№ 289
гр. Враца, 17.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора К. Мл. Тр.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20221400200286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба, подадена от осъдения Н. Е. П., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с която иска да бъде условно
предсрочно освободен от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от
наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и
личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2
ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения,
че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване
от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една
от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК –
изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за
оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и
провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С определение от 19.07.2017 г. по НОХД № 252/2017 г. по описа на РС-
Берковица е одобрено споразумение, по силата на което на Н. Е. П. на
1
основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание в
размер на 3 месеца „лишаване от свобода“ за извършени престъпления по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК и чл.343б, ал.3 от НК, изпълнението на което е
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Към това
наказание е присъединено наказанието „глоба“ в полза на държавата в размер
на 200 лева.
С определение от 12.01.2022 г. по НОХД № 1429/2021 г. по описа на
РС-Монтана по отношение на Н. Е. П. на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23,
ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание в размер на 8 месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване
измежду наказанията му, наложени по НОХД № 1207/2021 г. и по НОХД №
1429/2021 г. и двете по описа на РС-Монтана за престъпления по чл.343б, ал.3
от НК и чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Към това наказание е присъединено
наказанието „лишаване от права“, а именно осемнадесет месеца лишаване от
право да управлява МПС, считано от датата на отнемане на СУМПС по
административен ред – 19.10.2021 г. Със същото определение на основание
чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието в размер на 3 месеца
„лишаване от свобода“ по НОХД № 252/2017 г. по описа на РС-Берковица
при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Присъединеното наказание е
изтърпяно изцяло за времето от 08.11.2021 г. до 08.02.2022 г.
Осъденият е започнал да търпи общото наказание от 8 месеца
„лишаване от свобода“, считано от 08.02.2022 г. Към датата на постановяване
на настоящото определение-17.06.2022 г. осъденият е изтърпял фактически 4
месеца и 9 дни, от работа му се зачитат 1 месец и 19 дни, или общо 5 месеца и
28 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месеца и 2 дни.
От изложеното е видно, че осъденият фактически е изтърпял повече от
1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна
позитивна промяна в нагласите, поведението и начина на мислене на лишения
от свобода П.. От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната
оценка на риска от рецидив при осъдения възлиза на 47 точки, в рамките на
средните стойности. Дефицити при него са били наблюдавани в зоните:
настоящо правонарушение – липсва самокритичност и умения за мислене – не
разпознава проблемите си. Рискът от сериозни вреди е нисък за служителите
и останалите лишени от свобода. Рискът от суицид също е нисък. Рискът от
бягство е нисък, но клонящ към среден, поради незрялостта и склонността на
осъдения към предприемане на рискови действия, както и ако бъде поставен
при условия на смекчен режим и охрана, каквито са условията на външните
2
работни обекти. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на
наложеното наказание е среден. Налице е формиран модел за извършване на
престъпления по чл.343б, ал.3 от НК, поради което този риск е насочен към
всички участници в движението по пътищата. От постъпването му в
пенитенциарното заведение не е изминал достатъчен период от време за
изготвяне на междинна оценка на риска от рецидив и вреди.
Първоначално индивидуално-корекционната работа с Н.П. е била
насочена към мотивация за включването му в трудов процес на външните
работни обекти или в корпуса на ЗООТ „Враца“. От личното досие на П. е
видно, че същият е включен в трудовия процес от 08.01.2022 г., когато
започва работа на външен обект „Стоун стафф“-гр.Мездра, като полага и
доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС на различни обекти. Посочено е, че от
13.04.2022 г. до настоящия момент осъденият работи на външен обект
„Инертстрой Калето“ АД-гр.Мездра. Същият се справя с поставените му
задачи и няма нарушение на трудовата дисциплина и на правилата в ЗООТ.
Според доклада не са постигнати в цялост заложените цели и
договорени дейности в плана на присъдата, поради което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи в посока анализ и оценка на
негативните последици, които могат да настъпят при шофиране след
употреба на наркотици. Необходимо е осъденият да осъзнае, че трябва да
промени модела на поведение и да спазва законовия ред след
освобождаването му. Същият е импулсивен и склонен към рисково
поведение, предимно под влияние на приятелска среда. Осъденият П. повтаря
допуснатите грешки, а не си вади поука от тях. Вземането на прибързани
решения и поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване на
ново правонарушение.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият П.
все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в
нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на
изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на
осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Констатирано е, че П. поема известна отговорност за действията си, но
омаловажава техния характер и оправдава поведението си с необмислени
действия. Счита наложеното му наказание за завишено и незаконосъобразно.
Налице са нагласи в подкрепа на криминалното поведение.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не
намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи
най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от
администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с
изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават
основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият
Н.П. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а
НПК. Осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му
3
наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, но няма
данни за този период от време да е настъпил сериозен поправителен процес
при него. Към момента рискът от рецидив и от вреди за обществото са
непроменени в границите на среден. Съдът съобрази и дефицитните зони при
осъдения, от които е видно, че той не осъзнава наличните си проблеми, не е
самокритичен и не полага достатъчно усилия за преодоляване на утвърдения
престъпен модел на поведение /индиция за което са осъжданията му за един и
същ тип деяние/. Данните от доклада и досието на осъдения П. относно
включването му в трудовия процес и примерното му поведение навеждат на
извод, че е налице, макар и колеблива и неустойчива, положителна тенденция
в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за
настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето
поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил
отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира,
както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви. Ето защо
корекционната работа с осъдения следва да продължи интензивно в
оставащия срок на наказанието, за да има шанс при напускане на затвора той
да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а
именно осъденият Н.П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното
му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още
не е показал дефинитивно поправяне и не е дал убедителни доказателства, че
не би представлявал риск за ново престъпно поведение. Изложеното е
основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1
НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н. Е. П., роден на ***
в гр.Монтана, общ.Монтана, обл.Монтана, понастоящем в Затвора гр.Враца,
българин, български гражданин, ЕГН ********** да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от общото наказание от 8
месеца „лишаване от свобода“, определено по реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.23,
ал.1 от НК по НОХД № 1429/2021 г. по описа на РС-Монтана, с остатък 2
месеца и 2 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр.Враца за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4