. -
причинени щети: обгорени - стъклопакет с размери 616 х 1445 см, стъклопакет с
размери 785 х 1500 см, ПВЦ дограма с размери 1450 х 730 см, ПВЦ дограма с
размери 1450 х 690 см, на обща стойност 362,70 лева;
- апартамент
№111-4, намиращ се на ет.З в жилищна
сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс"
№6, собственост на св. П.С.М. - причинени щети: обгорени - дограма прозорец Рехау и външна ролетна щора, на обща стойност 123,40 лева;
- апартамент
№15, намиращ се на ет.4 в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" №6, собственост на св. С.К.П. -
причинени щети: увредени стъклопакет 80 х 40 см и 2 бр. огъната ПВЦ дограма 110
х 50 см, на обща стойност 648,00 лева.
Стойността на
намиращото се в хранителния магазин, стопанисван от св. И.В.И., движимо
имущество - оборудване, върху което също е била налице опасност да се
разпростре пожарът, възлиза на 9 046,00 лева. В търговския обект имало и стока
- различни видове хранителни продукти, нехранителни стоки, перилни и почистващи
препарати и т.н. Към инкриминираната дата св. И. не бил правил ревизия на
стоката в магазина, тъй като сам работел в него и не считал за необходимо да
ревизира стоковата наличност. Поради това не може да индивидуализира по вид,
марка и брой съответните артикули, което от своя страна прави невъзможно
изготвянето на оценка и включването им в обвинението.
Налице е критерият за значителна
стойност- както за запаления л.а. „Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА, така и останалите имоти – други коли и апартаменти, върху които е имало опасност да
се разпростре пожарът. Общата стойност на причинените щети възлиза на 43 887,16
лева и значително надхвърляща възприетата от съдебната практика стойност на
„значителни вреди".
3. От
досъдебното производство е изготвена видеотехническа
експертиза на видеозапис от охранителните камери, поставени на бензиностанция „Бенита" в гр. Варна, бул. „Цар Освободител" №76А,
както и видеотехническа и лицево - идентификационна
експертиза на видеозапис от охранителна камера, разположена в двор на жилищна
кооперация „Евъргрийн" в гр. Варна, ул. „Василаки Пападополу" №49.
Съгласно заключенията на тези експертизи, видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на видео - охранителната система. Не се установяват следи от манипулация
/намеса върху записаната информация. Експортирани са снимкови кадри от
действията на заснетото лице и са приложени като неразделна част от
заключенията на вещите лица, които са били анализирани и съпоставени с
останалите доказателства по делото при установяване в цялост на фактическата
обстановка. Експертите не могат да извършат идентификация на лицето, тъй като
считат, че записът е с ниска резолюция.
4. В тази връзка е назначена повторна
лицево-идентификационна експертиза, от в.л. – майор В.В.,
за което в списъка на вещите лица към ОС Варна изрично е посочено, че има
съответната квалификация за този вид експертизи
и е началник сектор „Експертна дейност“ при РС Военна полиция Варна.Тази
експертиза се оспорва от защитата, като се счита, че вещото лице е
некомпетентно, а основния мотив е, че е била използвана програмата „Photoshop“. Съдът счита, че възраженията на
защитата са неоснователни, правят се произволни твърдения, оспорва се
експертизата, без да се извеждат доводи за неговата обоснованост или съмнение
за правилността му. Заключението дава отговор на всички въпроси, дължими по
нея- обекти на изследване, метод не изследване, резултати от изпитването и
обосновката им, а така също и чрез разпита на вещото лице пред съда по реда на
чл. 281 от НПК.
За изготвяне на повторната експертиза
е набавен снимков материал- актуални снимки на подсъдимия, такива, които са
предоставени от неговата майка и защитник- Д. и, както и снимки от криминалистичната му регистрация по чл. 68 от ЗМВР,
направена през октомври 2017г., т.е. няколко месеца след инкриминираната дата.
