Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 20.05.2019 г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публичното заседание
на седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА МУХТИЙСКА
Членове:
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието секретаря Р. С.
и
прокурора Б. К.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 430/2018 г. по описа и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на гл.21 от НПК, чл.313 НПК
и сл. НПК.
Образувано
е по 2 бр. въззивни жалби, подадени на 22 и 25.05.2018 г., от подсъдимия В.И.Ч.,
с ЕГН **********,***, надлежно допълнени с жалба от 23.07.2018 г., срещу присъда № 58/17.05.2018 г., постановена
по НОХД № 560/2017 г. по описа на Дупнишкия районен съд.
С
първата жалба (от
22.05.2018 г.)
се прави оплакване за неправилност на присъдата поради нейната
незаконосъобразност, доколкото обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Прави се искане по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК
за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна.
С
втората жалба (от
25.05.2018 г.)
и допълнението към нея се навеждат доводи за процесуална незаконосъобразност на
присъдата, поради неразкриване на обективната истина, предвид неразпитването
като свидетели на А.Н. и на И.В., по отношение на който е прекратено
наказателното производство за същото престъпление с определение по споразумение.
По
време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на атакуваната
присъда, като почиваща на събраните от
районния съд доказателства. Настоява КнОС да даде вяра на тези доказателства, а
не на противоречащите им, събрани по време на въззивното съдебно следствие
гласни доказателствени средства. Смята, че относими към предмет на делото са показанията на полицейските служители, както и
на другия подсъдим, дадени на досъдебното и първоинстанционното съдебно
производство. Намира за правилно установена фактическата обстановка, изложена в
мотивите на първоинстанционната присъда, която моли да бъде потвърдена като
правилна.
Подсъдимият е заявил, че от показанията на свидетелите е
установено, че не е участвал в престъплението, за което е обвинен, а единствено
при продажбата на откраднатите вещи. Моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка
на жалбите на подсъдимия, становищата на страните по време на въззивните
съдебни прения и доказателствата по
делото, и след служебна проверка на обжалваната присъда в пределите на правомощията
си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното производство по НОХД № 560/2017
г. е образувано в Дупнишкия районен съд (ДнРС) въз основа на обвинителен акт на
Дупнишка районна прокуратура (ДнРП), с който е повдигнато и предявено обвинение
срещу подсъдимите В.И.Ч. и И.Г.В. за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1 „б”, вр. с чл.26, ал.1 и
чл.20, ал.2 от НК. По време на съдебното производство по НОХД № 560/2017 г.,
преди приключване на съдебното следствие, било постигнато споразумение с подс.В.. По него съгл.чл.384а,
ал.2 от НПК се произнесъл друг съдебен състав, който на осн.чл.24, ал.3 от НПК
прекратил наказателното
производство по отношение на подс.В., след като одобрил споразумението
с протоколно определение №242/22.12.2017 г. по НОХД № 1897/2017 г., с което
подс.В. се признавал за виновен по
повдигнатото му обвинение за това, че на 18.02.2017 г. в гр.Дупница, при усл.на
продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие с подс.В.Ч. са отнели
чужди движим вещи –мобилен телефон и лаптоп от владението на различни граждани,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Затова производството
по НОХД № 560/2017 г. продължило само по отношение на подс.Ч., който с
обжалваната присъда бил признат за виновен за същото деяние и престъпление като
подс.В., за което бил обвинен и за което му било наложено наказание 2 години
лишаване от свобода, при първоначален режим на изтърпяване –строг.
В
мотивите на присъдата, изготвени след обявяване диспозитива на присъдата ДнРС е
възприел за установени фактически обстоятелства, които са почти идентични с
изложените в обв.акт. Посочил е, че установил същите въз основа на обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, оценителната експертиза и
„писмените такива”(които не са конкретизирани). В мотивите си съдът по реда на
чл.305, ал.3 от НПК е направил анализ на доказателствената съвкупност, като е
приел, че показанията на разпитаните свидетели не си противоречат, установяват
фактите в тяхната последователност и се подкрепят от писмените доказателства и
оценителната експертиза; че свидетелите Х. е установил времето, мястото и
начина на отнемане на вещта му, а св.К. –времето и мястото на кражбата, а свидетелите
Ч. и И.-последващите действия на подсъдимите, изразили се в продажба от двамата
на отнетите вещи. Съдът е посочил, че дава вяра на обясненията на подс.В.,
дадени като подсъдим, преди сключване на споразумението, в които описал
действията на подс.Ч. по осъществяване
на изп.деяния, които кореспондират изцяло с
останалите гласни и писмени доказателства. Не е дал вяра на обясненията
на подс.Ч., според които не е участвал в кражбите, а само при продажбата на
отнетите вещи, тъй като противоречат на всички останали гласни и писмени
доказателства. В заключение е декларирал, че участието на двамата подсъдими в
действията по отнемане и отчуждаване на вещите е установено от доказателствата
по делото.
КнОС констатира, че по делото е спорен
единствено въпросът за авторството на подс.Ч. в престъплението, за което е
обвинен-кражба на две вещи. Намира още, че независимо от аргументацията в мотивите, не става ясно, как съдът е
стигнал до извод за неговата безспорна установеност. Така приема КнОС след задълбочен прочит и съпоставяне на
доказателствената съвкупност, след което установява, че районният съд е интерпретирал
превратно някои доказателства, позовал се е на несъбрани по надлежния ред
доказателства и е нарушил принципа по чл.14, ал.1 от НПК за формиране на
вътрешното убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Съдът е нарушил и чл.13 от НПК за разкриване на
обективната истина, тъй като разпитът на част от свидетелите (като
пострадалите свидетели)
е незадълбочен. Те не установяват посоченото във фактическите обстоятелства
време на извършване на деянията, както е приел ДнРС. И двамата, разпитани от
ДнРС, не са посочили датата и месеца на извършване на деянията. Разпитани в ОСЗ
на 08.06.2017 г. двамата са заявили относно датата на деянието, че се е случило
началото на тази година, зимата. Посочената в мотивите на присъдата датата на
извършване на деянията пострадалите свидетели са заявили по време на разпитите им на
досъд.п-во, но показанията им не са приобщени по надлежния ред, чрез
прочитането им, поради което съдът не е имал право да ги ползва. Други надлежно
събрани доказателства, установяващи, че деянията са извършени на 18.02.2017 г.,
както е приел съда, не са събрани. Единствено подс.В. е посочил дата на
извършване на едно от деянията -18.02., но в качеството му на подсъдим, преди
сключване на споразумение за същото престъпление и прекратяване на
наказателното п-во за него. Поради това към момента на постановяване на
присъдата по отношение на подс.Ч., подс.В. не е бил подсъдим и обясненията му
не могат да се ползват при решаване на делото по отношение на подс.Ч., освен
ако не бъде разпитан като свидетел, което съдът не е сторил.
Не става ясно от мотивите и въз основа на кои
точно показания на разпитаните свидетели е установено авторството на подс.Ч. в
отнемането на вещите-предмет на престъплението. Липсва детайлен анализ на установените доказателства относно този
въпрос.
Поради изложеното КнОс приема, че мотивите на
присъдата не
отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК, съгл. който: „В
мотивите се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените
материали се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят”. Това приема КнОС, защото анализът на доказателствата е формален, като
не позволява установяване и проверка на начина, по който е взето вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд относно приетите за установени фактически
обстоятелства относно авторството на подс.Ч. в престъплението.
Не става ясно, защо обясненията на
обвиняемия са преценени като защитна теза. Не са обсъдени обясненията му, а
само декларативно е посочено, че се опровергават от останалите
доказателства.
Констатираните
недостатъци в решаващата дейност на първостепенния съд, не позволява да бъде
извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната воля на този
съд и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите, посочени в чл. 301, ал.1 от НПК, като от процесуалноправна
гледна точка съставлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Последната се констатира не само когато такива липсват
изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, че не дават
възможност да бъде разбрано, по какъв начин е формирано вътрешното му
убеждение. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт пък винаги води до
невъзможност контролиращата инстанция да извърши проверка за правилното
приложение на закона от решаващия съд, както е и в случая.
Констатираната
липса на мотиви, съгласно чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, която е от категорията на абсолютните
основания за отмяна на присъдата, защото накърнява процесуалното право на
страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. Това съществено нарушение
може да бъде отстранено единствено от съда, който го е допуснал, при ново
разглеждане на делото от същия, от друг съдебен състав.
Гореизложеното
обуславя извод за частична основателност на жалбата, имаща за последица отмяна
на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия първоинстанционен съд. При това положение КнОС не следва да обсъжда оплакванията в жалбата
за недоказаност на авторството на подсъдимия в престъплението, за което е
обвинен. Те ще следва да се
коментират от първоинстанционния съд, разглеждащ делото повторно.
Поради
изложеното КнОС не следва да анализира събраните доказателства по време на
въззивното производство, които сочат на различен извод от установения от ДнРС.
По
изложените съображения и на основание чл. 334, т.1, пр.2 във вр. с чл. 335, ал.2 от НПК, Кюстендилският окръжен съд
ОТМЕНЯ присъда
№ 58/17.05.2018 г., постановена по НОХД № 560/2017 г. по описа на Дупнишкия
районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
2.