№ 156
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100602242 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.03.2020 г., постановена по НЧХД № 20789/2018 г., СРС,
НО, 114 с-в е признал подсъдимия С.И.А. за невиновен и на основание чл.304
от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК. С присъдата
тъжителят е осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски
за адвокат, като е осъден да заплати в полза на бюджета на съда и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу тази присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба и допълнение към нея от частния тъжител И.Д., в които твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна като излага подробни
съображения в тази насока. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на
СРС и да признае подсъдимия А. за виновен по повдигнатото му обвинение.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Въззивния съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на
1
свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени
доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на
частния тъжител – адв. К., поддържа жалбата и допълнението към нея.
Намира присъдата за неправилна, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Счита, че мотивите на съда не кореспондират
със събраните по делото доказателства, а последните не са обсъдени в тяхата
съвкупност и взаимовръзка. Моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови решение, с което да признае подсъдимият за виновен
по повдигнатото му обвинение или да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Защитникът на подсъдимия – адв. Б., счита присъдата за правилна и
обоснована. Намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, обсъдил е тяхната логическа последователност и
взаимовръзка и е достигнал до верни изводи за невиновността на подсъдимия.
Акцентира върху несъответствия в показанията на разпитаните свидетели,
констатациите за пропуски в докъментацията за извършената проверка, както
и обстоятелството, че издаденото въз основа на процесния АУАН наказателно
постановление е отменено от съда поради нарушение на
съдопроизводствените правила. Изтъква и това, че жалбата е депозирана в
законоустановения тридневен срок за възражение по състсавения АУАН, а от
съдържанието не откриват каквито и да е претенции км тъжителя. Моли
съда да потвърди оправдателната присъда и претендира присъждането на
направените по делото разноски в полза на подсъдимия.
Подсъдимият А., в лична защита, завява, че не познава частния
тъжител, а по време на извършената проверка е имал работа с неговия колега
– А.Г.. В предоставеното му право на последна дума моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на решението, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество
доказателства: показанията на свидетелите А.Г. Г. и С.М.Г.; писмените
доказателства - жалба с вх.№ 52-00-29-2000/21.05.2018 г. до директора на
ДАИ София; писмо на изпълнителния директор на ИА „АА“, рег.№ 50-08-
1/3/07.02.2020 г., ведно с приложените към него документи; справка за
съдимост за подсъдимия и др. Въз основа на тях първоинстанционният съд е
приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.И.А. - ** години, роден на ******* г. в гр. София,
2
българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование,
с постоянен и настоящ адрес: гр. София, кв. *******, ЕГН **********.
На 17.05.2018 г. в гр. София, около 16.00 часа частният тъжител И.И. Д.
- инспектор в ОО „АА“ - София изпълнявал служебните си задължения на ул.
„Околовръстен път“ заедно с колегата си А.Г. Г. - инспектор в ОО „АА“ -
София. По време на дежурството около 16.00 часа на същата дата А.Г. спрял
за проверка подсъдимия, който управлявал специален автомобил марка
„Мерцедес 814“ с ДК № *******. В резултат на извършената проверка
служителите на ОО „АА“ - София констатирали, че подсъдимият С.А. е
извършил нарушение на чл. 18, т. 1 и т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ и на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. За
извършеното нарушение А.Г. Г. - инспектор в ОО „АА“ - София съставил на
С.И.А. АУАН № 251316/17.05.2018 г.
Във връзка със съставеният му АУАН на 21.05.2018 г. подсъдимият С.А.
депозирал жалба вх.№ 52-00-29-2000/21.05.2018 г. до Директора на ДАИ-
София в която посочил за извършилите му проверката Д. и Г. -„корумпирани
двама служители от ДАИ София“, като посочил за действията на единия от
тях, който поискал документите му за проверка и след това му ги върнал
следното: “след което ми ги върна и ми каза - аз сядам в колата, а ти си знаеш
в документите сложи две по сто и въпросът ти е решен“.
Във връзка с депозираната от подсъдимия жалба била образувана
преписка с per. № 50-08-1/10.01.2019 г. Във връзка с действията на двамата
служители на ОО „АА“ - гр. София била извършена проверка от свидетеля Г. -
председател на постоянна комисия, извършваща подобни проверки. След като
изискал писмени обяснения от Д. и Г. и те отрекли да са поискали подкуп от
А., проверката приключила с доклад, с който Г. посочил, че не е установил
нерегламентирани корупционни действия от страна на Д. и Г., както и че
твърденията посочени в жабата на А. не се потвърждават.
Според въззивният съд така изложената фактология на събитията в
цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен
състав в необходимата степен и пълнота, поради което не се налага нейното
изменение или допълване.
За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на
доказателствата и доказателствените средства по делото, като е възприел
установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване. В
съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към
присъдата са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Не се констатират съществени противоречия между отделните
доказателствени източници, които да налагат подробното им обсъждане,
поради което бланкетните доводи на повереника в тази насока са
3
неоснователни. Извършеният от контролираната инстанция анализ на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се споделя изцяло
от този състав, поради което се явява безпредметно да бъде преповтарян в
настоящото изложение.
Правилно районният съд е основал изводите си за обстоятелствата,
свързани с извършените проверки, съставените АУАН и доклад на
показанията на свидетелите Г. и Г., които кореспондират изцяло с
приложените писмени доказателства и не се оспорват от сраните. Липсва
спор и относно авторството и съдържанието на процесната жалба, както и за
начина на развитие на административнонаказателното производство и
резултатите от извършената проверка по сигнал за корупционни действия на
служители от ОО „АА“ – София.
Подобно на първата инстанция, настоящият състав кредитира
представените по делото писмени доказателства, които допринасят за
изясняването на обективната истина. Независимо от обстоятелството, че с
тъжбата са инкриминирани употребени в жалба с вх. № 52-00-29-
2000/20.05.2018 г. до Директора на ДАИ София изрази, косвено значение за
целта на подсъдимия да ги използва имат депозираните впоследствие жалби,
поради което въззивният съд ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение по въпроса за вината.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав
направи въз основа на приложената справка за съдимост.
Въз основа на направения анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съд се съгласява с правните изводи на първоинстанционния, че в
случая не е осъществен състава на престъплението по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3
вр. чл.147, ал.1 от НК, като намира за неоснователни възраженията на
повереника, касаещи правната оценка на събраните доказателства.
В съдебната практика и в правната доктрина се приема, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. То
следва да е позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото,
или в частност - да приписва извършването на престъпление. На следващо
място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат
чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Разгласяването на мнение или субективна
оценка на дееца не осъществява състава на това престъпление, доколкото не е
обвързано с конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да
повлияят отрицателно на обществената оценка за него. Както при обидата, и
при клеветата разгласеният факт следва да е обективно позорен, а не е
обусловен от личната преценка на лицето, за което се отнася. В случая, както
4
правилно е приел СРС, липсват кумулативно изискуеми елементи от
престъпния състав.
На първо място, съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека и на ВКС, твърдения, направени в жалби или показания пред властите,
не могат да се разглеждат като „разгласяване“, тъй като техните автори не
възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят
да упражнят гарантираното от Конституцията на Република България право
да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ, от страна на
властите. Вярно е, че сигнализирането на съответния държавен орган не
изключва възможността умишлено да бъде накърнена честта и доброто име на
определено лице /в този смисъл напр. Р. № 435/27.06.1955 г. по н. д. №
415/1955 г., на ВС/, но противно на твърденията на повереника, в тъжбата не
са изложени конкретни факти, въз основа на които може да се заключи, че
лицето, срещу което е внесена частна тъжба, е било убедено, че
инкриминираните изрази не отговарят на истината. Напротив, депозираната
от него жалба има характера на възражение срещу съставения му АУАН –
обстоятелство, което не се отрича и от тъжителя, в нея се съдържа описание
на твърдените нарушения и се отправят конкретни и свързани с тях искания
за извършване на проверка от страна на компетентните органи, поради което
следва да се разглежда като упражняване на възможността в едно
демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно
лице да докладва твърдяна нередност в поведението на длъжностно лице на
орган, компетентен да се справи с такъв проблем.
Не без значение в случая е и обстоятелството, че жалбоподателят не е
военнослужещ, държавен служител, журналист или адвокат, които лица имат
специални "задължения и отговорности" при упражняването на правото си на
свобода на изразяване в съответния си професионален контекст. Същият е
гражданин, изправен пред длъжностни лица, които той подозира, правилно
или неправилно, в извършени нарушения. Практиката на ЕСПЧ е
последователна, че гражданите трябва по принцип да са в състояние да
подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични началници без
риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби представляват
твърдения за престъпление и дори ако техните твърдения при разглеждане се
окажат неоснователни. Самият факт, че жалбите на жалбоподателя са довели
до проверки, не може да се разглежда като неправомерно засягане на
репутацията на длъжностните лица. Целта на тези проверки е именно да се
потвърдят или се отхвърлят твърденията на жалбоподателите (в този см.
Решение от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на М. и други срещу България,
по жалби № 33502/2007, 30599/2010, 8241/2011 и 61863/2011, Пето
отделение, председател А.Н., Решение от 12.07.2016 г. на ЕСПЧ по делото
З. С. срещу България, по жалба № 18312/2008 г., Пето отделение,
председател А.Н. и др.).
5
Освен това не могат да бъдат споделени доводите на повереника на
частния тъжител, че в инкриминираната жалба се съдържат твърдения,
конкретно отнесени към тъжителя И.Д.. Както основателно е посочил
районният съд, в депозираната от подсъдимия жалба определението
„корумпирани“ е насочено към група хора, а не към точно определена
личност, а твърдението, че „единият от проверяващите го служители му е
поискал подкуп“ не посочва конкретно тъжителя като лицето, извършило това
действие. В допълнение към изложеното в мотивите към присъдата, от
цялостната преценка на приложените по делото материали по
административнонаказателната преписка и извършената проверка по сигнал
за корупционни действия, би могъл да се направи извод, че твърденията за
поискан подкуп са отнесени по-скоро към свидетеля Г., доколкото се
установява, че именно той е служителят, който е извършил проверката на
документите на водача докато тъжителят е стоял в служебния автомобил.
Поради това, ако някой би могъл да има претенции срещу подадената жалба,
то това би могъл да бъде актосъставителят А.Г., който, с оглед липсата на
предприети действия, не е приел за неправомерно поведението на
подсъдимия.
За пълнота на изложението, не се доказа и субективната страна на
деянието, доколкото не се установи намерение на подсъдимия да накърни
репутацията на конкретно лице, а да упражни конституционното си право да
подава жалба, за да защити не само своя личен интерес, но и обществения
интерес от добро управление.
В заключение и предвид съвпадението между крайните изводи на
въззивния съд с тези на първостепенния такъв, присъдата на първата
инстанция следва да бъде потвърдена изцяло. В съответствие със закона
разноските по делото са присъдени в тежест на частните тъжители.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 05.03.2020 г., постановена по
НЧХД № 20789/2018 г. по описа на СРС, НО, 114 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7