На вещото лице също така е предоставен и диск , който съдържа запис от
бензиностанция „Бенита“ , който е бил обект на
изследването от експерти в БНТЛ без положителен краен резултат. Нужните файлове
са били прегледани с професионален видеоредактор и специализирани криминалистически
програмни продукти за видеобработка Avid Xpress\dTective.След
извличането на снимковите файлове , същите са били прегледани обработени и допълнително
подобрени за повишаване на качеството им
с помощта на редактор за растерни
изображения Photoshop CS56,
представени на приложение, подредени в хронология. Вероятно именно последното
има предвид защитата, като екстраполира познанията си за фотошоп,
общодостъпна и често използвана програма, към тези, използвани от в.л. за
подобряване на качеството на изображенията.
Установено е, че видеофайловете са с
резолюция 352Х258 пиксела, която се съдържа в метаданните на записа. Тя не е HD, нито е добра
резолюция, всъщност точно както се твърди и в първоначалната експертиза, но със
същественото уточнение –къде трябва да е преминало лицето – ако то мине точно пред камерата, какъвто е бил
случая, тогава е възможно и да се установят индивидуалните белези. В случай обаче че е отдалечен от камерата,
възможностите за идентификация биха били силно ограничени.
В 00:57:49 се наблюдава лице от мъжки
пол, светло горнище, държи в ръка предмет, подобен на бутилка за течност, с
преметната през рамо чанта. На следващата камера- №6 няма годен за
идентификация обект . На камера №9, до бензоколонката
се вижда лицето , което разговаря със служител на бензиностанцията, докато
зарежда МПС. След това се вижда, че пълни от колонката гориво . Отразено е
отправянето на това лице към търговската зала, към касова зона. Вижда се добре,
че държи портфейл и плаща с три броя монети. Напуска залата, отправя се към
колонката и от земята взема бутилката с течност в 00:59:31ч. От този запис са
извлечени снимкови кадри, допълнително обработени. Експертизата посочва
описание на лицето – видима възраст 18-21 години, къса черна коса, атлетично
тяло, височина около 175-180 см. Дадено е описание на облеклото. При отчитане
на разликата в ракурса на сравнителните изображения и тези, извлечени от
видеофайловете, се установяват, че може
да се отличат частни признаци, годни за идентификация на лицето. При
сравнителното изследване са описани детайлно единадесет признака , в които
има сходство / стр. 365, т.2 от съд.дело/
От съществено
значение за крайния извод на експертизата са някои фактори, които съдът счита,
че вещото лице е спазил. Постарал се е сравнителните образци да са съпоставими
спрямо изображенията, представени за изследвани. Съобразен е ракурсът им, като
сравнителните образци са направени в максимално идентичен ракурс. Вярно е, че
те са статични, докато тези на изображенията са динамични и затова ракурсът е
приблизителен, като не е възможно да се постигне пълно съвпадение. Ракурсът не
е относим към
височина, широчина и др. Това се прави чрез съпоставка с други предмети, покрай
които лицето преминава и затова е определени не точен ръст, а приблизителен
такъв между 1,75 и 1,80 м. Оспорват се също и идентификационни белези от
защитата, като се твърди например, че според това което се вижда/субективно
твърдение/ лицето на изображенията има плешивина, че
това, което вижда, изобщо не е лицето, че не се коментирали очните дъна и пр. и
пр./ адв.
Б. в с.з. на 05.11.19г.:“… вещото лице описва дрехите, ние твърдим, че такива
дрехи нямаме и това лице не сме ние.“/ Всъщност вещото
лице дава аргументиран отговор как е
стигнал до крайното си заключение и че е посочил и съпоставил частните
индивидуализиращи признаци – форма на глава, форма на лице, коса, линия на
косата, чело, вежди, нос, височина на горна устна и т.н.Това е не просто един или два признака, а комплекс
от такива. Теглото не се отчита, тъй като се касае само за лицева идентификация,
а теглото не е такъв компонент.
Оспорва се и
констатацията, че лицето държи портфейл, от който вади пари, за да плати, като
съдът счита, че твърдението дали е имал изобщо някога портфейл или не е произволно и неможе да послужи за валидно
оспорване на изводите от експертизата.
По отношение на
възражението за програмата, която е използвана, вещото лице е уточнило, че се
касае за софтуер, който действително има голямо приложение, с големи
възможности, но този, който е използвал е предоставен от НИК, за него се
изисква специален лиценз и не представлява просто „разкрасяващ софтуер“.
Поради това съдът кредитира изцяло
експертизата като компетентна и изяснява съществени за правилното решаване на
делото въпроси, като в голяма степен подпомага процеса на формиране на крайния
извод на съда.
5. Назначена е СТЕ по отношение на
съдържанието на мобилен телефон на подсъдимия / иззет по друго наказателно
производство, но негова собственост към датата на деянието/ и приобщен като ВД
по настоящето дело. Обекти на експертизата са библи
мобилния телефон и сим-карта
към него. По тази експертиза, поради липса на съответния цифрово буквен код за декриптиране на информацията / подсъдимият твърди, че не го
помни/ са напрарвени
снимки на наличното съдържание на потребителската информация. Най-същественото,
което има отношение по делото, е един от въведените телефони в паметта на сим-картата- под № 3 в раздел 7.1.2.7. / л. 425/ е посочено
„Nikolay Chir“ , касае се за телефон на св.Н.С.Т., „Чирпанския“ , като послединя в разпит като свидетел потвърждава, че именно
това е бил неговия мобилен номер преди две или три години. Други находки, които да се отнасят към твърдения на
подсъдимия и неговия баща, че е имало
записано различни клипове на запалената кола и пр. няма установени.
6. Изготвена е комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на К.Т.. Според нея, не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са данни за
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинираната употреба на
психоактивни вещества - канабиноиди и кокаин. Налице
е несоциализирано разстройство на поведението. Към момента на извършване на
деянието на 30.04.2017 год. Т. е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си - неговото психическото и
физическото състояние позволява да възприема правилно фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Паметовите
възможности на Т. са в рамките на средно
към горно ниво в норма както за кратковременната, така и за дълговременната
памет. Не са констатирани признаци на разстройство на паметта - отслабване или
амнезия. Поради изведения тип на темперамент /приоритетно холеричен/ и
констатираното състояние на вътрешно напрежение и неспокойствие, Т. може
относително да владее своите реакции и постъпки в ежедневни ситуации, но в
ситуации на фрустрация може да бъде непредсказуем,
импулсивен и екстрапунитивен /външно агресивен/. Т.
демонстрира психическа зрялост, самочувствие на голям и възрастен човек, но в
действителност той не е достатъчно психически зрял, т.е. неговата зрялост не е
равностойна на неговата календарна възраст. Непрогнозируемо
е внушаем. От една страна, е с видимо високо
самочувствие и има потребност да се изявява, да прави впечатление, за да го
поддържа, но от друга страна, е променлив, неустойчив и поради тази причина
може да бъде по - лесно внушаем, като е в състояние и
да внушава на другите около него своите намерения и желания. Емоциите са
неустойчиви, променливи, импулсивни, непредсказуеми. Има склонност и към
фантазиране - компенсация /защитна реакция/ за поддържане на самочувствие и
самооценка. Неговите постъпки могат да бъдат мотивирани от желанието му да се
наложи, да затвърди самочувствието си, да бъде център на внимание, да се
покаже. Тези изводи по СППЕ са съществени , доколкото разкриват вътрешната
картина на престъплението, неговата основна мотивационна линия на поведение за себеизява и утвърждаване. В.л.Р.Г. също така уточнява, че за големи събития приемат, че Т. там, където
не е присъствал - не може да бъде
категоричен, не може да дава такива изявления, с намерение да е социално
значим. Той е с достатъчен интелект,
цели да се изтъкне и да се похвали и да бъде значим, но няма да признава
извършване на деяние, което не е извършил или на което не е присъствал. И
накрая обяснява : “Не е възможно подсъдимият да си хареса едно събитие от
интернет мрежата и да започне да си го преразказва.“
В заключение,
настоящият съдебен състав счита, че по делото се събраха нужните доказателства,
от които се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Т. е
съпричастен към инкриминираното деяние, съобразно изискванията на процесуално
правната норма на чл. 303 НПК, като без да се почива на предположения,
съдът призна подсъдимия за виновен, считайки, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Съдът прецени, че показанията на основния свидетел по делото А.К.
са в синхрон с тези на служителите от бензиностанцията- Д. и К. относно
снабдяването с гориво. Фактите относно
посещението на подсъдимия на бензиностанция Бенита се
установяват с голяма степен на идентичност от- св. К., двамата служители, записите
от видеокамерите на бензиностанцията, резултатите от лицево-идентификационната
експертиза, изготвена възоснова на тези записи, предоставените от мобилен
оператор трафични данни и анализа на обхвата на мобилните клетки,
които също съвпадат времево и позиционно спрямо гласните доказателства;
авторството на деянието също така и от показанията на св. А.К. / от ДП пред
съдия/, косвено потвърдено от показания на св. Л.Г./прочетени от съда от ДП/.
Изводите на пожаротехническата експертиза относно
вида на ЛЗТ и начина на протичане на пожара също съответстват на този вид
запалителна течност, с която се е снабдил подсъдимия. Прие, че обясненията на
подсъдимия са ясно откроена защитна теза, а също и не може да се приеме
твърдението ме, че при другите случаи си е признал, затова и е щял да признае и
за това деяние, ако го е извършил. Основните твърдения на защитата, както и на
самия подсъдим, че просто е споделил една журналистическа информация във
варненски сайтове за палежа се опровергава от събраните доказателства. Не на
последно място следва да се отбележи отново, че вещите лица, изготвили СППЕ са
категорични относно психо-сматичните особености на
подсъдимия- постъпки,
мотивирани от желанието да се наложи, да бъде център на внимание,
възможност за лична изява. Същевременно не може да си хареса събитие, към което
няма отношение и да го преразказва като преживяно от него. Този извод подкрепя
твърденията както на Л.Г., така и на А.К. по отношение на участието на
подсъдимия в палежа, изключващо просто преразказване на впечатляващо събитие,
публикувано в мрежата.
От правна страна
подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 330, ал.З, пр.1 вр.
ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.2 от НК, като на на 30.04.2017 г. в
гр. Варна, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, запалил имущество със значителна
стойност - лек автомобил "Порше Кайен", на
стойност 38 610 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и
върху друго имущество със значителна стойност – други МПС - л.а.
„Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ, на стойност 2 421 лева,
собственост на С.Т.К.; л. а. „Волво V60" с per. № В 3775 ВМ, на
стойност 21 318 лева, собственост на А.К.А.; л. а. „Мазда
121" с per. № СС 0556 АМ, на стойност 1 575 лева,
собственост на Т.С.К., стопанисван от С.И.С.; л. а. „Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ, на стойност 30 774 лева,
собственост на Д.Й.Г. и С.Л.Г. в СИО; л. а. „Мерцедес Е200" с per. № В 4333 РВ, на
стойност 4 403 лева, собственост на И.В.И.; и имоти в жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. „Д-р Борис Окс"
№6, както следва: магазин за хранителни стоки, намиращ се на партерния етаж,
собственост на Ц.Д.Г., стопанисван от И.В.И., ведно с намиращото се пред и в
него движимо имущество на обща стойност 9 393 лева, собственост на И.В.И.;
апартамент №3, ет.1, собственост на М.К.К.;
апартамент №7, ет.2, собственост на Г.И.П.; апартамент №111-4, ет.З, собственост на П.С.М.; апартамент №15, ет.4,
собственост на С.К.П., всеки със значителна стойност, както и са последвали
значителни вреди на обща стойност 43
887,16 лева, от които - 38 610 лева, причинени вреди на лек автомобил
"Порше Кайен";
428,04 лева, вреди на „Форд Фиеста"
с per. №
В 6070 ВВ; 1 255,14 лева, причинени вреди на
„Волво V60" с per. № В 3775 ВМ; 160,17
лева, причинени вреди на „Мазда 121" с per. № СС 0556 АМ; 400,20
лева причинени вреди на „Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ; 347,00 лева, причинени вреди на
движимо имущество, собственост на И.В.И. /; 1 104,51 лева, причинени вреди на
магазин за хранителни стоки; 448,00 лева, причинени вреди на апартамент №3,
намиращ се на ет.1; 362,70 лева, причинени вреди на апартамент №7, ет.2; 123,40
лева, причинени вреди на апартамент №111-4, ет.З; 648,00 лева, причинени вреди на апартамент
№15, ет.4.
