№ 95
гр. С., 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900160 по описа за 2024 година
Ищецът – И. С. И., с ЕГН ********** и адрес: с. Л., чрез процесуалния си
представител - адв. Я. Д. от САК, е предявил обективно съединени, осъдителни искове по чл.
432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу „ЗД Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Х.К.” № 43, за заплащане на сумата в размер на 50 000 лева,
частично предявена от общо претендирана сума от 400 000 лева, и представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 08.02.2024 год.
около 18.30ч. по път II-16, с посока на движение от гр.С. към гр.М., по вина на водача на
МПС – товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № СО2438СР – В. А. Т. с
ЕГН **********, застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/07/123000960161 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
от 30.03.2023год. до 29.03.2024 год., както и сумата в размер на 13 965.20 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за лечение
вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
21.03.2024год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното
изплащане на сумите.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни
разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.
С определение на съда от 04.04.2025г. и на основание чл.214 от ГПК по делото е
допуснато изменение на размера на предявеният от ищеца – И. С. И., с ЕГН **********
против „З.Д. Е.“ АД, с ЕИК ******** иск за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 от КЗ, чрез
неговото увеличение от 50 000 лева на 300 000 лева /триста хиляди лева/.
1
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2024г. около 18.30ч. по път II-16, с посока на
движение от гр. С. към гр. М., се движил товарен автомобил марка „Тойота“, модел
„Хайлукс“ с peг. № СО2438СР, управляван от В. А. Т. с ЕГН **********, който в района на
км 63+530, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и при наличие на
алкохол в кръвта на водача с концентрация 1,90% промила, ударил правомерно движещият
се по банкета, от дясната страна по посока на движението, пешеходец И. С. И. с ЕГН
**********.
Местопроизшествието било посетено от С.Я. дежурен ПТП при РУ - С., който
съставил Констативен протокол за ПТП е пострадали лица от 08.02.2024г. По случая било
образувано и водено от РУ - С. ДП № 142/2024г. и била образувана пр. пр. № 323/2024г. по
описа на ТО-С., Районна прокуратура - К..
В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № СО2438СР – В. А. Т., който не
съобразил поведението си на пътя и нарушил чл.5, ал.1 и 2, чл.20 и чл.116 на ЗДвП.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди в
исковата молба се навеждат следните твърдения:
Твърди се, че след инцидента ищеца бил откаран с екип на БМП в УМБАЛСМ „Н. И.
П.“ ЕАД, където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на гръдния
кош, гърба, таза и десния долен крайник. При извършените прегледи му била поставена
окончателна диагноза: Хемоперитонеум; Счупване на горния край на големия пищял;
Фрактури на главите на 3, 7,8, 9,10,11 и 12 ребро вдясно; Многофрагментна фрактура на
тибиалното плато с дислокация вентраално; Фрактура на главичката на фибулата; Фрактура
на остеофит на ниво С6 вентрално; Фрактури на трансверзалните израстъци на Тх2, ТхЗ,
Тх4, Тх5, Тхб, Тх7, Тх8, Тх9, Тх10 и Tx11 вдясно; Травма на други интраабдоминални
органи; Субдурален хематом по хода на тенториум церебели вдясно; Субгалеален хематом
париетално и темпорално; Двустранни плеврални изливи с хиповентилация/контузионни
промени на подлежащия паренхим и формиране на пневматоцеле вдясно; Наличие на
свободноподвижна течност около черния дроб, субдиафрагмално; Руптура на черен дроб в
3-ти сегмент; Контузионни огнища в паренхима на слезката; Наличие на аксесорна ренална
артерия вдясно с дефект в изпълването и инфаркт в долен полюс на десния бъбрек.
Изложено е още в исковата молба, че на 16.02.2024г. на ищеца била извършена
оперативна интервенция - евакуация на кръв от коремната кухина чрез лапароскопия, при
провеждането на която е била открита руптура на черния дроб, като лигаментът бил
хомеостазиран и допълнително прекъснат с цел избягване на допълнителна руптура.
