О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
/06.11.2013г., гр. В.
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ- ми състав, в закрито заседание,
проведено на 06.11.2013г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Н.
ЧЛЕНОВЕ: С. ЦАНКОВА
Д.П. –Е.
като
разгледа докладваното от съдия Н. Н. адм. дело №7 по описа на ВОС за 2011г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
определение се постановява по повод постъпила молба от адв. Д. в качеството и
на пълномощник на
С.К. и Илиан К. –заинтересовани страни по делото, съдържаща искане на основание
чл.248, ал.1 от ГПК съдът да измени постановеното определение № 13/4.10.2013 г.
по адм.д. № 7/2011 г. в частта му за разноските. Молителите считат, че мотивите на съда, с
които е оставил без уважение искането им за присъждане на разноски са
неоснователни. Излагат, че отговорността за деловодните разноски в
съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно
повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е
отречено със съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 и 3 от АПК,
разноски се дължат и при прекратяване на производството по делото тогава,
когато извършените процесуални действия отпадат с обратна сила, а искането не
може да бъде разрешено по същество, както е в настоящия случай. Твърдят, че за тях – в качеството им на заинтересовани лица
по см. на чл. чл.153, ал.1 от АПК атакуваният административен акт е
благоприятен, нещо повече, издаден е по тяхно искане
и неговата евентуална отмяна би
засегнала съществено правната ни сфера. Именно поради това и по правилата на
чл.143, ал.З от АПК се дължи присъждане на разноските, още повече, че е
представена разписка за реалното им заплащане и не е направено възражение за
прекомерност.
Ответната
по молбата страна Р.Х. изразява становище за неоснователност на искането.
Останалите
жалбоподатели не изразяват становище.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата
е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248,
ал.1 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК.
С
определение №13/04.10.2013г., съдът е отменил определение
от съдебно заседание, проведено на 26.09.2013г., с което е даден ход по
същество на адм.дело №7/2011г по описа на ВОС, 8-ми състав, на основание чл.
144 АПК вр. чл.195 ал.2 от ГПК/отм./, като е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Х.Х., ЕГН **********, Г.К.Х.,
ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********,*** против Заповед № Г-66/13.04.2004г.
на зам.Кмета на Община В., с която е одобрен изработения проект ПУП-ПРЗ за
кв.28 по плана на 19-ти м.р.на гр.В. и провеждане на улична регулация с
о.т.2999, 3000 и 3001, и е ПРЕКРАТИЛ производството по адм.дело № 7/2011г. по
описа на ВОС. В мотивите
си е приел, че по аналогия с
разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК на пълномощниците на заинтересованите лица не
следва да се присъждат разноски, поради което
е оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Д., както и
юрисконсултско възнаграждение в полза на юр.к. В..
За да се
произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Действително
в АПК се съдържа изрична норма, която урежда отговорността за разноските.
Според чл. 143, ал.
3 и 4 АПК
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, имат право на
разноски при оттегляне на жалбата и при нейното отхвърляне. Според константата
съдебна практика на ВАС, макар да не е посочено изрично, това важи и при
оттеглянето на протест срещу административния акт, при отказ от оспорването,
както и при прекратяване на производството, поради недопустимост, тъй като
резултата е идентичен с това при отхвърляне на жалбата - административният акт
влиза в сила. Страните с право на разноски са тези, за които изхода е
благоприятен, което в случая се отнася и до заинтересованите страни С.К. и
Илиан К..
По
делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски / в о.с.з.,
проведено на 26.09.2013г., като са представени и доказателства / 2 бр. договори
за правна помощ –стр1676 и стр.1677/, които установяват договорен и реално
заплатен хонорар на адв. А.Д. в размер на 1000 лв. от всеки от тях.
Жалбоподателите
от своя страна, предвид неявяването им в с.з. не са направили своевременно възражение за прекомерност на
разноските. Присъждането на разноските представлява по своята правна природа
облигационно правоотношение, свързано с установяване на виновно поведение на
страната по делото- в случая правният спор е неоснователно предизвикан от
жалбоподателите, след като производството по жалбата е прекратено като
недопустимо.
По
изложените съображения, молбата се явява основателна и следва да се уважи, като
в полза на всеки от молителите се присъдят разноски в размер на по 1000.00 лв.
представляващи размерът на заплатения адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ
определение №13/04.10.2013г., в частта за разноските, като вместо „Не
присъжда разноски в полза на заинтересованите лица” ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Р.Х.Х., ЕГН **********, Г.К.Х., ЕГН **********
и К.Г.К., ЕГН **********,*** да
заплатят солидарно на С.И.К.,
чрез адв. Д.
сумата от 1000.00 /хиляда/ лв., на осн. чл. 143, ал.3 АПК
ОСЪЖДА Р.Х.Х.,
ЕГН **********, Г.К.Х., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на Илиан А.К., чрез адв. Д. сумата от 1000.00 /хиляда/ лв., на осн. чл. 143, ал.3 АПК
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в
7-дневен срок от получаване на съобщението.
Съобщения
да се изпратят само до жалбоподателите и заинтересованите страни С.К. и Илиан К.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.