№ 347
гр. Пазарджик, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200784 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В & Д” ООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик,
чрез представляващия законов управител В. Д. и пълномощника адв.Б.,
против НП НП № 652976-F647140 /05.08.22г. на зам. директора на ТД НАП
Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е наложена по чл. 182, ал.1
от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С жалбата заявява процесуално-правна и материално-правна
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника му поддържа
жалбата и представеното писмено становище, с които настоява да се отмени
обжалвания акт. ангажира доказателства за обосноваване на искането си .
Претендира разноски.
ВъззИ.емата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа, че
постановлението е правилно и законосъобразно и като такова иска да се
потвърди с присъждане на разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
В рамките на извършвана проверка по възстановяване и прихващане на
ДДС, св. Г. – орган по приходите към НАП установила, че „Агрофарм" ООД,
1
ЕИК ********* издало кредитно известие по фактура с №
**********/14.12.2020г. с предмет „Пасифика Експерт 1 кг./Биопауър 3/
количество 50 кг. с ец. Цена - 180,00 лв.". С представени писмени обяснения
на издателя на КИ ( л. 25 и сл.) се установило, че предмета на доставката
представлява търговска отстъпка от цената на стоката. затова свидетелката
приел, че дружеството-жалбоподател „В и Д" ЕООД следвало да декларира
полученото кредитно известие с минусов знак в дневника за покупки за
периода м. 10/2021 г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив- офис Пазарджик
СД с вх. № 13001834923/12.11.2021 г. или най-късно до 15.11.2021 г.
/14.11.2021г. неработен ден/.
Полученото кредитно известие (КИ) не било декларирано в м. 10/2021 г.,
което довело до определяне на ДДС за внасяне за м. 10.2021 г. в по-малък
размер.
За данъчен период м. 10/2021 г. бил деклариран резултат ДДС за внасяне
в размер на 47,39 лв. Неотразяването на КИ довело до определяне ДДС за
внасяне с 180,00 лв., по- малко.
Кредитното известие било отразено в дневника за покупките за
следващия данъчен период м.12.2021г. в подадената СД за ДДС в ТД на НАП
Пловдив - офис Пазарджик СД №13001850868/14.01.2022г.
Плащането на фактурата, по която е издадено КИ №
**********/14.12.2020г. било извършено на 14.10.2021 год. по банков път,
след приспадане на сумата по издаденото КИ № **********/15.10.2021г.
При тези данни свидетелката приела, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и е осъществен състава на чл.182, ал.1,
от ЗДДС, за каквото и съставила против дружеството процесния АУАН .
Актът бил съставен в присъствие на законовия представител на
дружеството, предявен надлежно , с връчване на препис.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
Двата административни акта са издадени от териториално и материално
компетентни органи( виж заповедта л.9 и сл.).
В процедурата по съставянето им са спазени сроковете по чл. 34 от
ЗАНН, според който тримесечният срок стартира от открИ.не на нарушителя ,
а в случая той е станал известен/открит ( виж Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г.) при приключване на проверка по
прихващане и възстановяване на ДДС с акт от 11.02.22г. ( л.19 и сл.) . Актът е
съставен в присъствие на законовия представител на дружеството- нарушител
2
на 30.03.22г., поради което сроковете по чл. 34 са спазени, предвид и
издаването на НП на 05.08.22г. ( след отхвърляне на възражението против
акта ( л.16 ).
АУАН и НП имат ясно и разбираемо описание на нарушението, което се
вменява и в тази насока несе правят възражения. Във фактология се сочи, че
дружеството не е отразило в конкретно посочения документ за съответни
месец посоченото кредитно известие , което неотразяване е прието, довело
до определяне на резултат ДДС за внасяне в посочен размер, която е по-малко
от реално дължимия ( който би се платил при надлежното отразяване на
посоченото КИ).
При наличното в акта и в НП описание, е прието, че с описаното е
нарушена разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и е осъществен състава на
чл.182, ал.1, от ЗДДС
Според чл. 124, ал.4 „ Регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до
дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са
издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1“,
според следващата ал. 5 „Независимо от ал. 4, регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени
от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон“.
Както е видно, отразяването е задължително по отношение на
получените кредитни известия. И това не само не е изключено с нормата на
ал.5 на чл. 124, на която се позовава процесуалният представител на НАП, но
дори се потвърждава от нея.
Това законодателно решение е в съответствие с правилата на формалната
логика, доколкото би било обективно невъзможно отразяване на неполучени
данни.
По делото се доказа, че процесното КИ не е било получено от
дружеството – жалбоподател през м. 10.2021 г.
Не се спори и следва от всички доказателствени източници, че незабавно
след издаването им кредитните известия, издавани от „Агрофарм“ Ад са били
предавани на две служителки-секретарки, на които било възложено
изпращането им към съответните дружества по ел. поща. От показанията на
св. Я.-счетоводител при издателя на известието „Агрофарм“АД към
процесния период и от издадената от нея в рамките на административната
проверка декларация ( виж на л. 26 и л. 96,гърба), както и от информацията от
„Агрофарм“ ООД на л. 84 стана ясно, че изпращането на процесното
известие към дружеството-жалбоподател е било на ел. адрес „****@***.**“ .
По предоставена от НАП справка ( виж на л. 75) и по данни на св. О.,
която извършва счетоводното обслужване на дружеството- жалбоподател (
виж пълномощно на л.7 от законовия представител ) стана ясно, че обявеният
ел. адрес по ДОПК е този на счетоводителката О. - ***********@***.**.
Наред с това и по неопровергана и дори потвърдена с показанията на О.
3
( л. 78-79) информация от дружеството-жалбоподател ( л. 90-91) става ясно
,че ползваният ел. адрес повече от десет години е ******@***.**, тоест
различен от този, на който „Агрофарм“ ООД е инициирал изпращането на
известието в случая.
Отделно от това, от показанията на О. се изясни, че тя сама е извършила
проверка по случая относно липсата на навременно получаване на процесното
известие. От нейните показания ( като счетоводител на дружеството-
получател на процесното известие) и тези на св. Я. – като счетоводител на
дружеството- издател на известието се установи, че винаги в рамките на
периода на отразяване известията са били изпращани и фактически с куриер,
но в процесния случай пратката се върнала с отразяване за недоставяне.
Така, по делото не се доказа получаване от страна на дружеството-
жалбоподател на кредитното известие, чието ненадлежно и ненавременно
отразяване изпълва състава на приписаното му нарушение.
Не само според акта и НП неотразеното КИ било едно . От данните по
делото ( вкл. показанията на Я. е представените справки от НАП) не се доказа
дружеството-жалбоподател да има други нарушения от процесния вид. Тоест,
то е било напълно изправно относно вменените му с възприетата като
нарушена норма задължения по отразяване срочно и точно на издадени
известия.
Нещо повече - в първия възможен момент и на 04.01.2022 г. ( виж на л.
27) , за данъчен период м.12.2021 г. и след получаването на ДКИ, същото е
надлежно отразено в дневника за покупки на „В & Д” ООД – ( както отразява
и дневника за покупките на л.60, за данъчен период 12.21г).
Основателно се възразява и относно възприетия данъчен деликт по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС. Представената
справка от лихвен калкулатор на НАП за изчисление на лихвите при
просрочено отразяване на процесното ДКИ в дневника за покупки вместо в
м.октомври 2021г , в м. декември 2021 г. Същите са в размер на 3.05 лв.,
която цифра трудно може да претендира като ощетяваща фиска .
Наред с това и както правилно се претендира с защитата по същество,
видно от съдържанието на приложения АПВ от 11.02.2022 г. (л. 19 и сл. от
делото) с описани на стр.7 и 8 ДКИ е, че няма промяна в декларираните от
дружеството данни. Този акт касае именно периода м.12.2021 г., когато са
осчетоводени процесиите ДКИ и в него се съдържа изводът, че ДДС за
периода следва да се възстанови напълно ( вкл. по процесното ДКИ на л. 37,
гърба).
Горното обсъждане относно липсата на съставомерност на приписаното
нарушение води до отмяна на крайния акт за санкциониране на извършителя
му.
Отделно от това, дори и да бяха констатирани всички елементи от
състава на вмененото нарушение и да бе установено извършването му ,
наложената за него санкция би била непропорционална. Според самите
твърдения в акта и в НП , внесеният ДДС е бил със 180 лева по-малко от
реално дължимия при отразяване на процесното ДКИ. От друга страна, ако бе
4
установено получаване на процесното ДКИ, неотразяването му за процесния
период 01-15.11.21г., но пък отразяването му за данъчен период декември
2021г. със СД, подадена на 14.01.22г. ( както е отразено и в акта и НП ) не
причинява вреди, които „заслужават“ наложената санкция 1000 лева.
Санкция в такъв размер за нарушение от вида на процесното ( ако се приеме,
че е извършено ; само в хипотетичен аспект) категорично е в противоречие с
установения принцип за съразмерност,/пропорционалност.
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по
дело M. U., C¬210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е
посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за
определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично
критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да
надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има
предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се
прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”. ( виж и
Решение на Общия съд, VIII, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 ;
член 5, параграф 4 ДЕС;Еи:Т:2013:451, т. 98 и 99).
Следва да се посочи и застъпеното в писмената защита решението на
СЕС от 20.06.2013 г по дело С - 259/ 12 /преюдициално запитване в рамките
на спор между НАП Пловдив и "Родопи-М 91" ООД/ по повод наложена на
последното административна санкция заради несвоевременно счетоводно
отразяване и деклариране на анулирана фактура на основание чл.182, ал.1 от
ЗДДС. Като ксаещо аналогичен казус, следва решението да бъде съобразено с
практиката на СЕС. Така е, защото ДиректИ.та за ДДС не предвижда изрично
система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея
задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Предвид
установената съдебна практика , при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство
режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които
според тях са подходящи. Те въпреки това са длъжни да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи (Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, С-263/11). В контекста
на изложеното санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да
осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят
избягването на данъчно облагане, и по-специално, за да гарантират
спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на
отчетността им, в случая за коригиране след издаване на ДКИ, не биха могли,
на първо място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е
основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите
оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по
5
различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010 г. по дело
Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29
март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, С-500/10).
За да се прецени дали определената санкция е в съответствие с принципа
на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs). Като извод СЕС
указва, че националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242
и 273 от ДиректИ. 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на
обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на
срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на
евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на
приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали
размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане
на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. В контекста на това
разрешение, дори да бе доказано извършването на процесното нарушение ,
фактите по извършването му са включване в дневника в м.декември 2021г. ,
вместо за октоммври 2021г, и лихва от 3.05 лв. от тази забава , като последица
от забавянето. И тези факти категорично определят наложената санкция от
1000 лева като явно непропорционална. Този извод следва и от другите,
цитирани в писмената защита, решения на СЕС - Решение от 06.10.2021 г. по
дело С- 544/2019, т.126,127; Решение от 09.06.2022 г по дело С-203/21.
Горното обсъждане обуславя решение за отмяна на НП , а то, предвид чл.
63д ЗАНН вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК и чл. 78а, а.1 от ГПК –основателност
на претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторените
разноски за адвокат 300 лева и неоснователност на насрещната претенция за
присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на договорения и заплатен ( л. 59) в размер,
под установения с НМАВ минимален хонорар е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т. 1 и 2 от
ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 652976-F647140 /05.08.22г. на зам. директора на ТД
НАП Пловдив, с което на „В & Д” ООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик, е
наложена по чл. 182, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000
лева
ОСЪЖДА НАП да заплати на „В & Д” ООД, ЕИК ********* сума в
размер на 300 лева.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7