М
О Т И
В И
към присъда №260013 от
22.03.2021 год. по НОХД №923
/2020 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия А.К.А. ,със снета по
делото самоличност е повдигнато
обвинение ,затова че на 07.03.2020 г. в с. К.п., община Хасково,
при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен
телефон с марка „Huawei“, модел „P 10 LITE“ на стойност 210,00 лева; 1 бр.
мобилен телефон с марка „Samsung“, модел „А10“ на
стойност 133,00 лева, 2 бр. калъфи за мобилни телефони, на обща стойност 15,00
лева, 1 бр. преносим компютър (лаптоп) с марка „Hewlett
Packard“, модел „Probook
4320 t“, на стойност 468,00 лева, 1 бр. таблет с
марка „Prestigio“, модел „PMT3157_4G“ на стойност 80
лева, 1 бр. таблет с марка „ZTE“ на стойност 30 лв.,
всички вещи на обща стойност 936,00 лв. и парична сума в размер на 500 евро, с
левова равностойност 977,15 лева, всичко на обща стойност 1 940,15 лв., от
владението на С.С.П. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“ от НК.
Подсъдимият А.К.А. разбира
в какво е обвинен, не се признава за виновен за кражбата на сумата от 500 евро
,като не се възползва от правото си даде обяснения в хода на съдебното следствие.
В последната си дума изказва
съжаление за деянието.
Защитникът на подсъдимия адв.З.Г.
намира
обвинението относно кражбата на
паричната сума от 500 евро за недоказано и изградено само на предпложения
относно авторството и участието на подзащитния й.
По тези причини счита ,че доверителят и следва да бъде признат за виновен за движимите вещи и оправдан по обвинението за сумата от 500
евро . Пледира за наказание ,съобразено с личната и
генерална превенция ,считайки наказание лишаване от свобода за срок от 16
месеца за съобразено с извършеното деяние.
В
съдебно заседание представителят на РП-Хасково
поддържа обвинението в неговата цялост
,което счита за доказано по категоричен и несъмнен начин,макар и на основата на верига от
косвени доказателства . По отношение на наказанието ,счита че следва да бъде определено при условията на
чл.54 от НК и предлага
на подсъдимия да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода
„ за срок от две години , при първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият св.С.С.П. *** . В
двора на имота му били построени
две жилищни сгради ,едната
основна, с четири стаи, а другата тип
„лятна кухня“ с две стаи. На 07.03.2020 год., в ранните часове на деня, св.П.
се намирал заедно със съпругата си – св.С.В. , в двустайната постройка. Заедно с тях били и двамата им
внука – момче на 5 години и бебе на 6 месеца. Бебето било неспокойно, по тази
причина св.П. отменил съпругата си в грижите за него. След като приспал
бебето,след полунощ на 07.03.2020 год., П. също заспал. До спящите св.П. и В.
били поставени на зарядни устройства два мобилни телефона
- мобилен телефон с марка „Huawei“, модел „P 10 LITE“ и мобилен телефон с марка
„Samsung“, модел „А10“. Двата телефона били с
поставени предпазни калъфи,като и двата
телефона били собственост на пострадалия. В спалня
от основната къща св.П. се намирала сумата от 500 евро ,поставена в едно от чекмеджетата на гардероба .Разполагал и с преносим компютър (лаптоп) с марка „Hewlett Packard“, модел „Probook 4320 t“, както два таблета - таблет с марка „Prestigio“, модел
„PMT3157_4G“ и таблет с марка „ZTE“, който бил със
счупен екран. Входните врати както на основната къща, така и на помещението тип
„лятна кухня“, вечерта на 06/07.03.2020 год., св.П. не заключил.
Имотът
на св.П. бил познат на подс.А. А., тъй като преди години той живял в село К.п.
с жена на име Х.
Късно
вечерта на 06.03.2020 год., в град Л., подсъдимият А.А. се видял със
св.И.Т.Ч. и св.Х.Д.П.. Св.Ч. бил с личния си автомобил – „Фолксваген ****“ с
рег.№ *******. Подс.А. помолил св.Ч. да го откара с
автомобила си до село К. п., като му
обяснил, че там има жена и дете, които иска да види. Обещал му 30 лева за гориво. На св.П. подс. А. обещал, че скоро ще му върне 50 лева, които бил
взел по – рано в заем. Св.Ч. се съгласил да го откара, а св.П. заявил, че ще ги
придружи и тримата.Подс.А., св.П. и св.Ч.,*** с
управлявания от Ч. автомобил. Подс.А. не носел
никакъв багаж със себе си. Пристигайки в село К.п., в малките часове на
07.03.2020 год., св.Ч. карал съобразно указанията на подс.А.
и стигнали в близост до къщата на св.П.. Там, подс.А.
помолил свидетелите Ч. и П. да го изчакат. Подс.А. решил
да влезе в дома на св.П.,откъдето да открадне вещи и ценности, за да се сдобие с
парични средства . Това свое решение подс.А. не
споделил със спътниците си – св.Ч. и св.П..
След като се отдалечил от
автомобила, подс.А. прескочил оградата на дома на св.П.
и влязъл в двора. Упътил се първо към по – малката постройка – тип „лятна
кухня“. Подс.А. установил, че входната врата на
постройката не е заключена и влязъл вътре. Подс.А. забелязал поставени на зарядни
устройства два мобилни телефона - мобилен телефон с марка „Huawei“, модел „P 10
LITE“ и мобилен телефон с марка „Samsung“, модел
„А10“ и двата с поставени предпазни калъфи. Откачил ги от зарядните, и
напуснал помещението със спящите собственици. След това се упътил към основната
жилищна сграда , носейки двата мобилни телефона у себе си. Установил, че и
нейната входна врата не е заключена и така проникнал вътре. Започнал да тършува
в четирите стаи на къщата. В едната стая
забелязал преносим компютър (лаптоп) с марка „Hewlett
Packard“, модел „Probook
4320 t“,който взел със себе си. В друга от стаите намерил и взел със себе си два таблета - таблет с марка „Prestigio“, модел „PMT3157_4G“ и таблет
с марка „ZTE“, който бил със счупен екран. С всички описани вещи А. напуснал
имота на пострадалия .
Върнал се в автомобила при св.Ч. и св.П., които забелязали, че подс.А. носи лаптоп и други вещи, които не могли да
разгледат в тъмното. Двамата не се усъмнили в действията на подс.А.,
понеже им обяснил, че е живял в тази къща. Тримата потеглили обратно за град Л..
По пътя подс.А. предложил да даде на св.П. преносим
компютър (лаптоп) с марка „Hewlett Packard“, модел „Probook 4320 t“
вместо 50 – те лева, които му дължал. Св.П. мислел, че лаптопа е собственост на
А., който си е прибрал от бившето си жилище, и се съгласил. Още в колата подс.А. предал владението на преносим компютър (лаптоп) с
марка „Hewlett Packard“,
модел „Probook 4320 t“ на св.П., и по този начин
погасил задължението си към него в размер на 50 лева.
Относно уговорката между подс.А. и св.И.Ч. за заплащане на 30 лева за гориво, той му предложил, вместо пари, да му даде мобилен
телефон с марка „Samsung“, модел „А10“. Св.Ч. също не
се усъмнил, че подс.А. му предлага свой телефон,
който е взел от бившето си жилище, и се съгласил. Още в колата подс.А. предал владението на мобилен телефон с марка „Samsung“, модел „А10“ на св.И.Ч., като по този начин погасил
задължението си в размер на 30 лева за изразходваното гориво от гр.Л. до село К.п. и обратно.
Подс.А.
предложил на двамата си спътници да им продаде и два таблета
- таблет с марка „Prestigio“,
модел „PMT3157_4G“ и таблет с марка „ZTE“, който бил
със счупен екран. Св.Ч. пробвал дали работят и установил, че таблетът „ZTE“ не работи. Другият - марка „Prestigio“ работел, и св.Ч. го харесал. Дал на подс.А.А. сумата от 20 лева за таблет с марка „Prestigio“. Неработещия
таблет – марка „ZTE”, подс.А.
прибрал, а впоследствие изхвърлил . Св.Ч. и св.П. забелязали, че подсъдимият носи в себе си още един телефон - „Huawei“, но не им го
предложил за продажба. Пристигнали в град Л. и се прибрали по домовете си.
На следващия ден подс.А.А.
продал мобилен телефон „Huawei“, модел „P 10 LITE“ на св.А.С.А. за сумата от 40
лева, като му обяснил, че телефонът е негов, но се нуждае от пари.
Впоследствие, св.А. продал на св.С.С.М. мобилен телефон „Huawei“, модел „P 10 LITE“,
който пък го предал по делото с протокол за доброволно предаване /Том 1, л.35
от ДП/.
На 08.03.2020 год. св. И.Ч. заложил мобилен телефон с марка „Samsung“,
модел „А10“ и таблет с марка „Prestigio“
в заложна къща „ *******“ ООД в град Х.
- телефона за 150 лева, а таблета за 50 лева.
Впоследствие си откупил обратно телефона, а таблетът
марка „Prestigio“, модел „PMT3157_4G“ бил продаден на
св.С.С.А., но записан на името на жена му – Р.М.А.,
тъй като й го купил за подарък. Св.А. предал доброволно /Том 1, л.48/ таблет марка „Prestigio“. След
като откупил обратно мобилен телефон „Samsung“, модел
„А10“, св.И.Ч. го продал на И.Д.И., който пък го подарил на св.З. Ч.Ч. .Св.Ч. предала доброволно мобилен апарат „Samsung“, модел „А10“ /Том 1, л.40 от ДП/.
Св.Х.Д.П., който получил от подс.А. преносим
компютър (лаптоп) с марка „Hewlett Packard“, модел „Probook 4320 t“
срещу дадените по – рано в заем 50 лева, го продал на своя приятелка, тъй като
не се нуждаел от лаптоп. Тази приятелка била св. С.С.И. ,който впоследствие предала доброволно преносим компютър (лаптоп)
с марка „Hewlett Packard“,
модел „Probook 4320 t“ /Том 1, л.45 от ДП/.
Видно от заключението на назначената на
ДП и изслушана в съдебното следствие с оценителна експертиза , стойността на 1
бр. мобилен телефон с марка „Huawei“, модел „P 10 LITE“ е 210,00 лева; 1 бр.
мобилен телефон с марка „Samsung“, модел „А10“ е на
стойност 133,00 лева; 2 бр. калъфи за мобилни телефони са на обща стойност
15,00 лева; 1 бр. преносим компютър (лаптоп) с марка „Hewlett
Packard“, модел „Probook
4320 t“, е на стойност 468,00 лева; 1 бр. таблет с
марка „Prestigio“, модел „PMT3157_4G“ е на стойност
80 лева, 1 бр. таблет с марка „ZTE“ е на стойност 30
лв., всички вещи на обща стойност 936 лв.Левовата равностойност на 500 евро е в размер на 977,15 лева.
Изложената по-горе фактическа
обстановка, възприета в обвинителния акт се доказва от показанията на св. И.Т.Ч.,
Д.Х.М., С.С.П., М.Х.М., Р.Х.Р., Й.С.Й., Х.Д.П., С.В.С.,
С.Г.И., З. Ч.Ч., С.С.И. , дадени в хода на съдебното следствие
и тези приобщени по реда на чл.281 ал.4 и 5 от НПК, показанията на свидетелите А.С.А., С.С.М. и С.С.А., дадени пред разследващ полицай и
приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК ,от заключението на оценителната
експертиза,протоколите за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства,ведно с фотоалбуми
към тях и другите писмени доказателства,приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за доказано участието
на подсъдимия в
инкриминираното деяние от 07.03.2020 година . По въпроса за
авторството на подсъдимия са налице
само косвени доказателствени
източници,каквито се явяват показанията на св.И.Ч. ,Х.П., Д.М. ,А. А. , С.М.,
Р. Р., Й.Й.,***
Ч., С. И. и С. А. .Свидетелските показания
в съвкупност не страдат от
противоречия и са логически взаимно свързани, поради което и съдът ги кредитира с доверие. Така от показанията
на св.Ч. и П. се установява ,че непосредствено след отнемане на мобилните телефони ,таблетите и лаптопа
подсъдимия се е разпоредил с част от тях,давайки на св.Ч. таблета с марка „Prestigio“ и мобилния телефон с марка „Samsung“,а
на св.П. преносимия компютър (лаптоп) с марка „Hewlett
Packard“ и оставяйки за себе си мобилния телефон
марка„Huawei“,който впоследствие продал на св.А.А. . Показанията
на тези свидетели за последващото им
разпореждане с горепосочените вещи пък са
в кореспонденция с другите гласни доказателства,създавайки проследима верига относно крайния ползвател на вещите ,предадени доброволно на разследващите
органи. Оценката на всички тези
фактически данни, установени по делото дава фактическа
основа за правни изводи, които очертават
обективната и субективна съставомерност на
деянието на подсъдимия по отношение на
инкриминираните вещи: мобилен телефон с марка „Huawei“, модел „P 10 LITE“,
мобилен телефон с марка „Samsung“, модел „А10“, 2 бр.
калъфи за мобилни телефони , преносим компютър (лаптоп) с марка „Hewlett Packard“, модел „Probook 4320 t“ ,таблет с марка „Prestigio“, модел „PMT3157_4G“ и таблет с марка „ZTE.
По
същество обаче в съдебната фаза подсъдимият
поддържайки твърдението си, че е
отнел горопосочените
вещи от владението на пострадалия ,отрича
участието си в кражбата
на паричната сума от 500 евро ,предмет на обвинението . За процесната парична сума , за
която срещу подсъдимия е повдигнато
обвинение, че е открадната от жилищната
сграда на пострадалия и по-точно от
чекмедже на гардероб в една от стаите , единствен
източник на информация са показанията на самия пострадалия С.П. и
неговата съпруга св.С.В. . Само на
показанията на двамата свидетели за заявената
липса на тези парични средства след извършване на деянието , неподкрепени от останалите доказателства в
частите относно времето на извършване на деянието и отнетите вещи не могат да
доведат до осъждането на подсъдимия . Доказателствената
празнота не е могла да бъде запълнена с други доказателства,поради което твърденията на подсъдимия в тази му част ,като неопровергани от обвинението
не могат да се приемат за защитна теза.
Заявената липса на процесните пари от къщата
на пострадалия не обосновава извод, че подсъдимия е този, който ги е откраднал само поради факта, че е откраднал и останалите инкримирани
вещи . Следва да бъде доказано по
установения в НПК ред, че именно подсъдимия
е автори на деянието, а
последното по настоящото дело по отношение на процесната
сума от 500 евро не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
При така
установената фактическа обстановка ,съдът прие,че от обективна страна подс .А.А. е осъществил
състава на престъплението по чл.196 ал.1 т. 1, вр. с
чл. 194 ал.1 , вр. чл. 29 ал.1 б."а" и
б."б" от НК, като на 07.03.2020 г. в с. К.п., община Х., при
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон с
марка „Huawei“, модел „P 10 LITE“ , 1 бр. мобилен телефон с марка „Samsung“, модел „А10“ , 2 бр. калъфи за мобилни телефони, ,
1 бр. преносим компютър (лаптоп) с марка „Hewlett Packard“, модел „Probook 4320 t“,
1 бр. таблет с марка „Prestigio“,
модел „PMT3157_4G“, 1 бр. таблет с марка „ZTE“ или всички вещи на обща стойност 936 лв.от
владението на С.С.П. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои . Видно от
справката му за съдимост с бюлетини за съдимост подс. А.К.А. е осъждан
многократно – общо десет пъти, като
наложените му наказания „лишаване от свобода“ са групирани в две групи:Така с
Определение № 178/24.04.2019 год. по ЧНД № 208/2019 год. на РС – Свиленград, в
законна сила от 10.03.2019 год. , на А. е наложено едно общо и най - тежко
наказание по НОХД № 655/2016 год. по
описа на РС – Свиленград, НОХД №
207/2016 год. по описа на РС – Пещера, НОХД № 623/2016 год. по описа на РС –
Свиленград и по НОХД № 428/2017 год. по описа на РС – Ямбол, в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален
„общ“ режим,което е изтърпял на 10.06.2019 год. С Определение
№ 178/24.04.2019 год. по ЧНД № 208/2019 год. на РС – Свиленград, в законна сила
от 10.03.2019 год., на подсъдимия е
наложено едно общо и най - тежко наказание измежду наложените му по НОХД №
456/2018 год. по описа на РС – Свиленград, НОХД № 149/2019 год. по описа на РС
– Свиленград, НОХД № 723/2018 год. по описа на РС – Свиленград и ЧНД № 232/2018
год. по описа на ОС – Хасково, в размер на 1 /една/ година и 1 /един/ месец
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим, като на основание чл.59,
ал.2, вр.ал.1 от НК от определеното общо наказание е
приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР и по НПК, като един ден
задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.2 от НК, от определеното
общо и най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и
1 /един/ месец.Това наказание подс. А. е изтърпял на
29.01.2020 год. Тези осъждания на подсъдимия обуславят деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт, като извършено при условията на „опасен рецидив" по чл.29,
ал.1, б. "а" и б. "б" от НК,защото към
07.03.2020 год. не е изминал 5-годишния срок, предвиден в чл.30, ал.1 от НК.
По изложените по-горе съображения
съдът призна подс.А. за невинен в това,че на 07.03.2020 г. в с. К.п.,
община Хасково, при условията на опасен рецидив е отнел и
парична сума в размер на 500 евро, с левова равностойност 977,15 лева от
владението на С.С.П. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои ,като го оправда по обвинението в тази
му част и за разликата от 936 лв. до
1940.15 лв.
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимите са
стремежа за бързо и лесно облагодетелстване, незачитането на отношенията,
възникващи по повод собствеността.
По
отношение на наказанието:При определяне на наказанието за тримата подсъдими, съдът взе в предвид степента на
обществена опасност на деянието и на дееца , подбудите за извършване на деянието
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Видно от
приложената на ДП справка за съдимост подс. А. извън
горепосочените осъждания ,квалифициращи
деянието му при условията на опасен рецидив е осъждан
за извършени престъпления от общ характер. Макар тези осъждания на подсъдимия да не
оказват влияние върху правната квалификация на престъплението, следва де
се ценят от съда като отегчаващи
наказателната му отговорност
обстоятелства.От друга страна за
подсъдими по делото са
събрани недобри личностни
данни,сочещи ги като лице с
криминални регистрации в масивите на МВР. Обремененото съдебно минало, в съчетание с лошите характеристични данни очертават подсъдимия
като личност, склонна не само към противоправно
,но и престъпно поведение и същевременно сочат на по-висока степен на
обществена опасност на самия
деец. Други отежняващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът не може да изведе от начина и условията, при които
е реализирано деянието. Стореното от него по-скоро е резултат на открилата се
възможност за лесно облагодетелстване от
вещи,които не са на подсъдимия.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са
процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство, като още от започване на наказателното преследване
подсъдимия е съдействал
на органите на разследване ,с
което е спомогнал
за разкриване на престъпното посегателство и затова
трябва да се третира като смекчаващо вината му обстоятелство. Съдът не може да не се съгласи ,че младата възраст и недоброто материално положение на подс.А. , следва да бъдат оценявани също като смекчаващи отговорността му обстоятелства,поради което и следва да
рефлектират върху преценките на
съда към занижаване размера на наказанието за конкретното престъпно посегателство. Предвид изложеното съдът прие като цяло по-
висока степен на обществена опасност
за подсъдимия и по-ниска
такава на самото деяние. Преценявайки
поотделно и съвкупно смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, в
контекста на целите на чл.36 от НК
съдът прие,че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства,поради и най-лекото
предвидено в текста на закона наказание се явява несъразмерно тежко за
извършеното. С оглед на това съдът определи наказанието за подсъдимия , при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК,като съобразно предвиденото в чл.196
ал.1 т.1 от НК , наложи наказанието под най-ниския предел ,а именно :”лишаване от свобода “ за срок от
1/една / година и 6/шест/ месеца ,което
наказание следва да бъде изтърпяно
при първоначален „строг” режим.
Наложеното по вид и размер наказание , според съда ще бъде в състояние да съдейства за поправянето на
подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели,както по
отношение на него ,така и по отношение
на останалите членове на обществото.
Предвид престъплението ,в извършването
на което подсъдимия е признат за виновен и на основание чл.189 ал.3
от НПК ,съдът го осъди да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково
направените на ДП разноски за вещо лице в размер на 274.50 лв.
Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови
присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.