Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 2430 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението Л.Д.К. срещу акта на частен съдебен изпълнител И.М.-К.,
с който е определил размера на дължимите от длъжника разноски, постановен по изп.д. № 20208390400526 по описа
на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в
съставената покана за доброволно изпълнение.
Жалбоподателят счита, че таксите,
които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител са прекомерно
завишени по размер.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20208390400526 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839
в КЧСИ. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
От представените материали по изп.д.
№ 20208390400526 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ е видно, че
същото е образувано по молба на взискателя „ФБС Т.“ ЕООД срещу длъжника Л.Д.К.,
за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 02.04.2020 г., издаден
по т.д. № 5360/ 2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. София.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се
събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението
и са в тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази
на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че
разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест
на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или
не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че
определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва
отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са
изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този
смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално
извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението
и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В
тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени
във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е
съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението,
когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или
поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В т. 5 от тълкувателното
решение е налице изрично произнасяне за това, че изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната
банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за
разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.
С оглед на горното в случая се установява, че само част от
разноските за дължими такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е определил,
са такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по изпълнението
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Това са тези за заплатени
от взискателя такси за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв., за
връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 20 лв., за извършване
на четири справки за длъжника и неговото имущество в размер на 20 лв. /4 справки х 5 лв. = 20 лв./, за налагане
на 1 брой запори върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, в които
реално е имало налични парични средства, които да послужат за събиране на
вземанията на взискателя, в размер на 15 лв. и за налагане на още 1 брой запор
върху вземане на длъжника за получаване на суми по изп.д. № 20208390400526 по
описа на ЧСИ Александър Цанковски, чието съществуване не се оспорва от длъжника
по изпълнението, в размер на 15 лв., за налагане на три броя възбрани върху
собствени на длъжника недвижими имоти в размер на 45 лв. / 3 искания за
вписване на възбрана х 15 лв./, за присъединяване на взискател в размер на 50
лв. Действията, за които са начислени описаните такси се установява, че към
момента са реално извършени от съдебния изпълнител, че са били необходими, както
и че размерът на начислените за тях такси съответства на този, определен в т. 1,
3, 5, 9, 10 и 11 ТТРЗЧСИ. Общият размер на тези такси е 185 лв. без ДДС и 222
лв. с ДДС.
Останалите начислени от съдебния изпълнител такси не
могат да се възложат в тежест на длъжника. На първо място това са тези такси, които
видно от изготвените мотиви във връзка с подадената жалба, са такива за
налагане на запори върху сметките на длъжника в още банки и върху вземанията му
за трудово възнаграждение и върху вземането за наем по сключен договор за наем.
Това е така, тъй като те са начислени за изпълнителни способи, които не са
довели до удовлетворяване на взискателя, защото са насочени върху имущество,
което не е съществувало в патримониума на длъжника към момента на предприемане
на изпълнението – по делото няма информация длъжникът да е имал открити банкови
сметки с налични суми по тях в останалите банки, различни от „Банка ДСК“ АД, до
които е изпратено запорно съобщение в хода на изпълнителното производство;
длъжникът по запорираното вземане за трудово възнаграждение оспорва неговото
съществуване, като по делото не са събрани доказателства, че то съществува в
патримониума на длъжника към датата на налагане на запора; по делото няма представени
доказателства, че вземането за наем, върху което е наложен запор се притежава
от длъжника към момента на насочване на принудителното изпълнение към него.
Не следва да се възлагат за заплащане от длъжника и
таксите за изпращане на осем броя съобщения за връчване на постановление за
прекратяване на делото в размер на 192 лв. с ДДС, такси за вдигане на възбрани
в размер на 54 лв. с ДДС, такси за вписване на вдигането на възбрани в Агенция
по вписванията и други разходи в тази връзка в общ размер на 58, 75 лв. с ДДС, тъй като от представените
преписи от документи по изпълнителното дело не се установява към настоящия
момент такива действия да са извършени в хода на принудителното изпълнение –
изпълнителното дело не е прекратено с постановление и не са предприемани действия
за връчване на такъв акт на страните, а наложените в изпълнителното
производство възбрани не са вдигнати и не е отправено искане до Агенция по
вписванията за заличаване на тяхното вписване.
За осъществяване на действието по вдигане на наложени
запори в ТТРЗЧСИ не е предвидено да се начислява такса, каквато е регламентирано да се начислява за налагане
на запора съгласно т. 9 ТТРЗЧСИ, както и за вдигане на наложена възбрана
съгласно т. 10 ТТРЗЧСИ. Ето защо и липсва основание за частния съдебен
изпълнител да начисли такси за извършване на действия по вдигане на наложени
запори.
Не се установява да е настъпило основание за съдебния
изпълнител да начисли и още една такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, извън тези, които съдът
приема за дължими. В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира
такса в размер на 20 лв. за извършване на следните действия: за изготвяне и
връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. При тълкуване на тази разпоредба се
налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия,
извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение, книжа или призовки на страните по делото и на лицата,
които имат право да участват в определени изпълнителни действия или да обжалват
някои от постановените в хода на изпълнението актове. В случая не се установява
съдебният изпълнител да е извършил такива действия, извън връчване на поканата
за доброволно изпълнение.
Не следва да се възлагат за заплащане от длъжника и
начислените от съдебния изпълнител допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ, тъй
като в материалите от изпълнителното дело липсват доказателства за тяхното
извършване.
Предвид изложеното актът на
съдебния изпълнител за определяне на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника Л.Д.К. следва да бъде отменен за сумата над 222 лв. с ДДС до размера
от 768, 75 лв. с ДДС, представляващи начислени такси по ТТРЗЧСИ.
В
частната жалба жалбоподателят е направил и искане да бъдат намалени възложените
в негова тежест разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение
за защита в хода на изпълнителното дело, както и за начислена такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Длъжникът се позовава и на наличието на предпоставките на чл. 78, ал.
5 ГПК и моли размерът на разноските на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени, тъй като то е уговорено в завишен размер.
Длъжникът в изпълнителния процес
има право да направи искане за изменение на възложените в негова тежест
разноски и за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение, тогава, когато то е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, която норма е в
общите правила и следователно е приложима както в исковия, така и в
изпълнителния процес. Компетентен да се произнесе по така направеното искане е
съдебният изпълнител, който е органът, който разпределя отговорността за
направените от страните разноски в хода на изпълнителното дело, като едва след постановяването
на изричен акт от него по възражението за прекомерност на заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение и оттам за неправилно определяне на
дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, за длъжника ще възникне правото, предвидено в
чл. 435, ал. 2 ГПК, да го обжалва пред съда и задължението за последния да
извърши преценка за правилността на действията на съдебния изпълнител по
прилагането на нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 79 ГПК.
По изложените съображения съдебното
производство в частта, в която е образувано за разглеждане на искането за
изменение на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение и за начислена такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, които са присъдени в полза на взискателя, което искане е обективирано
в подадената частна жалба, следва да се прекрати и това искане да се изпрати на
ЧСИ И.М.-К. за произнасяне.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акта на съдебния изпълнител,
постановен по изп.д. № 20208390400526 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ, с
район на действие СГС и обективиран в съставената покана за доброволно
изпълнение, с който се определят разноските по изпълнението, които се
възлагат в тежест на длъжника, в частта, с която е определено, че в
тежест на длъжника Л.Д.К.
се възлагат разноски за начислени
обикновени такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 222 лв. с ДДС до размера от 768, 75
лв. с ДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2430/ 2021 г.
по описа на Софийски градски съд, TO, VI състав, в частта по искането на Л.Д.К. за
изменение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на разноските по изпълнителното дело,
които са възложени в негова тежест за заплатено адвокатско възнаграждение и за
заплатена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, които са присъдени в полза на
взискателя, което искане е обективирано в жалбата от 30.12.2020 г., и ИЗПРАЩА жалбата от 30.12.2020
г.,
подадена от Л.Д.К., за произнасяне по описаното искане по компетентност на
частен съдебен изпълнител И.М.-К., с рег. № 839 в КЧСИ.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.