Решение по дело №389/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 212
Дата: 18 октомври 2018 г.
Съдия: Николинка Георгиева Димитрова Кънчева
Дело: 20184300500389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2018 г.

Съдържание на акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                                       ………... г.,гр.Ловеч

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публичното съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА        

                                                         ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                

секретар ГАЛИНА АВРАМОВА

разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА

в.гр.д. № 389 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, съобрази:

                 Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

                 Постановено е съдебно решение № 239/04.06.2018 г. по гр.д.№ 2460/2017 г. по описа на Районен съд-Ловеч, с което е осъдена ***гр.Ловеч, ЕИК ***, с адрес: ул.***, представлявана от Кмета К.М. да заплати на М. Н.П., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.***** сумата 50000 лева,  представляващи неимуществени вреди,  на основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от деня след смъртта на П.В.П. /майка на ищцата/ -29.08.2015 год. до окончателното й изплащане,  а искът на М.Н.П.,***,  за разликата до пълния претендирай размер на сумата от 100000 лева отхвърля като неоснователен и недоказан. Със същото решение осъдил ответника да заплати по сметка на Районен съд Ловеч сумата 2000 лева, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважената искова претенция.

              Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част останал въззивника М.П., която подала въззивна жалба, чрез пълномощника си адв.И.Б. с обжалваем интерес-50000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2015 г., до окончателното плащане на сумата. Счита, че атакуваното от нея решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно. Заявява, че решението е постановено при много добро познаване на закона, при спазване на процесуалните правила, но присъдената сума като обезщетение е несправедлива. Тя  счита, че сумата, която се дължи от ответника е в размер на 100000 лева. Няма спор между страните, че на 28.08.2015 г. в гр. Ловеч при трудова злополука е починала майката на ищцата, П.П.. Ответникът обаче твърди, че починалата П. е виновна сама за своята смърт и иска да се отхвърли целият иск. Оспорва и своята пасивна легитимация. Според въззивника въпреки оспорването от ответника на своята пасивна лигитимация, а именно че Общината тя е ответник по иска, а Детска ясла ***, гр.Ловеч се доказа от събраните по делото писмени доказателства-подписания трудов договор и удостоверението от общината, че именно те са ответника. Съгласно чл.27,ал.2 от ГПК, процесуално правоспособни са учрежденията, които са разпоредители с бюджета, като от съдебното удостоверение се вижда, че яслата не е разпоредител с бюджетни средства, а такъв разпоредител в случая е ***Ловеч. Детската ясла е структура към общината и там само се престира труда на работещите. Но дори и да може да се насочи иска и към детската ясла, то това с нищо не би могло да препятства търсенето на съответното обезщетение направо от общината. Твърди, че РС Ловеч правилно приел, че няма съпричиняване от страна на наследодателката на ищцата-нейната майка и няма никакви основания да се приеме, че има умишлено действие или груба небрежност от нейна страна.

             Твърди, че от декларация № 2/26.08.2015 г., вх.№ 1004-10-35 от същата дата за настъпила трудова злополука, се установява, че майка на ищцата е починала при изпълнение на трудовите си задължения, а именно при почистване на прозорци в детската градина. Твърди, че отговорността при трудова злополука е обективна, безвиновна и ищцата не е твърдяла и не твърди, че причина за настъпването на смъртта на майката е виновно неизпълнение на задължения на ответника. По искане на общината били допуснати и разпитани свидетели-колежки на загиналата П. по време на злополуката. Твърди, че тези свидетели и днес са зависими от работодателя си - ***Ловеч. Ищцата, сега въззивник моли въззивния съд да не кредитира техните показания поради тази причина, или ако ги кредитира, моли да го прави внимателно.                          От разпита на свидетлката А.Ч.се установява, че  майката на ищцата е нейна колежка и била всеотдайна майка, а дъщеря й искрено и дълбоко е обичала майка си и е била дълбоко привързана към нея.

            Позовава се на ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВС на Р.България, чл.200 от КТ и чл.45 от ЗЗД, които имат еднаква социална и правна функция-възстановяване на причинените вреди, независимо дали са от деликт или от невиновна отговорност. Цитира това решение заради размера на обезщетението, което е присъдено и което ищцата претендира, защото няма разлика между двете отговорности и то и в двата случая и би трябвало да е едно и също. Твърди, че за такива случаи в зависимост от връзката на родителя и детето обезщетението е около 100000 лева като моли въззивния съд да отмени решението на РС Ловеч в частта, с която е отхвърлена нейната претенция /за разликата до 100000 лева и постанови ново, с което уважи жалбата за пълния размер на главницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.08.2015 г. - деня след смъртта, до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Няма искане за събиране на нови доказателства.

            В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ***Ловеч, чрез пълномощника гл.юрисконсулт И.Х., с който оспорва същата и моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който отхвърли иска, респ. обезсили обжалваното  решение и се присъдят сторените по делото разноски за двете В случай, че съдът не отхвърли иска, моли да се намали размера на исковата претенция, която е прекомерна и силно завишена, включително и с оглед практиката на ВКС относно размерите, които обичайно се присъждат от съдилищата по искове с правно основание чл.200 от КТ, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл 52 от ЗЗД. Посочва следните основания: на първо място счита въззивната жалба за нередовна на основание чл.260, т.1 и 2 от ГПК, тъй като липсва адреса на страната, която я подава и означението на обжалваното решение, които представляват част от задължителните реквизити на въззивната жалба. На второ място счита въззивната жалба е недопустима, тъй като иска е предявен срещу ненадлежен ответник - ***Ловеч, т.е. неправилно иска е заведен против ***Ловеч и неправилно е конституиран като ответник по делото, тъй като не е работодател. На следващо място счита, че размерът на обезщетението не следва да бъде присъден над обичайния, както и не счита, че случаят се отличава с особености, които действително го определят като извънреден. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да определи, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл 52 от ЗЗД, като отчете всички правно значими факти, установени по делото.Твърди, че починалата П. П. не е оставила невръстно малолетно дете, което да е зависимо силно от нея. Ищцата е пълнолетна, самостоятелен зрял човек, създала свое собствено семейство, далеч от майка си и родния дом, в гр. С., където се е установила, живее и работи към днешна дата. Ищцата има баща, брат и съпруг, които са нейните близки, които не биха я изоставили морално, без никаква помощ и подкрепа.

             Посочва на следващо място, че гр.д.№ 1955/2015г. по описа на РС-Ловеч е  образувано по искова молба  от Н.Д.П.-баща на ищцата и С.Н.П.-брат, против Детска ясла ***- гр. Ловеч, с директор Р.С.Ж.- П., на основание чл. 200 от КТ, по което е постановено решение № 406/02.12.2016г., влязло в законна сила на 15.02.2018г., с което Детска ясла ***-гр.Ловеч е осъдена да заплати на съпруга Н.Д.П. сумата от 49820 лева за неимуществени вреди и на С.Н.П.-29820 лева за неимуществени вреди. Размерът претендиран от ищцата е силно завишен с оглед и реално присъденото на останалите двама члена от семейството й, които за разлика от нея са живеели в едно домакинство с починалата П. П. и което обосновава тяхната зависимост от П. П..

              Моли въззивния съд да има в предвид, че не са допуснати от ръководителя на детската ясла никакви нарушения на КТ и на нормите по прилагането му. С нищо самият трудов процес не е допринесъл за настъпване на злополуката, като обстоятелството, че тя се е случила точно на работното място, е въпрос на малшанс. Няма направени искания за събиране на нова доказателства.

             Постъпила е втора въззивна жалба от ***гр.Ловеч, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника И.Х.. Счита обжалваното решение за недопустимо, неправилно и необосновано, поради което моли съдът да постанови съдебен акт, с който да обезсили, респ. да отмени обжалваното решение и отхвърли иска за уважената част до сумата от 50000 лева и му се заплатят сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В случай, че съдът не отхвърли иска, моли да намали размера на уважената исковата претенция на ищцата за сумата от 50000 лева, която е прекомерна и силно завишена, включително и с оглед практиката на ВКС по искове с правно основание чл.200 от КТ, съобразявайки критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Основанията му за това са следните: ***Ловеч не е работодател на лицето П.В.П.. Неправилно иска е заведен против ***Ловеч и неправилно е конституирана като ответник по делото, тъй като не е работодател. Акцентира, че със Заповед № 1379 от 20.12.2012г. на кмета на ***Ловеч са определени Директорите на детските ясли за работодатели на персонала в съответното детско заведение, считано от 01.01.2013г., в това число за Детска ясла *** - Р.С.Ж.- П., спазвайки изискването на чл.8 от Наредба № 26/18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадена от Министерството на здравеопазването. Съгласно изричната разпоредба на чл.8, ал.4, т.4 от Наредба № 26/18.11.2008 г. директорът на детската ясла сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла. Следователно, по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ, Детска ясла ***-гр.Ловеч, представлявана от директора, е работодател. Безспорно се касае за трудов спор по чл.200 от КТ, като в конкретния случай се претендират неимуществени вреди от трудова злополука, вследствие на която е настъпила смъртта на наследодателката на ищеца, за които работодателят отговаря имуществено. Работодател при действието на пар.1,т.1 от ДР на КТ, е всяко организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно Наредба № 26/18.11.2008 г.- чл.1 и чл.2, детските ясли са организационно обособени структури, в които се създават от общините и издръжката на децата се финансира от съответния общински бюджет. Управлението и ръководството на детската ясла се осъществява от директора, който сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла- чл.8,ал.1 и ал.4, т.4 от Наредбата. В настоящия случай в представените писмени доказателства към исковата молба навсякъде като осигурител и работодател е посочена Детска ясла ***- гр. Ловеч, с директор Р.С.Ж.- П.. Неправилно иска е заведен против ***Ловеч и неправилно е конституирана като ответник по делото, тъй като не е работодател.  При тези съображения детската ясла притежава качеството на работодател и в това си качество съответно и специалната правосубектност да участва като надлежен ответник в трудови спорове, а постановеното по отношение на него решение обвързва юридическото лице, в чиято структура е включена, в случая ***Ловеч. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК като цитири решения. При това положение счита, че така насочен иска против ***Ловеч, а не срещу работодателя й Детска ясла ***— гр. Ловеч, се оказва предявен срещу ненадлежна страна, поради което и само на това основание подлежи на отхвърляне. В Подкрепа за този си извод отново цитира практика на ВКС.

             На следващо място твърди, че в обжалваното решение няма произнасяне по направеното от него искане за намаляване на иска с размера на получените обезщетения от РУСО-Ловеч по представеното удостоверение от ТП на НОИ-Ловеч № **********/29.03.2018г. за изплатена от осигурителния орган сума в размер на 180.00 лева поради настъпилата смърт на наследодателката като осигурено лице, както и от ЗАД „Армеец" за застрахователно обезщетение в размер на 333.33 лева, на основание чл.200, ал.3 и ал. 4 от КТ, за които представил писмени доказателства, както и с отпуснатата с решение № 1048/24.09.2015г. на Об.С-Ловеч сума за осигуряване на финансова помощ в размер на 2000 лева.

  Посочва, че РС Ловеч неправилно и необосновано е приложил критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като уважавайки исковата претенция на ищцата до размер на сумата от 50 000 лева е определил размер, който е прекомерен и силно завишен, включително и с оглед практиката на ВКС относно размерите, които обичайно се присъждат от съдилищата по искове с правно основание чл.200 от КТ.

Моли въззивния съд да съобрази нормата на чл.181, ал.1 от КТ, че с правилника за вътрешния трудов ред се определят задълженията на работниците и на служителите, както и организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Медицинските сестри са имали задължение да почистват т.н. дидактически шкафове и съгласно длъжностната им характеристика /каквато е подписала и починалата П./ и каквито дейности е извършвала и в деня на инцидента. В деня на събитието на никой от служителите не са били възлагани задачи извън тези, разписани в длъжностните им характеристики и произтичащите от правилника за вътрешния трудов ред. Твърди, че няма допуснато нарушение на чл.166, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване. 

  В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез пълномощника адв.И.Б.. С отговора се оспорва жалбата и заявява, че поддържа подадената от нея по-рано въззивна жалба. Оплакванията срещу решението в осъдителната му част са неоснователни, защото решението по гореописаното дело е правилно, с изключение на размера на присъденото възнаграждение. В другите си части решението е много добре обосновано и е напълно законосъобразно, като изводите на съда кореспондират напълно със събраните по делото доказателства.

             Твърди, че Общината е ответник, защото е работодател на ищцата, тъй като директорът на яслата има тези права въз основа на правомощия дадени от самия кмет на общината. Посочва, че детската ясла не е разпоредител с бюджетни средства и на основание чл.27 от ГПК, ищцата има право да насочи претенцията си към ***Ловеч, която е разпоредителя в случая със средствата. Смята, че в закона това е ясно постановено. Дори в жалбата си общината казва, че ще плати дори и яслата да бъде осъдена. Ако се приеме от съда, че в случая работодател е детската ясла, това изобщо не препятства нейното право да иска от горестоящата организация обезщетението. Позовава се на трудовия договор на починалата П. П., в който е записано, че работодател е ***Ловеч, представлявана и подписана от кмета й М.К.. Моли въззивният съд да отхвърли жалбата на ***Ловеч и уважи жалбата на ищцата като й се присъдят разноските за въззивната инстанция. Няма искания по доказателствата.

 

                 В съдебно заседание въззивникът М.Н.П., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника адв.Б., който поддържа въззивната жалба по изложените в нея правни доводи и оспорва въззивната жалба на насрещната страна като неоснователна. Поддържа отговора на въззивната жалба депозиран от ***гр.Ловеч. В подкрепа на твърденията си представя писмени бележки. Представя списък на разноските.

                Въззивникът ***Ловеч, редовно призован, се представя от пълномощника гл.юрисконсулт И.Х., която поддържа въззивната си жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна. Оспорва въззивната жалба на ищцата против първоинстанционното решение. Представя списък на разноските.    

               Съдът като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните по делото, обсъди събраните доказателствата, приложени по гр.д. № 2460/2017 год. на РС-Ловеч, както следва: гр.д.№ 54221/2016 г. на СРС, 79 състав, ч.гр.д.№ 3975/2017 г. на СГС, Г.О., ІІ състав, ч.гр.д.№ 4038/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС, ч.гр.д.№ 3111/2017 г. на САС, ч.гр.д.№ 56/2018 г. на ЛОС, гр.д.№ 1955/2015 г. на РС-Ловеч, в.гр.д.№ 37/2017 г. на ЛОС, ч.гр.д.№ 129/2016 г. на РС-Ловеч, в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               Оспореното решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.

               Депозираните срещу решението на районния съд въззивни жалби са подадени в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес. От фактическа страна се установява следното: 

    В РС-Ловеч е депозирана искова молба от М.Н.П. с ЕГН ********** ***, ЕИК ***,представлявана от Кмета К.М., с която е предявен иск  с правна квалификация чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД, с цена на иска в размер на 100000 лева, представляващи неимуществени вреди.

  Безспорно се установява, че ищцата е наследник на П.В.П.,***, починала на 28.08.2015 г., съответно дъщеря, видно от удостоверение за наследници от 01.09.2015 г. на ***– Ловеч.

           От трудов договор № 2/23.12.2011г., издаден от Кмета на ***Ловеч е видно, че П.В.П. е била в трудови правоотношения с Детска ясла ***- гр.Ловеч, на длъжност” медицинска сестра”. Със Заповед № 2 от 28.08.2015 г., на основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ – поради смъртта на служителя трудовото правоотношение с П.В.П. е прекратено, считано от 28.08.2015 г.

           От директора на Детска ясла ***- гр.Ловеч е подадена декларация № 2/26.08.2015 г. за трудова злополука по реда на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в която е описана станалата злополука с П.В.П.. Въз основа на подадената декларация е извършена проверка от петчленна комисия на основание чл.58, ал.1 от КСО и Заповед № 105-10-27/15.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч и с Протокол № 5103-10-6/ 15.10.2015 г. са констатирани нарушения на нормативни актове, а именно: - при извършената оценка на риска за здравето и безопасността не са идентифицирани опасностите при работа на височина свързани с  почистване и хигиенизиране на работните помещения– нарушение по чл.16, ал.1 ,т.1 от  Закона за здравослвовни и безопасни условия на труд и чл.12 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска; - изискана е, но не е представена писмена инструкция за безопасна работа при извършване на дейности „почистване и хигиенизиране на работни помещения” включваща работа на височина–нарушение по чл.166, ал.2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за здравословни  и безопасни условия на труд на работните места и при използване на  работното оборудване; - при проверка на книгата за документиране на инструктажа (на работно място, периодичен и извънреден)  по безопасност и здраве при работа е установено, че на пострадалото лице не е проведен извънреден инструктаж за извършваната от него работа по време на инцидента – нарушение на чл.16, ал.1, т.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г.за условията и реда за провеждане на периодичното обучение  и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. Набелязани са конкретни мерки за недопускане на подобни злополуки.

         С Разпореждане № 51041020/15.10.2015 г. на длъжностно лице при РУСО-Ловеч на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№ 1004-10-35/26.08.2015 г. от осигурителя  Детска ясла ***- гр.Ловеч, станала с П.В.П. на 25.08.2015 г. е приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО. Посочено е, че е налице внезапно увреждане на здравето и настъпила смърт на лицето (черепно-мозъчна травма), станало през време, по повод и в интерес на детската ясла – при изтриване  на по-високо разположени места на вратопрозорец в яслата – вероятно стола върху който е стъпила, се е завъртял и сестрата е паднала на пода.

         По делото е приложено като доказателство гр.д.№ 1955/2015 г. по описа на РС Ловеч, от което е видно, че същото е образувано по искова молба от наследниците на П.В.П., а именно от Н.Д.П., М.Н.П. и С.Н.П. /съпруг, дъщеря и син/ против Детска ясла № 1 „Шарено петле”- гр.Ловеч, за заплащане на обезщетение по чл.200 от КТ за претърпени имуществени и неимуществени вреди. По-късно в производството по делото М.Н.П., на основание чл.232 от ГПК, оттеглила изцяло поискала исковата си претенция и съдът е прекратил по отношение на нея производството по гр.д.№ 1955/2015 г. на РС Ловеч. По цитираното дело съдът постановил решение № 406/ 02.12.2016 г., с което е осъдена на основание чл.200, ал.1 от КТ, Детска ясла *** - Ловеч, да  заплати  на Н.Д.П., като наследник на П.В.П., починала на 28.08.2015 г. вследствие на трудова злополука, сумата от 3184.50 лв - обезщетение за имуществени вреди, в т.ч. 1683.лв, произтичащи от заплатени медицински разноски за извършената на покойната П. П. операция в МБАЛ – Плевен  и 1504.50 лв – разноски по нейното погребение, ведно със законната лихва, начиная от 28.08.2015 г. до пълното изплащане на сумата; сумата от 49820.00 лв   обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 28.08.2015 г. до пълното изплащане на сумата, а иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 80000 лв, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Със същото решение е осъдена Детска ясла ***-Ловеч,  на основание чл.200, ал.1 от КТ, да заплати на С.Н.П.  като наследник на П.В.П., починала на 28.08.2015 г. вследствие на трудова злополука, сумата от 29820.00 лева –  обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 28.08.2015 г. до пълното изплащане на сумата, а иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 40000 лв, като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Присъдени са и направените по делото разноски. С решение № 54/24.03.2017 г. по в.гр.д.№ 37/2017 г. по описа на ОС Ловеч е потвърдено като правилно и законосъобразно решение №  406/02.12.2016 г. по гр.д.№ 1955/2015 г. на РС Ловеч.

            С определение № 125/15.02.2018 г. по гр.д.№ 3481/2017 г. на ІV г.о. на ВКС не е допуснато до касация решение № 54/24.03.2017 г. по в.гр.д.№ 37/2017 г. на ОС Ловеч  като първоинстанционното решение № 406/02.12.2016 г. по гр.д.№ 1955/2015 г. на РС Ловеч е влязло в сила на 15.02.2018 г. В обжалваното решение РС Ловеч е цитирал хронологията на производството по гр.д.№ 1955/2015 г., но въпреки това не се е съобразил с мотивите на ВКС по цитираното по-горе определение. В същото е прието, че отговорност за последиците на трудовата злополука носи Детска ясла ***-Ловеч като работодател на пострадалата П. П. като се е позовал на Наредба № 26/18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските градини и детските кухни, според която детските ясли са организационно обособени структури, създадени от общините, с финансиране от общинските бюджети, управлението и ръководството на яслата се осъществява от директор, сключващ, изменящ и прекратяващ трудовит договори с работещите в яслата лица, които произтичат от чл.8 на същата наредба.

            При действието на чл.269 във вр. с чл.271 от ГПК съдът е ограничен при въззивния контрол от въззивната жалба. В конкретния случай първоинстанционното решение е обжалвано по отношение на претендираните неимуществени вреди от двете страни по делото, съответно ищците в отхвърлителната, а ответникът в осъдителната част, както и от ответника по отношение на пасивната му процесуална легитимация, т.е. искът е предявен срещу ненадлежен ответник – ***гр.Ловеч.

   От доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за трудова злополука, установена по реда на чл. 55 и сл. от КСО, налице е травматично увреждане по време на работа, довело до смърт на работника и е налице причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата смърт, т.е. трудов спор по чл.200 от КТ, като в конкретния случай се претендират неимуществени вреди, вследствие настъпила смъртта на наследодателката на въззивницата-ищец, за които работодателят отговаря имуществено. Работодател при действието на § 1, т.1 от ДР на КТ, е всяко организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

  Спорна в конкретния случай е пасивната процесуална легитимация на ответника ***гр.Ловеч, тъй като същата според него, неправилно е конституирана като ответник по делото, тъй като не е работодател на лицето П.В.П.. Съгласно Наредба № 26/ 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях–чл.1, ал.2 и ал.3 и чл. 2,ал.1 и ал.3, детските ясли са организационно обособени структури, в които се създават  от общините и издръжката на децата се финансира от съответния общински бюджет. Съгласно чл.8,ал.1 от същата управлението и ръководството на детската ясла се осъществява от директора, който представлява детската ясла пред всички държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица, сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла – чл. 8, ал.1 и ал.4, т.1,т.2 т.4 от Наредбата. При тези съображения детската ясла притежава качеството на работодател и в това си качество съответно и специалната правосубектност да участва като надлежен ответник в трудови спорове, а постановеното по отношение на него решение обвързва юридическото лице, в чиято структура е включена, в случая ***Ловеч. В този смисъл и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК – решение № 325/22.07.2011 по гр.д.№ 954/ 2010 година, ІV г.о.; решение № 165/28.03.2012 по гр.д.№ 293/ 2011 година, ІV г.о.; решение № 269/04.06.2012 по гр.д.№ 187/ 2010 година, ІV г.о.; решение № 380/ 10.01.2014 по гр.д.№ 203/ 2013 година, ІV г.о. и определение № 125/15.02.2018 г. по гр.д.№ 3481/2017 г. на ІV г.о. на ВКС. С оглед  изложеното съдът споделя доводите на ответника, сега въззивник, че Детска ясла ***- Ловеч е надлежен ответник в настоящия спор, а не както е приел РС Ловеч с обжалваното решение.

Съгласно чл.1,ал.3 от Наредбата, детските ясли се издържат от съответния общински бюджет, а според чл.8, ал.4,т.1, директорът на детската ясла е административен ръководител, който се грижи за цялостната работа на детската ясла, сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в яслата, както и задължението за целесъобразно и законосъобразно разходване бюджета на детската ясла – чл.8,ал.4,т.7 от Наредбата.

Цитираните разпоредби сочат, че освен организационна обособеност, детските ясли притежават и икономическа самостоятелност, доколкото притежават определен и отпуснат общински бюджет, с който директора на детската ясла се разпорежда. Цитираните правни норми на Наредба № 26/18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях не са в противоречие с разпоредбата на чл.27,ал.2 от ГПК относно процесуалната правоспособност на ответника. От изложеното се налага извод, че наследодателката на ищцата е била в трудово правоотношение не с ***Ловеч, както се твърди в исковата молба като се акцентира на първоначално сключения трудов договор от Кмета на общината М.К., впоследствие с няколко допълнителни споразумения въз основа на заповед  № 1379/20.12.2012 г. на Кмета на общината, е изменян от директора на яслата, т.е. работодател на починалата П. П. е Детска ясла ***гр.Ловеч. Положителна процесуална предпоставка от рода на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно относно процесуалната легитимация на страните в процеса. Посоченият с исковата молба ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените обективно съединени искове. Той не е надлежна страна в процеса. В полза на този правен субект липсва процесуална легитимация, което означава, че правото на иск от ищцата е ненадлежно упражнено. 

Поради изложените правни изводи както исковата молба така и въззивната жалба на М.Н.П. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение на първоинстанционният съд като неправилно следва да бъде отменено и се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърлят изцяло предявените обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ, във вр. с чл.52 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.          

С оглед този изход на процеса и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на ответникът ***Ловеч следва да бъдат присъдени разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, в размер на общата сума за двете съдебни инстанции 1226,00  лв., от които 1000,00 лв. държавна такса за въззивна жалба, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 6,00 лв. депозит за призоваване на свидетел, 20,00 лв. държавна такса за издаване на 4 бр. съдебни удостоверение от РС Ловеч.

   Воден от горното съдът,

 

РЕШИ:

 

               ОТМЕНЯ изцяло решение № 239/04.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 2460/2017 г. по описа на Районен съд-Ловеч като неправилно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

               ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от М.Н.П., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.*****, чрез пълномощник адв.И.Б., от САК, със съдебен адрес:***, с ЕИК ***, с адрес: гр.Ловеч, ул***, представлявана от Кмета К.М. ***, с ЕИК ***, с адрес: гр.Ловеч, ул***, представлявана от Кмета К.М. да заплати на основание чл.200 от КТ във вр. с чл.52 и чл.86,ал.1 от ЗЗД на М.Н.П., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.*****, сумата в размер на 100000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.08.2015 г. – деня след смъртта на П.В.П.,***, починала на 28.08.2015 г. при трудова злополука.

                ОСЪЖДА М.Н.П., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.*****, да заплати на ***гр.Ловеч, с ЕИК ***, с адрес: гр.Ловеч, ул***, представлявана от Кмета К.М. разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на сумата 1226,00  лв., от които 1000,00 лв. държавна такса за въззивна жалба, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 6,00 лв. депозит за призоваване на свидетел, 20,00 лв. държавна такса за издаване на 4 бр. съдебни удостоверение от РС Ловеч.

              ОТХВЪРЛЯ искането на М.Н.П., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.*****, чрез адв.И.Б. от САК, с горните данни, да й бъдат заплатени от ***гр.Ловеч, с горните данни, разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 2030,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на касационните основания по чл. 280,ал.1 от ГПК.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

                                                                                    1.

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    2.