Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1537, 22.12.2022г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 22.12.2022г., в
следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 489 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.176 от АПК,
инициирано по молба на ответника по оспорването за допълване на постановеното
по делото решение № 1038/23.09.2022 г., вкл. и в частта му относно разноските.
В срока по чл.176, ал.2, изр.1 от АПК жалбоподателят
не е взел становище по искането.
За да се произнесе по искането, съдът взе
предвид следното :
С решение № 1038/23.09.2022
г. съдът е отменил по жалба на Община Бургас решение от 14.03.2022г. на
Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда
2014-2020г.“, с което на Община Бургас е определена финансова санкция. Осъдил е Министерството на околната среда и водите да
заплати на Община Бургас разноски в размер на 2240.00 лева.
Решението е съобщено на жалбоподателя Община Бургас на
28.09.2022г., а на ответника по оспорването – на 07.10.2022г.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ответника,
която е администрирана и предстои да бъде изпратена на ВАС за произнасяне.
С три идентични молби, първата от които с вх. №
9591/21.10.2022г., Ръководителят на Управляващия орган по Оперативна програма
„Околна среда 2014-2020г.“, чрез представител по пълномощие, е направено
искане, формулирано по следния начин : да се допълни постановеното по делото
решение „в частта му по т.1, за което намирате за правилен извода на
ръководителя на управляващия орган за налагане на нарушение на чл.2, ал.2 от
ЗОП вр. чл.59, ал.6 от ЗОП вр. чл.3, ал.3 от ЗКС“. В диспозитива на решението
липсвало и изрично произнасяне по искането за присъждане на разноски във връзка
с липсата на произнасяне по нарушението по т.1 от решение от 14.03.2022г.
Ответникът по оспорването бил направил своевременно искането си за присъждане
на разноски, съобразно представен списък.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от АПК,
когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане
на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително
решение. За искането се съобщава на насрещната страна с указания за представяне
на отговор в седемдневен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните
в открито съдебно заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед
обстоятелствата по спора. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи
на оспорване по реда на първоначалното решение.
Съдът, с оглед обстоятелствата по спора,
преценява, че не е необходимо разглеждане на молбата в открито съдебно
заседание, поради което ще се произнесе по нея в закрито съдебно заседание.
Молбата за допълване на решението е постъпила
в едномесечния срок от съобщаването за изготвянето му, поради което е
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да отмени оспорения по делото индивидуален
административен акт, съдът е приел в решаващите си мотиви, че жалбоподателят е
допуснал нарушение на чл.2, ал.2 вр. чл.59, ал.6 от ЗОП вр. чл.3, ал.3 от ЗКС,
но е намерил за неправилен извода на административния орган за допуснато
нарушение на чл.2, ал.2 вр. чл.60, ал.1 и чл.59, ал.2, изр.2 от ЗОП. Като краен
резултат актът е отменен като незаконосъобразен, тъй като с него е определена
обща финансова корекция за двете нередности по т.1 и по т.2, чийто размер е
равен на най – високия приложим процент – 10% от този, приложим за нередността
по т.2 от решението и по т.10, б.“б“ от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляваща нарушение на чл.2, ал.2
вр. чл.60, ал.1 и чл.59, ал.2, изр.2 от ЗОП, което нарушение Община Бургас не е
извършила.
За съда не е налице задължение да се
произнася в диспозитива кои нарушения били извършени и кои не, след като те,
преценени в съвкупност, водят до краен извод за неправилност на оспорения акт.
Съдът се е произнесъл по цялото оспорване, тъй като предмет на спора е било
именно решение от 14.03.2022г. на ръководителя на Управляващия орган по
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, с което на Община Бургас е
определена финансова санкция. Непълнотата
на съдебното решение означава, че съдът не е изчерпал предмета на делото и след
постановяване на решението му част от спора остава висящ. Тъй като оспореното решение е било
отменено в цялост, то е налице произнасяне по цялото оспорване – така решение №
12575
от 08.12.2021 г., постановено по административно дело № 11692/2020г. на ВАС, VIII о. Правилността на решението ще бъде решавана в
производството по касационното му обжалване.
Относно искането за присъждане на разноски в
полза на ответника по оспорването, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК : По същество, молбата в тази ù част е такава по
чл.248 от ГПК вр. чл.144 от ГПК за допълване на решението в частта му относно
разноските. С молба от 13.09.2022г., подадена преди последното по делото
открито съдебно заседание, ответникът е представил списък на разноски, свеждащи
се до 540.00 лева юрисконсултско възнаграждение. От друга страна, допустимостта
на молбата за допълване на решението в частта му относно разноските не е
обусловена от представяне на списък – ТР № 6/06.11.2013г., постановено по
тълкувателно дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.8. Според чл.81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Посочената разпоредба се тълкува във връзка с
разпоредбата на чл.172а, ал.1, т.7 от АПК, в която е посочено, че с решението
по дело по жалба срещу индивидуален
административен акт се постановява в тежест на кого се възлагат разноските. В
съдебната практика по административни дела е възприето разбирането, че в
съдебното решение се включва и диспозитив относно разноските само тогава когото
те се възлагат в тежест на някоя от страните, но не и когато претенцията за
разноски е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Настоящият случай разкрива точно такава специфика.
Предвид основателността на жалбата срещу решение от
14.03.2022г. на Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма
„Околна среда 2014-2020г.“ и цялостната отмяна на посоченото решение, разноски
се дължат само на жалбоподателя, но не и на ответника по оспорването, който е
постановил отменения административен акт. По тази причина молбата за допълване
на решението в частта му относно разноските също се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, без да е необходимо съдът да постановява изричен
диспозитив, че претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер на
540.00 лева е неоснователна.
Ръководен от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ръководителя на
Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“ за
допълване на решение № 1038/23.09.2022г.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ръководителя на
Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“ за допълване
на решение № 1038/23.09.2022г. в частта му относно разноските.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :