Р Е Ш Е Н И Е
№260146
19.11.2021 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,
търговски състав, на двадесет и трети септември две хиляди и двадесет и първа
година, в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА,
като разгледа
т.д.№ 249 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба
на С.М.Й., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. Л.Г. и адв. Р.П. ***“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. В." № ***.
Претенцията с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от **** г.
до окончателното плащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени
следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че на *****г. на път ***, кръстовище с път ** (разклона за с. Д.) настъпило тежко ПТП. На
посочената дата ищецът управлявал лек автомобил марка „**“, модел „Г.“ с peг. № *******по път с предимство, когато на разстояние по-малко от
10 метра, движещия се срещуположно лек автомобил „**** с peг. № ******,
управляван от водача Г.В.П., ЕГН **********, нарушил правилата за движение,
като внезапно, без да подаде светлинен сигнал, предприел неправилно „маневра на
ляво“, като не изчакал и не пропуснал движещия се предимство автомобил,
управляван от ищеца. В резултат от настъпилото ПТП пострадал ищецът, който
получил *******, а в резултат на поставения предпазен колан също така
– и *******. На *****г. му била извършена операция по спешност - ***************************
Твърди се, че като резултат от получените увреждания
ищецът търпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания. Лечението му след изписването продължавало и понастоящем, а поради
сложността на счупването двигателната му активност била намалена. Продължавал
да търпи значителни по своя интензитет болки. Ползвал обезболяващи и все още се
придвижвал с помощни средства. Към момента бил трудно подвижен, с накуцваща
походка, трудно изкачвал и слизал по стълби и преодолявал наклони. С Решение на
ТЕЛК № ****** г. му била определена временна неработоспособност за
срок от ******, считано от датата на решението. Поради преживения
силен стрес при пострадалия бил налице и *********.
Твърди се, че към датата на инцидента увреждащото МПС
л.а. „**** с peг. № *******
имал сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица
№ *****, сключена със З.
„Б. И.“ АД на 01.02.2019 г., със срок на покритие до 31.01.2020 г. Ето защо на
20.06.2019 г. ищецът отправил писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380, ал.1 от КЗ, съдържаща искане да бъде изплатено дължимото му се обезщетение
за неимуществени вреди, която обаче застрахователят не изпълнил в предвидения
срок.
С оглед на изложеното е предявена настоящата претенция
В законоустановения
срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор вх. № 262037/18.02.22021 г. от ответника З. „Б. И.“ АД, чрез пълномощника адв.М. Г.,
в който се излагат съображения, както за недопустимост на претенцията, така и
за нейната неоснователност, като се оспорва и размера на исковете.
Във връзка с доводите за недопустимост се поддържа, че
в случая към исковата си молба ищецът не представил доказателства, от които да
е видно, че е било инициирано извънсъдебно производство по реда на чл.380 КЗ
пред застрахователя, т.е. към приложената като доказателство застрахователна
претенция липсва обратна разписка, удостоверяваща изпращането й. Подчертава се
и че върху същата липсвал входящ номер, поставен от служител на ответника,
поради което и не можело да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да
отправи извънсъдебна молба към застрахователя. С оглед на изложеното се
аргументира недопустимост на производството и се иска прекратяване на делото.
На следващо място се оспорва основанието и размера на
исковете.
Оспорва се механизма на ПТП, като се твърди, че
единственото доказателство за настъпване на инцидента – представения
Констативен протокол на ПТП, не се ползвал с материална доказателствена сила в
частта му „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното
лице да е възприело лично неговото настъпване.
Твърди се, че липсвали данни образуваното наказателно
производство да е приключило с влязъл в сила акт, задължителен за решаващия съд
при условията на чл. 300 и сл. ГПК. Твърденията на ищеца за допуснати нарушения
на ЗДвП от страна на водачът Г.П. не намирали опора в приложените
доказателства, а без да е установен механизма на ПТП не можело да бъде направен
извод кой от участниците действал противоправно.
Поддържа се, че върху ищецът била доказателствената тежест за установяване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта.
Оспорва се в случая да е
била причинена вреда, тъй като до настоящия момент не били представени
доказателства, които да я установяват по безспорен начин, макар да можело да се
предполага.
Оспорва се и наличието на пряка причинна връзка между
ПТП и настъпилите телесни увреждания на ищеца. Твърди се, че процесните
увреждания са причинени в резултат на обстоятелството, че ищецът е управлявал
МПС в района на кръстовище със скорост от 130 км/ч., при ограничение на
скоростта от 60 км/ч.