Поставен бил и тръбен дрен с връх към малкия таз, като е бил екстрахиран и организираният
коагулум.
Сочи се, че на 21.02.2024г. на ищеца по време на престоя му в „Клиника по ортопедия
и травматология“, била извършена нова оперативна за репониране на фрактурите на
медиалния и латералния кондил на тибията чрез плака и винтове.
2
Поддържа се още в исковата молба, че получените в следствие на процесното ПТП
травми причинили на ищеца болки и страдания със значителен интензитет през първите
месеци от възстановителния период. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене,
обличане, тоалет) ищецът разчитал на семейството си. Изпитвал страх и уплаха от
случилото се.
В исковата молба се твърди, че във връзка с лечението до този момент ищецът
извършил разходи на обща стойност 13 965.20 лв., подробно индивидуализирани в
приложените към исковата молба данъчни фактури.
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 08.02.2024г. по отношение
на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № СО2438СР била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното З.Д..
Ищецът твърди, че предявил на 21.03.2024г. претенцията си пред ответното
дружество. С писмо от 21.06.2024г. ответникът уведомил ищеца, че отказва изплащане на
обезщетение по предявената претенция.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
„ЗД Е.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. Б. Г.. С отговора се твърди, че предявените искове от ищеца са
неоснователни.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва описания в исковата молба
механизъм на процесното ПТП. Излага довод, че ищецът в качеството си на пешеходец е
изскочил внезапно на платното за движение.
Ответникът оспорва и причинно – следствената връзка между пътния инцидент и
претендираните от ищеца имуществени вреди, доколкото част от разходите били направени,
въз основа на субективна преценка на пострадалия.
Ответникът при условията на евентуалност възразява срещу размера на претенциите
на ищеца и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия И. И.. Твърди, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1,
чл.113 и чл.114 от ЗДвП и по този начин допринесъл във висока степен за настъпването на
вредоносния резултат.
С отговора на исковата молба се оспорва и претенцията за присъждане на законна
лихва като неоснователна, поради непредставяне от страна на ищеца на всички поискани му
доказателства от застрахователя.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
С отговора на исковата молба ответникът е признал, че към датата на ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите между него и собственикът на товарен автомобил марка
„Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № СО2438СР.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
3
ГПК и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК до 21.05.2024г. вкл., ищецът не е подал
допълнителната искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 08.02.2024год. и протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата е, че на
08.02.2024год. около 18.30 ч. на път II-16 между товарен автомобил марка „Тойота“, модел
„Хайлукс“ с рег. № СО2438СР, управляван от В. А. Т. с ЕГН ********** и ищеца е
настъпило ПТП. В констативния протокол е отразено, че настоящият ищец е пострадало
лице при ПТП, с множество счупвания на ребра и други травми.
Видно от представения по делото заверен препис от протокол от 31.10.2024г. по
НОХД № 128/2024г. по описа на С.нския районен съд е, че с влязло в сила на 31.10.2024 год.
споразумение за прекратяване на наказателното производство, постановено по НОХД
128/2024 год. на С.нския районен съд, В. А. Т., с ЕГН: ********** – деликвентът, сочен в
и.м., е признат за виновен в това, че на 08.02.2024 год., около 19.00 часа, в землището на с.