Налице са всички обективни признаци на
престъпния състав. Осъщественото от подсъдимия престъпно деяние има за предмет
имущество на значителна стойност - лек
автомобил "Порше Кайен".
Изпълнителното деяние на престъплението "палеж" е чрез
действие на дееца – запалване на излята върху предната
лява част на купето на лек автомобил „Порше Кайен“
лесно запалима течност - смес от дизел и бензин, като от пожаротехническата
експертиза безспорно се установи, че пожарът не е възникнал поради технически причини, а именно заради
активните действия на подсъдимия по
осигуряване на запалителната течност и изливането й върху капака на колата.
За да се осъществи от обективна страна
състава на това престъпление е достатъчно запаленото имущество, спрямо което е
насочен палежа, да е на значителна стойност. Анализът на диспозицията на нормата на чл. 330, ал.1 НК е основание за извод, че съставомерният признак "значителна стойност" по
смисъла на тази разпоредба има имуществен критерий, кореспондиращ със съставомерното обстоятелство "значителни вреди",
посочено от законодателя в различни норми на НК. Съгласно константната практика
на касационната инстанция имущественият критерий за тези съставомерни
признаци е обусловен от размера на минималната работна заплата в страната, като
в частност той е равен на стойността на четИ.десет
минимални работни заплати към момента на осъществяване на престъплението. В
конкретния случай равностойността на четИ.десет
минимални работни заплати към датата на деянието е 6 440 лв., а от данните
по делото е видно, че стойността на запаленото имущество - лек
автомобил "Порше Кайен",
е 38 610 лева , далеч надхвърля посочената по-горе
стойност и покрива
признака "значителна“такава.
Налице са и основания деянието да се
квалифицира по ал. 2,
т. 2 на чл.
330 от НК, доколкото не само
е съществувала опасност от запалване и на друго имущество- т. е. от
разпростирането на пожара и върху друго подобно имущество, но на практика тази
опасност се е реализирала, тъй като пожарът се е разпрострял и върху л.а. Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ; „Волво V60" с per. № В 3775 ВМ; „Мазда 121" с per. № СС 0556 АМ; „Ауди А4 Авант"
с per. №
В 1138 ВМ;, върху близкия хранителен магазин и негово имущество и фасадната
част на апартаментите от жилищната кооперация - №3, намиращ се на ет.1; апартамент
№7, №111-4, ет.З; №15,
ет.4.
С оглед стойността на причинените вреди -на
запаления автомобил така и на останалото имущество, които общо са определени
на 43
887,16 лева , то и същата предпоставя и наличието в случая на обективния
имуществен критерий "значителни
вреди"/с оглед размера на минималната работна заплата в страната към
инкриминираното деяние, съобразно трайната съдебна практика и задължителна
такава на ВС/ което което обуславя съставомерност на деянието по ал. 3 на чл.
330 от НК.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъпния състав при форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавал по
отношение на запаления автомобил „Порше Кайен";
и причинените му с това вреди. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е бил напълно наясно,
че изливайки съдържанието на носената от него бутилка, пълна със смесено горива
дизел и бензин, върху предната лява част на купето на автомобил
със значителна стойност и запалвайки го,
ще предизвика пожар, което е станало и в действителност, като той е целял да
запали и по този начин да унищожи чуждото имущество, за което се е бил и
предварително подготвил, снабдявайки се със запалителна течност .
Същевременно подсъдимият е бил напълно наясно
и е имал съзнанието, че доколкото в близост до запаления автомобил се намират
други автомобили, а пред него е позиционирана жилищна кооперация, на партерния
етаж на която има магазин, а на тротоара пред него - поставена хладилна техника, че е напълно
възможно и много вероятно предвид
посоченото позициониране и най- вече с оглед на използваната от него смесена
горивна течност, да се стигне до
разпростиране на пожара и върху тях.
Макар и да е бил непълнолетен подс. Т. е разбирал свойството и значението на; извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
За наказателната отговорност на подсъдимия.
Т. е извършил престъплението като
непълнолетен, но при наличие на критериите по чл. 31 ал.2 от НК- може да
разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си.
Наказуемостта при всички положения следва да се определи след редукцията по чл.
63 ал.1 от НК, при отчитане на следните обстоятелства.
Поначало при определяне на наказанието, освен
общите правила, очертани в чл. 56 от НК, както и целите на наказанието по чл.
36 от НК, следва да се отбележи отчитането на особената цел на наказанието,
предвидена в чл. 60 НК – наказанието се
налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за
общественополезен труд – акцент върху превъзпитанието на виновния, като се
отчита отсъствието на трайни престъпни навици, податливост на въздействие,
включително и на превъзпитание. Всички тези бележки обаче са относими само към непълнолетни, имащи това качество и към
момента на решаване на въпросът за виновността им и налагане на наказание.
Неприложима в случая е и
разпоредбата на чл. 61 от НК, отново поради навършеното пълнолетие, а и липса
на субективна страна- наличие на увлечение и лекомислие при извършване на
деянието и неговата висока степен на обществена опасност.
Въпреки факта на навършено пълнолетие от
подсъдимия към датата на произнасяне на присъдата, съдът съобрази от една
страна, че е налице диференциация по реда на чл. 63 ал.1 т.2 от НК, предхождаща
индивидуализацията по чл. 54 от НК, обстоятелството, че присъдата се налага на
вече пълнолетно лице, навършил седем месеца преди това пълнолетие, както и че деянието
е извършено, когато е бил на 16 години. В рамките на този период обаче са
налице няколко обстоятелства, които следва да се обсъдят.
1. До произнасяне на настоящата присъда Т. е
приел да търпи наказания по три споразумения, одобрени от съда – за деяние,
извършено през декември 2017г. по чл 354 А ал.5 от
НК, за деяние от м.октомври 2017 г.
грабеж и през месец септември 2017г – квалифицирана кражба. Настоящето
деяние е извършено през април 2017г. В рамките на един много малък период от
време Т. е извършил четири отделни престъпления- против собствеността, против
здравето и общоопасно престъпление.
2. По делото е представена
справка-характеристика от ИДПС V РУ- Ш.. В нея се открояват следните
обстоятелства.
- Т. се води на отчет в ДПС от 2018г., т.е.
след като вече е имал полицейска регистрация по ЗМВР и образувани досъдебни производства за
различни престъпления /както за тези, за които има вече влязъл в сила съдебен
акт, така и други, по отношение на които РП- Варна е прекратила поради
преценка, че са деяния, преследвани по частен ред, но всичките датират от
2017г./.
-
констатирано е, че расте в добра семейна среда, макар родителите да са
споделяли, че имат проблеми с дисциплината му.
- констатирано е, че при беседите демонстрира
желание за себедоказване и оценка.
- няма никакви установени данни за влияние на
пълнолетно лице, оказвало негативно или друго влияние върху него.
