Решение по дело №5009/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1661
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Чавдар Александров Костов
Дело: 20221110205009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1661
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110205009 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от
съдията н.а.х.д. № 5009 по описа на СРС за 2022 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Р. М. депозирана чрез адв. П. Г. от САК,
редовно упълномощен срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К № 2869430, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя Я. Р.
М. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
В жалбата от Я. Р. М. депозирана чрез адв. П. Г. от САК се сочи, че
обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен поради нарушение на
материалния и процесуалния закон при издаването му.
В тази насока и на първо място се посочва, че административно
наказващият орган издал електронния фиш е посочил че жалбоподателят Я. Р.
1
М. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата, която се сочи какво гласи, както и отразеното в електронния фиш,
като се подържа, че нарушението е установено с АТТС АRH CAM S1 №
1174fo като за същите е характерно и допустимо да дават отклонения при
установяване на нарушения, свързани с превишението на скоростта, които
отклонения са нормативно установени. В този смисъл се твърди че
отклоненията са посочени в разпоредбата на чл. 755 от Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239
от 24.10.2003 г., а именно отклонение от 3 км/ч, което е следвало да бъде
отчетено в полза на жалбоподателя, а не в негов ущърб, предвид принципа на
законоустановеност на административните нарушения и съответстващите им
наказания към момента на извършването им. В жалбата се твърди още, че
визираното превишение на скоростта от 32 км/ч. не е установено по
категоричен и безспорен начин, като се заявява, че в стойността на таи
величина не е отчетено законоустановеното отклонение на използваното
АТСС, което отклонение ще редуцира предполагаемото превишаване на
скоростта от 32 км/ч. на 29 км/ч., което води до неправилност на
квалификацията на визираното административно нарушение и в случая
визираната от наказващия орган норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за
движението по пътищата ще бъде неприложима, тъй като същата определя
наказанието при превишаване на разрешената скорост с от 31 км/ ч. до 40 км/
ч., а настоящият случай не попада във визираната хипотеза, като се навеждат
доводи в тази насока.
По нататък в жалбата от Я. М., депозирана чрез адв. П. Г. от САК се
навеждат доводи, че в случая не е завършен фактическия състав на чл. 53 от
ЗАНН, като се сочи, че органът издал електронния фиш е установил
наличието на вина у жалбоподателя, а самоличността е установена само и
единствено възоснова на справка относно регистрацията на въпросното
моторно превозно средство "Мазда МПВ" с рег. № , а към момента на
извършване на нарушението жалбоподателя Я. М. не е управлявал МПС - то,
като се навеждат подробни аргументи в тази насока.
В жалбата от Я. М. депозирана чрез адв. П. Г. от САК се заявява още, че
електронния фиш е връчен на жалбоподателя около 3 години след
извършване на нарушението, както и че електронния фиш е облекчена
2
процедура за установяване на определен тип административни нарушения и
тя намира приложение при отсъствието на контролен орган на мястото на
нарушението, а присъствието на такъв обуславя налагането на
административно наказание по друг ред и в частност чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и съответно последващо
издаване на наказателно постановление, докато в конкретният случай се
сочи, че не става ясно дали на мястото на нарушението е присъствал или не
контролен орган, а присъствието на такъв би довело до незаконосъобразност
на издадения електронен фиш поради опорочаване на процедурата по
установяване на нарушението, като се акцентира и на посоченото в
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Подържа се в този смисъл,
че при установяване на административно нарушение с мобилно техническо
средство следва да бъде съставена акт за установяване на административно
нарушение.
Предвид всичко изложено в жалбата и от Я. М. отново се иска съдът да
отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото,
жалбоподателят Я. Р. М. редовно призован, не се явява, като не се явява и
упълномощения представител на същия адв. П. Г. от САК.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
В представено писмено изложение от Зам. Началник на ОПП - СДВР се
иска съдът да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен и
законосъобразен, като се навеждат подробни доводи в тази насока.
В постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт Цветомир
Виденов, редовно упълномощен - пълномощник на Директора на СДВР,
отново се иска съдът да потвърди обжалвания електронен фиш като правилен
и законосъобразен, като се посочват подробни аргументи за правилността и
обосноваността на същия и се иска да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
3
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана - преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникация тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. Към 26.09.2018 г.
описаното автоматизирано техническо средство било преминало периодична
проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от
проверка № 52-С-ИСИ/26.09.2018 г.
На 10.07.2019 г. в 13.58 ч. в гр. София, по бул. „Тодор Александров" -
кино Арена, с посока на движение от бул. "Вардар" към бул. "Константин
Величков" се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мазда МПВ", с ДК СВ 2113 АВ, собственост на Я. Р. М.. На бул. „Тодор
Александров" - кино Арена горепосочената преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743fo заснела цитираното моторно превозно
средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 85 км/ч.,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място.
Системата за видеоконтрол била временно разположена на пътен участък от
бул. „Тодор Александров“ - кино Арена, за което бил съставен протокол от
10.07.2019 г.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
Я. Р. М.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш серия К №
2869430, с който на жалбоподателя Я. М. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева. В електронния фиш е
посочено, че разрешената скорост на движение е 50 км/ч., а установената
скорост на автомобила - 82 км/ч. /след приспадане на максимално
допустимата грешка на системата от 3 км/ч. при засичане на скорост на
движение до 100 км/ч./, т.е. допуснато било превишение на разрешената
скорост с 32 км/ч.
Жалбоподателят Я. М. не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и не посочил друго лице, което да е управлявало гореописания
автомобил на процесните дата и час.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
4
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за последваща
проверка, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, заповед за одобряване образец на електронен фиш,
ежедневна форма на отчет, списък с намерени фишове – извлечение от
информационната система на МВР – АИС – АНД, както и вещественото
доказателство – фотоматериал от паметта на техническото средство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка на средството за измерване се установява,
че процесната видеосистема представлява одобрен тип средство за измерване,
същата е технически изправна, преминала е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час. Вещественото доказателство по
делото - фотоматериал, приложен по делото установява, че на процесната
дата и място лекият автомобил марка "Мазда МПВ" с ДК № се е движил в
заснетия участък със скорост над максимално допустимата, както и конкретно
измерените стойности. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол, се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 10.07.2019 г. Видно от приложената по делото справка за собственост към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение, е бил собственост на жалбоподателя Я. Р. М..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
5
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Електронният фиш е издаден от компетентната териториална структура на
МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗМВР областните дирекции
на МВР са основни структура на МВР и като такива притежават съответната
териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на
нарушението – гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в
процесния случай принадлежи на СДВР.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 ЗАНН, а специалните такива по чл. чл. 189, ал. 4 и сл.
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило
процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото
средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не поставя изискване за
посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и
датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване
на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в
обжалвания електронен фиш.
6
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки
фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизираният процес
по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни
за първата фаза на административно-наказателното производство, уредено в
ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
7
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което нереализирането на административно-наказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол бе
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения
материал, като са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи, е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникация тип ARH CAM S1, представляваща одобрен тип средство за
8
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
закона, а именно - техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение
на автомобила е била 85 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 82 км/ч., противно на доводите в жалбата на Я. М. в тази насока. Именно
тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост
е намалена на 82 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 32 км./ч., което
обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишение
същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
автоматизирано техническо средство преносима система за видеоконтрол
ARH CAM S1 № 11743fo е било заснето движение на процесния лек
автомобил марка "Мазда МПВ" с ДК № със скорост от 85 км/ч. (преди
отчитане на толеранс от 3 км/час) при ограничение от 50 км/ч., валидна за
населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Установеното превишение на
максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е с
32 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП „собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство”. Видно от справката за собственост автомобилът, с който
9
е било извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя Я. Р. М..
Последният не е депозирал декларация, посредством която да посочи друго
лице, на което да е бил предоставил управлението на процесния автомобил на
посочената в електронния фиш дата на извършеното нарушение, а именно –
10.07.2019 г.
От субективна страна нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
реализирано при пряк умисъл, тъй като всеки водач на ППС знае
задължението си по ЗДвП, че в населено място, дори и при липса на знак за
ограничение на скоростта, важи общото ограничение на скоростта от 50
км/час, както и че щом е измерена скорост от 85 км/ч. значи е съзнавал
общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя Я. М. за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч.
се наказва с глоба 400 /четиристотин/ лева, а на жалбоподателя Я. М. е
наложено точно такова наказание, което е във фиксиран размер.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалвания електронен
фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като не
намира за основателни доводите в жалбата на Я. М. за незаконосъобразност
на същия, включително и относно твърдението му, че фиша му е връчен близо
3 години след извършване на нарушението.
С оглед изхода на делото, съгласно нормата на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал.
4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.1 от АПК, предвид направеното искане в тази
насока от главен юрисконсулт Цветомир Виденов - пълномощник на
Директора на СДВР, Я. Р. М. следва да бъде осъден да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение, а именно сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, определена в
минимален размер, за съдебното производство по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
2869430, издаден от СДВР - МВР, с който на Я. Р. М. на основание чл. 189, ал.
4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400.00
/четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Я. Р. М., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалният
представител на въззиваемата страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от
страните на съобщението за изготвянето му.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11