Р., общ. С., обл. Софийска, на второкласен път 11-16 (гр.С.-гр.М.), на км. 63+530, с посока на
движение от гр. С. към гр. М., при управление на моторно превозно средство - товарен
“
автомобил, марка „Тойота“, модел „Хайлукс, с peг. № CO 2438 СР, със скорост от 43 км/ч,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
вследствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил на И. С. И., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна
травма със счупване на трето, седмо, осмо, девето, десето, единадесето и дванадесето ребра,
в дясно до гръбнака, което му причинило трайно затруднение в движението на снагата за
срок по-голям от 30 дни; счупване на десните напречни израстъци на втори, трети, четвърти,
пети, шести, седми, осми, девети, десети и единадесети гръдни прешлени, по отделно и в
съвкупност, с което му било причинено трайно затруднение в движението на снагата за срок
по-голям от 30 дни; коремна травма, което му причинило разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупване на костите на дясната подбедрица, което му причинило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни, като
деянието било извършено в пияно състояние — с концентрация на алкохол в кръвта 1.69 на
хиляда, установено с протокол за химическа експертиза № 37/12.02.2024г., на
специализираната химическа лаборатория към БНТЛ при ОД на МВР - С. - престъпление по
чл. 343, ал. 3, б.“а“, вр. ал. 1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. На В. А. Т. за посоченото
престъпление е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца,
изпълнението, на което е отложено за срок от три години.
От заключението по назначената СМЕ се установява, че при ищеца, в резултат на
процесното пътнотранспортно произшествие били налице следните травматични
увреждания: Руптура на черен дроб в 3-ти сегмент с наличие на кръв в коремната кухина;
Многофрагментна фрактура в горната част на дясна подбедрица колянна става; Фрактури на
главите на 3, 7, 8, 9,10,11 и 12 ребро вдясно; Фрактура на остеофит на ниво С6 вентрално;
4
Фрактури на трансверзалните израстъци на Тх2, ТхЗ, Тх4, Тх5, Тх6, Тх7, Тх8, Тх9, Тх10 и
Tx11 вдясно;Контузия на главата със субдурален хематом по хода на тенториум церебели
вдясно, субгалеален хематом париетално и темпорално и охлузвания в дясната половина на
лицето и контузия на гръдния кош с малки двустранни плеврални изливи до 10 мм.
Вещото лице излага, че непосредствено след ПТП на ищеца било проведено
оперативно лечение по спешност за спиране на кръвотечението от черния дроб. След
стабилизиране на състоянието му било проведено оперативно лечение на счупванията на
костите на дясна подбедрица, изразяващо се в открито наместване на счупванията и
фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове.
През периода на лечение, ищецът търпял болки и страдания, като първите 3 месеца,
болките били с по голям интензитет. След това, болките били със затихващ характер. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, общо периода на възстановяване
при ищеца бил около 1 година.
Установява се още от експертизата, че претърпените телесни увреждания от ищеца, са
в причинна връзка от процесното ПТП.
По отношение на последиците за ищеца към настоящия момент и за в бъдеще от
настъпилата злополука вещото лице сочи, че ищеца ще изпитва болки в местата на счупване,
при смяна на времето и физическо натоварване. Поради засягането на ставната повърхност
на големия пищял в областта на колянната става, вследствие на счупването, в дясната
колянна става на ищеца, щели да се развият по бързо дегенеративни артрозни промени.
Досежно приложените по делото финансови документи вещото лице сочи, че след
направен анализ установил, че направените разходи по тях, са във връзка с проведеното
лечение. Само за разхода, направен по фактура на стр.37 от делото, нямало данни каква е
тази услуга.
Установява се показанията на свидетеля В. Т. и от заключението на приетата по
делото САТЕ, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 08.02.2024 г. около 18.30 ч. лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с peг. № CO 2438 СР
+530
се движил по път II -16 в посока от гр. С. към гр. М.. Достигайки района на 63 км.
скоростта на автомобила била от порядъка на 38 км/ч, когато поради отклоняване на
вниманието от страна на водача автомобила напуснал лентата си за движение и навлязъл на
банкета в дясно. При това напускане на лентата за движение настъпил удар между предната
част на автомобила и пешеходеца, който се движил попътно. Вследствие на силите
възникнали при удара, тялото на пострадали било качено на предния капак, като главата не
достигнала до челното стъкло. При предприетото спиране от страна на водача и завъртане
на волана в ляво тялото на пострадалия било отхвърлено напред и вдясно и паднало на
терена. Автомобила от своя страна преустановил движението си на мястото описано в
протокола за оглед.
Вещото лице излага, че описаната фактическа обстановка по възникването и
развитието на ПТП показвала, че от техническа и професионална гледна точка,
5
първопричината за настъпване на ПТП следвало да се търси в субективните действия на
водача на автомобила с органите за управление довели до напускане на лентата за движение
и навлизане на банкета. Ударът бил настъпил на банкета в дясно от дясната лента.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Стою И. С. –
баща на ищеца, от които се установява, че видял сина си на мястото на ПТП, като той лежал
в канавката, целия в кръв, десния му крак бил свит. Ищецът се оплаквал от болки, казвал, че
кракът му е счупен и гърбът много го боли. Свидетелят установява още, че ищецът бил
откаран с линейка в УМБАЛСМ „Н.И.П.“, като той бил негов придружител докато сина му
бил в болницата. След изписването от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ лечението на ищеца
продължило с биене на инжекции и лекарства в ж.к. „Дружба“, при дъщерята на свидетеля и
сестра на ищеца. Там свидетелят и ищеца стояли един месец, като през това време ищецът
трябвало да ходи на контролни медицински прегледи в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ и трябвало
всеки ден да му се бият инжекции, като за тези инжекции били наели медицинско лице,
което да ги поставя. Свидетелят излага още, че докато били в ж.к. „Дружба“ ищецът не
можел да прави абсолютно нищо. Само можел да седне на инвалидната количка и с помощта
на свидетеля да ходи до тоалетна. След това ищецът и свидетелят си отишли в къщата, в
която живет в с. Л., общ. С.. Като се прибрали в с. Л. приятел на свидетеля отишъл да му
помага, за да могат двамата да придвижат ищеца от улицата до къщата, защото там било
планински район и не можело да се движи инвалидна количка. Три месеца ищецът бил на
инвалидна количка, като свидетелят му помагал за всичко, защото ищецът не можел да се
обслужва сам в ежедневните си потребности - изкарвал го и на терасата, когато било хубаво
времето и вече май месец ищецът започнал да ходи с патерици, като свидетелят му помагал
като го придържал, за да не падне. Придвижването с патериците продължило почти цяло
лято, до края на юни или юли месец. Към днешна дата И. категорично не се бил
възстановил, на повече от 30-40 метра ходене той трябвало да седне или да се подпре на
стълб, или на ограда. Постоянно свидетелят го съпровождал.
С определение на съда от 19.11.2024г. по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен
автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № СО2438СР, сключено с ответника, със
застрахователна полица № BG/07/123000960161, валидна от 30.03.2023год. до 29.03.2024
год., т.е. към датата на процесното ПТП – 08.02.2024г.
Видно от представената с и.м., претенция на И. С. И. от 21.03.2024 год. до ЗД „Е.” АД
е, че ищецът е спазил процедурата визирана в разпоредбата на чл.380 от КЗ и е отправил
към ответника писмена извънсъдебна застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Липсват данни по делото
ответникът да се е произнесъл по претенцията на ищеца, като определи и изплати
застрахователно обезщетение.
С две молби от 27.03.2024г. и от 26.04.2024г. ищецът е представил на ответника
доказателства за нововъзникнали имуществени разходи, като е поискал тяхното заплащане.
6
По делото са представени фактури за направени от ищеца разходи за медицински
консумативи, такси, медицински транспорт, наем на медицинска техника и лекарства на
обща стойност 13 965.20 лева
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
7
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на И. И. до ЗД
„Е.” АД, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ /21.06.2024 год./
застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по
назначената САТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на товарен автомобил - марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с
рег. № СО2438СР – В. А. Т., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато
управляваното от него ППС, което довело до напускане на лентата за движение и навлизане
на банкета.
Установено бе и че на ищеца при ПТП са били причинени следните травматични
увреждания: Руптура на черен дроб в 3-ти сегмент с наличие на кръв в коремната кухина;
Многофрагментна фрактура в горната част на дясна подбедрица колянна става; Фрактури на
главите на 3, 7, 8, 9,10,11 и 12 ребро вдясно; Фрактура на остеофит на ниво С6 вентрално;
Фрактури на трансверзалните израстъци на Тх2, ТхЗ, Тх4, Тх5, Тх6, Тх7, Тх8, Тх9, Тх10 и
Tx11 вдясно; Контузия на главата със субдурален хематом по хода на тенториум церебели
вдясно, субгалеален хематом париетално и темпорално и охлузвания в дясната половина на
лицето и контузия на гръдния кош с малки двустранни плеврални изливи до 10 мм.,
причинили на ищеца болка и страдание, които увреждания са в причинна връзка с
противоправните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45,
ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото
производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе
установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач, регламентирани в ЗДвП.
8
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за товарния автомобил, управляван при ПТП от деликвента – В. Т., е
била сключена със ЗД „Е.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/07/123000960161, валидна от 30.03.2023год. до 29.03.2024
год., т.е. към датата на ПТП, 08.02.2024год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на силни физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания, както и трайни и необратими последици за здравословното
му състояние, налагащи ограничения в нормалния му начин на живот.
От заключението на обсъдената по-горе експертиза бяха установени както
интензитета и продължителността във времето на физическите болки и страдания, понесени
от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при ПТП травматични
увреждания. Установено бе, че увреждането на ищеца - руптура на черен дроб в 3-ти
сегмент с наличие на кръв в коремната кухина е с медикобиологичен характер –
разстройство на здравето временно опасно за живота на ищеца, което го прави увреждане
застрашаващо живота на ищеца и от тук такова със сериозно отражение върху състоянието и
усещанията на ищеца. Друга част от уврежданията на ищеца са му причинили трайно
затруднение в движението на десния му долен крайник и снагата за срок по –голям от 30
дни, а останалите увреждания – временно разстройство на здравето неопасно за живота на
ищеца. Установи се също така, че през първите три месеца от лечението на ищеца болките,
които е изпитвал в резултат на уврежданията, получени при ПТП са били с по-голям
интензитет. След този период болките на ищеца започнали да намаляват и той започнал да
се придвижва с патерици. Възстановителния период на ищеца бил около година, през който
период той се нуждаел първоначално изцяло, а след това по-малко от чужда помощ в
ежедневието си.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – мъж на 41 години към
момента на ПТП, е бил физически увреден по начин, който е препятствал за продължителен
период от време връщането му към нормален и пълноценен начин на живот. Ищецът не е
можел да се придвижва сам около три месеца – бил на инвалидна количка, изцяло се е
нуждаел от чужда помощ за ежедневните си битови нужди, не е можел да работи и да
9
реализира доход продължителен период от време, увреждането на здравето му е
препятствало и плановете на ищеца да замине да работи в чужбина. Болките и страданията
от физическите увреждания на ищеца са отшумели за определен период от време /3 месеца/,
но при него ще останат завинаги болки в местата на счупване, които са по цялото му тяло,
при смяна на времето и физическо натоварване, както и възможността да се развият по-
бързо дегенеративни артрозни промени в областта на дясната му колянна става. Всичко това
в съвкупност води до влошаване на качеството на живот на ищеца.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на И. С. И. физически увреждания налагат определяне на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер на 100 000 лева, която сума
ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва за забава, считано от дата 21.03.2024год. – датата, на която ищецът е предявил пред
ответника писмена застрахователна претенция да му бъде изплатено застрахователното
обезщетение, до окончателното му изплащане. Искът по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се
отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 300 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така определеното
обезщетение на ищеца, поради негови действия или бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат. В тази връзка възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия И. И., поради нарушаване на разпоредбите
на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1, чл.113 и чл.114 от ЗДвП остана недоказано.
Върху сумата от 100 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
21.03.2024 год. – датата, на която И. И. е сезирал ответника със застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищеца
разходи за лечение на причинените му увреждания при горното ПТП, е доказан по
основание и частично по размер, а именно – до размер на сумата от 12 965.20 лева,
съставляваща разходи за медицински изделия, консумативи, транспорт, потребителски
такси, лекарства и наем на медицинска техника, поради което съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца горната сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на която И. И. е сезирал ответника със застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ -
21.03.2024 год., до окончателното й заплащане. Искът за имуществени вреди следва да бъде
отхвърлен за сумата в размер на 1000 лева, която не може да се определи за какво точно е
заплатена, тъй като е описана в представената по делото фактура само като медицинска
услуга.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 407/13.08.2024 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
10
от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска в
размер на 4 518,61 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 900 лева –
заплатени възнаграждения на в.л. по САТЕ и СМЕ, съразмерно с уважената част от
исковете.
Тъй като, видно от представения по делото на 24.06.2025 год. договор за правна
защита и съдействие от 10.06.2025г., сключен между ищеца – И. С. И. и адв. Я. Д. Д. с ЕГН
********** от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „А.“ № 36, ет.2, същият е за оказване на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед уважения размер на исковете /1 х 100
000 лева и 1 х 12 965.20 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5
възлиза на 9 168,61 лева, което не е съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай фактическа и правна сложност на делото е обусловена от
извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в две съдебни
заседания, в които са събрани показанията на двама свидетели и са приети заключенията на
две експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НВАР минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 7 500 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
11
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 300
лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по САТЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 300 лева – с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия с участието на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е значително над 10 000
лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на
горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 480.15 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43 да
заплати на И. С. И. с ЕГН ********** и адрес: с. Л., сумата от 100 000 лева /сто хиляди лв./,
съставляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки,
страдания, причинени вследствие на ПТП, осъществило се на 08.02.2024 год. около 18.30ч.
по път II-16, с посока на движение от гр.С. към гр.М., по вина на водача на МПС – товарен
автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № СО2438СР – В. А. Т. с ЕГН
**********, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/07/123000960161
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.03.2023год. до
29.03.2024 год., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от
датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице пред ответника -
21.03.2024г. до окончателното заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 300 000 лева /триста
хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, бул. „Х.К.“ № 43 да
заплати на И. С. И. с ЕГН ********** и адрес: с. Л., сумата от 12 965.20 лева /дванадесет
хиляди, деветстотин шестдесет и пет лева и двадесет ст./, съставляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди – разходи за медицински изделия, консумативи,
транспорт, потребителски такси, лекарства и наем на медицинска техника, причинени
вследствие на ПТП, осъществило се на 08.02.2024 год. около 18.30ч. по път II-16, с посока
на движение от гр.С. към гр.М., по вина на водача на МПС – товарен автомобил марка
12
„Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. № СО2438СР – В. А. Т. с ЕГН **********, застрахован при
ответника със застрахователна полица № BG/07/123000960161 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.03.2023год. до 29.03.2024 год., ведно със
законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице пред ответника - 21.03.2024г. до
окончателното заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
ал.1 от КЗ в ЧАСТТА МУ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за
разликата до пълния му предявен размер от 13 965.20 лева /тринадесет хиляди, деветстотин
шестдесет и пет лева и двадесет ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК ********, да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 5 418,61 лева /пет хиляди четиристотин и
осемнадесет лева и 61 ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна
такса и направени разноски от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК ******** да заплати на
адвокат Я. Д. Д. с ЕГН ********** от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „А.“ № 36, ет.2,
сумата от 7 500 лева /седем хиляди петстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, И. С. И., с ЕГН ********** и адрес: с. Л. да
заплати на „З.Д. „Е.“ АД, с ЕИК ******** сумата от 480.15 лева /четиристотин и осемдесет
лева и 15 ст./, съставляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13