№ 364
гр. Шумен, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201757 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2300077/01.08.2023г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „Д.И П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от К.П.К., с ЕГН **********, в качеството му
на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин
лева/ за нарушение на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в
жалбата са изложени подробни доводи. В съдебно заседание представляващият
дружеството-жалбоподател се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа
жалбата и излага конкретни доводи в защита на направените искания. Процесуалният
представител на Дирекция “Инспекция по труда”-гр. Шумен[1]административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и
да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание и в
представени писмени бележки излага подробни съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: „Д.И П.” ЕООД осъществява
дейност в обект заведение за бързо хранене „На фургон“, намиращ се в гр. Шумен, на
кръстовището на бул. Симеон Велики и ул. Панайот Волов. На 25.05.2023г. и по документи
на 05.06.2023г. по повод трудова злополука в обекта била извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по труда”, гр. Шумен.
1
Свидетелят М. И. М. поискал да му бъдат представени документи, свързани с безопасността
на работа и инструкциите, които работодателят е длъжен да държи в обекта. Било снето
писмено обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ от управителя на дружеството и
декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от работника В.Н.Г., с ЕГН********** .
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка
№ ПР2319608 от 12.06.2023г., който бил връчен на управителя на дружеството на
14.06.2023г. В хода на проверката, а и от писмените обяснения на управителя на
дружеството, свид. М. М. констатирал, че при осъществяване на дейността си, „Д.И П.“
ЕООД не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като не
осигурил прилагане на писмени инструкции за безопасно използване на работното
оборудване в обекта /тостер, фритюрник, скара и резачна машина/, при което съществува
риск за безопасността и здравето им. За констатираното нарушение свид. М. на 14.06.2023г.
съставил акт за установяване на административно нарушение № 27-2300077 на „Д.И П.“
ЕООД, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.166, ал.2 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр.88/1999г./. Актът е бил
съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи
възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които
било изразено несъгласие с описаната фактическа обстановка, като твърди, че работодателят
е осигурил писмени инструкции за безопасно ползване на работното оборудване и запознава
назначените работещи с тях, като поради спецификата на работа и възможността
документите да се увредят от влага или мазнина, след запознаване, инструкциите се
прибират в документацията на фирмата. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки
материалите в административно[1]наказателната преписка, както и депозираното
възражение било издадено наказателно постановление № 27-2300077/01.08.2023г. на
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „Д.И П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **************, представлявано от К.П.К., с ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /. В съдебно заседание от страна на процесуалният
представител на дружеството[1]жалбоподател е представена Декларация № 015 за
запознатост от 28.02.2023г., подписана от лицето В.Н.Г..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. И.
М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства. Съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля М. М., доколкото
същия е участвал в извършената проверка и показанията му почиват на преки и
непосредствени впечатления от фактите, за които свидетелства. В същото време показанията
му са непредубедени и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване при използване на работно оборудване, при което съществува риск за
безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени
инструкции. От събраните по делото доказателства не се установява да е било осигурено
прилагането от страна на дружеството жалбоподател на утвърдена инструкция за
използването на посоченото оборудване, която да съдържа необходимата информация, до
приключването на проверката от контролните органи. Това води до извод, че е липсвал
ефективен контрол от страна на работодателя за спазването на здравословни и безопасни
условия на труд, свързан със създаване на организация, обективирана в нарочен вътрешен
акт по смисъла на нарушената разпоредба, регламентиращ правилата за безопасна работа.
2
Изпълнителното деяние – "не е осигурил прилагането на писмена инструкция" е
индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна,
като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност, както и
доказателствата, потвърждаващи нарушението, са посочени в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП. И в акта, и в НП ясно и конкретно е посочено, че
нарушението е извършено чрез бездействие и към дата 25.02.2023г. жалбоподателят не е
осигурил прилагането на посочената инструкция, като именно такова е и изискването на
вменената като нарушена разпоредба. В съответната разпоредба е разписано задължението
на работодателя да осигури прилагането на писмени инструкции при използване на работно
оборудване, като така очертаното задължение във всички случаи предпоставя
необходимостта от изготвянето и предоставянето на такива на работещите. В конкретния
случай се установява обстоятелството, че се касае именно за рисково съоръжение, поради
което липсата на инструкция за безопасна работа със същото нарушава изискването на
чл.166, ал.2 от Наредбата. Нарушението по чл.166, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. е
формално и на просто извършване (не е резултатно деяние), тъй като, за да се констатира
предвиденото в този текст нарушение следва да се установи, че няма писмена инструкция.
В писмените обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ /л.12/ управителя на
дружеството-жалбоподател е вписал, че няма писмени инструкции за работното оборудване
– тостер, скара, фритюрник и резачна машина. Извън всякакво съмнение е обстоятелството,
че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото
именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по
трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно
е квалифицирал нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в
качеството му на работодател за допуснатото нарушение на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване. За посоченото нарушение санкционната норма на
чл.413, ал.2 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лева за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание . В този смисъл съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил
съответната санкционна разпоредба. Административно наказващият орган е
индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил на дружеството - жалбоподател
имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ
минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева. При проверка
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и на съставения акт за
установяване на административно нарушение съдът намира, че не са налице пороци, които
да са довели до накърняване правото на защита на дружеството или до невъзможност да
бъде разбрано какво точно нарушение се твърди, че е извършено, кога е извършено, а от тук
и до невъзможност дружеството да организира защитата си по един адекватен начин.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и в частност тази на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай
на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин
на извършване. В настоящия случай, както бе посочено по-горе се касае за формално
нарушение и в този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде
квалифицирано като "маловажно" по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно[1]наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
3
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27-2300077 издадено на 01.08.2023
г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на „Д.И П.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **************, представлявано от К.П.К., с ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева
/хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.166, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г.
ОСЪЖДА „Д.И П.” ЕООД, с ЕИК *********, гр. Шумен ДА ЗАПЛАТИ НА
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4