Оспорва се и размера на претенциите. Сочи се, че
претендираното обезщетение от 80 000 лв. било прекомерно високо с оглед
получената от ищеца травма, не отговаряло на принципа за справедливост и
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и завишено многократно
спрямо действителната вреда.
Възразява се, че към исковата молба не били
представени медицински документи относно протичане на оздравителния процес.
Твърди се, че нетрудоспособността за
физически труд при описаните в представената медицинска документация травми на *****глезен, при нормално протичащ възстановителен период
(провеждане задължително на физиотерапия и рехабилитация, което влиза в
задължителните процедури на възстановяването) била в рамките на ***. Липсвали обективни данни какво е било
възстановяването и имало ли е усложнения при ищеца, поради което претенцията от
80 000 лева била силно завишена.
Оспорва се като неоснователна и акесорната претенция
за лихва, обхващаща периода от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Акцентирано е, че същата не е съобразена с разпоредби на чл. 380 КЗ и чл.497 КЗ във вр. с чл.106, ал.3 КЗ, която (чл. 497 КЗ) била специална по
отношение текста на чл.429 КЗ. Поддържа се по този повод, че застрахователят не можел да е в забава по
отношение задължение, за което не знае, че съществува. Пояснено е, че при
ЗД „БУЛ ИНС" АД не е постъпвало
уведомление за щета от водача на л.а. „****** с peг. № ***** - Г.В.П.
или други лица, натоварени или упълномощени от него. Твърди се, че уведомление
е било направено от страна на ищеца едва с исковата молба и това била началната
дата на узнаване за събитието, от който момент започнал да тече 3-месечния срок
за произнасяне по претенцията, а след неговото изтичане се дължала лихва за
забава и задължение за плащането й.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат поради нарушения на правилата на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП,
предвид управлението на л.а. рeг. № *******
от пострадалия със скорост от 130 км./ч., надвишаваща над два пъти разрешената
за пътния участък такава от 60 км./ч. Твърди се, че поведението на пострадалия
допринесло за настъпилите вредни последици, което обуславяло приложението на
чл. 51, ал.2 ЗЗД. Поддържа се и теза, че при движение с разрешена за конкретния
участък скорост нямало да настъпи ПТП, а двете МПС са щели да се разминат
безконфликтно, без да пресекат траекториите си на движение.
В срока по
чл.372 от ГПК не е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца, поради което не е била реализирана
последваща размяна по чл.373 ГПК.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
На *****г. на главен път ***** км. *** в посока от гр.П. за гр.П., при
управление на МПС – л.а. „***.“ с peг. № ***** водачът Г.В.П., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.25, ал.2, изр. 1 от ЗДвП „при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.М.Й. ***,
изразяваща се в трайно затрудняване на движението на *** крайник по смисъла на чл. 129,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Тези
обстоятелства се установяват от приложеното по делото АНД № 1413/2019 г. по
описа на РС-Пазарджик и постановеното Решение № 51/23.01.2020 г., потвърдено с
Решение № 260014/13.10.2020 г. по ВНАХД № 198/2020 г. на ОС-Пазарджик, от което
е видно, че в хода на образуваното по повод процесното ПТП наказателно
производство, водачът Г.В.П. е бил признат за виновен в описаното престъпление,
поради което и на основание чл.343, ал.1,
б.„б“, предл. 2-ро от НК, във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 НК и чл.78а НК,
е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лв. В тази част съдебният акт на наказателния съд е задължителен за
настоящата инстанция при условията на чл.300 от ГПК – относно извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
За безспорно е прието в
процеса наличието на валидно застрахователно правоотношение между Г.В.П. ***“ АД, възникнало на основание
застрахователна полица ****,
сключена на 01.02.2019 г. със срок на покритие до 31.01.2020 г. за л.а. „**** с рег. № *****.
Съдът приема за доказано и
че ищецът е изпълнил процедурата по чл.380 КЗ, като е предявил писмено
застрахователна претенция за заплащане на претендираните обезщетения, но
ответната застрахователна компания е отказала изплащането на такова, в която
връзка е и изпратеното до ищеца уведомление (л. 132 л) с изходяща от ответника дата
03.06.2019 г. В този смисъл направеното от ответника възражение за
недопустимост на настоящето производство по аргумент на чл.432 ал.1 от КЗ във
връзка с чл.380 от КЗ – неотправена към застрахователя писмена застрахователна
претенция, се явява неоснователно.
За установяване на
характера и степента на получените увреждания от пострадалия, е приета СМЕ по
писмени данни, изготвена от вещото лице д-р П.М., която като неоспорена от
страните и кореспондираща изцяло с доказателствения материал по делото съдът
изцяло кредитира. От същата се установява, че в следствие на процесното
ПТП ищецът е получил ************************
Според
д-р М. описаните увреждания в ********* са
получени при насилствена ****** при
настъпилото ПТП, при което ******* В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че в случая става дума за
тежко вътреставно счупване, като според експерта за лечението му правилно е било
приложено оперативно такова. На *****г. пострадалият е бил *************************
В
следоперативния период са били прилагани противовъзпалителни, антитромботични и
обезболяващи средства. Експертът сочи, че при обичаен ход на оздравителния
процес е налице затрудняване на движенията на десния долен крайник за период от
***
месеца, в който срок се включва и рехабилитацията, като натоварване на крайника
не се разрешава преди края на 3-тия месец. Пак според д-р М. в конкретния
случай работоспособността на пострадалия е била загубена за *** месеца и остеос.тезните
средства са били премахнати през м.***** г., последвани
от още ***** болнични.
По отношение кръвонасядането
на ***** вещото
лице е посочил, че то може да бъде получено от действието на обезопасителен
колан при удържането на тялото към седалката при ПТП, предизвикало болка на
пострадалия за *** дни, за
което не е необходимо специфично лечение. Малката рана на предната ****** е била обработена в спешно
отделение, където е направена и ************
Отново
според заключението затруднението в движението на крайника на пострадалия е
било налице за целия възстановителен период, през който движенията му са били
ограничени и болезнени, като при такива тежки счупвания в много малък процент
от случаите настъпва възстановяване в първоначалния вид и винаги има остатъчни
явления.
По делото
относно установяване претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат
на уврежданията от ПТП, за това - как са се отразили травмите върху неговата
психика и начин на живот, през какви етапи на следболнично лечение и
рехабилитация е преминал ищеца, какви са неговите оплаквания понастоящем, са събрани гласни
доказателства – показанията на св. Р.И.Й. – майка на пострадалия С.Й..
Предвид,
че показанията на посочения свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото, не са противоречиви помежду си, а и са в резултат на лични
непосредствени впечатления, съдът ги кредитира. Свидетелката описва, че след инцидента е видяла с.а си за първи път на носилката в Бърза
помощ и същият плачел от болките в крака. Посочва, че след ***** престой в болницата се
прибрал в къщи, където **** тя полагала грижи за него, гледала го със ****, хранела го, помагала му
да се облича. През този период същият пиел болкоуспокояващи хапчета за **** си. Свидетелката описва,
че с.ът й бил притеснен, че можело и да не проходи след инцидента, тъй като
имал кредит и не можел да работи. Първоначално започнал да се учи да ходи с
патерици. Ползвал патериците ***
месеца, а когато се налагало да излиза до асансьора ползвал придружител,
въпреки че не излизал много. ****месеца
бил в болнични, но и след този период нямало подобрение. Тя се грижела за него
през целия възстановителен период. Свидетелката придружавала пострадалия и при
процедурите, докато ходел на рехабилитация в М. и болница Х., тъй като почти **** след инцидента не можел
да шофира автомобил. Описва, че когато бил преуморен, той куцал и **** му се подувал. Когато се
прибирал вечер, ***
му също бил подут и го болял. При ставане сутрин трябвало цял час да раздвижва
пострадалия ****преди
да тръгне, а заради болките *****т
му висял от леглото, докато спи. Изпитвал болки и при промяна на времето. Към
настоящия момент водел нормален начин на живот.
За установяване
възражението на ответния застраховател за съпричиняване от страна на ищеца е
приета САТЕ, която като компетентно изготвена и непротиворечаща с останалия
доказателствен материал по делото съдът изцяло кредитира. От същата и от
обясненията на вещото лице В.Ф., дадени в о.с.з. на **** г., се установява, че процесното
ПТП е станало на гл. път **км *** в направление от гр. П. за гр. П. на
разклонението за с.Д., на отстояние *** км.
от табелата за с. Г. и на *** км от табелата за с. А.К. Местопроизшествието настъпило
на Т-образно кръстовище извън населено място.
Установено е, че на това място пътното платно е
покрито с асфалт и е с три ленти за движение, източната лента с размери 3,6 м, средната
- ,4 м и западната 3,3 м., като на кръстовището е наличен капковиден остров. Водачът
Г.В.П. е управлявал *** л.а. „***.” с peг.
№ ** по
втората пътна лента от дясно наляво на платното за движение на път **** (П.-П.) в посока от юг на север с направление за
маневра завой наляво. По същото време ищецът С.М.Й. е управлявал *** л.а. „Ф. Г.”, с peг. № ******** по западната пътна лента на
платното за движение на същия път в посока от север на юг, насрещно на с.ия л.а.
„Ф Г.”. Според експерта, когато **** л.а. „Ф Г.”, управляван от Г.П., започнал да навлиза в кръстовището с
маневра завой наляво, и двамата водачи са имали техническа възможност да
възприемат насрещния автомобил. Въпреки това водачът на *** л.а. „Ф
Г.”, продължил да навлиза в кръстовището и в резултат на скоросттта и пресичане
на траекториите е настъпил удар- в дясната предна част на с.ия л.а. „Ф Г.” и в
предната лява част на **** л.а. „Фл Г.”. Според експерта Ф. ударът е настъпил в самото кръстовище,
на платното за движение на около 4м - 5м северно и 1-5м - 2м източно от
ориентира, приет с протокола за оглед (в пътната лента на черния л.а. „Ф Г.”, с
peг. № *****). Според
вещото лице в този момент скоростта на *** л.а. „Фл
Г.”, е била около 20 км/ч, а на *** л.а. „Ф
Г.” - около 113 км/ч.,
което заключение същият основава на установеното, че липсват спирачни следи или
др.данни за спиране на автомобила преди удара. В
тази връзка експертът Ф. е разгледал няколко варианта съгласно
данните по делото и показанията на водача на с.ия л.а. „Ф* Г.”, с peг. № *** за да направи горния
извод. Описвайки хипотезите, вещото лице е посочил, че при навлизане в
кръстовището на**** „Ф. Г.” със скорост от 20 км/ч, водачът да *** л.а., т.е. ищецът би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно спиране, ако в момента е реагирал и се е движел
със скорост по-малка от 73,63 км/ч.
Относно скоростта на автомобила управляван от ищеца
се установява САТЕ, че към момента
на извършения от вещото лице оглед на мястото на настъпилото ПТП на датата
10.07.2020 г. по посока на движение на двата автомобила преди достигане на
кръстовището са били налице пътни знаци „В26“ - „Забранено е движение
със скорост по-висока от означената“ (60km/h).
В съдебно заседание експертът е посочил, че към момента на процесното
ПТП обаче не е имало такива и съответно в протокола за оглед не е отбелязано
наличието на такъв знак към момента на произшествието. Последното се установява
от съдържащите се в кориците на наказателното дело документите представени от
Агенция пътна инфраструктура. При тези данни заключението на експерта е, че независимо от начина на движение на *** л.а.
„Ф Г.”, след навлизане в кръстовището водачът на **** л.а.
„Ф. Г.” (ищецът),
би имал техническа възможност при своевременна реакция и екстрено задействане
на спирачната система да спре преди мястото на удара, ако се бе движил с
нормативно определена скорост при наличие на пътен знак от 60 км/ч и така
да предотврати произшествието. Според експерта допуснатата висока скорост на
движение - 113 км/ч от страна на този водач, над максимално допустимата за
категорията на пътя от 90 км/ч., както и допусната неправилна преценка от
страна на водача Г.В.П. на дистанцията и скоростта на движение на насрещно
идващия автомобил при извършване на маневрата „завой на ляво“ в кръстовището, са
техническите причини за настъпване на процесното ПТП.
По делото относно твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца по делото са събрани и гласни
доказателства – показанията на св. Г.В.П., (водач на с.ия л.а. „Ф. Г.” с
peг. № *****,
участвал в процесното ПТП). Свидетелят описва, че идвал от гр. П., като преди разклона за с. Д. настигнал колона от
около 10-15 автомобила, движейки се със скорост от 40-50 км/ч. През това време
зад него се набрали още толкова автомобили и той останал по средата. Подал ляв
мигач, погледнал в огледалото и се престроил в лентата, за да завива наляво.
Според свидетеля в този момент нямало насрещно движение, било празно, като имал
видимост около 128 метра. Сочи, че когато тръгнал да завива, нямало насрещно
движещ се автомобил. Предприел завой наляво и докато излизал от насрещната
лента, където имало изкуствен остров с периферията на дясното си око видял
идващ автомобил, който го ударил. Свидетелят твърди, че ударът е настъпил извън
лентата, по която се движел ищецът, което твърдение обаче е в противоречие с
установеното от в.л. Ф., а именно, че ударът е настъпил в лентата на движение
на л.а. „Ф. Г.”,
с peг. № **** и затова и показанията на този свидетел, в тази им
част, съдът приема, че не следва да се кредитират. Предвид, че показанията на
посочения свидетел в останалата им част кореспондират с доказателствения
материал по делото, не са противоречиви, а и са в резултат на лични
непосредствени впечатления, съдът ги кредитира.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на
предявеният от С.М.Й. иск в
размер на 80 000 лева против „З.
„Б. И.“ АД, е чл.432 ал.1 от КЗ и същият е процесуално допустим като
предявен от надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.
Съобразно установеното по
делото от фактическа страна съдът приема, че исковете са основателни предвид
наличието на материалноправните предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за увреденото лице да претендира заплащане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на деликт
направо от застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ предвид
отправената към застрахователя писмена застрахователна претенция приживе от
ищцата, по повод на която „З. „Б. И.“ АД
не е осъществил плащане на застрахователно обезщетение.
Установи се, че АНД № 1413/2019 г. по описа на РС-Пазарджик е приключило със влязло в сила Решение по реда на чл. 78а НК,
установяващо виновността на дееца за извършеното престъпление и нанесените на ищеца
телесни увреждания. Влязлата в сила присъда (в случая и решението по чл. 78а НК) е задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието в съответствие с разпоредбите
на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК. Следователно е установено по един
несъмнен начин извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност, авторството на водача Г.В.П. и неговата вина.
С пълно и пряко доказване
ищеца доказа и наличието на останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - настъпилите за него болки и страдания от причинените
й вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката
им причинна връзка с деянието.
Изпълнена е хипотезата и на
чл.432, ал.1 от КЗ с оглед валидно сключения застрахователен договор
„Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, поради което и
са налице предпоставките за ангажиране неговата отговорност.
По отношение на размера на
дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от пострадалия
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и
доколко е налице и в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същия
предвид направени в процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51,
ал.2 от ЗЗД от ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи
справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази
задължителните указания дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС, съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на болките и страданията и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Наред с
горното от значение при определяне на справедливия размер на обезщетението по
чл.52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната. Последната е в основата
на непрекъснато осъвременяване на нивата на застрахователно покритие и към
момента на настъпването на процесното ПТП, при което е пострадало едно лице,
съгласно чл.492 от КЗ застрахователната сума е в размер на 10 420 000
лева.
В този смисъл от приетото
за установено от фактическа страна получените от ищеца при процесното ПТП
травматични увреждания имат характер на средна телесна повреда по см.на чл.129,
ал.2 от НК, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията
на ***
крайник, вследствие на **********.
Безспорно се установи, че оздравителния период е бил продължителен - повече от **** месеца, в който срок се включва
и рехабилитацията, като натоварване на крайника не е било разрешено преди края
на *****
месец. Така работоспособността на пострадалия е била загубена за **** месеца, а остеос.тезните
средства са били премахнати през м.**** г.,
последвани от още ***
болнични. Фактически, затруднението в движението на крайника на пострадалия е
било налице за целия възстановителен период, през който движенията му са били
ограничени и болезнени, като при такива тежки счупвания в много малък процент
от случаите настъпва възстановяване в първоначалния вид и винаги има остатъчни
явления. Относно останалите контузии – **** е установено, че са в
резултат от действието на обезопасителен колан при удържането на тялото към
седалката при ПТП. Същите са предизвиквали болка на пострадалия за период от *** и са отшумели.
Противно
на това е установеното относно интензитета и продължителността на търпените от С.Й.
болки в резултата на счупването на долния му десен крайник. Същите са били много силни и съчетани с
неподвижност през продължителния период от време на лечението. Всичко това е
довело да изпитван от него значителен физически дисконфорт. Наред с търпените
болки, неприятните му усещания се усилвали и от невъзможността да се справя сам
с ежедневните си физиологични, хигиенни и др. нужди. Бил е безпомощен да се
придвижва сам, както в дома си, така и навън, което обстоятелство ангажирало
грижата и на неговите близки. Всичко това е дало отражение и върху психичното
му състояние – станал раздразнителен, потиснат и тъжен, изпитвал неудобство и
се затворил в себе си.
Всичко
изложено до тук относно
вида и интензитета на търпените болки при получената травма, както и
обстоятелството, че ще изпитва физически дискомфорт от нея и за в бъдеще
предвид остатъчните явления от тази травма, мотивира съда да приеме, че справедливият размер на
застрахователното обезщетение е 40 000 лева.
Относно направеното от
ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, съдът приема следното:
В свое решение № 60009 от 15.07.2021 г. постановено по т. д. № 2242/2019 г., I т. о., ТК
на ВКС изрично приема, че ТР №28/28.11.1984г. на ОС на ВС на НРБ с предмет :
„По някои въпроси на режима на скоростите по ЗДвП – чл.20 ал.2 „ е със
задължителна сила и към настоящия момент. Така съобразно разясненията дадени в
него, при преценяване отговорността на водача при настъпване на ПТП от
неспазване визираното в чл.20 ал.2 от ЗДвП правило ясно следва да се
разграничават две хипотези: Първата - Водачът на МПС е длъжен да съобрази
скоростта на движението не само с примерно посочените в тези два текста
фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението,
произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото
състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори и Втората
хипотеза - Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността:
колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, а
спирането на ППС се налага и при пътни условия и ситуации, когато движението и
с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие. Моментът на
възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални
критерии, а според приетото в т.2 на същото ТР: "Въпреки различието в терминологията
на ЗДвП и ППЗДвП относно
скоростта -"намалена", "бавна", "безопасна" и
пр., налице е само една "съобразена скорост" с посочените в чл.20 ал.2 от ЗДвП фактори. Пак със същото ТР е разяснено, че меродавният
начален момент на възникване на опасността за движението не е моментът, когато водачът е възприел
препятствието за движението на пътното платно, а се препраща към един по-ранен
момент, който следва да се определя "по фактически, а не по формални
критерии".
Предвид изложеното, в
конкретния случай следва да се прецени, съобразно събраните релевантни
доказателства, доколко ищецът движейки се с превишена скорост е допринесъл за
настъпването на процесното ПТП. В този смисъл е установено в процеса, че в
момента на сблъсъка автомобила управляван от виновния водач П. се е движел с около 20 км/ч, а черния л.а. „Ф. Г.”, управляван от ищеца - с около 113 км/ч. Установено е
също така, че липсват спирачни следи или др.данни
за спиране на автомобила преди удара. Вещото лице Ф. е описал
няколко хипотези, като е посочил, че при навлизане в кръстовището на с.ия „Ф Г.” със скорост от 20 км/ч, водачът да *** л.а., т.е. ищецът би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно спиране, ако в момента е реагирал и се е движел
със скорост по-малка от 73,63 км/ч. Пак относно скоростта на автомобила
управляван от ищеца, от САТЕ се
установява, че независимо
от начина на движение на с.ия л.а. „Ф. Г.”, управляван от П., след навлизане в
кръстовището водачът на ****
л.а. „Ф* Г.” -ищецът,
би имал техническа възможност при своевременна реакция и екстрено задействане
на спирачната система да спре преди мястото на удара, ако се бе движил с нормативно
определена скорост при наличие на пътен знак от В26 - 60 км/ч и така да предотврати произшествието. Изводът на
експерта (отг.7 от САТЕ) е, че допуснатата
висока скорост на движение - 113 км/ч от страна на ищеца е технически
несъобразена в конкретната пътна ситуация и е над максимално допустимата за
категорията на пътя от 90 км/ч. В този смисъл съдът приема, че ищецът като се е
движел със скорост над разрешената е нарушил правилата визирани в чл.21 от ЗДвП и макар и в по-малка степен има вина за настъпване
на процесното ПТП, като това обстоятелство следва да бъде отчетено не толкова като
относимо към настъпването на катастрофата, а е относимо към тежестта на
последиците от нея. Ищецът е бил длъжен да съобрази скоростта на движението
предвид съответната пътна обстановка – преминаване през кръстовище с намалена
видимост поради съществуващия завой и намали скоростта поради затруднението в
движението, произтичащо от посочените пътните условия и ситуации до
„съобразена“ такава с факторите визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП. И още един
аргумент в подкрепа на тези съображения е предвидената в чл.182 ал.2 от ЗДвП
санкция за водач, който превиши разрешената скорост извън населено
място – по т.1 - за превишаване с 10 km/h - с един размер на парична глоба,
докато по т.3 –та за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба, чийто размер е 5
пъти по-висок от предходния по т.1, което сочи и за по – високата степен на
обществена опасност на нарушението приета и от самия законодател. При
така изложените съображения съдът приема да са налице условията на чл.51 ал.2
от ЗЗД - съпричиняване от страна на ищеца,
което определя да е в размер на 20%.
Предвид всичко изложено до
тук предявеният от ищеца С.Й., иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ като
основателен ще следва да се уважи до размера на 32 000 лева за
претърпените от него неимуществени вреди, при 20% съпричиняване от страна на пострадалия,
ведно със законната лихва за забава при спазване разпоредбата на чл.429 ал.3 във
връзка с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, който урежда по императивен начин
въпроса за дължимите лихви от застрахователя върху застрахователното
обезщетение и следва да бъде определена като дължима от 20.06.2019 г. – датата
на която ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си за заплащане
застрахователно обезщетение.
Над този размер до
предявеният такъв от 80 000 лева, иска като неоснователен ще следва да се
отхвърли.
При този изход на спора
право на разноски съгласно чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК имат
и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано. Списък по чл.80
от ГПК е представен както от ищеца, така и от ответното застрахователно
дружество и са приети в процеса.
Ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и не е направил съдебно деловодни такива. Процесуалното му
представителство е осъществявано от двама адвокати – адв. Р.П. и адв. Л.Г.,
като видно от договор за правна защита и съдействие от 15.11.2019 г. е
уговорено предоставянето на правна помощ при хипотезата на чл.38
ал.2 от ЗАдв. С оглед изхода на спора на ищеца му се дължат разноски за
ползваната адвокатска помощ. С договора обаче ищецът е ангажирал двама адвокати
за осъществяване на представителството му в хода на настоящето производство, като
в същия е посочено, че и двамата адвокати оказват безплатна правна помощ на
материално затрудненото лице. В приетият списък по чл.80 от ГПК не се съдържа
уточнение на кого от двамата адвокати следва да бъде присъдено
възнаграждението, което се дължи съгласно чл.78 ал.1 от ГПК само за един адвокат. Ето защо съдът
приема, че следва да присъди възнаграждение на първия посочен в договора
адвокат, а именно адв. Р.П., а размера да определи при спазване изискванията на
чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции, а именно сумата
1490 лева, която ответното застрахователно дружество ще следва да бъде осъдено
да заплати.
Ответното застрахователно
дружество съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер
на 1280 лева и разноски в размер на 179,60
лева – платено възнаграждение на вещо лице с оглед уважения размер на иска,
както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Установените по делото
разноски на ответното дружество са в размер на 200 лева - депозит за вещо лице
и 3600 лева платен адвокатски хонорар. Съразмерно с отхвърления размер на иска
за неимуществени вреди на ответника се следват разноски общо в размер на 2280
лева изчислени по компенсация, които ищецът следва да заплати.
Воден от горното и на основание чл.236 ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б. И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. В." № ** да
заплати на С.М.Й., ЕГН **********,***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата 32 000 лева представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
при 20% съпричиняване от страна на пострадалия, ведно със законната лихва за
забава върху тази сума
считано от 20.06.2019 г. до окончателното плащане, КАТО за разликата от 32 000
лева до 80 000 лева иска по чл.432 ал.1 от КЗ следва да се ОТХВЪРЛИ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „Б. И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Д. В." № ***да заплати
на адв.Р.П.
сума в размер на 1490 лева, представляваща определено от съда по реда
на чл.38 ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА З. „Б. И.“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. В." № *** да заплати държавна такса в размер на 1280 лева и разноски в размер на 179,60 лева – платено възнаграждение на
вещо лице с оглед уважения размер на иска
в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд,
както и 5 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.М.Й., ЕГН **********,*** да заплати на
З. „Б. И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Д. В." № ***, сумата 2280 лева,
представляваща сторени от ответника разноски, изчислени по компенсация,
съобразно отхвърлената част от исковете и представляващи платен адвокатски
хонорар и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: