Определение по дело №7/2011 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№                   /06.11.2013г., гр. В.

 

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ- ми състав, в закрито заседание, проведено на 06.11.2013г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Н.

ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАНКОВА

Д.П. –Е.

като разгледа докладваното от съдия Н. Н. адм. дело №7 по описа на ВОС за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото определение се постановява по повод постъпила молба от адв. Д. в качеството и на пълномощник на С.К. и Илиан К. –заинтересовани страни по делото, съдържаща искане на основание чл.248, ал.1 от ГПК съдът да измени постановеното определение № 13/4.10.2013 г. по адм.д. № 7/2011 г. в частта му за разноските. Молителите считат, че мотивите на съда, с които е оставил без уважение искането им за присъждане на разноски са неоснователни. Излагат, че отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 и 3 от АПК, разноски се дължат и при прекратяване на производството по делото тогава, когато извършените процесуални действия отпадат с обратна сила, а искането не може да бъде разрешено по същество, както е в настоящия случай. Твърдят, че за тях – в качеството им на заинтересовани лица по см. на чл. чл.153, ал.1 от АПК атакуваният административен акт е благоприятен, нещо повече, издаден е по тяхно искане  и неговата евентуална отмяна би засегнала съществено правната ни сфера. Именно поради това и по правилата на чл.143, ал.З от АПК се дължи присъждане на разноските, още повече, че е представена разписка за реалното им заплащане и не е направено възражение за прекомерност.

Ответната по молбата страна Р.Х. изразява становище за неоснователност на искането.

Останалите жалбоподатели не изразяват становище.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК.

С определение №13/04.10.2013г., съдът е отменил определение от съдебно заседание, проведено на 26.09.2013г., с което е даден ход по същество на адм.дело №7/2011г по описа на ВОС, 8-ми състав, на основание чл. 144 АПК вр. чл.195 ал.2 от ГПК/отм./, като е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на Р.Х.Х., ЕГН **********, Г.К.Х., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********,*** против Заповед № Г-66/13.04.2004г. на зам.Кмета на Община В., с която е одобрен изработения проект ПУП-ПРЗ за кв.28 по плана на 19-ти м.р.на гр.В. и провеждане на улична регулация с о.т.2999, 3000 и 3001, и е ПРЕКРАТИЛ производството по адм.дело № 7/2011г. по описа на ВОС. В мотивите си е приел, че по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК на пълномощниците на заинтересованите лица не следва да се присъждат разноски, поради което  е оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д., както и  юрисконсултско възнаграждение в полза на юр.к. В..

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Действително в АПК се съдържа изрична норма, която урежда отговорността за разноските. Според чл. 143, ал. 3 и 4 АПК лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, имат право на разноски при оттегляне на жалбата и при нейното отхвърляне. Според константата съдебна практика на ВАС, макар да не е посочено изрично, това важи и при оттеглянето на протест срещу административния акт, при отказ от оспорването, както и при прекратяване на производството, поради недопустимост, тъй като резултата е идентичен с това при отхвърляне на жалбата - административният акт влиза в сила. Страните с право на разноски са тези, за които изхода е благоприятен, което в случая се отнася и до заинтересованите страни С.К. и Илиан К..

По делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски / в о.с.з., проведено на 26.09.2013г., като са представени и доказателства / 2 бр. договори за правна помощ –стр1676 и стр.1677/, които установяват договорен и реално заплатен хонорар на адв. А.Д. в размер на 1000 лв. от всеки от тях.

Жалбоподателите от своя страна, предвид неявяването им в с.з. не са направили  своевременно възражение за прекомерност на разноските. Присъждането на разноските представлява по своята правна природа облигационно правоотношение, свързано с установяване на виновно поведение на страната по делото- в случая правният спор е неоснователно предизвикан от жалбоподателите, след като производството по жалбата е прекратено като недопустимо.

По изложените съображения, молбата се явява основателна и следва да се уважи, като в полза на всеки от молителите се присъдят разноски в размер на по 1000.00 лв. представляващи размерът на заплатения адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ИЗМЕНЯ определение №13/04.10.2013г., в частта за разноските, като вместо  „Не присъжда разноски в полза на заинтересованите лица” ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********, Г.К.Х., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на С.И.К., чрез адв. Д. сумата от 1000.00 /хиляда/ лв., на осн. чл. 143, ал.3 АПК

 ОСЪЖДА Р.Х.Х., ЕГН **********, Г.К.Х., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на Илиан А.К., чрез адв. Д. сумата от 1000.00 /хиляда/ лв., на осн. чл. 143, ал.3 АПК

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Съобщения да се изпратят само до жалбоподателите и заинтересованите страни С.К. и Илиан К.,

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.