Р
Е Ш Е
Н И Е
№
от публичния регистър
том...., стр........,
гр. Тервел, 25.10.2010 г.
решение от книгата за открити заседания №......., от 25.10.2010
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание проведено на
двадесет и първи септември две
хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАНЧО ДРАГАНОВ
при участието на секретаря М.Д.,*** по описа
на съда за 2009 год., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на „ХХ” ЕАД вписано в Търговския регистър при
Софийски градски съд по ф.д. №ХХХХ/2002г. със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Х” бул.”ХХ” №135, ЕИК ХХХХХХХХХ, представлявано от
изпълнителния директор ХХХ , чрез „ХХ” ЕАД- клон Варна, бул.”Х ” №262,
представлявано от ХХХ , ЕГН-**********, чрез адв.М.Н.-*** срещу Ж.П.Д. с ЕГН-********** *** и Д.П.Д. ***24 с
предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД,
С молбата се иска от съда да бъде обявен за
недействителен по отношение на ищеца-кредитор „ХХ” ЕАД гр.София,
сключеният между ответника-длъжник Ж.П.Д.
и ответника-трето лице Д.П.Д. договор за дарение на недвижим имот обективиран в
Нот.акт №92/17.03.2009 г. том.II, дело
№202/2009 г. вписан в агенция по вписванията гр.Тервел с който Ж.П.Д. дарява на
Д.П.Д. следният свой собствен недвижим имот находящ се в с.Кочмар общ.Тервел
обл.Добрич, а именно: 2/3 идеални части от дворно място – поземлен имот с обща
площ от 2 372 кв.м..съставляващ
кадастрален №204 в УПИ VI-204 с площ 1 700 кв.м.
и улица с площ от 672 кв.м. ведно с построената в УПИ VI-204 къща, състояща се от три стаи, салон, гараж и кухня
по ПУП на с.Кочмар, общ.Тервел, обл.Добрич, при граници и съседи – улица УПИ VII-203, УПИ III-184,
192 и УПИ V-204.
Претендират се и направените съдебно деловодни
разноски.
Ищецът твърди, че като кредитор по договор за финансов
лизинг на автомобил №208926/А_auto/17.10.2007
г. на длъжника ЕТ „Картаген – Ж.Д.”*** представлявано от Ж.П.Д. ответник в
настоящото производство е увреден от действията с които последният е дарил на Д.П.Д. процесният недвижим имот. Сочи, че
към момента на сключване на сделката за дарение между ответниците е било налице
установено задължение на Ж.П.Д. по горепосоченият договор за сумата от 3 423,70 евро, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от
м. ноември 2008 г. до м. август 2009 г. включително. Твърди, че по този начин с
извършването на тази сделка ответникът Ж.П.Д. намалявал имуществото си
спрямо което ищецът като кредитор можел да се насочи за удовлетворяване на
вземането си.
В отговора на исковата молба ответниците чрез своя
процесуален представител оспорват иска по основание, като сочат, че по отношение на дареният имот е имало сключен
предварителен договор между тях за прехвърляне на процесният имот с дата
20.08.2007 г. т.е. преди още да е бил сключен с ищеца договорът за финансов
лизинг на автомобил. Твърдят, че по силата на този предварителен договор
ответникът Ж.П.Д. е бил задължен да прехвърли на Д.П.Д. процесният имот и това
от с9воя страна изключва знанието на страните за увреждане на кредитора. Сочи
се също така, че ответникът Ж.Д. е отправял покана и уведомление до ищеца за
прекратяване на договорът за финансов лизинг на автомобил сключен между тях, и
в следствие на това, че кредиторът не е направил волеизявление по тази покана
счита, че не е дължал просрочените лизингови вноски. По същество чрез
процесуалният си представител молят искът за бъде отхвърлен от съда като
неоснователен, както и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
По делото се приеха следните писмени доказателства:
пълномощно от 20.07.2009г., удостоверение за актуално състояние с
изх.№20090513163315/13.05.2009г., нотариална покана с изх.№ВН372/18.03.2009г,
извадка от дължими суми от клиент-вноски с падеж до 18.03.2009г., договор за
финансов лизинг на амтомобил №208926/А_auto/17.10.2007г., приложение А към
договора, приложение Б към договора-погасителен план, приложение В към
договора-удостоверение за приемане, приложение Г към договора-декларация на
лизингополучателя, декларация за кореспонденция от 17.10.2007г., удостоверение
от Агенцията по вписвания от 04.06.2009г.,удостоверение за актуално състояние
на ЕТ„Картаген-Ж.Д.”, нотариален акт №ХХ от 07.06.2006г., нотариален акт №ХХ от
17.03.2009г., счетоводна справка и удостоверение за данъчна оценка
№1188/02.10.2009г., заверено копие от молба с вх.№ВН006/12.01.2009г.,
нотариална покана от Ж.П.Д., предварителен договор от 20.08.2007г. и копие от
договори за правна помощ, влязло в сила решение от 16.06.2010 г по в.а.дело
№433/2009 г. по описа на Арбитражният съд при Българската търговско промишлена
палата.
Тервелският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и с оглед разпоредбите на чл.235 от ГПК приема за
установено следното:
Молбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна поради следното:
При сключването на договора за финансов лизинг на
автомобил ответникът Ж.П.Д. е договарял в качеството си на представляващ ЕТ
„Картаген – Ж.Д.”***. Съобразно Търговския закон едноличният търговец отговаря неограничено пред
своите кредитори с цялото си имущество - арг. от чл.
1, ал. 3 ТЗ. Имуществото
също не се раздвоява, а остава едно и също, с
което едноличният търговец носи отговорност както за поети от него търговски
задължения, така и всякакви други задължения, поети в качеството му на физическо лице. Поради това правило ищецът по негов
избор е насочил иска си срещу физическото лице Ж.Д. и при
условията на задължително другарство като приобретател на недвижимият имот
срещу Д.П.Д..
Не е спорно по делото, че двамата
ответници са братя.
Чл.135, ал.2 ЗЗД установява една оборима
презумпция за знание на увреждането. Счита се, че съпругът, низходящият,
възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него /след
като той е станал длъжник/, знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора.
Счита се, че и длъжникът знае това. Предполага се знанието - субективната
предпоставка на иска. Следователно обърната е тежестта на доказване - вместо
ищецът-кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието
си.
Съдът счита, че за да бъде изяснен правилно спора, на
първо място следва да обсъди възражението на ответниците по отношение на
сключеният предварителен договор между
тях, като основание за сключеният окончателен договор.
Видно от този договор сключен на 20.08.2007г. между ответниците Ж.П.Д. и Д.П.Д.,
страните са уговорили като предмет Ж.П.Д. да прехвърли на Д.П.Д. собствеността
на недвижим имот находящ се в с.Кочмар общ.Тервел обл.Добрич, а именно: 2/3
идеални части от дворно място – поземлен имот с обща площ от 2 372 кв.м..съставляващ кадастрален
№204 в УПИ VI-204 с площ 1 700 кв.м.
и улица с площ от 672 кв.м. ведно с построената в УПИ VI-204 къща, състояща се от три стаи, салон, гараж и кухня
по ПУП на с.Кочмар, общ.Тервел, обл.Добрич, при граници и съседи – улица УПИ VII-203, УПИ III-184,
192 и УПИ V-204.
По договорът никъде не е посочена цена или друго
задължение срещу което бъдещият приобретател Д.П.Д. ще придобие този имот.
Употребеният термин „да прехвърли” в този договор е многозначителен и с него не
може да се определи, каква ще бъде бъдещата окончателна сделка, продажба,
замяна или др. С оглед становището на ответниците, че са били задължени по този
предварителен договор да сключат
окончателен договор, а видно от окончателният - нотариален акт между двамата
ответници, договорът е за дарение на описаният в предварителният договор
недвижим имот. При тези обстоятелства съдът приема, че предварителният договор
е с предмет дарение на описания в него недвижим имот.
По своята правна същност
предварителният договор е този с който страните уговарят съществените условия
на друг “окончателен” договор, чието сключване ще последва след подписване на
предварителният такъв. Характерното тук е че във взаимоотношенията на страните,
техните предварителни уговорки, възникващите за тях права и задължения не са
достигнали до такава степен на определеност, че може да се сключи между тях
валиден и от юридическа гледна точка перфектен окончателен договор. Страните
макар и не дотам подготвени предприемат една малка крачка към подготовката на
окончателният договор със сключването на предварителен такъв, който съдържа
всички съществени условия на окончателният, като предмет на договора, цена,
срокове и модалитети. Допустимо е да се сключва предварителен договор за
различни по характер и съдържание двустранни правни сделки, като предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот или на лек автомобил, замяна на
движими вещи или недвижими имоти, наем и др. Нищожен е обаче предварителният
договор за дарение, тъй като се явява неморално и в противоречие с добрите
нрави възможността чрез един вид “принуда” дарителят да бъде задължен да подари
нещо – хипотези на чл.226 от ЗЗД.
По тези съображения, съдът счита, че представеният предварителен договор е
нищожен и не е произвел действия – права и задължения по него между сключилите
го и възраженията на ответниците в тази насока, че по този начин доказват
липсата на знание за увреждане на кредитора са неоснователни. Обратното, съдът
прима, че двамата ответници в момента на сключване на договорът на дарение са
знаели че по този начин увреждат кредитора „ХХ” ЕАД гр.София.
За да се уважи т.н. Х иск - чл.135 ЗЗД, необходимо е извършване на
действия, които водят до увреждане на кредитора. Всяко отчуждаване на имот
обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява
изпълнението на задължението. Освен това е необходимо и знание за увреждането,
което се предполага до доказване на противното /вж. чл.135, ал.2 ЗЗД/. В
процесния случай е налице осъществяване на фактическия състав на чл.135 ЗЗД от
обективна и субективна страна - защото към момента на извършване на дарението
ответникът Ж.Д. е бил длъжник на кредитора „ХХ” ЕАД гр.София, и то не от
момента, от който вземането на кредитора е било съдебно признато, а от момента,
в който е възникнала облигационната връзка между тях, а това е моментът на
предаване на лизинговата вещ – автомобила от лизингодателя на лизингополучателя.
От този момент нататък за лизингополучателя е възникнало задължението на
заплащане на линговите вноски по този договор за финансов лизинг. При преглед
на извадка от дължими суми от клиент-вноски с падеж до 18.03.2009г., по счетоводните
записвания при ищеца-лизингодател се установява, че ответникът е престанал да
заплаща лизинговите вноски считано от м. ноември 2008 г. На 17.09.2009 г. между
страните е подписан приемо-предавателен протокол, видно от който
лизингополучателят е предал, а лизингодателят е получил автомобила-обект на Договора за финансов лизинг. Настъпила е последицата
от прекратяване на договорното
правоотношение съгласно чл. 345 ал. 1 ТЗ, поради което Решаващият орган приема, че именно към датата на
подписване на приемо-предавателния протокол за връщане на лизинговия
автомобил Договорът за финансов лизинг е бил прекратен. Именно защото е
бил длъжник и не е изпълнил доброволно задължението си да плати лизинговите
вноски по договора, ответника Ж.Д. е бил осъден с решение от 16.06.2010 г по в.а.дело
№433/2009 г. по описа на Арбитражният съд при Българската търговско промишлена
палата.
Договорът за дарение между ответниците е сключен на 17.03.2009
г. във формата на нотариален акт т.е. по време когато вече е било възникнало
задължението на ответникът Ж.Д. към ищеца-кредитор „ХХ” ЕАД гр.София. Вземането
на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за
недействително се иска - чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Нещо повече, към доказателствата по делото е прието и приложено влязлото в сила
решение на Арбитражният съд към Българската търговско промишлена палата
цитирано по горе от където по безспорен начин е установено задължението по отношение на ответника.
При горните съображения, съдът намира
предявеният иск за основателен и доказан и като такъв следва да го уважи .
За яснота следва да се направи и едно
последно поясняване.
Искът по чл.
135 ЗЗД е облигационен и няма вещноправно действие. Решението, с което
се уважава иска по чл. 135 ЗЗД не създава
вещно право за ищеца, При прогласяване относителната недействителност на дадена
сделка, кредиторът получава единствено правото да удовлетвори вземането си при
принудително изпълнение върху дадената чужда вещ, но не получава вещни права
върху нея.
С оглед изхода от делото на осн. чл.78
ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответниците солидарно да заплатят сторените
от ищеца по делото съдебно деловодни разноски – 209 лева внесена държавна
такса.
Водим от горното Тервелският районен
съд,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ХХ” ЕАД вписано в Търговския
регистър при Софийски градски съд по ф.д. №ХХХХ/2002г. със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Х” бул.”ХХ” №135, ЕИК ХХХХХХХХХ, представлявано от
изпълнителния директор ХХХ , договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №92/17.03.2009 г. том.II, дело
№202/2009 г. вписан в агенция по вписванията гр.Тервел на 17.03.2009 г. с който Ж.П.Д. с ЕГН-********** *** дарява на Д.П.Д. ***24
следният свой собствен недвижим имот находящ се в с.Кочмар общ.Тервел
обл.Добрич, а именно: 2/3 идеални части от дворно място – поземлен имот с обща
площ от 2 372 кв.м..съставляващ
кадастрален №204 в УПИ VI-204 с площ 1 700 кв.м.
и улица с площ от 672 кв.м. ведно с построената в УПИ VI-204 къща, състояща се от три стаи, салон, гараж и кухня
по ПУП на с.Кочмар, общ.Тервел, обл.Добрич, при граници и съседи – улица УПИ VII-203, УПИ III-184,
192 и УПИ V-204.
ОСЪЖДА Ж.П.Д.
с ЕГН-********** *** и Д.П.Д. ***24 солидарно да заплатят на „ХХ” ЕАД вписано в Търговския регистър при
Софийски градски съд по ф.д. №ХХХХ/2002г. със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Х” бул.”ХХ” №135, ЕИК ХХХХХХХХХ, представлявано от
изпълнителния директор ХХХ , сумата в размер на 209лв./двеста и девет лева/,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен
съд гр.Добрич.
СЪДИЯ: