Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.10.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря С.Р. след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №10 951 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Т.К.Т.
и „И.И.” ООД срещу „С.” ЕООД за приемане за
установено в отношенията между страните, ответникът не е собственик на Поземлен
имот, находящ се в *** , съставляващ УПИ IV
в кв.3 по плана на 19 подрайон на гр.Варна, целият с
площ от 363 кв.м. , при граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ I –
Ищците
излагат, че собственици на процесния имот въз основа на договор за замяна от
04.04.2007г. , вписан в СВ-Варна под №187, т.VII, вх.рег.
9168/12.04.2007г., сключен между Държавата от една страна и „В.” ООД гр.Варна и
Т.К.Т. от друга. С договор за покупко-продажба, обективиран в НА №188, т.I, рег. №3663, дело
№149/21.06.2007г. на нот. №484, вписан в СВ –варна
под акт №15, том LIV,
дело 13118, вх.рег. №17361/22.07.2007г.
„В.”ЕООД прехвърлило собствеността върху своите ид.ч.
– 194.64/363 ид.ч. от имота на „Ф.” ЕООД гр.Варна. С
договор за покупко-продажба, обективиран в НА №148, т.III, рег. №8802, дело №433/15.12.2008г. на нот. №484, вписан в СВ –варна под акт №183, том CXIII, дело 28158, вх.рег. №35596/05.12.2008г. „Ф.”ЕООД прехвърлило
собствеността върху своите ид.ч. – 194.64/363 ид.ч. от имота на „ИИС Инженеринг” ООД гр.Варна. Ищците
узнали,че за същият недвижим имот ответникът „С.” ЕООД се е снабдил с
титул за собственост – договор от
18.05.2011г., наименован като договор за продажба на
имоти – частна общинска собственост вписан в СВ –варна под акт №65, том VIII, дело 804,
вх.рег. №3417/21.02.2012г., с който Община
Варна прехвърлила собствеността върху процесния имот, като праводателят
на ответника се легитимирал като собственик с акт за общинска собственост №5168/20.10.2008г. Твърдят,че ответникът не е
придобил собствеността върху процесния имот, тъй като праводателят
му не е бил собственик на същия, поради което договорът от 18.05.2011г. не е
породил вещнопрехвърлително действие. Твърдят,че
договорът е нищожен поради противоречието му със закона, евентуално неговото
заобикаляне и поради това няма правно действие. Заявяват,че към датата на
сключване на договора за замяна 04.04.2007г. имотът е представлявал държавна
собственост и нито към този момент, нито преди това не е преминавал в патримониума на Община Варна. Сочат,че договорът от
18.05.2011г. по своята същност представлява договор за замяна, тъй като са
налице две насрещни престации, нито една от която не
е парична. В тази връзка излагат,че договорът е нищожен поради противоречието
му със закона, тъй като замяната е изрично изключена като способ за
разпореждане с общинска собственост по силата на чл.40,ал.1 ЗОС след
изменението му с ДВ бр.10/06.02.2009г., в редакцията към момента на сключване
на процесната сделка –ДВ бр.19/18.03.2011г.
Твърдят,че процесната замяна не попада в хипотезата
на чл.40,ал. ЗОС, нито в друга такава разрешена от закона, като по отношение на
нея действа и изричната забрана на чл.40,ал.7,т.2 ЗОС. Твърдят,че договорът е
сключен в противоречие на чл.35 ЗОС и в условията на евентуалност, че чрез него е постигнат забранен от закона
резултат да се прехвърля собствеността върху общински имоти срещу непарична
престация.
В
срока по чл.131 ГПК ответното дружество „С.”ЕООД е депозирало отговор на исковата молба, в
който се отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Сочи се,че исковата
молба е нередовна. Излага се,че въведените няколко отделни основания от страна
на ищците за отпадане правата на ответника представлява самостоятелен иск и се касае за предявяване на няколко иска, а
не на възражения, поради и което се счита,че следва да се внесат необходимите
такси за всеки от тях. Твърди се,че
дружеството е придобило процесния имот въз основа на правоприемство
от Община Варна и на основание параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Твърди се, че
процесният имот към 1991г. е имал предвидените в закона характеристики в т.ч.
отреждане, което съответствало на материалните критерии на параграф 7 от ПЗР на
ЗМСА и съответно същият е преминал в собственост на общината по силата на
закона. Оспорва се държавата да е била собственик на процесния имот към датата
на разпореждането 04.04.2007г., поради и което не е могла да прехвърли правото
на собственост върху него, защото не го е притежавала. Сочи се, че
представеният от ищците Акт за частна държавна собственост №3849/10.06.2002г.
е свидетелстващ документ, който не поражда право на собственост за държавата.
Твърди се, че този акт е неверен свидетелстващ документ. Заявява се,че предвид
че държавата не е била собственик на имота, то сключеният договор от
04.04.2007г. и последващите го такива не са породили
вещен ефект по реда на чл.24 ЗЗД и не са прехвърлили правото на собственост на
ищците. Оспорват се твърденията на ищците за нищожност на придобивното
основание на ответното дружество – договор за продажба на имоти частна общинска
собственост по реда на чл.35,ал.1 ЗОС от 18.05.2011г. Твърди се, че това придобивно основание е изпълнено в съответствие с
изискванията на смесения фактически състав на чл.35,ал.12 ЗОС т.к. е било взето
надлежно решение на Общинския съвет на Община Варна, както и било проведено
конкурсно производство. Твърди се, че процесната
сделка не представлява замяна, нито какъвто и да е вид забранена от закона сделка и не в нарушение
на чл.40 ЗОС. Твърди се, че волята на страните по този договор е касае
продажбено правоотношение- чл.1 от него, което не се променя от чл.2, в който
продажната цена е наречена „инвестиция”, като било видно, че става дума за
комплексен договор, включващ продажба и договор за изработка на посочените в
договора обекти, която сделка не била забранена от закона. В условията на
евентуалност се заявява,че дори и да се приеме, че в частта за изработката
процесният договор би бил
недействителен, то в частта за продажбеното отношение е действителен.
Оспорва се твърдението на ищците,че договорът е нищожен като сключен в
противоречие с разпоредбата на чл.35,ал.1 ЗОС. Сочи се, че към действащата
редакция на разпоредбата /ДВ бр.54/2008г./ продажба на имоти и вещи –частна
общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет, от кмета чрез
публичен търг или публично оповестен конкурс. В тази връзка се твърди,че
общинският съвет се е възползвал от възможността паричната цена да бъде погасена чрез
извършване на инвестиция, съответстваща на
посочената стойност на прехвърлените имоти и при начин на погасяване,
определен в договора. Купувачът се задължил да изпълни изработката, като
създаде вещи и ги въведе в експлоатация съобразно проектите на общината. Твърди
се, че този комплексен договор не противоречи нито заобикаля закона. Излага
се,че погасяването на продажната цена е в съответствие и с чл.65 ЗЗД, като
приемането на алтернативен начин за изпълнение на задължението за плащане на
цената не променяло същественото
съдържание на договора за продажба. Твърди се, че сделката е напълно съобразена със законовите
възможности на чл.35,ал.1 ЗОС и не им противоречи.
Оспорва
се твърдението на ищците,че сделката е нищожна поради противоречие със закона,
като в тази връзка се заявява,че резултатът на същата не може да се счита
забранен от закона и съответно сключването й не е преследване на такава цел и
няма заобикаляне на закона.
В срока по чл.131 ГПК
привлеченото на страната на ответното дружество трето лице помагач – Община
Варна е депозирало писмен отговор. Община Варна
оспорва предявения иск с твърденията,че същият е неоснователен.Оспорва
твърденията на ищците, че ответното дружество не е собственик на процесният
имот, тъй като праводателят Община Варна не е бил собственик на същия и
поради договорът от 18.05.2011г. нямал и не е породил вещнопрехвърлително
действие, както и че договорът е нищожен поради противоречието му със закона и
евентуално неговото заобикаляне. Оспорва твърденията на ищците,че договорът от
18.05.2011г. представлява договор за замяна, като твърди,че предмет на договора
за замяна могат да бъдат единствено права, а ответникът не е престирал права, а цена. Отрича относимостта
на договора от 18.05.2011г. към разпоредбите на чл.40,ал. 1, 40,ал.2 и чл.40,
ал.7, т.2 ЗОС в редакцията му след изменението му -ДВ бр.10/06.02.2009г. Твърди,че по силата на
параграф 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС процесният имот е преминал в собственост на
Община Варна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Представен е Акт
за общинска собственост №541/ 26.01.1998г.,
съгласно който като частна общинска собственост на основание чл.2,ал.1,
т.6 ЗОС е актувана земя с площ от 2 350 кв.м. *** за общ. Строителство,
при граници : алея, улица, парцел III
общ., парцел I-
2638а. В същия е отразено,че е съставен АОС №862/26.10.1998г. за земя 376 кв.м., представляваща парцел IV-общ. Като
съгласно Заповед №Г-311 от 06.12.1995г. на
Кмета на Община Варна парцел II
остава 2350 кв.м. – 376 кв.м. =1974 кв.м. Отбелязано е също,че със Заповед №1472/16.07.1999г. на
Областния управител е отменен Акт №541/
26.01.1998г.
Представен е Акт
за общинска собственост №862/ 26.10.1998г.,
съгласно който като частна общинска собственост на основание чл.2,ал.1,
т.6 и чл.59 ЗОС е актувана земя с площ
от 376 кв.м., представляваща парцел IV-общ., съгласно
Заповед №Г-311 от 06.12.1995г. на
Кмета на Община Варна в гр.*** район, кв.3, при граници : от две страни- пешеходни алеи, парцел II общ., парцел I- 2638а. В същия е
отразено,че акт №862
е отменен съгласно Заповед №РД-1-7706/482/13.12.200г.
на Областния управител, на основание чл.79,ал.1 ЗДС.
Съобразно Акт за
държавна собственост №3849/10.06.2002г. като
частна държавна собственост на основание чл.68,ал.1 ЗДС и чл.147,т.5 от ППЗДС е
актуван УПИ парцел VI
с площ от 363 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.*** при граници : пешеходна алея,
пешеходна алея, УПИ парцел
II, УПИ парцел I—2638а от кв.3
Представена е
преписката по издаване на Акт за държавна
собственост №3849/10.06.2002г. като
частна държавна собственост и прехвърлянето
на имота.
Със Заповед №РИ-07-8500-5 от
05.03.2007г. на Областния управител на област с административен център гр.Варна
е наредено да се извърши замяна на недвижим имот- частна държавна собственост
съгласно АДС №3849/10.06.2002г.,
представляващ земя с площ от 363 кв.м., съставляващ УПИ VI, кв.3 по плана на 19-ти
подрайон на гр.Варна, ж.к. „Ч.” , при граници :
пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II, УПИ I—2638а от кв.3 с
недвижими имоти, собственост на „В.”ООД.
С Договор №3754-3
от 04.04.2007г. Държавата чрез Областния управител на област с
административен център гр.Варна е прехвърлила на „В.”ООД и Т.К.Т. собствеността
върху недвижим имот- частна държавна
собственост съгласно АДС №3849/10.06.2002г.,
представляващ земя с площ от 363 кв.м., съставляващ УПИ VI, кв.3 по плана на 19-ти
подрайон на гр.Варна, ж.к. „Ч.” , при граници :
пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II, УПИ I—2638а от кв.3 в замяна
на което В.”ООД и Т.К.Т. са прехвърлили на Държавата собствеността върху три
апартамента.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №188, том I, рег. №3663,
дело №149/21.06.2007г.
на нот. №484- Н. Дюлгеров „В. „ООД продава на „Ф.” ЕООД 194.64 кв.м. ид.ч. от УПИ №VI,
находящ се в гр.Варна, ж.к. „Ч.” , кв.3 по плана на 19-ти подрайон.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №148, том III, рег. №8802,
дело №433/05.12.2008г.
на нот. №484- Н. Дюлгеров „Ф.” ЕООД продава на „И.И.”
ООД 194.64 кв.м. ид.ч.
от УПИ №VI,
находящ се в гр.Варна, ж.к. „Ч.” , кв.3 по плана на 19-ти подрайон.
Съобразно Акт за
общинска собственост №5168/20.10.2008г.
като частна общинска собственост на
основание парагр.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
чл.2,ал.1,т.2 ЗОС, чл.58,ал.5 ЗОС е актуван УПИ VI –общ. с
площ от 360 кв.м.,находящ се в гр.Варна, подрайон 19,
кв.3, при граници : УПИ II-общ.,
УПИ I—2638а
и от две страни-пешеходни алеи. В графата бивш собственик е вписано –
държавата. В графата забележки е вписано,че съгласно скица имотът е с идентификатор
10135.2562.211 и площ от 350 кв.м.
Представена е
преписката по провеждане на тръжна процедура във връзка със Заповед №1150/28.03.2011г. на
Кмета на Община Варна, въз основа на която е наредено да се проведе публично
оповестен конкурс за продажба на имоти частна общинска собственост, сред които
е и ПИ с идентификатор 10135.2562.211
при цена в размер на 5 000 000 лева без ДДС , представляваща
изграждане по одобрен от Община Варна
инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на
нова сграда на НУ”В.Л.”, както и проектиране и изграждане на парково осветление
и ограда на двора на училището в имот- публична общинска собственост, находящ
се в гр.Варна, р-н „Аспарухово”, ул.”*** по плана на 28 подрайон
и представляващ УПИ I
, целия с площ от 5 030 кв.м. и изграждане по одобрен от Община Варна
инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на Многофункционална
сграда в двора на МГ”Д-р П.Б.” и ОУ”З.С.” , находящ се в гр.*** подрайон , целият с площ от 14 100 кв.м.
С Договор за
продажба на имоти-частна общинска собственост от 18.05.2011г. и Анекс от
21.02.2012г. Община Варна, представлявана от Кмета и Главния счетоводител е
продала на „С.” ЕООД, подробно описаните в него четири недвижими имота, сред
които е и ПИ с идентификатор 10135.2562.211, идентичен с УПИ VI-общ., находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Ч.” ,кв.3 на 19-ти подрайон, предмет
на АОС №5168/20.10.2008г., при
съседи : ПИ с идентификатор 10135.2562.143 срещу
цена, представляваща изграждане по одобрен от Община
Варна инвестиционен проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на
нова сграда на НУ”В.Л.”, както и проектиране и изграждане на парково осветление
и ограда на двора на училището в имот- публична общинска собственост, находящ
се в гр.Варна, р-н „Аспарухово”, ул.”***
по плана на 28 подрайон и представляващ УПИ I , целия с
площ от 5 030 кв.м. и изграждане по одобрен от Община Варна инвестиционен
проект, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация на Многофункционална
сграда в двора на МГ ”Д-р П.Б.” и ОУ”З.С.”, находящ се в гр.*** подрайон , целият с площ от 14 100 кв.м. Вписано е,че
купувачът купува имотите за сумата от 5 286 000 лева без ДДС в това число : инвестиция в размер на
5 000 000 лева без ДДС за описаните по-горе дейности и разлика за
доплащане в размер на 286 000 лева без ДДС между продажната цена на
имотите и стойността на инвестицията, която разлика съгласно чл.21,т.3 от
договора е отразена като заплатена.
По делото е
проведена СТЕ, която като неоспорена от страните съдът кредитира в цялост като
обективно и компетентно дадена. Съобразно на констатациите на вещото лице
действащия регулационен план за ж.к. „Ч.” е загубен, като същото е запознало с
копия от ЧЗРП на част от 19-ти м.р. за кв.3, одобрен със Заповед №Г-261
от 27.07.1994г. на Кмета на Община Варна
и ЧЗРП на част от кв. 3 за УПИ I
-2368a и УПИ VI-общ. по плана на 19-ти
м.р., одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г.
на Кмета на гр.Варна. По КП от 1936г. на м.Старите лозя процесният имот попада
в територията на ПИ 406, като в стопанския регистър за собственик на имота е
записан Софийка детска колония /ДВ
287-1935г. По КП от 1956г. процесният имот попада в границите на имот №2638, като за собственик
на имота в разписния лист е записан Министерството на народната просвета. Няма
подробен устройствен план, от който да се установи
предназначението на имота. По КП от 1977г. е установено, че процесният
имот попада в незатворена територия без планоснимачен
номер, като в границите му попада
паянтова стопанска сграда, като за тази територия няма запис за собственик в
разписните листи. Със Заповед №Г-261/27.07.1994г. на
Кмета на Община Варна е одобрено изменението на част от ЗРП на 19-ти м.р. в
обхвата, на който е : парцел I
трафоп.,II- 2641; III общ.
; IV
общ. стр.озел. на кв.2; I-2638а; II за общ.стр.; III общ.; IV озел.;
Vобщ.
Озел. На кв.3; I-2652;
II общ. , като процесният имот попада в територията
на УПИ за общ.стр. кв. 3. Този ЗРП е изменен с ЧЗРП за кв.3 на 19-ти м.р. за
парцели I
2638а, VI общ.
, одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г.
на Кмета на Община Варна. Изменението се състои в отделянето на парцел –
общинска собственост VI
общ. от парцел II за общ. строителство,
при което се създава парцел за озеленяване II за озеленяване и
обяснителната записка към ЧЗРП е записано,че имотът е общински,а в таблицата на
КЗСП е отразено : за обществено и жилищно строителство. Сградата е отразена на силуетния план на седем етажа, като първите два етажа са
нежилищни. Със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК е одобрена КК на район „Приморски” , като процесният имот е с
идентификатор 10135.2562.211 с площ от 350 кв.м. , начин ползване : комплексно малоетажно застрояване и първоначално записан собственик
Община Варна с документ за собственост АЧОС №40/19.11.2008г., а след
продажбата с Договор №Д11-9200/573/18.02.2011г.
като собственик е вписан „С.”ЕООД. Посочено е,че действащият РП-ПУР за
територията, в която се намира процесният имот ПИ 10135.2562.211 към
17.09.1991г. е КП от 1956г. с нанесена върху плана улична регулация и квартали.
Конкретното предназначение на имота не може да се определи, тъй като за имота
не се съхранява ПУП-ПРЗ. Към 17.09.1991г. процесният имот е попадал в
строителните граници на града , като към тази дата е действал Общ
градоустройствен план, одобрен с Решение на КТСУ при МС през месец декември
1982г. , съобразно който процесният имот е отреден за озеленяване – за
пешеходна зелена връзка – променада между
ж.к.”Левски” и Морската градина, съобразно което експертът е направил
заключение, че същият е бил с обществен характер. Вещото лице е отговорило
също, че процесният имот и имотът описан в разпоредителните сделки на ищците и
този, описан в АЧОС №3849/10.06.2002г.
са идентични. В допълнително проведената СТЕ вещото лице е заключило,че
фактическото ползване на имота към 1991г. се установява от действащия КП на
19-ти м.р. от 1977г., съобразно който територията, в която попада имота е за
обществени нужди. Към 1999г. фактическото ползване на имота се установява от
действащия КП от 1977г. и кадастралната основа на ЧЗРП на част от кв.3 за УПИ I-2368а и УПИ VI-
общ. , одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на
Кмета на Община Варна, като територията на УПИ VI- общ е незастроен
терен. Предназначението на имота по плана, действал преди одобряване на ЧИЗРП
със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на
Кмета на Община Варна е определено с изменението на част от ЗРП на 19-ти
м.р., в обхвата на който са : парцел I трафоп.,II- 2641; III общ.
; IV
общ. стр.озел. на кв.2; I-2638а; II за общ.стр.; III общ.; IV
озел.; Vобщ.
Озел. На кв.3; I-2652;
II общ., одобрен със Заповед № Г-261/27.07.1994г. на
Кмета на Община Варна и попада в територията на УПИ II за обществено
строителство кв.3
Въз основа на гореустановената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124,ал. ГПК за признаване на установено по отношение на
ищците, че ответникът не е собственик
на процесния недвижим имот. В тежест на ответника е при условията на главно и пълно доказване да
установи собственическите си права и в частност предвид оспорването на ищците
да установи, че праводателят
му е имал качеството на собственик,
както и че сделката,чрез която е извършено прехвърлянето на собствеността е
валидна.
От хронологичното
проследяване на плановете, извършено от вещото лице по назначената СТЕ се
установява,че процесният имот съобразно кадастралния план от 1936г. на м-ст „Старите лозя” е попадал в имот №406
и е записан в стопанския регистър на Софийска детска колония. Следващият
действал план е от 1956г., съобразно който процесният имот е попадал в имот №2638
и е записан в разписните листи на Министерство на народната просвета. От
установеното положение на имота и най-ранните вписванията в регистрите се обуславя извода,че
същият е бил държавна собственост.
Ответникът твърди,
че праводателят му Община Варна е бил собственик на процесния
имот на основание параграф 7, т.3 ЗМСМА. Разпоредбата, на която се позовава
ответника предвижда, че с влизането й в сила незастроените парцели и имоти в
селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени
и комунални мероприятия, придобити от държавата чрез отчуждително
производство, преминават в собственост на общините, с изключение на тези, които
подлежат на връщане на предишните собственици. По делото липсват ангажирани
доказателства собствеността върху имота да е придобита от Държавата чрез отчуждително производство, предвид и на което с оглед
липсата на една от предпоставките на нормата, на която се позовава ответника,
съдът приема, че Община Варна не е могла да придобие собственически права по този ред.
Следващото въведено основание за наличие на собственически права за Община Варна от страна на ответника и на Община Варна, конституирана като трето лице помагач в процеса е това по параграф 42 от ПЗР на ЗОС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. С оглед заключението на СТЕ конкретното предназначение на имота не може да се определи, тъй като за имота не се съхранява ПУП-ПРЗ. Към 17.09.1991г. процесният имот е попадал в строителните граници на града, като към тази дата е действал Общ градоустройствен план, одобрен с Решение на КТСУ при МС през месец декември 1982г., съобразно който процесният имот е отреден за озеленяване – за пешеходна зелена връзка – променада между ж.к.”Левски” и Морската градина, съобразно което експертът е направил заключение, че същият е бил с обществен характер. Към датата на влизане в сила на разпоредбата 05.11.1999г. фактическото ползване на имота се установява от действащия КП от 1977г., съобразно който същият е за обществени нужди и от кадастралната основа на ЧЗРП на част от кв.3 за УПИ I-2368а и УПИ VI- общ., одобрен със Заповед №Г-311/06.12.1995г. на Кмета на Община Варна, като територията на УПИ VI- общ. е незастроен терен. С оглед липсата на ПУП съдът намира,че при преценка отреждането за имота меродавен е Общия градоустройствен план от 1982г., съобразно, който имотът е отреден за озеленяване – пешеходна зелена връзка между кв.”Левски” и Морската градина, което определя предназначението му за благоустройствено мероприятие и за обществени нужди. Без правно значение са последващите отреждания за имота, тъй като всички елементи на фактическия състав на § 42 ПЗР ЗОС следва да са налице към момента на влизане в сила на правната норма. При това положение процесният имот, с оглед предвиденото в §
42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, като имот представляващ частна държавна собственост, към
влизането му в сила /1999г./ и отреден по силата на действащия към този момент
план на града от
Гореизложеното обуславя извод,че към
датата на сключването на Договора за
продажба на имоти-частна общинска собственост от 18.05.2011г. Общината се е
легитимирала като собственик на процесния имот на основание § 42 ПЗР ЗОС.
Ищците оспорват валидността на сключения договор като твърдят, че същият
е нищожен поради противоречието му със закона, тъй като представлявал договор за замяна, а замяната е
изрично изключена като способ за разпореждане с общинска собственост по силата
на чл.40,ал.1 ЗОС след изменението му с ДВ бр.10/06.02.2009г., в редакцията към
момента на сключване на процесната сделка –ДВ
бр.19/18.03.2011г. В условията на евентуалност твърдят,че е нищожен, тъй като
чрез него е постигнат забранен от закона резултат да се прехвърля собствеността върху общински имоти
срещу непарична престация. От своя страна ответникът сочи,
че процесната сделка не представлява замяна, нито
какъвто и да е вид забранена от закона
сделка и не в нарушение на чл.40 ЗОС. Твърди, че волята на страните по този договор
е касае продажбено правоотношение- чл.1 от него, което не се променя от чл.2, в
който продажната цена е наречена „инвестиция”, като било видно, че става дума
за комплексен договор, включващ продажба и договор за изработка на посочените в
договора обекти, която сделка не била забранена от закона.