- ученик в Частна търговска гимназия, без
неизвинени отсъствия, редовно посещава учебни занятия, с много добър успех;
- редовно тренира бокс, занимава се с фитнес;
- приятелската му среда е от негови връстници, посочва се, че има такива, които се водят на
отчет в ДПС / без конкретизация кои и за какво./Част от този приятелски кръг е
участвал в съдебното производство в качеството на свидетели.
- направен е анализ на причините и условията
за констатираните противообществени прояви, като се счита, че се касае както за
увлечение и лекомислие, така и за лоша приятелска среда, недооценяване на
проявите, нежелание за спазване на нормите на обществото, липса на ясна
представа за добро и зло; не умее да се контролира, не опасен е за себе си и за
околните.
- не са налагани възпитателни мерки по
ЗБППМН.
В изброените факти по-горе прави впечатление,
че е започнал да се води на отчет в ДПС от 2018, докато проявите му започват от
2017г; че в рамките на една година са отбелязани общо осем противообществени
прояви на Т., като за част от случаите явно се касае за флагрантни
престъпления, по които са се водели продължително време преписки, без да се
стигне до крайно решение по санкциониране или прилагане на възпитателна мярка.
Без да е възможно да се отправи упрек към дейността на решаващите органи, то
все пак прави впечатление, че в два от случаите преписките по отношение на Т.
са били прекратявани с основание, че се касае за престъпления от частен
характер, без да се държи сметка, че в общия случай се касае за противообществена проява по смисъла на Доп. разпоредба на
ЗБППМН - деяние, което е общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави.
Регистрирайки всичко данни за непълнолетния /тогава/ Т., мерките които са взети
/ или по-скоро не са били взети/ своевременно по отношение на него, това,
трудно може да се стигне до отговора за емоционалните, възрастови, семейни и
други дефицити при израстването на този подсъдим.
3. Постановления на РП Варна, от които е
видно, че по две преписки срещу Т. производствата са били прекратявани,поради
наличие на престъпление от частен характер. Налични са били други висящи
производства, част от тях завършили със споразумения / описани в т.1/.
4.Привлечен е като обвиняем по дело,
наблюдавано от ОП Варна и смярка за неотклонение
„задържане под стража“
5. Представени са характеристика от неговия
треньор по борба и от международен съдия в същия спорт. В нея са описани
участията – общо 16 на брой, както и спечелените места в тях. Посочено е , че
се състезава за гимназиален отбор в Лос Анжелиз / Beaumont High school/.
6. Копия от грамоти за участия в различни
местни турнири по борба.
7. Представени са медицински документи, от
които е видно, че при изпълнение на мярката за неотклонение“задържане под
стража“ по друго производство подсъдимият е бил временно на лечение в
психиатрична клиника; в епикризата е отразена
окончателна диагноза“неврастения“, без придружаващи заболявания.
8. Изслушан е неговия баща и настойник св. Т.Т. / майката на подсъдимия е страна в процеса- негов
процесуален представител/.заявеното от него е, че той расте в нормална семейна
среда и не са имали проблеми с него, разполагал е с достатъчно „джобни пари“,
искал е разрешение, когато е закъснявал, приятелската му среда е била добра.
Тези твърдения на бащата са в противовес
както с констатациите на ИДПС, основани на криминалистическите
регистрации, така и с впоследствие влезлите в сила актове на съда за извършени
от сина му престъпления.
Решаващ фактор при определяне на наказанието
е тежестта на извършеното престъпление, по арг. от
чл. 35 ал.2 и 3 от НК. Обществената опасност на деянието, наред с тази на
дееца, изрично са посочени в чл.54 от НК като обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на конкретната тежест на извършеното
престъпление. В рамките на тази преценка се вземат предвид както обективното
отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху
обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите /конкретният престъпен
резултат, други несъставомерни вредни последици,
начинът и средствата за въздействие и пр./, така и субективните му
характеристики /подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца и пр./.
Съдът винаги дължи оценка на конкретната обществена опасност на деянието, с
всички посочени по-горе нейни елементи.
Размерът на наказанието за престъплението, за
което бе признат за виновен подс. Т. се определя
единствено в рамките на посоченото от
прокурора в заключителната част на обвинителния акт - чл. 63 ал.1 т.2 от НК – до пет години
лишаване от свобода. Това е така, защото
редукцията за наказания, извършени от непълнолетни се определя по правилата на
чл. 63 , които и заменят санкционната част на нормата по чл.330 от НК. Въпреки
че подсъдимият е навършил 16 години, за
съдът не съществува възможност да определи наказанието в рамките, посочени в
чл. 63 ал.2 т.2 от НК, доколкото такова обвинение липсва. При това,
диференцирано в размера до пет години, наказанието, по правилата на чл. 54 от НК се индивидуализира при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като такива отчете тези, отразени в т. 5 и 6 , както и се отчете
обстоятелството по т.7. Като отекчаващи отчете осъжданията по общо три дела от общ
характер, за извършени от него престъпления грабеж, кражба и притежаване на
наркотици за лична употреба, за които е осъден условно, а по едно от делата му
е наложено обществено порицание. Към датата на деянието обаче е бил неосъждан,
което следва да се отчете като смекчаващо също. Затова и определи наказание
между средния и минималния размер лишаване от свобода, от една година лишаване
от свобода.
Прокурорът по същество на делото изтъква
доводи за налагане на наказание, чието изтърпяване да не се отлага. Но
приложението на чл. 66 от НК означава ограничаване на наказателната репресия,
или както я характеризира проф. А.Г.: „…за да бъде изпитан осъденият дали
действително го заслужава.“/Коментар на
НК, Обща част, ч.2, стр.438/. Съдът счита, че условното осъждане е приложимо,
както поради вида и размера на определеното наказание ЛС, липса на предходна
съдимост към датата на деянието, така и е налице и третата изискуема
предпоставка, основаваща се на виждането на съда , че целите на наказанието ще
могат да се постигнат без ефективно изтърпяване. Условното осъждане ще е достатъчно за
неговата лична превенция. Т. е много млад човек, като всичките престъпления, за
които е осъден , вкл. и настоящето са извършени в кратък период от време. От
значение е, че спрямо него не са били прилагани никакви други мерки, докато е
бил все още непълнолетен, а към настоящия момент възможността за това е
единствено чрез условното осъждане и
налагане на пробационни мерки в този срок, за да може
да му се даде възможност да завърши образованието си и да вземе самостоятелни
решения за живота си, изолацията му в условията на Затвор няма да му даде
възможност да довърши образованието си. Съдът съобрази и обстоятелството, че за
период от близо една година е бил с мярка за неотклонение задържане под стража/
по друго, неприключило производство/, която е била изтърпявана първоначално в
арест, впоследствие в ПД към Затвора Враца, а накрая в Затвора Варна. Не само
завишената, но и ненавременна репресия спрямо този млад човек няма да окаже
нужното възпитателно и поправително въздействие. И накрая, липсата на
критичното отношение- непризнаване на стореното от него не е пречка също за приложение
условно осъждане. За него е приложима разпоредбата на чл. 69 от НК, като
изпитателния срок се определя в рамките от една до три години. Така съдът
прецени, че за него следва да се определи срок от две години, в рамките на
който да се изпълняват и пробационни мерки, съобразно
възможността в чл. 67 ал.3 от НК, а мярката
задължителни периодични срещи с пробационен
служител ще способства да въздействие върху осъденото лице с цел да се засили
превантивното и възпитателно въздействие на основното наказание за извършеното
престъпление.
С присъдата са групирани наказанията на подсъдимия на основание чл. 25
вр. чл. 23 от НК по НОХД 3735/19 и по НОХД 3012/19 и
двете на ВРС като наложи най-тежкото наказание- една година лишаване от
свобода. Присъедини към това наказание определеното по НОХД 3124/19 наказание
обществено порицание, на основание чл. 25 вр. чл. 23
ал.2 от НК. Осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски, по реда
на чл. 189 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
Съдия: