№ 12402
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110115564 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от П. И. М., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адвокат К. А. срещу „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК:1111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС с която се иска да бъде установено по отношение
на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 5 100 лева, част от вземане в общ размер на
114 002.04 лева, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 год. по ч. гр.
дело №62779/2010г. по описа на CPC, 118 с-в., въз основа на който е било образувано
изпълнително дело №2019***0400420 на ЧСИ ЙЦ.
Твърди се, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително дело
№2019***0400420 на ЧСИ ЙЦ, като същото е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден срещу ищеца на 10.01.2011год. по ч. гр. дело №62779/2010г. по описа на СРС, 118
с-в, по силата на който изпълнителен лист, ищецът е осъден да заплати на „БАНКА“ АД
сумата в размер на 97 933.94 лева - главница по договор за банков кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в размер на 13.734.73 лева - договорна лихва за периода 25.10.2009г. -
21.12.2010г., както и сумата в размер на 2 233.37 лева - държавна такса.
Поддържа се, че по искане на „БАНКА“ АД въз основа на процесния изпълнителен
лист първоначално е било образувано изп. д. №2012***0400443 на ЧСИ С. Г. срещу срещу
„ФИРМА“ ООД- с ЕИК:********* - кредитополучател по договор за банков кредит, и
солидарният длъжник П. И. М.. Поддържа се, че последното валидно извършено
изпълнително действие по изпълнително дело №2012***0400443 на ЧСИ С. Г. спрямо
длъжника П. И. М. съставлява образуването на изпълнителното производство от дата
04.05.2012г. като след тази дата, в течение на повече от две години не са били извършвани
никакви валидни изпълнителни действия спрямо длъжника П. И. М., поради което на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство срещу П. И. М. се явява
прекратено по силата на закона. Сочи се, че и след датата 04.05.2012г. са били извършвани
изпълнителни способи. Всички тези действия обаче са били насочени срещу другият
солидарен длъжник по изпълнителното дело - дружеството „ФИРМА“ ООД. Твърди се, че
спрямо длъжника делото е премирало на 04.05.2014г.
1
Твърди се, че на 04.05.2017г., вземането по изпълнителния лист се явява погасено по
давност и след тази дата, вземането, установено въз основа на изпълнителен лист 10.01.2011
год. по ч. гр. дело №62779/2010г. по описа на CPC, 118 с-в, не може да бъде предмет на
принудително изпълнение
Поддържа се, че в последствие, въз основа на сключен договор за прехвърляне на
вземания, като носител на материалното вземане и кредитор на ищеца по изпълнително дело
№2019***0400420 на ЧСИ ЙЦ се легитимира ответното дружество „ФИРМА“ ЕАД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. На първо място се
твърди липса на правен интерес , като се сочи, че е налице стабилитет на влязлата в сила
заповед за изпълнение, а изтичането на давността след срока за възражение не е
„новооткрито обстоятелство” по смисъла на закона.
Оспорва се иска като неоснователен. Сочи се, че перемпцията на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е без правно значение за давността
Сочи се, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист и новото искане на свой ред прекъсва давността (в този смисъл решение № 127 от
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК).
Поддържа се, че изп.д. № 443/2012 г. по описа на ЧСИ С. Г. е образувано по време на
действие на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече.
Твърди се, че давност не е текла до 26.06.2015 г. Впоследствие на 12.06.2019 г., въз
основа на депозирана от ответното дружество молба с приложени процесните заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, е образувано изп.дело № 420/2019 г. при ЧСИ ЙЦ, с рег.№
*** район на действие СГС, по което дело се сочи, че са извършвани действия прекъсващи
давността на 20.11.2019 г., 09.03.2021 г. и 21.02.2023 г.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
Ищецът П. И. М. и „ФИРМА“ ООД от една страна и „БАНКА“ АД от друга страна са
били страни по ч.гр.д. №62779/2010 г. на Софийския районен съд, 118 състав, по което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.01.2011 г.
На същата дата е издаден изпълнителен лист в полза на „БАНКА“ АД въз основа на
постановеното незабавно изпълнение, което има заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК от
10.01.2010 г. за сумите: 97 933.94 лева за главница по извлечение от счетоводна книга по
договор за кредит от 21.11.2007 г., 13 734.73 лева- договорна лихва от 25.10.2009 г. до
21.12.2010 г., законна лихва от 22.12.2010 г., както и сумата от 2233.37 лева- разноски по
делото за държавна такса.
По молба на взискателя „БАНКА“ АД от 03.02.2011 г. е образувано изп.дело
№20118580400044 по описа на ЧСИ УД. С молбата е поискано от съдебния изпълнител да
наложи запор върху вземанията на длъжника П. И. М. по банкови сметки по посочени
търговски банки запор върху взменето му по трудово възнаграждение от другия длъжник
„ФИРМА“ ООД.
Със запорни съобщение с изх. № 2109-18/05.02.2011г., отправени до „БАНКА“ АД,
БАНКА ЕАД, „БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД, „БАНКА АД, „БАНКА“ АД, „БАНКА“ АД са
2
наложени запори върху всички банкови сметки на длъжника П. И. М..
Със запорно съобщение с изх. № 2119/05.02.2011г., отправено до „ФИРМА“ ООД е
наложен запор върху вземанията по договор за управление на П. И. М..
Със запорно съобщение с изх. № 2120/05.02.2011г., отправено до „ФИРМА“ ООД е
наложен запор върху вземанията по договор за управление на П. И. М..
На 11.03.2011 г. е извършен опис на собствен на длъжника М. недвижим имот-
апартамент №ВВ-1 с адрес: АДРЕС
На 29.03.2011 г. е присъединена държавата като кредитор по изпълнителното дело.
На 04.05.2012 г. изпълнителното дело е предадено на ЧСИ С. Г. и е продължило под
№2012***0400443.
С молба вх. №04153/15.02.2019 г. „ФИРМА“ ЕАД е поискало от съдебния изпълнител
да бъде конституирано като взискател по изп. дело въз основа на Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 15.10.2018 г., с който са изкупени вземанията на „БАНКА“ АД срещу
длъжниците.
С постановление от 06.03.2019 г. ЧСИ С. Г. е прекратил на основание чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК, изп.дело №2012***0400443
По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 17.06.2019 г. е образувано изп.дело
№2019***0400420 по описа на ЧСИ ЙЦ. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да
извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорно съобщение с изх. № 6625/17.06.2019г., отправено до „БАНКА“ АД е
наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника П. И. М..
Със запорно съобщение с изх. № 6623/17.06.2019г., отправено до „БАНКА“ ЕАД е
наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника П. И. М..
Със запорно съобщение с изх. № 6622/17.06.2019г., отправено до „БАНКА АД е
наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника П. И. М..
Със запорно съобщение с изх. № 6622/17.06.2019г., отправено до „БАНКА“ АД е
наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника П. И. М..
С постановление от 07.10.2019 г. е наложена възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника П. И. М., а именно: АДРЕС
С постановление от 26.11.2019 г. е наложена възбрана върху припадащите се части,
собственост на длъжника П. И. М., от поземлени имоти, ливади и ниви в землището на с.
Равнище.
Със запорно съобщение с изх. № 9523/13.07.2021г., отправено до „ФИРМА“ ЕООД е
наложен запор върху вземанията на трудово възнаграждение на П. И. М..
Със запорно съобщение с изх. № 16093/23.11.2021г., отправено до ММФ е наложен
запор върху вземанията на трудово възнаграждение на П. И. М..
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
3
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
4
давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.
о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №
6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
20118580400044 по описа на ЧСИ УД - 03.02.2011 г. и с оглед характера на заповедта за
изпълнение- такава по чл. 417 ГПК, давността не е започнала да тече. Към този момент е
действало Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В процесния случай в периода след 29.03.2011 г, не са извършвани изпълнителни
действия спрямо ищеца в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни
способи и няма данни по изпълнителното дело взискателят да е поискал извършването на
такива.
В случаите на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело,
прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички, така и само
на някои от тях. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия
по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо
останалите. Тоест, предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК подлежат на установяване за
всеки един длъжник поотделно. Когато взискателят е предпочел да насочи принудителното
изпълнение спрямо един от солидарните длъжници, бездействието по отношение на
останалите е обвързано от предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК санкция – прекратяване на
изпълнителното дело спрямо тях.В този смисъл са следните съдебни актове: решение № 83
от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 48 от 14.07.2016 г. по т.
д. № 404/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.
Следователно, изпълнително дело изп.дело №20118580400044 по описа на ЧСИ УД,
преобразувано под № №2012***0400443 на ЧСИ С. Г. е прекратено на 29.03.2013 г. по
отношение на длъжника П. И. М. по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
с изтичането на две години от датата, на която извършено последното изпълнително
действие - в този смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
2/2013 г.
Ето защо изпълнително дело № 2012***0400443 е било висящо до 29.03.2013 г. и на
тази дата е прекратено ex lege без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. В
процесния случай това е констатирано и от същия, но в един по-късен период- чак на
5
06.03.2019 г.
Така до 29.03.2013 г. с оглед действието на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр.
д. № 3/80 г., Пленум на ВС и докато изп. дело е било висящо спрямо длъжника П. И. М., не е
текла погасителна давност.
Ето защо след като давността за вземането е започнала да тече от 29.03.2013 г. то
същата изтича на 29.03.2018 г.
Така към 17.06.2019 г. – датата на образуване на изпълнително дело № 2019***0400420
на ЧСИ ЙЦ, сумите вече са били погасени по давност.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от 5 100 лева, част от вземане
в общ размер на 114 002.04 лева, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
10.01.2011 год. по ч. гр. дело №62779/2010г. по описа на CPC, 118 с-в., въз основа на който е
било образувано изпълнително дело №2019***0400420 на ЧСИ ЙЦ
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса в
размер на 204 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. И. М., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на
„ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК:1111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС НЕ
СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата от 5 100
лева, част от вземане в общ размер на 114 002.04 лева, за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 10.01.2011 год. по ч. гр. дело №62779/2010г. по описа на CPC, 118
с-в., въз основа на който е било образувано изпълнително дело №2019***0400420 на
ЧСИ ЙЦ.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК:1111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. И. М., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
съдебно-деловодни разноски в размер на 704 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6