РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Добрич , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20203230101891 по описа за 2020 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано възоснова на искова молба от
„Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
с която срещу Л. Д. Л., ЕГН: ********** от г*** е предявен иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 1006/2020 по описа на PC Добрич, както следва:
а) 355,39 лева, представляваща сбора от неизплатени задължения за ел.
енергия по фактура, издадена на 18.04.2019 г. за обект с аб. № ***, находящ
се в гр. Б., обл. Добрич, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането;
б) 26,45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на задължението по всяка от фактурите до 31.01.2020
г.;
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
1
-Ответникът е потребител на електроенергия за обект на потребление
заведен с абонатен номер аб.№: ***, иаходящ се на адрес г***. От
представените с исковата молба Справки от ИКАР Имотен регистър в служба
по вписванията - Б. се установява, че ответникът е собственик на
електроснабдения имот и като такъв се явява клиент на „Енерго-Про
Продажби“ АД по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (Решение № 205 от
28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. наВКС).
- Договорът между страните е при общи условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР към момента/.Съгласно чл.
17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби"
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден".
- За главното задължение доставчикът издал фактура №*** в размер на
355.39 лв. , представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактура
издадена на 18.04.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 26.45 лв. (двадесет и шест лев и 45 стотинки) представляваща
мораторната лихва на фактурата за ел. енергия от падежа й на 08.05.2019 г. до
31.01.2020 г., посочено подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№ *** към същата дата.
2
-Ответникът не заплатил исковите суми в договорните срокове;
-На осн. чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на паричното задължение по
ч.г.д№1006/2020г. на РС Добрич.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на иковата молба.
Оспорва исковата претенция с твърдения, че не дължи претендираната сума.
Релевантни възражения:
-не е налице облигационно правоотношение за доставка на ел енергия по
отношение на процесния имот с административен адрес: г*** за процесния
период. Видно от приложената от ищеца фактура, същата е издадена на
лицето Л.Д.И, а ответникът се казва Л. Д. Л.;
-в действителност, ответникът закупил имот във вилна зона на гр. Б. от
К.С.М. ЕГН ***, но през процесния период за който претендира ищеца, че е
предоставил услугата от 07.03.2019г. до 15.04.2019г., такава услуга не е
предоставена, а и имота не е бил обитаван.
-недължимо е и аксесорното вземане за лихви а претендирания период.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както
и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че обектът на адрес г*** е присъединен към
електрическата мрежа.
Относно обстоятелството дали ответникът е потребител по смисъла на
параграф1 т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за този обект
ищцовата страна представя разпечатки от Служба по вписвания гр.Б.,
съгласно които, на 14.03.2017г. процесният имот е продаден от Г.Ж.И. и Д. Л.
И. на К.С.М.. На 01.02.2019г.- е вписана прехвърлителна сделка, по силата на
която К.С.М. продава имота в г***, на Л. Д. Л..
Видно от скица на поземлен имот№ 15-6901-09.01.2017г.в поземления имот в
г*** са изградени две сгради- вилна двуетажна с площ от 81кв.м. и помощна
3
сграда на площ от 45кв.м.
Съгласно удостоверение за наследници№ 178/12.01.2017г. Л.Д.И починал на
**** и оставил наследници Г.Ж.И. /съпруга/, Д. Л. И. /син/ и Г. Л.а
И.а/дъщеря/.
От “Енерго - Про Продажби“ АД за периода 07.03.2019год. -
15.04.2019год. е издадена фактура №*** от 18.04.2019год. на стойност
355.39лв. с дата на падеж 08.05.2019год.
По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза. В отговор на
поисканата от “Енерго - Про Продажби“ АД справка за титуляра на партидата
за електрическа енергия, за обект с адрес гр.Б., *** и клиентски номер *** е
получена следната информация:
Партидата с адрес гр.Б., *** се е водила на името на Л.Д.И с ЕГН *** от
28.10.2006год. В системата няма данни за предишен титуляр. Към настоящия
момент титуляр на партидата в системата на Компанията се води Д. Л. И. с
ЕГН ***.