Видно от
съществените елементи на сключения на 18.05.2011г. договор Община Варна е прехвърлила
собствеността върху подробно описаните в същия имоти на ответното дружество,
сред които е и процесния имот, като продажбената цена е определена в размер на 5 286 000
лева без ДДС. Сумата от 286 000
лева без ДДС е посочено,че е изплатена
от „С.”ЕООД, а по отношение на останалата част от 5 000 000 лева купувачът се задължил да изгради
по одобрен от Община Варна инвестиционен проект, да оборудва, обзаведе и въведе
в експлоатация нова сграда на НУ”В.Л.”,
както и да проектира и изгради парково
осветление и ограда на двора на училището в имот- публична общинска
собственост, находящ се в гр.Варна, р-н „Аспарухово”, ул.”*** по плана на 28 подрайон
и представляващ УПИ I
, целия с площ от 5 030 кв.м. и изгради по одобрен от Община Варна
инвестиционен проект, да оборудва, обзаведе и въведе в експлоатация Многофункционална сграда в двора на МГ ”Д-р П.Б.”
и ОУ”З.С.”, находящ се в гр.*** подрайон , целият с
площ от 14 100 кв.м.
Съдът не споделя
доводите на ищците,че процесният договор е такъв за замяна. Съобразно легалната
дефиниция на договора за замяна, дадена в чл.222 ЗЗД с договора за замяна
страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или
други права. Видно от уговорките на страните по договора насрещната престация е
уговорена в пари и задължение, което по своята правна природа има
характеристиката на договор за изработка по чл.258 ЗЗД предвид,че е договорено
извършването на определен фактически
резултат и влагане на средства за реализиране на последния,
съответстващи по размер на остатъчната стойност на договора или сключения
договор има смесен характер като такъв по продажбено правоотношение и по
правоотношение по договор за изработка. Договореното от Община Варна и „С.” ЕООД
не противоречи на разпоредбата на чл.40,ал.1 ЗОС, която забранява замяната на
имоти частна общинска собственост, нито на чл.40,ал.7, т.2 ЗОС, забраняващ
замяната на общински урегулирани поземлени имоти, отредени
за жилищно строителство, срещу нежилищни имоти, доколкото се установява,че
насрещната престация не е в имот или в други права. Не се установява договорът
да постига забранен от закона резултат или да го заобикаля, тъй като не е
налице изрична законова забрана паричната цена да бъде погасена по уговорения от страните начин.
Ищците оспорват валидността на сключения договор като твърдят също,че е
сключен в противоречие на чл.35 ЗОС. Видно от приложената преписка от Община
Варна за продажбата на имота е било взето валидно решение на Общинския съвет и
е проведен публично оповестен конкурс в съответствие с изискванията на чл.35,ал.1 и ал.6 ЗОС, предвид и на което
доводите на ищците в тази смисъл съдът намира за несъстоятелни.
Всичко изложеното обуславя извод,че
ответникът се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на
сключен Договор за продажба на имоти-частна
общинска собственост от 18.05.2011г. и Анекс от 21.02.2012г. с Община Варна,
който е валиден и произвел целения вещноправен ефект.
Предявеният иск, с който се ищците се домогват да се отрекат правата на ответника е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските :
С оглед изхода
на делото в полза на отвтеника следва да бъдат присъдени реализираните разноски, възлизащи
както следва : 200 лева за внесен депозит за извършване на СТЕ и
5 лева за издаване на СУ, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищците, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
С оглед на разпоредбата на чл.78,ал.10 ГПК на
третото лице помагач не се присъждат разноски, предвид и на което искането в този смисъл на Община Варна е неоснователно.
Воден от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.К.Т.,
ЕГН : ********** с адрес *** и „И.И.” ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** срещу
„С.” ЕООД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот, находящ се в *** ,
съставляващ УПИ IV
в кв.3 по плана на 19 подрайон на гр.Варна, целият с
площ от 363 кв.м. , при граници : пешеходна алея, пешеходна алея, УПИ II-2772 и УПИ I –
ОСЪЖДА Т.К.Т.,
ЕГН : ********** с адрес *** и „И.И.” ООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** да заплатят на „С.” ЕООД,ЕИК :
********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 205/двеста
и пет/ лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – Община Варна.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: