№ 1159
гр. ***, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430101075 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на С. К. Г. с ЕГН
**********, адрес: ***, като майка и законна представителка *** с ЕГН
**********, чрез адв.П.В. – АК-***, съдебен адрес: ***, против Д. Н. АТ. с
ЕГН **********, адрес: ***, ***. Посочва се в молбата, че с Решение по гр.д.
№190/2014г. по гр.д.№ 6116/2013г. по описа на РС *** ответникът бил
осъден да заплати издръжка в размер на 100 лв. на своето ненавършило
пълнолетие дете, считано от 13.11.2013г. Посочва се в исковата молба, че са
налице изменение на обстоятелствата – нарастване на възрастта на детето,
увеличената нужда от средства за храна, облекло , пособия и учебници. Иска
се от съда да постанови решение, с което да бъде изменен размера на
издръжката, определена с Решение по гр.д.№190/07.02.2014г. по гр.д.№
6116/2013г. по описа на РС ***, която ответникът е осъден да заплаща на
своето ненавършило пълнолетие дете, като бъде увеличена от 100 лв. на 300
лв., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, по банков път или
чрез пощенски запис, считано от датата на подаване на исковата молба
(01.03.2022г.) ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
1
Претендират се и направените деловодни разноски.
С определение № 2025/20.05.2022г. на основание чл.47, ал. 6 ГПК на
ответника е назначен особен представител – адв. П.А. – АК-***. В законовия
срок по чл.131 от ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал
отговор с вх.№ 14481/22г., в който взема становище за допустимост и
частична неоснователност на иска.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява
лично.Представлява се от адв. *** – АК-***, който моли съда да уважи
изцяло предявения иск като основателен и доказан.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. П.А., която взема
становище за неоснователност и недоказаност на иска и моли съда да го
отхвърли за претендирания размер на издръжката над законовия минимален
размер.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно по делото е, че родители на детето *** с ЕГН **********, роден
на 26.02.2012г. в гр.***, са страните по делото.
Не се спори между страните относно обстоятелството, че упражняването на
родителските права върху *** били предоставени на майката и законна
представителка С. К. Г., като с Решение №190/07.02.2014г. по гр.д.№
6116/2013г. по описа на РС *** ответникът е осъден да заплаща издръжка на
своето ненавършило пълнолетие дете в размер на 100 лв.
Служебно е известно на съда от справка в ЕИСС относно трудови договори на
ответника, че не са налице регистрирани такива актуални към дата
09.05.2022г.
Спорно по делото е налице ли е изменение на обстоятелствата, обуславящи
увеличаване на размера на издръжката, какъв следва да е размера й с оглед
задоволяване на потребностите на детето, възможността на ответника да
заплаща издръжка в размер на 300 лв. чрез установяване на неговите доходи и
имуществено състояние.
За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Видно от социалния доклад с вх.№15824/29.06.2022г. на ***-***, бащата на
детето работи в *** рядко контактува (предимно през електронни мрежи) с
2
детето, но редовно изплаща определената от съда издръжка на малолетния.
*** се отглежда от своята майка в дома на родителите й. При събеседването
детето е споделило пред социалния работник, че има нужда от парични
средства за уроци по цигулка, които му предстои да запише, както и за
учебници, дрехи, обувки и др. От социалния доклад се установява още, че
майката работи и получава минимална работна заплата. Детето е завършил
трети клас в основно училище. Становището на дирекцията е, че искът е
основателен и изцяло в интерес на малолетния.
Установява се от депозираната декларация от С. К. Г., че страната получава
трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и добавки за детето в размер на
50 лв., не притежава недвижими имоти и МПС-та, няма регистрирана фирма,
както и живее в имот, собственост на родителите й.
Видно от справка изх.№ 1506-11-00-1989/05.07.2022г., С. К. Г. се подпомага
от ***-*** с месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование по реда на чл.7, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, в
размер на 205 лв. месечно за периода от 01.04.2022г.-31.03.2023г.
Установява се от справка ГРАО, изготвена по реда на Наредба №18/2009г.,
че Д. Н. АТ. има и друго дете *** – на 7г.
Видно от справка с вх.№ 17170/14.07.2022г., издадена от ТД на НАП ***,
няма данни за регистрирани недвижими имоти и МПС-та, за трудови
договори, за регистрация по ЗДДС, за регистрация като самоосигуряващо се
лице, както и годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ на ответника.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл.150 от Семейния кодекс - за промяна размера на
издръжка по отношение на ненавършило пълнолетие дете, предоставяна от
родителя, на когото не са предоставени родителските права.
Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС /Постановление №
5/16.11.1970 г. на П. на ВС; Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на
ВС, Решение №77/21.03.2012г. по гр.д.№ 863/2011г., Г.К. III Г.О. на ВКС и
др./ по прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
3
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те
биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне
размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента,
когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за
задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението
е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение.
Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно
състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се
уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена
промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на
задълженото лице. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с
оглед критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от СК, а
именно: да е съобразен с нуждите на детето, както и съобразен с
възможностите на двамата родители, при съобразяване и с минималния
размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от СК - от минималната работна заплата, определена за страната.
За преценка възможностите на родителите по принцип имат значение
следните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното
състояние на родителите, отразявали се върху възможността за получаване на
доходи, и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите
задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или живеят в
собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи
или имат обективната възможност да ги реализират. Друг вид разходи, които
всяко едно домакинство по необходимост прави ежемесечно не следва се
обсъждат като критерий, тъй като те по хипотеза се приема, че са еднакви за
всички. При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не
следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън
задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с
разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК.
С оглед на тези критерии и установените по-горе фактически положения
съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в
нормата на чл.150 от СК.
На първо място съдът приема, че следва да се отчете обстоятелството, че от
постановяване на съдебното решение, с което е определена последно
4
издръжката на непълнолетното дете, е изминал период от повече от 8 години,
през който период са нараснали нуждите и потребностите му, а
икономическите условия в страната са довели до повишаване на цените на
стоките и услугите. Изминалият период от последното определяне размера на
дължимата издръжка до предявяване на исковата претенция е възрастов
период, през който нуждите на малолетната бързо и съществено са се
увеличили - по-големи разходи за облекло, обувки и др.вещи с оглед бързото
израстване в тази възраст; по-големи разходи за необходимото обучение и
образоване; по-големи разходи с оглед бързото и естествено увеличаване на
интересите в тази възраст. При това положение съдът намира, че са налице
съществени изменения в потребностите на ***, които обуславят
необходимост от увеличаване размера на дължимата от ответника издръжка.
Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на
необходимата издръжка. Родителите са задължени да осигурят необходимата
издръжка на децата си. Осигуряване по-големия размер на необходима
издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата
родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване
родителските права. Аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК е , че до навършване на
пълнолетие на детето осигуряване на необходимата издръжка е приоритетно
задължение на всеки един родител. Тук следва да се отбележи и
обстоятелството, че между страните няма спор, че иска е основателен до
минималния законов размер, като спорът е за разликата до 300 лв.
Сред значимите критерии при преценката на съдебния орган относно размера
на издръжката е преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и е в същото време е трудоспособен, т. е. дали страда от някакво
съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да
осъществява пълноценно трудова дейност.
В конкретния случай не се доказа ответника да не е трудоспособен. Нещо
повече, съдът счита, че един такъв довод е несъстоятелен предвид
утвърденото положение в трайната съдебна практика (Постановление №
5/1970г. на Пленума на ВС). От цитираното по-горе постановление на
Пленума на ВС, което не е загубило сила и е приложимо и към настоящия
случай, е видно, че се извеждат като значими критерии при преценката на
съдебния орган относно размера на издръжката преди всичко дали
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и в същото време е
5
трудоспособен, т. е. не страда от някакво съществено обществено значимо
заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова
дейност. В конкретния случай не са налице данни ответника да страда от
заболяване, което да му пречи да полага фактически труд (по граждански,
трудов или друг вид договор). Видно от изложеното в социалния доклад вкл.
събеседването с детето от социалния работник, чийто резултати са
инкорпорирани в доклада, бащата живее и работи в **. Последното, ведно с
данните за липса на трудови договори и декларирани доходи в България,
обуславя извод, че имуществените възможности на ответника позволяват
изплащането на търсената издръжка от 150 евро. Действително ответникът
има задължение и към другото си дете, но това обстоятелство не дерогира
обстоятелството, че стандарта на живот и доходи в ** е значително по-висок
от този в България. Общоизвестен е факта, че от месец февруари в ** е
увеличена почасовата ставка на 12 евро, като минималната работна заплата
достига до 1200 евро или около 2300 български лева.
Същевременно ищцата доказа при условията на пълно и главно доказване, че
нуждата на детето от по-голям размер издръжка е реална. С нарастване на
възрастта на малолетния, последния се нуждае от значителни средства за
обучение (още повече при предстояща след месец нова учебна година), за
облекло и обувки, за извънкласни дейности. В тази насока е мнението на
детето, изложено в социалния доклад по делото.
Преценявайки и съобразявайки се с изложените по-горе обстоятелства,
настоящия състав достигна до извода, че необходимата издръжка, която
родителите биха отделяли за детето, ако живееха заедно, е в размер на 600 лв.
месечно. Всеки от родителите следва да поеме равна част от издръжката на
детето. Предвид диспозитивното начало в процеса следва предявения иск с
правно основание чл.150 СК да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.6 ГПК следва ответникът да заплати по сметка на РС-
*** 288 лв. държавна такса върху иска по чл.150 СК при спазване на
разпоредбата на чл.1 ТДТССГПК вр. чл. 69, ал.1 т.6 ГПК, както и сумата от
300 лв. за особен представител или общо сумата от 450 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.316 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която Д.
Н. АТ. с ЕГН **********, адрес: ***, ***, е задължен да заплаща на своето
ненавършило пълнолетие дете *** с ЕГН **********, роден на 26.02.2012г. в
гр.***, чрез неговата майка и законна представителка С. К. Г. с ЕГН
**********, адрес: ***, която е определена с Решение №190/07.02.2014г. по
гр.д.№ 6116/2013г. по описа на РС ***, като ЗАВИШАВА месечната
издръжка за *** с ЕГН **********, от 100 (сто) лева на 300 ( триста) лева,
считано от 01.03.2022г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на причини за нейното изменение и ли прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Д. Н. АТ. с ЕГН **********,
адрес: ***, ***, да заплати по сметка на РС - *** сумата от 450 лева за
държавна такса върху иска по чл.150 СК и възнаграждение за особен
представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. Н. АТ. с ЕГН **********, адрес:
***, *** да заплати по сметка на С. К. Г. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 300 лв. деловодни разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
издръжката.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Окръжен съд – гр.***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7