Вещото лице сочи, че през периода 07.03.2019год. - 15.04.2019год.
консумираната ел.енергия от обект на потребление: гр.Б., *** кл.№ *** и аб.
№ *** е общо 1715 KWh, от които 1356 KWh дневна и 359 KWh нощна. По
счетоводни данни на “Енерго - Про Продажби“ АД неплатеното и просрочено
задължение на Л. Д. Л. по фактура №***, издадена на 18.04.2019год. за
консумирана ел.енергия за обект на потребление, гр.Б., *** е 355.39лв.
Размерът на мораторната лихва от датата на падежа на фактурата
08.05.2019год. до 31.01.2020год. върху просроченото задължение е 25.96лв.
Сумата по фактурата съответства на отчетената потребена ел.енергия.
Консумираната енергия не е служебно начислена, а реално потребена.
По делото са представени общи условия за продажба на електрическа енергия
на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /КЕВР /с протокол №12/28.06.2007г. Съгласно чл.4 ал.1 от
Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Продажби" АД.
4
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими
към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се
счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Относно обстоятелството дали ответникът е потребител по смисъла на
параграф1 т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за този обект
ищцовата страна представя заявление вх № 5090209/09.04.2019г. от Д. Л. И.
за поемане партидата на Л.Д.И, като към заявлението е представен договор за
отстъпено право на строеж на името на Лазар И., удостоверение за
наследници на Л.Д.И и на Г.Ж.И., негова съпруга, починала на 14.10.2017г.
Към заявлението е представено удостоверение №7131/20.10.2017г. на РС
Добрич съгласно което Г. Л.а И.а се е отказала от наследството на Г.Ж.И. и на
Л.Д.И.
Представена е справка за консумирана електроенергия в обект находящ
се в гр.Б., *** кл.№ *** и аб. № ***. Видно от справката, действително не е
отчетено потребление в зимния период на 2019г., но в периода от
07.03.2019г.- 15.04.2019г. е отчетено общо потребление от 1715 KWh, от
които 1356 KWh дневна и 359 KWh нощна електроенергия.
Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК-
ч.гр.д№ 1006/2020г. по описа на районен съд Добрич. В заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът
5
в заповедното производство е депозирал възражение в срока по чл.414 от
ГПК. На заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск. В
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, предмет на
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи: Искът за установяване дължимост на парично вземане е
допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, обусловен
от проведено заповедно производство по ч.гр.д.№1006/2020 година по описа
на Районен съд Добрич, по което има издадена заповед за изпълнение срещу
ответника Л.Л.. Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение и
в законовия срок е депозирал възражение за недължимост на вземанет по
издадената заповед за изпълнение. Указанията на съда за предявяване на иск
са връчени на заявителя. Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.422, ал.1
от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД за основателен.
В производството по предявения установителен иск в тежест на ищеца е да
установи претендираните вземания по основание и размер при условията на
пълно и главно доказване, като установи наличието на твърдяната
облигационна връзка между страните, по силата на която би възникнало
задължение за ответника да заплати начислената ел.енергия.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е
предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа
енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели
6
действие.
Основният спорен въпрос между страните е дали към датата на начисляване
на задълженията по процесната фактура между страните по делото „Енерго
Про Продажи“ АД от една страна, и Л. Д. Л. –от друга, е имало договорни
отношения за доставка на електроенергия за обекта на потребление.
Ищцовото дружество представя изявлечение от публичния имотен регистър,
конкретно от Служба по вписвания гр.Добрич. Имотният регистър е система
от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се
състои от партидите на отделните имоти. В него се вписват актовете, с които
се признава, прехвърля, изменя или прекратява правото на собственост или
друго вещно право върху недвижим имот. Доколкото липсва оспорване на
извършените вписвания, следва да се приеме за безспорно, че процесния
електроснабден имот е бил собствен на Л. Д. Л. с ЕГН ********** към
01.02.2019г. и в периода от 07.03.2019г.- 15.04.2019г.
Спорното правоотношение по настоящото дело (лихвоносното вземане по
издадената заповед за изпълнение) също намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, в който се регламентира и правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл.
95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея
Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени
битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент
на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект –
онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
7
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. В настоящия
казус се установи, че трето за собствеността лице, легитимирайки се като
наследник на бившия собственик, е подало заявление за откриване на партида
на негово име за процесния имот. Към заявлението не е приложено, обаче
съгласието на действителния собственик на имота и ответник по настоящото
производство, нито на какво договорно основание третото лице ще ползва
имота/ договор за наем, за послужване или др/, които изисквания са
кумулативно предпоставени за възникване договорно отношение между
третото лице, което е в имота и крайния снабдител. Неизпълненото
задължението на потребителя на имота в 30-дневен срок да уведоми крайния
снабдител за всяка промяна в собствеността, съгласно чл. 17, т. 3 от публично
известните общи условия, може да породи вземане за обезщетение на вреди.
С решение №205 от 28.02.2019г., постановено по гр. дело №439/2018г. по
описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ВКС е дал отговор
на въпроса „кой, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката дължи
цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след
прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик,
но засяга и въпроса при какви предпоставки трето лице може да сключен
договор за електроенергия за битови нужди с крайния снабдител –
кумулативно е необходимо съгласие на собственика и договорно основание
между собственика и третото лице. Настоящия ответник е собственик. Той не
проведе доказване, че е дал ъгласие Д. Л. да ползва имота, нито е представил
доказателства за договрното основание помежду им. При това, собственикът
следва да отговаря за задълженята, кумулирани за електроенергия в
собствения му имот. Следователно, независимо на чие име се води партидата
в електро-снабдителното предприятие, дори да не е изпълнено задължението
по чл. 17 от Общите условия, новият собственик дължи заплащане на
начислената ел. енергия за периода, следваш датата, на която е станало
прехвърлянето на собствеността.
В случая ответната страна не обори и отчетите, представени от ищеца
съгласно справка за потребление и счетоводната експертиза, като не
представи никакви доказателства, че през процесния период обекта не е
ползван нито от собственика, нито от трето лице.
8
За правния спор е от значение, че, считано от 01.02.2019г., имотът, находящ
се на адрес: гр.Б., *** е придобит от ответника Л.Л., предвид което,
настоящият състав намира, че вземането по издадената заповед за изпълнение
срещу ответника съществува, а искът, предвиден в чл. 422 ГПК, предявен
срещу него е основателен и като такъв следва да бъде уважен. На основание
чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение се дължи и законна лихва за забава,
изчислена от вещото лице в размер на 25.96лв. от датата на падежа на
фактурата 08.05.2019год. до 31.01.2020год. За горницата над така
установеното задължение за лихва, до претендираното от 26,45лв. Искът
подлежи на отхвърляне.
Относно разноските в производството:
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
съдебни разноски в размер на 75лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Освен това, в тежест на ответника следва да се възложат и сторените
разноски в заповедното производство, а именно 25лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Д. Л., ЕГН: ********** от г*** дължи
на „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1006/2020
по описа на PC Добрич, както следва:
а) 355,39 лева, представляваща сбора от неизплатени задължения за ел.
енергия по фактура, издадена на 18.04.2019 г. за обект с аб. № ***, находящ
се в гр. Б., обл. Добрич, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
датата на подаване на заявлението в съда - 10.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането;
б) 25,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от датата на падежа на фактурата 08.05.2019год. до 31.01.2020год.;
9
ОСЪЖДА Л. Д. Л., ЕГН: ********** от г*** да заплати на „Енерго-про
продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сторените
разноски в установителното производство в размер на 175лв. и сторените
разноски в заповедното производство в размер на 75лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10