№ 170
гр. Шумен, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20243600500271 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №92 от 27.03.2024г. по гр.д.№649/2023г. Районен съд - гр.Нови пазар е
уважил частично предявените от Я. Б. Е. от гр.Шумен срещу Прокуратура на Република
България искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като е осъдил ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение за ползвания от него адвокат, вследствие на незаконно повдигнатото и
поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.134,
ал.1, т.2 от НК, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на влизането на
постановлението в сила - 27.04.2023г. до окончателното и изплащане; както и обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 2000 лв., в следствие на горното
незаконно повдигнато и поддържано обвинение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.04.2023 г. до окончателното и изплащане. Исковете за заплащане
на неимуществени вреди, в останалата му част до пълния предявен размер от 3000 лева, и за
имуществени до 1000 лева, били отхвърлени като неоснователни и недоказани. На ищцовата
страна са били присъдени деловодни разноски в размер на 447,30 лева. Ответника е бил
осъден да заплати и държавна такса върху уважените претенции в размер на 130 лева.
Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, които обжалват
решението на районния съд - ищеца в отхвърлителната част по отношение на предявения
иск за имуществени вреди, ответника в частта с която са уважени претенциите за
неимуществени и имуществени вреди, като сочат доводи за неправилност на решението, и
1
молят съда да го отмени в атакуваната част и постанови друго, с което ищеца желае да бъде
уважена претенцията му за имуществени вреди изцяло, а ответника да бъдат отхвърлени
изцяло претенциите на ищеца.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемия Я. Е. е депозирал отговор на жалбата, в който
сочи, че решението в атакуваната от ответника част, е правилно и законосъобразно.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Районен съд - гр.Нови пазар е бил сезиран с обективно съединени искови претенции
от Я. Б. Е. от гр.Шумен срещу Прокуратура на Република България, по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, в следствие на повдигнато обвинение по чл.134, ал.1, т.2 НК по ДП №624/2018 г. по
описа на РУ- Нови пазар, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, и имуществени в
размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху главниците считано от 27.04.2023г.. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа
страна: Досъдебно производство №624/2018г.по описа на РУ гр.Нови пазар е било
образувано за това, че на 10.12.2018г. в гр........., обл.Шумен, в двора на Завода за горещо
поцинковане, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно
регламентирана дейност е причинена средна телесна повреда на К.Д.К. с ЕГН:********** от
гр........[1]престъпление по ч.134, ал.1 от НК. По това наказателно производство
обвиняемият е бил представляван от свой договорен защитник – адвокат Т. Д., на която е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /Договор за правна защита и
съдействие №********** за 500 лева, представен по АНХД №464/2021г. по описа на НПРС,
и Договор за правна защита и съдействие №********** за 500 лева по ВНАХД №269/2022г.
по описа на ШОС/. С Постановление от 23.09.2020г. като обвиняемо лице е бил привлечен
ищеца Я. Б. Е.. Внесено е било постановление от 17.11.2021г. от прокуратурата, съдържащо
предложение за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание на Я. Б. Е. за това, че на 10.12.2018г. в гр........., обл.Шуменска, в
двора на местния Завод за горещо поцинковане, поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /работа с
мотокар/, регламентирана в наредба №10/07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари/, възложена му със заповед
№145/07.11.2018г. на директора на ЗПГ „България“АД причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник на лицето К.Д.К.
с ЕГН:********** от гр........-престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК, за което е било
образувано АНХД №464/2021г. по описа на НПРС. С Решение №38/09.06.2022г. съдът е
2
намерил обвинението за недоказано, поради което е оправдал обвиняемия по същото. Това
решение е протестирано от представител на Районна прокуратура –Шумен и с Решение
№63/11.10.2022г. по ВАНХД №269/2022г. по описа на Окръжен съд –Шумен е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане на НПРС от друг съдебен състав. По върнатото
производство е било образувано АНХД №331/2022г. по описа на НПРС, по което е било
постановено Разпореждане №467/21.10.2022г., с което съдът е констатирал, че е налице
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от НПК и е върнал
делото на Районна прокуратура –Шумен на основание чл.377, ал.1 във вр. с чл.249, ал., т.1
от НПК, за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение. С Постановление от
06.12.2022г. на наблюдаващия прокурор, воденото досъдебно производство е било
прекратено, като е прието, че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК и
процесното деяние не е виновно извършено. Постановлението е влязло в законна сила на
27.04.2023г. От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява,
че след процесния инцидент се ищецът бил силно притеснен, често говорел, че щял да влезе
в затвора. Когато станало ясно, че има образувано дело, работодателят му поставил на видно
място обява, че търсят нов мотокарист. Споделял, че няма никаква вина за инцидента и
неоснователно го разследвали и обвинявали. Не можел да си върши работата спокойно,
когато имало хора около него бил притеснен, не спял спокойно, спрял да ходи на служебни
банкети.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На
първо место следва да се изтъкне, че от обстоятелствената част на исковата молба и заявения
петитум, сочат на заявена претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съобразно константната
съдебна практика, част от която обективирана в Решение №1200/02.12.2008г. на ВКС по гр.д.
№3517/2007г. III г.о., Решение №187/13.06.2012г. на ВКС по гр.д. №1215/2011г., III г.о.,
Решение №341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение
№353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение №
425/01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., и др., при образувано полицейско
/досъдебно/ производство, което е прекратено в последствие, поради това, че деянието не
съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 2
/сега т.3/, предл. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на
НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем. Ирелевантно за спора е
липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на сега действащия НПК, доколкото
основната причина за ангажиране отговорността на държавата в горецитираната практика, е
неоснователно образуваното и продължило досъдебно производство при наличие на
достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно деяние и
липса на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което евентуално
ще бъде повдигнато обвинение.
На следващо място е необходимо да се посочи, че съдебната практика, обективирана
в решения на ВКС, част от тях постановени и по чл.290 от ГПК - Р № 34/01.02.2010 г. по
3
гр.д. № 2007/2008 г., ІV г.о., Р № 483/09.06.2010 г. по гр.д. № 1091/2009 г., ІІІ г.о., Р №
4/24.01.2011 г. по гр.д. № 855/2010 г., ІV г.о., Р № 310/29.10.2013 г. по гр.д. № 1384/2012 г., ІV
г.о. и др., приема че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните
органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение
единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по
исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на
причинител на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови
служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна.
Между различните държавни органи, които са легитимирани да представляват държавата по
ЗОДОВ няма вътрешни отношения, тъй като те представляват като процесуални
субституенти, съгласно чл.7 от с.з., един и същ правен субект. Когато причинителят, от
когото се претендира обезщетение за вреди твърди, че има и други причинители, той дължи
обезщетение за всички вреди и не може да противопостави на увредения възражения, че
вината не е изцяло негова. Ако искът за обезщетение е предявен и уважен срещу повече
държавни органи по чл.7 от ЗОДОВ, увреденият може да получи присъденото обезщетение
само веднъж, а конституираните като ответници държавни органи не могат впоследствие да
претендират помежду си разпределянето на присъдената и изплатена от един от тях сума.
Отговорността на Прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен
от пострадалото лице иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обхваща всички онези вреди, които са
търпени от ищеца от момента на образуваното наказателно досъдебно производство до
окончателното му прекратяване, съответно до признаване за невиновен на лицето.
Практиката на ВКС не поставя под съмнение възможността да се реализира солидарна
отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от състава
на приложимата правна норма. Това следва и от разпоредбата на §1 ПР от ЗОДОВ. Щом
вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно
за тях. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците, съответно да предяви правата си срещу един или срещу всички длъжници за
цялото вземане. В случаите, когато ищецът е предпочел да претендира обезщетение
поотделно от солидарно отговорните длъжници, отговорността им се обема от едно правно
основание, колкото и на брой да са ответниците и исковете срещу тях. Изборът на ищеца,
неговата воля да претендира една част от обезщетението от единия длъжник, а друга част –
от друг, като ги привлече да отговарят поотделно, сочи на допустимо избрана от него форма
на кумулиране на искови претенции /пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия
случай, предвид приетата защитна линия на ищцовата страна/. От това следва разделно
произнасяне, но на едно основание. Ето защо, разделното присъждане на обезщетението по
чл.2, т.3 от ЗОДОВ като платимо от двама или повече ответници няма пряко отношение към
прилагане на принципа за справедливост и чл.52 от ЗЗД като материална норма, свързана с
неговото определяне. Необходимо е обаче съобразяване на отделните размери на
присъдените обезщетения с общо определения по справедливост размер. Съгласно ТР №
3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, прокурорът е държавен орган, който
проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна ли е
4
квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото. Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение /съответно
прекратено производството/, цялото предприето срещу него наказателно преследване е
неправомерно, включително задържането му, дори то да не било отменено като
незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи е налице деликтът
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Въз основа на
горното, в трайно установената си практика съдилищата приемат, че отговорността на
Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени от момента на привличане на
лицето като обвиняем до окончателното му признаване за невиновен. Отговорността на
сочените правни субекти по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обаче произтича от едно и също
основание и е солидарна. Солидарната отговорност на органите на досъдебното
производство и органите на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според
които служебните им правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за
разкриване на престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на
закона, като в задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването,
осъществявано от органите на МВР и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното
му и своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите
полицаи и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и
поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не. Ето
защо, отговорността на тези държавни органи за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не би
могла да е разделна, и претърпените от ищеца, представляващи пряка и непосредствена
последица от образуваното и водено срещу него наказателно преследване, следва да бъдат
определени глобално. Доколкото всеки един от тези субекти представляват държавни органи,
явяващи се процесуални субституенти на един и същ субект, в лицето на Държавата, които
не могат да претендират помежду си разпределянето на присъденото и изплатено от един от
тях обезщетение по ЗОДОВ, не следва да се приема възражението на ответната страна за
ограничаване на отговорността и.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК - Р
№427/16.06.2010 г. по гр.д. №273/2009 г., ІІІ г.о., Р №480/23.04.2013 г. по гр.д. №85/2012 г.,
ІV г.о., Р №449/16.05.2013 г. по гр.д. №1393/2011 г., І. г.о., Р №96/31.05.2013 г. по гр.д.
№792/2012 г., ІV г.о., Р №123/23.06.2013 г. по гр.д. №254/2014 г., ІІІ г.о., Р №389/04.08.2014 г.
по гр.д. №40/2013 г., І. г.о., Р №358/06.01.2015 г. по гр.д. №2026/2014 г., ІV г.о., Р
№151/13.05.2014 г. по гр.д. №5386/2013 г., ІV г.о., Р №267/26.06.2014 г. по гр.д. №820/2012
г., ІV г.о., Р №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г., ІІІ г. о., Р №439/14.12.2012 г. по гр.д.
№1730/2011 г., ІV г. о., Р №149 от 02.05.2011 г. по гр.д. №574/2010 г. на ІІІ г.о., Р №391 от
13.01.2012 г. по гр.д. №201/2011 г. на ІІІ г.о., Р №335 от 10.01.2012 г. по гр.д. №296/2011 г. на
ІІІ г.о. и др. в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
5
отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички
конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение /съответно образувано
наказателното производство/, продължителността на незаконното наказателно преследване,
в конкретния случай повече от четири години, интензитета на мерките на процесуална
принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето процесуални
действия, начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността
му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
други, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен
случай. Фактът на незаконно обвинение /образувано досъдебно производство, при безспорен
извършител/ е достатъчен да индицира, че лицето е претърпяло вреди, рефлектиращи върху
неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът
има отрицателни изживявания както от образуваното досъдебно производство, така и от
предприетите мерки във връзка с него – то ограничава възможността му да води обичайния
си начин на живот и му се отразява емоционално негативно, уронен е бил престижът му на
добросъвестен служител, самооценката му като професионалист. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така притеснено и несигурно от обвинението за престъпление, което може
да го остави без работа и средства за издръжка, накърняват се моралните и нравствените
ценности и личността, както и социалното му общуване. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Като база за определяне паричния еквивалент на
обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си има
ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия. Изпитаният от лицето психически, емоционален и физически
дискомфорт е във връзка с всички обвинения, дори и ако не са повдигнати в едно, а по
няколко дела. В настоящия случай следва да се отчете сравнително дългия период, през
който е продължило наказателното производство, и извършването на различни процесуални
6
действия на досъдебното производство. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, за
които излагат твърдения свидетелите, се изразяват в преживени срам и неудобство в
професионален и личен план, засегната чест и достойнство, в изпитаните напрежение, липса
на спокойствие, страх от загуба на работа. По делото не са събрани доказателства за трайни
негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани
изключително от образуваното наказателно производство. Горното дава основание на съда
да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното
незаконно обвинение в размер на присъдените от първоинстанционния съд 2000 лева. Ето
защо решението на първостепенния съд в тази част следва да се потвърди.
По отношение на атакуваната част от решението досежно присъдените имуществени
вреди в размер на 500 лева, и отхвърлената част, също за 500 лева: От една страна следва да
се отбележи, че съобразно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, т.е. такива, които са в причинна връзка с
увреждането, и да са закономерно и необходимо следствие, изключващо друго развитие на
причинно - следствената връзка. Безспорно установен е размера на направените от ищеца
деловодни разноски в наказателното производство - по 500 лева за двете дела, общо 1000
лева, които не би заплатил, ако не му беше повдигнато незаконното обвинение, поради което
и в осъдителната си част решението следва да бъде потвърдено, а в отхвърлителната си част,
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с което иска да се уважи в пълния
му предявен размер.
Решението следва да се коригира и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
525 лева пред първата инстанция, като ответника следва да бъде осъден да му заплати още
77,70 лева освен присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 447,30
лева. За въззивното производство на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 506,20 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №92 от 27.03.2024г. по гр.д.№649/2023г. на Районен съд - гр.Нови
пазар, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Я. Б. Е. с ЕГН **********
срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди, настъпили в следствие на водено срещу ищеца
наказателно производство, за което е образувано ДП №624/2018 г. по описа на РУ- Нови
пазар, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, за сумата над 500 лева до 1000 лева,
като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. ....., ДА
ЗАПЛАТИ на Я. Б. Е. с ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
7
следствие на водено срещу ищеца наказателно производство, за което е образувано ДП
№624/2018 г. по описа на РУ- Нови пазар, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, в
размер на още 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2023г. до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №92 от 27.03.2024г. по гр.д.№649/2023г. на Районен съд -
гр.Нови пазар В ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е
осъдена да заплати на Я. Б. Е. с ЕГН **********, обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 2000 лева, и имуществени в размер на 500 лева,
настъпили в резултат на водено срещу ищеца наказателно производство, за което е
образувано ДП №624/2018 г. по описа на РУ- Нови пазар, прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.04.2023 г., до
окончателното им изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Я. Б.
Е. С ЕГН **********, деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер
на още 77,70 лева, и за въззивното производство в размер на 506,20 лева.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8