№ 109
гр. Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000142 по описа за 2024 година
С решение № 83/27.11.23 г., постановено по т.д. № 151/21 г. на
Окръжен съд Х., се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. И.
ЕГН *********** и Д. П. И. ЕГН ********** съществуването на вземанията
на „П**“ АД, гр. С., за които е издадена заповед №***/******** г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, и изпълнителен
лист от ******** г. по ч.гр.дело № ****/****г. по описа на РС- Х.,
произтичащи от договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № ***-***/********
г., с погасителен план - Приложение № 1 към него, както
следва:
43 892,70 евро - непогасена главница, ведно със законна лихва
от деня на подаване на заявлението – 25.08.20 г. до окончателното изплащане
на вземането
21 225, 04 евро - непогасена договорна лихва, начислена за
периода от 10.03.2016 г. до 05.08.2020 г., вкл., дължима на основание т.1.6 от
договора за кредит;
122,25 евро - непогасено наказателна лихва, начислена за
периода от 18.06.2020 г. до 05.08.2020 г. вкл., дължима на основание т.1.7 от
Договора за кредит
231,66 евро - непогасена законна лихва, на основание чл. 86
ал. 1 от ЗЗД, начислена за периода от датата на предсрочната изискуемост на
кредита от 06.08.2020 г. до 24.08.2020 г. вкл.
1
К. И. И. и Д. П. И. са осъдени да заплатят на „П**“ АД
разноски за заповедното производство в размер на 2561,03 лв.- ДТ и 150,00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение, както и за исковото производство:
разноски в размер на 2633,34 лв. платена държавна такса, 600 лв. -
възнаграждение за вещо лице, както и 450 лв. - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от К. И.
И. и Д. П. И. чрез процесуалния си представител адв. Н. В. З. - В.. В същата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение и се иска същото да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Претендират се разноски за двете инстанции, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
жалбоподателите.
Въззиваемата страна „П**“ АД оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с изложените от страните оплаквания и
възражения, намира за установено следното:
Процесните вземания се претендират като съществуващи на
основание договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № ***-*** от *********
г., сключен между „М** Ю.“ АД /с последващо търговско наименование „Ю.“
ЕАД и универсален правоприемник „П**“ АД/ като кредитор, К. И. И. като
кредитополучател и Д. П. И. като солидарен длъжник.
Съгласно договора банката предоставя на К. И. И. банков
кредит в размер на 45 000 евро, с краен срок за погасяване 10.02.2036 г.
Договорът е подписан от кредитополучателя К. И. И. и Д. П. И. като
солидарен длъжник. Неразделна част от договора е погасителен план -
приложение № 1, който е подписан от кредитополучателя К. И.. Съгласно т.
1.11. от договора погасяването на главницата по кредита се извършва на 300
равни месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно, съгласнотози
погасителен план.
Няма спор, че кредитът е изцяло усвоен на 11.02.2011 г. по
сметка, открита на името на кредитополучателя в банката кредитор.
Страните са уговорили в договора начина на олихвяване на
2
формирания редовен дълг по кредита - т.1.6 от договора, като за първата
година от срока на кредита главницата по кредита се олихвява с годишен
лихвен процент за редовен дълг в размер на 11,45 %/ т.1.6.1/ След изтичане на
срока по т.1.6.1 непогасената част от главницата по кредита се олихвява с
плаващ лихвен процент за редовен дълг определен в размер на действащия
шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 945 базисни точки не по -
малко от лихвения процент по т.1.6.1, като действащия към датата на
сключване на договора шестмесечен ЕЦШВОК е 1,26 %. Съгласно т.1.7
лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в размер на размера на
лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000,00 базисни точки на годишна база
и при спазване на условията на раздел втори, т.4 от договора за ипотечен
кредит. Уговорени са еднократна такса за проучване 60,00 лв. и комисионна за
управление на кредита за първата и за всяка следваща година от срока на
кредита / 1.8.2/.
Твърденията на ищцовата банка са били, че кредитът е в просрочие
считано от 10.03.14 г., като към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение са просрочени 77 вноски за главница в общ размер
на 4 137.07 евро и 53 вноски за лихва в общ размер от 20 883.66 евро. Поради
неплащане в срок на задълженията по договора за кредит на основание т.8.2
вр. с т.8.1.2 от договора за кредит на 16.12.2019 г., банката изпратила на
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от
получаване на поканата, връчена чрез ЧСИ К. по реда на чл.47 ГПК. Поради
неплащане на просрочените задължения в предоставения им срок за
доброволно изпълнение, банката обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 06.08.2020 г.
На 25.08.2020 г. е подадено заявление от ищцовата банка за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и
солидарния длъжник, по което е образувано ч.гр.д. № ****/**** г. на РС-Х.,
като за процесните суми е издадена № ***/******** г. въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен липст, въз основа на който е
образувано изп. Д. №************** на ЧСИ Н. К., с рег. №***, с район на
действие ОС-Х.. Във връзка с депозирани възражения от длъжниците в
законоустановения срок е предявен установителният иск по чл. 422 от ГПК.
По първоинстанционното дело е назначена ССчЕ, като са приети
първоначално и две допълнителни заключения. Между същите няма
противоречия, като допълнителните заключения единствено надграждат и
обобщават констатациите и изводите, направени от вещото лице.
Констатирано е от вещото лице, че според счетоводните записвания
на банката са налице забавени плащания по кредита още към в. юни 2011 г.,
като до март 2014 г. закъсненията са частични и са наваксани във времето.
Към 10.03.2014 г. са били дължими обшо 514.92 евро, от които: погасителна
вноска с падеж 10.03.2014 г. /формирана от задължение за 370.05 евро –
главница + 390.89 евро възнаградителна лихва/ , както и 53.98 евро –
наказателна лихва за просрочени вноски преди тази дата. Погасени са 444.12
евро, като са останали непогасени 70.80 евро – неиздължена главница.
Формиран е извод, че от дата 10.02.2014 г. кредитополучателят е изпаднал в
просрочие по отношение на главницата.
3
По отношение възнаградителната лихва вещото лице е
констатирало, че според счетоводните записвания на банката, просрочие е
настъпило, считано от 10.03.2016 г. Задълженията за договорни лихви до
10.02.2016 г. са погасени изцяло. Към 25.08.20 г. /датата на подаване на
заявление за издаване заповед за изпълнение/ са налице 77 бр. непогасени
вноски за главница и 54 бр. непогасени вноски за договорна /възнаградителна/
лихва до 6.8.20 г. /датата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
като задълженията по кредита са следните:
43 892,70 евро - непогасена главница
21 225, 04 евро - непогасена договорна лихва за периода от
10.03.2016 г. до 05.08.2020 г. вкл.
122,25 евро - непогасено наказателна лихва
231,66 евро - законна лихва за периода от 06.08.2020 г. до
24.08.2020 г. вкл.
В първоначалното заключение са изготвени таблици за
непогасените главници и договорни лихви по отделни погасителни вноски /л.
177 – 190 от първоинст.д./
С посочените размери на непогасена главница и дължими
договорни и наказателни лихви към 6.8.20 г. банката е осчетоводила кредита
като изцяло предрочно изискуем.
Констатирано е, че в П** АД кредитополучателят И. има
разкрити две разплащателни сметки, като и по двете са наложени запори от
Н** Х., Община Х., както и ЧСИ К. по изп.д. ****/**** г. /образувано за
събиране на процесните вземания/.
Констатирано е, че след 6.8.20 г. по кредита са извършени
плащания общо в размер на 5 131.78 лв. / 2623.84 евро, които са постъпвали
по левова сметка на клон на П** АД гр. Х., която е била използвана за
получаване на преводи, тъй като откритите сметки на името на
кредотополучателя са били запорирани. Касае е за пет бр. преводи, конкретно
посочени от вещото лице по дати и размери, като същите са осъществени в
периода 24.08.20 – 21.07.21 г. Констатирано е, че така получените суми са
отнесени от банката за погасяване на лихви и просрочена главница по кредита,
както и за погасяване на разноски и такси по кредита и на съдебни разноски.
За погасяване на съдебни разноски са отнесени сумите по три превода,
съответно от 1012.58 лв. + 1001.51 лв. + 1805.63 лв., или общо в 3843.72 лв.
В допълнителното заключение от 30.08.23 г. подробно са
описани направените вноски по разплащателната сметка на К. И.,
предназначени за погасяване на кредита, както и постъпилите суми в лева и в
евро по сметката на П** АД след 11.04.14 г. до датата на предсрочната
изискуемост 6.8.20 г. Общият размер на тези вноски възлиза на 18 828.71 лв. +
8558.49 евро. Установено е, че с тях в счетоводството на банката са погасени
задължения за главница и лихви /възнаградителна и наказателна/ по кредита/,
разноски и такси по кредита – 84 лв. + 25 евро, както и съдебни разноски –
2014.71 лв.
4
При така събраните доказателства, първоинстанционният съд
е приел, че е налице забава в плащанията от страна на кредитополучателя по
отношение на дължимите месечни вноски след 11.04.2014 г., което е дало
право на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, като
волеизявлението й за това е редовно връчено на кредитополучателя и
солидарния длъжник по ред на чл. 47 от ГПК. Прието е, че предсрочната
изискуемост е настъпила на твърдяната от банката дата – 6.8.20 г., от който
момент е започнала да тече и погасителната давност по чл.110 и чл.111, б.“в“
ЗЗД за вземанията на банката, поради което възражението за изтекла
погасителна давност е прието за неоснователно. Прието е, че представеното от
банката извлечение от счетоводни книги е редовно. С оглед така направените
фактически и правни изводи предявеният установителен иск по чл. 422 от
ГПК е уважен в пълен размер.
Във въззивното производство е назначена допълнителна
ССчЕ във връзка с изследване на въпроси за наличие на неправноправни
клаузи и размера на дълга при неприлагането им. Заключението на вещото
лице се възприема от съда като компетентно изготвено и неоспорено от
страните.
Вещото лице е проследило начисляваните лихви от страна на
банката – договорни и наказателни, за целия период на договора, като е
констатирано, че за целия период на кредита е прилаган ГЛП = 11.45 % и
наказателна лихва = 21.45%. Т.е. лихвеният процент не е променян.
В таблица 4 от заключението са проследени нивата на 6-
месечния EURIBOR и съответно размера на ГЛП, изчислен съобразно
предвиждането на чл. 1.6.2 от договор за кредит, определящ начина на
изчисляване на плаващия лихвен процент като сбор от шестмесечния
EURIBOR плюс надбавка в размер на 645 базисни точки /изчислени съгласно
Бюлетин за лихви, такси и комисионни, като една базисна точка е равна на
1/100 от един процентен пункт или 0.01 %.
В таблица 7,8 и 9 са проследени начислените и платени такси
за управление на кредита: 667.79 евро, начислени от Ю. АД, които са изцяло
погасени; 1 318.46 евро, начислени от П** АД, от които са погасени 658.38
евро.
Вещото лице е извършило преизчисляване на дълга
съобразно лихвените нива в таблица 4, във вариант без начисляване на такси
и комисионни, и вариант с начисляване на такива, като при изчисление на
наказателната лихва е съобразен периодът на извънредното положение.
Във варианта без начисляване на такси и комисионни, към
6.8.20 г. са налице просрочени вноски с падежи от 10.6.17 до 10.7.20 г., като
общият размер на просрочените задължения е както следва: главници - 3 126
евро., лихви – 12002.62 евро., наказателни лихви – 805.14 евро. /таблица 6 от
5
заключението/.
Към дата 6.8.20 г. размерът на дълга е следният: главница –
41 451.82 евро., договорна лихва за периода 10.05.17 – 05.06.20 г. вкл. -
12002.62 евро., наказателна лихва - 805.14 евро., като за претендирания по
делото период 18.06.20 – 05.08.20 г. – същата възлиза на 80.60 евро.
Към датата на подаване заявление за издаване заповед за
изпълнение – 25.08.20 г. размерът на дълга е следният: главница – 41 451.82
евро., договорна лихва за периода 10.05.17 – 05.06.20 г. вкл. - 12002.62 евро.,
наказателна лихва за претендирания по делото период 18.06.20 – 05.08.20 г. -
са 80.60 евро. , законна лихва от 6.8.20 до 24.08.20 г. – 142.99 лв.
Във вариант с начисляване на такси и комисионни, към 6.8.20
г. са налице просрочени вноски с падежи от 10.2.17 до 10.7.20 г., като общият
размер на просрочените задължения е както следва: главници - 3 396 евро.,
лихви – 13 265.58 евро., наказателни лихви –970.25 евро., като наказателните
лихви за претендирания по делото период 18.06.20 – 05.08.20 г. са 87.63 евро.
Към дата 6.8.20 г. размерът на дълга е следният: главница –
41 723.31 евро., договорна лихва за периода 10.05.17 – 05.06.20 г. вкл. -
13265.58 евро., наказателна лихва - 970.25 евро., като за претендирания по
делото период 18.06.20 – 05.08.20 г. – същата възлиза на 87.63 евро.
Към датата на подаване заявление за издаване заповед за
изпълнение – 25.08.20 г. размерът на дълга е следният: главница – 41 723.31
евро., договорна лихва за периода 10.05.17 – 05.06.20 г. вкл. - 13265.58 евро.,
наказателна лихва за претендирания по делото период 18.06.20 – 05.08.20 г. -
са 87.63 евро. , законна лихва от 6.8.20 до 24.08.20 г. – 145.94 лв.
Констатирано е от вещото лице, че за периода 25.8.20 –
25.01.21 г. са начислени съдебни разноски общо в размер на 3819.72 лв., като
са извършени общо плащания в размер на 4127.14 лв. Т.е. начислените
съдебни разноски от 3819.72 лв. са изцяло погасени, като остатъкът от 307.42
лв. е отнесен за погасяване на част от дължимата законна лихва.
При така събраните доказателства въззивният състав на ПАС
споделя изцяло извода, че е налице забава в плащанията, даваща основание на
банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Жалбоподателите поддържат доводи, че съгласно
погасителния план към договора нямало уговорен падеж на отделните
погасителни вноски, нито пък такъв е уговарян допълнително между
страните; погасителният план не бил подписан от солидарния длъжник Д. И.,
което възражение не било обсъдено от първоинстанционния съд. Позовават се
на обстоятелството, че кредитът е усвоен на 11.02.11 г., като е уговорено
6
връщане на 300 бр. месечни вноски, всяка една от които в размер на 461 евро,
а в представеното счетоводно извлечение бил записан краен срок на
погасяване – 10.02.2036 г., а в самия договор – не по-късно от 9.3.2036 г.
Твърденията, че няма уговорен падеж на отделните
погасителни вноски, не кореспондират с данните от договора и погасителния
план към него. Съгласно т. 1.11 от договора страните уговарят погасяване
чрез 300 равни месечни вноски съгласно погасителен план. В погасителния
план са описани общо 300 броя месечни вноски, като е посочен падеж на
първата вноска – 10.03.2011 г. При това положение се налага извод, че всяка
следваща вноска е с падеж 10-то число на съответния следващ месец. При
това положение е без значение, че датата на усвояване на кредита е на 11-то
число от м. февруари. При наличие на изрично уговорен падеж на първата
погасителна вноска няма основание да се прилага банкова практика, на която
се позовават жалбоподателите. Считано от 10.03.2011 г., срокът за погасяване
чрез 300 месечни вноски, равни на 25 години, изтича на 10.02.2036 г., който е
в рамките на договореното, че задълженията се погасяват не по-късно от
9.3.36 г. Обстоятелството, че солидарният длъжник Д. И. не е подписала
погасителния план, е ирелевантно в тази връзка, тъй като погасителният план
е подписан между банката - кредитодател и лицето – кредитополучател К. И..
Същевременно солидарният длъжник е подписал договора за кредит,
съдържащ всички съществени условия по кредита и препращащ към
погасителния план – неразделна част от договора.
Категорично е установено по делото наличие на основание за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита, каквото е визирано в чл. 8.1.2
от договора, а именно непогасяване изцяло в срок на кое да е задължение за
заплащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по главница,
дължими лихви, вкл. наказателни. Установено е безспорно по делото
неизпълнението по отношение на многобройни погасителни вноски за
главница и възнаградителна лихва, включително и съобразно приетото пред
въззивната инстанция заключение на ССчЕ, неоспорено от страните,
конкретните данни от което са цитирани по-горе.
Няма основание да се възприеме възражението на
жалбоподателите, че установяването на каквото и да е несъответствие между
действително дължимите суми за главници, възнаградителни и наказателни
лихви и тези, заявени от банката в заповедното и исковото производство,
представлява основание за отхвърляне изцяло на предявения иск. Искът
може да бъде отхвърлен само за съответните суми, които се претендират
неоснователно от банката.
Спорен е въпросът относно редовното връчване от страна
на банката на волеизявление за обявяване на кредита за предрочно
изискуем. Релевантните по въпроса писмени доказателства се съдържат в
кориците на приложеното ч.гр.д. № ****/**** г. на РС-Х. /заповедното
производство/. До кредитополучателя и солидарния длъжник е отправена
7
покана изх. № ***-***/******** г., с която същите се уведомяват за наличие
на конкретно посочени задължения за главница, лихви и комисионна за
управление на кредита, с даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение и
изричното изявление, че след изтичане на този срок, при липса на изпълнение
банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем, като счита поканата
за писмено уведомление по смисъла на раздел ІІ, т.8.2 от договора за кредит.
Поканата е връчена от ЧСИ, като по отношение и на двамата
ответници са удостоверени постоянен и настоящ адрес чрез справка в НБД
„Население“, както и четирикратни посещения именно на установените
адреси, на които лицата не са намерени.
По отношение на кредитополучателя е установено, че лицето
не живее от доста време на адреса – по данни от брат, живущ на същия адрес,
като е осъществено залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на
дата 30.11.2019 г. Прието е редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 от ГПК
на дата 16.12.19 г., като е посочено, че в двуседмичния срок лицето не се е
явило в кантората на ЧСИ за получаване на книжата, връчването е
осъществено на установения постоянен и настоящ адрес, а по направена
справка в Н** лицето няма действащ трудов договор, поради което книжата не
могат да бъдат връчени по месторабота.
По отношение на солидарния длъжник К.а И. е установено, че
лицето трайно отсъства от адреса по данни на съседи, като е осъществено
залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на дата 26.05.2020 г.
Прието е редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 от ГПК на дата 09.06.20
г., като е посочено, че в двуседмичния срок лицето не се е явило в кантората
на ЧСИ за получаване на книжата, връчването е осъществено на установения
постоянен и настоящ адрес, а по направена справка в Н** лицето няма
действащ трудов договор, поради което книжата не могат да бъдат връчени по
месторабота.
С оглед така представените доказателства се налага извод, че е
осъществена редовна процедура по връчване на изявлението на банката за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита по реда на чл. 47 от ГПК,
като са изпълнени отделните процесуални изисквания на правната норма.
Цитираната покана има характер на изявление за обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като изрично съдържа такова, включително с изрично
позоваване на т. 8.2, раздел ІІ от договора за кредит. Банката не би могла да
посочи конкретна дата, от която ще счита предсрочната изискуемост за
настъпила, тъй като това е свързано с изтичането на дадения срок за
изпълнение, който пък е свързан с датата на осъществено редовно връчване.
Естествено е изявлението на банката, че упражнява правото си по т. 9.2 от
договора да предхожда настъпването на предсрочната изискуемост, тъй като
за настъпването й е необходим и последващ, субективен елемент, свързан с
връчването на длъжниците. Обстоятелството, че след датата 6.8.20 г. са
извършвани плащания от длъжниците, е правно ирелевантно по отношение на
въпроса настъпила ли е и кога предсрочната изискуемост на целия кредит. В
случая, с оглед редовно осъществената процедура по чл. 47 от ГПК,
8
предсрочната изискуемост е настъпила с изтичане на 7-дневен срок от
връчването на уведомлението и на солидарния длъжник, т.е. към 17.06.20 г.,
т.е. по-рано от датата 6.8.20 г., на която това обстоятелство е отразено в
счетоводните регистри на банката.
Въззивният съд е указал на страните, че следва служебно да
се произнесе по въпроса дали са неравноправни клаузите, касаещи:
възможността банката едностранно да променя лихвения
процент относно възнаградителната и наказателната лихва, а именно:
чл. 4.5 от раздел ІІ „Стандартни условия по кредита“ ,
според който при промяна на лихвените условия на междубанковите пазари
и/или на действащата нормативна уредба и/или на общото икономическо
състояние в страната /включително в случай, че рейтингът на българския
държавен дълг бъде понижен, или се увеличат разходите на банката за
задължителни резерви поради регулаторни мерки/ банката има право
едностранно да променя съответно договорения лихвен процент, като банката
си запазва изключително право да променя едностранно по собствено
усмотрение лихвения процент и по всяко време, когато по нейна преценка
преобладаващите пазарни условия и/или резултатите от проведен периодичен
или инцидентен мониторинг във връзка с кредита налагат актуализиране на
лихвата; измененията влизат в сила считано от датата на първия следващ
лихвен период след датата на приемането им от банката и са задължителни за
страните без да е необходимо допълнително писмено предоговаряне. В този
случай банката уведомява писмено кредитополучателя и съдлъжника на
последния посочен от тях адрес за кореспонденция относно промяната и
датата, от която се прилага, а при анюитетни кредити – и за новия погасителен
план със служебно преизчислени погасителни вноски по кредита, като
липсата на изрично потвърждение на получаване на уведомлението,
достигнало до посочения съгласно договора адрес за кореспонденция, не
освобождава кредитополучателя от задължението за плащане на лихвите
съгласно промяната;
във връзка с чл. 1.6.2 от процесния договор, определящ
начина на изчисляване на плаващия лихвен процент като сбор от
шестмесечния EURIBOR плюс надбавка в размер на 645 базисни точки
/изчислени съгласно Бюлетин за лихви, такси и комисионни, като една базисна
точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0.01 %/ и чл. 1.7 от
договора, определящ размера на наказателната лихва като сбор от лихвата за
редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки на годишна база и при
спазване на условията по раздел ІІ, т.4 от договора - предвиденото
ограничение в минималния размер на възнаградителната лихва по чл.
1.6.2 от договора – не по-малко от лихвения процент по чл. 1.6.1
дължимостта на комисионни за управление на кредита за
всяка следваща година от кредита по чл. 1.8.2.2 от договора съгласно
действаща Тарифа на банката и чл. 5.2 от раздел ІІ „Стандартни условия
по кредита“, даващ право на банката едностранно да променя Тарифата,
9
както и предвид законовата забрана на чл. 10а, ал.2 от ЗПК
В случая категорично е установено от заключението на
вещото лице, че през целия период от договора банката не е променяла
лихвения процент за възнаградителната лихва, съответно и този на
наказателната лихва – т.е. чл. 4.5 от раздел ІІ „Стандартни условия по
кредита“ не е прилаган, поради което е безпредметно обсъждането на
наравноправността на тази клауза.
Не се спори между страните, и се възприема от съда, че
клаузата на т. 1.6.2 от договора, определяща размера на плаващия лихвен
процент, приложим след изтичане на едногодишния срок по т. 1.6.1 от
договора, като сбор от шестмесечния EURIBOR плюс надбавка в размер на
645 базисни точки /изчислени съгласно Бюлетин за лихви, такси и комисионни,
като една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0.01
%, няма неравноправен характер, тъй като и двата компонента имат обективен
характер и не зависят от волята на нито една от страните по договора. Както е
посочено и в заключението на ССчЕ, EURIBOR представлява междубанков
лихвен процент „продава“ за съответната срочност на необезпечени депозити
в евро за еврозоната, публикуван на страница www.euribor.org или
www.euribor-hates.eu , който е средна величина от котировки „продава“ на
представителна група банки от еврозоната, също американски и японски
банки. Втората компонетна също е конкретно и ясно посочена по предвидим
начин на формиране. При това положение не се установява тази уговорка да е
във вреда на потребителя, да нарушава изискването за добросъвестност и
равнопоставеност между страните по договора, при което същата няма
неравноправен характер.
Последното обаче не може да се отнесе към уговореното
ограничение на минималния размер на възнаградителната лихва по чл.
1.6.2 от договора – не по-малко от лихвения процент по чл. 1.6.1 Това
ограничение се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката, от една страна, и потребителя, от друга.
Ограничението игнорира обективните пазарни условия, като изключва
възможността за намаляване на лихвения процент, което би било в полза на
потребителя, без да е предвидено подобно ограничение за максималния
процент на лихвата, т.е. охранени са интересите на банката за сметка на тези
на потребителя, който е по-слабата страна по договора. Основателни са
доводите на жалбоподателите за липса на информираност по отношение
възможните колебания на EURIBOR, които могат да са и в посока намаление,
като по делото няма ангажирани каквито и да било доказателства в тази
насока. Не са налице доказателства и за индивидуално договаряне, което да
изключи нищожността на неравноправната клуза съгласно чл. 146, ал.1 от
ЗЗП.
Ето защо въззивният съд приема, че предвиденият долен
10
праг на лихвения процент по т.1.6.2 от процесния договор представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Същата е
нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и не следва да се прилага. В този
ред на мисли следва размерът на задълженията да бъде съобразен с
направените преизчисления на дълга в заключението на ССчЕ, прието във
втора инстанция, при които е заложен плаващ лихвен процент на
възнаградителната лихва, определен по правилото на т. 1.6.2 от договора без
прилагане на ограничението за минимален размер.
Последното се отразява и в размера на наказателната лихва,
който е свързан с този на възнаградителната лихва. Според т.1.7 от догодора
наказателната лихва е равна на сбора от лихвата за редовен кредит и посочена
надбавка.
По отношение дължимостта на комисионни за управление
на кредита за всяка следваща година от кредита по чл. 1.8.2.2 от договора
съгласно действаща Тарифа на банката и чл. 5.2 от раздел ІІ „Стандартни
условия по кредита“, даващ право на банката едностранно да променя
Тарифата, както и предвид законовата забрана на чл. 10а, ал.2 от ЗПК:
Споделят се съображенията на въззиваемата страна, че в
случая нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК е неприложима. Същата е
създадена по силата на пар.4 от ЗИДЗПК, публикуван в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г. Съгласно пар.13 от ПЗР към ЗИДЗПК/ДВ, бр. 35 от 2014
г./ разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси,
обезщетения или неустойки по § 9, т. 3 от този закон. Доколкото нормата на
чл. 10а, ал.2 от ЗПК е въведена с пар.4 от цитирания ЗИДЗПК, следва да се
приеме, че същата не се прилага за договори, сключени преди датата на
влизане в сила на закона /23.07.2014 г./, включително и за процесния договор,
който е сключен на дата 09.02.2011 г.
Доколкото по делото не е установена едностранна промяна на
тарифата на банката и увеличен размер на таксите, дължащ се на такова
едностранно увеличение, е безпредметно обсъждането на неравноправния
характер на чл.5.2 от раздел ІІ „Стандартни условия по кредита“.
Ето защо няма основание в случая да се отрече дължимостта
на комисионните за управление по чл. 1.8.2.2 от договора, при което за
преценка на действителните размери на задълженията по кредита следва да се
стъпи върху изчисленията на вещото лице по варианта, в който са включени
комисионните за управление, а именно:
Към 6.8.20 г. са налице просрочени вноски с падежи от
10.2.17 до 10.7.20 г., като общият размер на просрочените задължения е както
следва: главници - 3 396 евро., лихви – 13 265.58 евро., наказателни лихви –
970.25 евро., като наказателните лихви за претендирания по делото период
18.06.20 – 05.08.20 г. са 87.63 евро.
Към датата на подаване заявление за издаване заповед за
11
изпълнение – 25.08.20 г. размерът на дълга е следният: главница – 41 723.31
евро., договорна лихва за периода 10.01.17 – 05.08.20 г. вкл. - 13265.58 евро.,
наказателна лихва за претендирания по делото период 18.06.20 – 05.08.20 г. -
са 87.63 евро. , законна лихва от 6.8.20 до 24.08.20 г. – 145.94 лв.
В т. ІІІ от въззивната жалба се развиват съображения за
наличие на неправомерно поведение на банката, която при наличие на
наложени запори върху разплащателните сметки на кредитополучателя, е
предоставила друга сметка, обслужваща банков клон на същата банка, по
която да се внасят суми за погасяване задълженията по процесния кредит.
Това обстоятелство действително е установено по делото, но релевантно за
настоящия спор е единствено зачитане погасителния ефект на внесените по
този начин суми. Без значение за спора, предмет на делото, е по какъв начин
банката е изпълнявала /или не е изпълнявала задълженията си по наложен от
трети лица запори върху разплащателните сметки на кредитополучателя.
Съображенията на първоинстанционния съд по отношение на
възражението за погасителна давност не се споделят от настоящия състав на
ПАС. Съгласно ТР 3/23 г. от 21.11.2024 год. при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска; при обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. В решението са
развити съображения, че началният момент на течението на давностния срок
се свързва от нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД с изискуемостта на вземането на
кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение,
без значение дали задължението е периодично или е едно задължение,
изпълнението на което се осъществява по волята на страните на части; в
последната хипотеза, независимо че задължението е едно, уговорените падежи
- моментите на дължимо изпълнение на всяка една от вноските
(представляващи части от главното задължение), са предварително
определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част
от главното задължение, като изискуемостта на вземането за съответната
вноска настъпва с настъпването на падежа й, т.е. не става въпрос за частично
изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са
постигнали изрично съгласие; при неизпълнение на съответната вноска
кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо, може
да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави принудително
длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж
12
на вноската, изискуемостта й и на забавата на длъжника съвпадат).
Предвид посоченото се възприемат като основателни
оплакванията във въззивната жалба за това, че незаконосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че началният момент на давността е датата
на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, но не се приема
тезата, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение
задълженията за главница. Това задължение няма характер на периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Уговореното между страните
връщане на предоставена в кредит сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище не влиза в
противоречие с указанията по Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. В мотивите на тълкувателния акт са
разгледаните примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги), като при всички тях
периодичността, породена от един и същ факт, касае относително
самостоятелни задължения и е относима към престациите и на двете страни:
периодично задължение на едната страна за доставка на стоки и услуги през
съответен период кореспондира с периодично задължение на другата за
заплащане на тези стоки/услуги. По отношение на договора за кредит това
изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за
предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за
връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума
на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на
основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо,
приложима по отношение на задължението за главница е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съображенията, развити във въззивната жалба, за това, че
банката е бездействала повече от пет години преди да предприеме действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при наличие на основание за
това при просрочие на една единствена погасителна вноска, следва да се
преценяват именно в светлината на действието на института на погасителната
давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на дата 25.08.2020 г.
Просрочените задължения са описани от вещото лице в
таблица 11 от заключението /л. 141-142 от заключението/
Не са налице просрочени задължения за главници, за които да
е изтекла петгодишна погасителна давност към дата 25.08.20 г. Такива биха
били непогасени задължения за главници с падеж преди 25.08.2015 г., но в
случая констатираните просрочени задължения за главници са с посочен най-
13
ранен падеж 10.02.2017 г. и остатък от главница по предходна вноска от 66.58
лв. – т.е. към 10.01.2017 г.
По отношение възнаградителните лихви към датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение следва да се приемат
за погасени по давност задълженията отпреди 25.08.2017 г. Такива са налице
– касае е за осем бр. вноски за лихви с падежи от 10.2.17 до 10.08.17 г. +
остатък от вноска с падеж 10.1.17 г. от 26.85 евро. Общият размер на тези
задължения възлиза на 2259.66 евро. – задължения за възнаградителна
лихва, погасени по давност.
При това положение дължимите възнаградителни лихви са в
размер на 11 005.92 евро /13265.58 евро – 2259.66 евро/.
Предвид посоченото въззивният състав на ПАС намира иска
за установяване съществуването на вземанията на ищцовата банка за
основателен и доказан за сумите:
41 723.31 евро – непогасена главница, ведно със законна
лихва от деня на подаване на заявлението – 25.08.20 г. до окончателното
изплащане на вземането
11 005.92 евро – договорна лихва за периода 25.08.17 –
06.08.20 г.
87.63 евро – наказателна лихва за периода 18.06.20 – 05.08.20
г
145.94 лв. - законна лихва от датата на предсрочната
изискуемост на кредита - 6.8.20 до 24.08.20 г. вкл.
По отношение на посочените задължения обжалваното
решение въззивната жалба е неоснователна, като първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
За разликите до пълните претендирани размери, съответно
периоди, искът се явява неоснователен и недоказан, респ. в тази част
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което исковите претенции се отхвърлят, а именно за сумите:
разликата над 41 723.31 евро до 43 892,70 евро - непогасена
главница, ведно със законна лихва от деня на подаване на заявлението –
25.08.20 г. до окончателното изплащане;
разликата над 11 005.92 евро до 21 225, 04 евро - договорна
лихва, който пълен размер се претендира за периода от 10.03.2016 г. до
05.08.2020 г., вкл.
разликата над 87.63 евро до 122,25 евро - наказателна лихва
за периода от 18.06.2020 г. до 05.08.2020 г. вкл.,
разликата над 145.94 лева до 231,66 евро - законна лихва за
14
периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 06.08.2020 г. до
24.08.2020 г. вкл.
За разноските:
За въззивна инстанцията жалбоподателите претендират
разноски в общ размер на 3857.18 лв. /платена ДТ и възнаграждение за вещо
лице/. Съразмерно на уважената част от жалбата същите имат право на
разноски в размер на 741.15 лв.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателите за оказана безплатна правна
помощ пред въззивна инстанция. Искането не се оспорва от противната
страна, според която възнаграждението следва да се определи съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Искането е основателно, като
съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, както и действителната фактическа
и правна сложност на делото и конкретно осъществените действия от
пълномощника за осъществяване на правната защита по делото, и съобразно
уважената част на въззивната жалба, съдът определя адвокатското
възнаграждение в размер на 2615 лв.
П** АД претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за втора инстанция в размер на 540 лв. по представения
списък на разноски, който не се оспорва от насрещните страни. На осн. чл. 78,
ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 и 2 от НЗПП и съразмерно на
отхвърлената част на въззивната жалба това искане следва да бъде уважено
до размер на 436 лв.
С обжалваното решение К. И. И. и Д. П. И. са осъдени да
заплатят на „П**“ АД за първоинстанционното исково производство в
разноски в общ размер на 3233.34 лв. / 2633,34 лв. държавна такса и 600 лв. -
възнаграждение за вещо лице/, както и 450 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция
обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част за разликата над
2586.67 лв. до присъдените 3233.34 лв. разноски, а по отношение на
юрисконсултското възнаграждение – за разликата над 120 лв. до присъдените
150 лв.
За първа инстанция К. И. И. и Д. П. И. са претендирали
разноски по представен списък в размер на 5190 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции с настоящето решение П** АД
следва да бъде осъдена да заплати на К. И. И. и Д. П. И. разноски за първа
инстанция в размер на 997.31 лв.
15
С обжалваното решение К. И. И. и Д. П. И. са осъдени да
заплатят на „П**“ АД разноски за заповедното производство в размер на
2561,03 лв.- ДТ и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В тази част решението следва да бъде отменено, тъй като от
заключението на ССчЕ, прието пред въззивна инстанция, че и двете суми са
били начислени от банката, съответно на 25.08.20 г. и 02.10.20 г., като са били
погасени чрез постъпили вноски от кредитополучателите - /л. 137 от делото/.
Искането за присъждането им следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Мотивиран от горното съставът на ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/27.11.23 г., постановено по
т.д. № 151/21 г. на Окръжен съд Х., В ЧАСТТА МУ, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. И. ЕГН *********** и Д. П. И. ЕГН
********** съществуването на вземанията на „П**“ АД, гр. С., за които е
издадена заповед №***/******** г. за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ, и изпълнителен лист от ******** г. по ч.гр.дело №
****/****г. по описа на РС- Х., произтичащи от договор за ипотечен кредит
„Улеснение“ № ***-***/******** г., с погасителен план - Приложение № 1
към него, както следва:
41 723.31 евро – непогасена главница, ведно със законна
лихва от деня на подаване на заявлението – 25.08.20 г. до окончателното
изплащане на вземането
11 005.92 евро – договорна лихва за периода 25.08.17 –
06.08.20 г.
87.63 евро – наказателна лихва за периода 18.06.20 – 05.08.20
г
145.94 лв. - законна лихва от датата на предсрочната
изискуемост на кредита - 6.8.20 до 24.08.20 г. вкл.
ОТМЕНЯ решение № 83/27.11.23 г., постановено по т.д. №
151/21 г. на Окръжен съд Х., В ЧАСТТА МУ, с което се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. И. ЕГН *********** и Д. П. И. ЕГН
********** съществуването на вземанията на „П**“ АД, гр. С., за които е
издадена заповед №***/******** г. за изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ, и изпълнителен лист от ******** г. по ч.гр.дело №
****/****г. по описа на РС- Х., произтичащи от договор за ипотечен кредит
„Улеснение“ № ***-***/******** г., с погасителен план - Приложение № 1
16
към него, за следните суми:
разликата над 41 723.31 евро до 43 892,70 евро - непогасена
главница, ведно със законна лихва от деня на подаване на заявлението –
25.08.20 г. до окончателното изплащане;
разликата над 11 005.92 евро до 21 225, 04 евро - договорна
лихва, който пълен размер се претендира за периода от 10.03.2016 г. до
05.08.2020 г., вкл.
разликата над 87.63 евро до 122,25 евро - наказателна лихва
за периода от 18.06.2020 г. до 05.08.2020 г. вкл.,
разликата над 145.94 лева до 231,66 евро - законна лихва за
периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 06.08.2020 г. до
24.08.2020 г. вкл.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
иска, предявен от „П**“ АД, гр. С. против К. И. И. ЕГН *********** и Д. П.
И. ЕГН ********** за установяване съществуването на вземанията на „П**“
АД, гр. С., за които е издадена заповед №***/******** г. за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ, и изпълнителен лист от
******** г. по ч.гр.дело № ****/****г. по описа на РС- Х., произтичащи от
договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № ***-***/******** г., с
погасителен план - Приложение № 1 към него, за следните суми:
разликата над 41 723.31 евро до 43 892,70 евро - непогасена
главница, ведно със законна лихва от деня на подаване на заявлението –
25.08.20 г. до окончателното изплащане;
разликата над 11 005.92 евро до 21 225, 04 евро - договорна
лихва, който пълен размер се претендира за периода от 10.03.2016 г. до
05.08.2020 г., вкл.
разликата над 87.63 евро до 122,25 евро - наказателна лихва
за периода от 18.06.2020 г. до 05.08.2020 г. вкл.,
разликата над 145.94 лева до 231,66 евро - законна лихва за
периода от датата на предсрочната изискуемост на кредита - 06.08.2020 г. до
24.08.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА „П**“ АД гр. С. да заплати на К. И. И. ЕГН
*********** и Д. П. И. ЕГН ********** сумите:
741.15 лв. – разноски за въззивна инстанция.
997.31 лв. – разноски за първа инстанция
ОСЪЖДА „П**“ АД гр. С. да заплати на адвокат Н. В. З. –
В. 2614 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
въззивна инстанция.
17
ОСЪЖДА К. И. И. ЕГН *********** и Д. П. И. ЕГН
********** да заплатят на „П**“ АД гр. С. 436 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 83/27.11.23 г., постановено по т.д. №
151/21 г. на Окръжен съд Х., В ЧАСТТА МУ, с която К. И. И. ЕГН
*********** и Д. П. И. ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „П**“ АД,
гр. С.:
юрисконсултско възнаграждение за исково производство –
за разликата над 120 лв. до присъдените 150 лв.;
разноски за исково производство - за разликата над
2586.67 лв. до присъдените 3233.34 лв. разноски.
ОТМЕНЯ решение № 83/27.11.23 г., постановено по т.д. №
151/21 г. на Окръжен съд Х., В ЧАСТТА МУ, с която К. И. И. ЕГН
*********** и Д. П. И. ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „П**“ АД,
гр. С. разноски за заповедното производство в размер на 2561,03 лв.- ДТ и
150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „П**“
АД, гр. С. К. И. И. ЕГН *********** и Д. П. И. ЕГН ********** да бъдат
осъдени да й заплатят разноски за заповедното производство в размер на
2561,03 лв.- ДТ и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18