Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 14.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№1952 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл.127 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат твърдения, че на 09.02.2011г. ищецът Д.П. в качеството кредитополучател
сключил с „У Б” АД в качеството кредитор договор за ипотечен кредит за сумата
49 000 евро, по който договор ответницата П.Т. е вписана като солидарен
длъжник. Сочи се, че договорът за кредит е с краен срок на погасяване до
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в които оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан по съображения изложени в отговора. Оспорва
облигационното правоотношение по договора за кредит с аргумент, че няма
ангажирани доказателства за съществуване на облигационното правоотношение,
поради липса на подписи върху представените по делото документи. Заявява, че
ответникът има качеството поръчител и не намира приложение разпоредбата на
чл.127, ал.2 от ЗЗД. Оспорва твърденията на ищеца относно размера на погасената
сума по кредита като счита, че не е доказана по размер сумата за погасяване на
кредита и кой е извършил плащането на кредита. На следващо място прави
възражение за изтекла погасителна давност с твърдения, че плащанията по кредита
са направени преди повече от 5 години преди депозиране на исковата молба. Моли
съдът да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност, ако съдът уважи
изцяло и отчасти иска, ответникът прави възражение за прихващане със сумата
994,55 лв., която сума заявява, че ищецът е изтеглил от банковата сметка на
ответницата и не й е възстановил тази сума. Претендира разноски.
С протоколно определение от 13.12.2018г., съдът, по
искане на ищеца, е допуснал изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на исковата претенция от сумата
15 444,87лв./ 7 896,84 евро/ на сумата 16 071,68лв. /8 217,32
евро/.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 09.02.2011г. между „У Б” АД в качеството кредитор и ищецът Д.П.П. в
качеството кредитополучател е сключен договор за ипотечен банков кредит на
физическо лице № И-1917, по силата на който Банката отпуска на
кредитополучателя кредит в размер на 49 000 евро, като в договора като
солидарен длъжник е посочена ответника П.Ц.Т.. Съгласно т.І от договора, кредиторът
предоставя на кредитополучателя кредита в размер на 49 000 евро, а
кредтополучателят го усвоява, ползва целево и връща заедно с начислените лихви, комисионни и други разходи, в
предвидените в договора срокове и в
съотвествие с ОУ. Видно от договора за банков кредит, същият се отпуска с цел
покупка на недвижим имот, описан в договора, находящ се в гр.************ Крайният срок на погасяване на
кредита е до 18.02.2046 година. В т.8 от договора е посочено, че обезпечение по
договора е законна ипотека върху имота, който се закупува със средствата по
кредита. Видно от т.17 от договора за кредит, с подписването му третите
задължени лица/солидарни длъжници и поръчители/поемат задълженията да отговарят
солидарно с кредитопучателя за изплащане на задълженията му по договора за
главница, лихви, комисионни и разноски. Към договора е приложен погасителен
план и извлечение за движение по ипотечен кредит.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба №********. на нотариус В Г, рег№***, на 11.02.2011г., ищецът в
качеството купучач закупил недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в гр***********,ет.1, ателие №1, намиращ се в
сграда 4, с предназначение ателие за творческа дейност, с площ 66,74 кв.м,
състоящо се от стая с кухненски бокс, две стаи, две бани-тоалет и две тераси,
при граници, описани в нотариалния акт, като в същия е посочено, че сградата, в
която се намира обекта, към момента на сделката е в степен на завършеност- груб
строеж с покрив. В т.2 от нотариалния акт е отбелязано, че имотът се продава,
респ. купува за сумата 49 000 евро, която ще бъде заплатена от купувача
чрез банков кредит, отпуснат от „У Б”АД.
По делото е представено извлечение от банкова сметка ***, открита в „******”ЕАД за теглени суми за период
01.01.2011г.-31.12.2013г.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че процесния банков ипотечен кредит от 09.02.2011г. е
изцяло погасен, като заплатената сума по кредита включва: платена
главница-95 952,13лв., платени лихви-19 012,03лв., платени такси по
кредита-2 679,34лв. Извършените плащания извън сумата, представляваща
продажна цена на имота /85 500,14лв./ са на стойност 32 143,36лв. Вещото
лице е посочило, че от представените от банката документи не се установява кое
лице е извършвало плащането на погасителните вноски.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й Л Л,
който разпитан каза, че е посредник в агенция за недвижими имоти и страните по делото в края на 2010г. -
началото на 2011г. се обърнали към него като клиенти за закупуване на недвижим
имот. Свидетелят каза, че лицата заявили интерес да купят имот за тяхно семейно
ползване, като на огледите присъствали заедно. Пред свидетеля ищецът казал, че
живеят с ответницата в жилище на родителите му, но искали да закупят отделно
жилище. Свидетелят каза, че той не успял да намери подходящо за тях жилище, но
разбрал, че месеци след това страните купили имот. Пред свидетеля ищецът казал,
че се били сгодили с ответницата и планирали да завършат закупеното жилище. Свидетелят
заяви, че след време ищецът му се обадил и казал, че се разделили с ответницата
П. и поискал да продаде закупения имот. Свидетелят каза, че имотът бил продаден през март-април 2013г.,
като апартамента бил продаден на значително по-ниска цена, отколкото е закупен.
Д. бил продавач по договора, като при сключването му действал чрез пълномощник.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.127 ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, следва да се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. За да се обори установената в чл.127 ал.1 от ЗЗД презумпция е необходимо да се докаже, че е налице уговорка между длъжниците за неравенство в разпределението на дълга или че някой от длъжниците се е облагодетелствал в по-голяма степен от другите от получените блага във връзка с поетото солидарно задължение. В този смисъл, посоченото в чл.127 ал.1 от ЗЗД-„друго” може да бъде уговорка между солидарните съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг, но може да следва и от липсата на еднаквост в интересите на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или от повече от половината от общия дълг, при което е логично да понесе такава част от дълга, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите.
В конкретния случай по делото безспорно се установи, че между ищецът в качеството кредитополучател и ответницата в качеството солидарен длъжник, от една страна и „У Б”АД от друга страна, е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за ипотечен кредит, по който ищецът и ответницата отговарят солидарно спрямо Банката за изпълнение на поетите с договора задължения. Безспорно се установи, че договорът за ипотечен кредит от 09.02.2011г. е сключен с цел закупуване на недвижим имот, като по договора за кредит единствено ищецът има качеството „кредитополучател”. Средствата по кредита са усвоени само от ищеца. От представения по делото нотариален акт от 11.02.2011г. се установява, че на посочената дата е закупен недвижим имот, изцяло със средствата по отпуснатия кредит от 49 000 евро, като видно от нотариалния акт купувач на имота е само ищецът Д.П.. Ответницата не е страна по договора за покупко-продажба на имота, закупен със средствата от отпуснатия кредит. От представената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че процесния кредит е изцяло погасен. В конкретния случай е оспорено от ответната страна качеството солидарен длъжник по договора за кредит, като се твърди, че ответницата е сключила порцесния договор само в ролята на поръчител, като се твърди, че видно от договора права и задължения по облигационната връзка има само ищецът, както и той е сключил договора за покупко-продажба от 11.02.2011г., по силата на който е придобил собствеността върху недвижим имот с парите от отпуснатия кредит. В конкретния случай въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е оборена презумпцията по чл.127 ал.1 от ЗЗД. Безспорно е, че с цялата сума по отпуснатия кредит е заплатен недвижим имот, закупен само от ищеца, като по силата на договора за покупко-продажба от 11.02.2011г. само ищецът е придобил собствеността върху закупения със средствата по кредита недвижим имот. Липсва еднаквост в интересите на длъжниците по договора за кредит, тъй като ответницата не се е облагодетелствала от получените средства по договора за кредит, както и не е получила част от сумата по отпуснатия кредит. Съдът намира, че ищецът не доказа, че средствата по кредита са изразходвани за общи семейни нужди-негови и на ответницата. На първо място не е спорно, че страните по делото не са съпрузи или бивши съпрузи. Твърденията, че са живеели на семейни начала не са установиха по безспорен начин. Заявеното от свидетеля Л, че страните възнамерявали да живеят като семейство, съдът не счита за безспорно установено, доколкото личните впечатления на този свидетел са само от огледите на жилища, на които страните присъствали заедно, а освен това какви са били намеренията на страните са ирелеванти, след като жилището е закупено само от ищеца, а ответницата не е страна по договора и не притежава собственост или друго право върху закупения със средствата от кредита имот. По делото не се установи, че ответницата реално се е възползвала от средствата по отпуснатия кредит, по който двамата с ищеца са солидарни длъжници, нито пък, че страните са живели в закупеното от ищеца жилище. Напротив, установи се, че сумата по кредита е усвоена само от ищеца и е използвана изцяло за закупуване на жилище, негова собственост, както и че ищецът впоследствие е продал имота на други лица. С оглед изложеното съдът приема, че презумпцията на чл.127 ал.1 от ЗЗД е оборена и във вътрешните отношения между солидарните длъжници единствено ищецът отговаря за погасяване на задължението по договора за кредит. В допълнение следва да се отбележи и, че видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, макар и да е установено, че кредита е изцяло погасен, от платежните документи, вещото лице заяви, че не може да се установи кое лице е плащало вноските по кредита, което води до извод, че ищецът не доказа и по безспорен начин, че той е заплатил всички вноски по кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че за ищеца не възниква правото да претендира от ответницата на основание разпоредбата на чл.127 ал.2 от ЗЗД исковата сума като част от изпълнено в повече от неговата част по договора за кредит, като съдът приема, че след като ищецът е получил в негова полза цялата сума по кредита, то изцяло негова е отговорността по погасяването му, като във вътрешните отношения между ищецът и ответницата, последната не дължи заплащане на суми по процесния кредит. Предявеният иск за сумата 16 071,68лв./ 8 217,32 евро/ се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на иска за главница за сумата 16 071,68лв., неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба /29.03.2018г./ до окончателното изплащане.
Поради отхвърляне на исковите претенции като неоснователни, съдът не следва да се произнася по възражението за погасяване по давност и по възражението за прихващане, направено от ответника, в условията на евентуалност, с отговора на исковата молба.
Ищецът е
претендирал присъждане на разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски с негова
полза.
Ответницата също е
претендирала присъждане на разноски за процесуално представителство, като е представен списък за сумата 850лв. за
възнаграждение за процесуално представителство, но
по делото няма представени
доказателства за договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850лв., поради което в полза на
ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.П. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу П.Ц.Т.-А с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 16 071,68лв./шестнадесет хиляди седемдесет и един лева и
шестдесет и осем стотинки/, /представляващи левова равностойност на 8 217,32
евро/, които се претендират като представляващи половината от заплатените от
ищеца средства в периода от датата на отпускане на кредита до датата на
погасяване на банков ипотечен кредит № И-1917 от 09.02.2011г., сключен с „У Б”
АД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /29.03.2018г./
до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: