№ 263
гр. Плевен, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20234400500320 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№392 от 23.03.
2023г.,постановено по гр.д.№3225/2022г.по описа на същия съд е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения от С. Н. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. И. иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата
на Република България с адрес в гр. С., бул. „В.“ №*, представлявана от Гл.
прокурор на РБ с искане ответникът да му заплати сума в размер на 15 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във възникване на захарен диабет “тип 2“ и тежка аортна
стеноза, вследствие от незаконосъобразните действия на Прокуратурата на
РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 206 ал.1 от НК и вземане на
мярка за неотклонение „подписка”, като наказателното производство е
прекратено с Постановление от 15.06.2020г. по ДП № 206/2015г. по описа на
РП - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното плащане от които: за
претърпените вреди с неимуществен характер, свързани с получаването на
тежка аортна стеноза, обезщетение в размер на 10000 лв.; за претърпените
1
вреди с неимуществен характер, свързани с развиване на заболяването диабет
„тип 2“, обезщетение в размер на 5000 лева.
Със същото решение на ПРС С. Н. Г. ,ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. П. е осъден да заплати по сметка Плевенски Районен съд сторените
по делото разноски в размер на 340 лева, на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна
жалба от С. Н. Г.-ищец пред ПРС.В същата се навеждат доводи,че Районен
съд Плевен се е позовал изцяло на заключението на ВЛ относно
заболяванията на сърцето/аортна клапа/ и диабет.Жалбподателят счита,че е
несериозно и наивно заключението на вещото лице,че аортната клапа се е
увредила ,поради старост,че това заболяване е открито с най-съвременния
апарат на медицината и от цял екип висококвалифицирани лекари,които са
заявили,че заболяването е от стрес, сърцето е напълно здраво,няма му
нищо,но аортната клапа е 70% запушена и единственото лечение е чрез
операция за смяна с биологична или механична клапа,за което са необходими
пари.Относно другото заболяване-диабет също се твърди,че заключението на
ВЛ е несериозно и смешно ,че всички специалисти посочват,че то е в резултат
на стрес ,а не от старост,като е посочено ,че родителите на жалбоподателя не
са боледували от диабет.Твърди се,че в ИМ по гр.д.№3428/2020г.не са
посочвани заболяванията на сърце и диабет ,тъй като жалбоподателят не е
знаел за тях , считал е,че това е нервна криза,а след като е бил приет в
болница е разбрал,че е сериозно болен.Посочено е,че стресът при
жалбоподателя е от 05.05.2017г.,а големия стрес е с дата 25.02.2019г.,като са
описани част от процесуалните действия по наказателното
производство.Твърди се,че по гр.д.№3428/2020г.са му присъдени
3000лв.обезщетение ,не са му присъдени пътните и дневните за тези 4 години
,не са му присъдени и направените разноски за адвокат в размер на
600лв.пред Окръжен съд Плевен,поради това,че фактурата е била в едни
екземпляр и жалбоподателят не е могъл да я представи по делото. В
съдебното заседание на 07.06.2023г.пред ПОС въззивникът лично и чрез своя
служебен защитник -адвокат А. С. от ПАК поддържа така подадената
въззивна жалба и моли съдът да я уважи,като отмени обжалваното решение на
ПРС и постанови друго,с което да бъде уважен предявения иск от С. Г..
Въззиваемата страна-Прокуратурата на РБ не е депозирала писмен
2
отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на
07.06.2023г.Прокуратурата на РБ чрез прокурор от ОП Плевен И. Ш. взема
становище ,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно ,като моли
съда същото да бъде оставено в сила.
Окръжният съд, като прецени становищата на страните и представените
по делото доказателства приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК, от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство, а и пред ПРС е
предявен иск от С. Н. Г. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2
ал.1т.3 от ЗОДОВ ,като претенцията е за заплащане на сумата 15
000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание
получени две заболявания:тежка аортна стеноза/стеснение на аортна клапа/и
захарен диабет тип 2,в резултат на стреса и напрежението,които е преживял
вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.206
ал.1 НК по ДП №206/2015г.по описа на РП Плевен, което наказателно
производство е прекратено с постановление от 15.06.2020г.Върху
обезщетението се претендира и законна лихва,считано от датата на завеждане
на исковата молба.
За да отхвърли изцяло така предявения иск ,ПРС след съвкупна преценка
на събраните по делото гласни и писмени доказателства,съобразявайки
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза е приел,че ищецът
действително страда от двете горепосочени заболявания,но същите не са в
пряка и непосредствена връзка с постановената присъда .Съдът е счел,че не е
доказано наличието на причинно-следствената връзка между деянието и
претендираните вреди.Изложените от ПРС правни доводи и съображения са
правилни,кореспондират с представените по делото доказателства и се
възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно по делото е с оглед приложените НОХД №140/2017г.по описа
на РС Кнежа,ВНОХД №242/2019г. по описа на ПОС ;НОХД №286/2019г.по
описа на ПРС и съдържащото се към тях ДП №206/2015г.по описа на РП
Кнежа , че на 05.05.2017г. С. Н. Г. е привлечен като обвиняем,затова че за
период от неустановена дата през януари 2015 г. противозаконно присвоил
3
чужди движими вещи- един брой температурен консерватор /фризер/ марка
UGUR, модел UDD, със сериен номер 480347, на стойност 270 лева,
собственост на фирма „Българан“ ЕООД, гр. П., както и един брой хладилна
витрина марка „Gold Master“,модел CMV -355, със сериен номер №*** ,на
стойност 300 лева, собственост на фирма „Каменица“ АД гр. П.,които владее
и пази до настоящия момент, представляващо престъпление по чл.206, ал.1
НК.На същата дата спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“.С
присъда на Районен съд Кнежа № 32/25.02.2019 г. по НОХД 140/2017 г.по
описа на същия съд ищецът С. Г. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от три години. С решение на Плевенски
Окръжен съд № 61/17.04.2019 г. по ВНОХД №242/2019 г. горепосочената
осъдителна присъда на КРС е отменена и делото е върнато на КРС за
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. След
отменителното решение на ПОС,пред Районен съд Кнежа е образувано НОХД
№91/2019г.,което с определение от 10.09.2019г.е прекратено ,поради
невъзможност в РС Кнежа да се образува съдебен състав ,който да разгледа
делото и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен
съд.С определение на ВКС №107/08.10.2019г.,постановено по к.н.ч.д.
№941/2019г.прекратеното НОХД №91/2019г.на КРС е изпратено за
разглеждане на Районен съд Плевен.Пред ПРС е образувано НОХД
№2086/2019г. С определение на ПРС ,постановено в съдебното заседание на
21.01.2020г.по НОХД №2086/2019 г.по описа на същия съд производството
по делото е прекратено и същото е върнато на РП Плевен за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.
Няма спор,че с постановление на РП Плевен от 15.06.2020г. е прекратено
наказателното производство- ДП №206/2015г. по описа на РП Плевен,ТО
Кнежа срещу С. Н. Г. за престъпление по чл.206 ал.1 НК , поради
несъставомерност на деянието-липса на престъпление.Със същото
постановление е отменена взетата срещу него мярка за неотклонение
„Подписка“.
Безспорно е с оглед приложеното гр.д.№3428/2020г.по описа на ПРС ,че
ищецът С. Г. е предявил идентичен иск по чл.2 ,ал.1т.3 от ЗОДОВ срещу
4
Прокуратурата на РБ ,с който е претендирал обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 000лв.и обезщетение за имуществени вреди в размер на
1582 лв.,в резултат на незаконното обвинение по чл.206 ал.1 НК и
прекратяване на наказателното производство по горепосоченото ДП
№206/2015г.по описа на РП Плевен.С решение на Плевенски РС №260393 от
21.05.2021г.,влязло в сила на 12.06.2022г.Прокуратурата на РБ е осъдена да
заплати на С. Г. сумата 3 000лв.,обезщетение за претърпените
неимуществени вреди,изразяващи се в душевни страдания,депресия,изпитван
срам,унижение и разстройство на съня,вследствие незаконното обвинение и
прекратеното наказателно производство,ведно със законна лихва върху
сумата , считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване -
08.07.2020г.до окончателното й изплащане.С влязлото в сила решение на ПРС
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3 000лв.до
7 500лв.,както и за претендираната законна лихва за периода от
15.06.2020г.до 08.07.2020г.С влязлото в сила решение на ПРС искът на
посоченото основание е отхвърлен като неоснователен и по отношение на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
7 500лв.,изразяващи се в силни болки в гърба, кръста и краката.Относно иска
за претендираните имуществени вреди с влязлото в сила решение на ПРС по
гр.д.№3428/2020г.Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. Г. сумата
200 лв.,обезщетение за имуществени вреди –разходи за адвокатско
възнаграждение във вр.с воденото наказателно производство,ведно със
законна лихва върху сумата считано, от 08.07.2020г.до окончателното й
изплащане.За разликата над 200лв.до 1582лв.и за периода на претендираната
законна лихва от 15.06.2020г.до 08.07.2020г. искът за имуществени вреди е
отхвърлен като неоснователен.
В настоящото производство ищецът претендира неимуществени вреди на
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ в резултат на две заболявания : тежка
аортна стеноза/стеснение на аортна клапа/и захарен диабет тип 2,за които
твърди,че е получил в резултат на стрес от воденото срещу него и прекратено
наказателно производство.Тези неимуществени вреди не са били предмет на
иска на същото основание по приключилото гр.д.№3428/2020г.по описа на
ПРС, респ.спрямо тази претенция не е формирана сила на пресъдено нещо.С
оглед твърденията в уточняващата молба ,че тези заболявания са установени
при приемането на ищеца по спешност в клиниката по Кардиология на
5
23.06.2021г., т.е.в хода на вече образуваното гр.д.№3428/2020г.по описа на
ПРС и след завеждане на ИМ по това дело,депозирана на 27.07.2020г.,съдът
приема,че искът е допустим,в който смисъл са и изводите на ПРС.
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са
предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ,претърпял ли е ищецът посочените неимуществени
вреди, установена ли е причинна връзка между двете заболявания и стресът в
резултат на воденото и прекратено наказателно производство.
За изясняване на спорните обстоятелства са събрани гласни и писмени
доказателства,изготвена е съдебно-медицинска експертиза.
От показанията на свидетеля И. М. Ц. се установява, че се познават с
ищеца от деца и знае, че срещу него са водени дела във връзка с
магазин,който е отдавал под наем.Същият посочва,че ищецът се е оплаквал,
че го боли сърцето,че е отглеждал овце,но е продал животните,тъй като вече
не е можел да се занимава със животновъдство,че оплакванията му датират
около година и половина две, като преди това не се е оплаквал. Свидетелят
установява,че ищецът има диабет,като не знае дали е страдал от това
заболяване и по-рано,че С. е получил тези заболявания от притеснения,като
не знае какво лечение е предприел ищеца за заболяването си,но смята ,че
диабетът е получен преди пандемията от Ковид.
От показанията на свидетеля М.И.Г. се установява,че с ищеца са съседи в
гр.И. и го познава от около 30-40 години.Същият посочва,че ищецът се е
оплаквал във връзка с водените срещу него наказателни дела,както и от
своите заболявания – сърдечно и диабет,които са се появили преди около
две – три години, като пояснява, че това е било преди КОВИД,че е бил
притеснен,като е влизал и в болница.
По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза.От заключението
на ВЛ доц.д-р П.Л.,дм,специалист по съдебна медицина,което не е оспорено
от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло,се
установява,че по делото е приложен само един медицински документ -
епикриза № 17544/2021 г. от Клиника по кардиология на УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ - Плевен, според която ищецът е бил приет на лечение в
болничното заведение на 23.06.2021г. и след престой от два дни е изписан със
следните диагнози: сърдечно-съдови заболявания: исхемична болест на
6
сърцето (ИБС), нестабилна ангина пекторис (НАП), атеросклеротични
изменения по коронарните (сърдечни) артерии, хронична сърдечна болест 3-
та степен, хипертонично сърце,аортна стеноза, умерена митрална
регургитация (непълноценност във функцията на изтласкване на кръвта от
сърцето), ритъмни и проводни нарушения (РПН), пристъпно предсърдно
мъждене (ППМ), пулмонална хипертония; хипертиреодизъм; диабет 2-ри
тип.Според експертизата описаните сърдечносъдови заболявания са
хронични,като основа за тяхното развитие най-често са атеросклеротичните
промени в съдовете, както и повишеното кръвно налягане, които са процеси с
дългогодишно развитие.Установено е,че при проведените изследвания на
пациента е установена аортна стеноза (стеснение на клапния апарат ),като
аортната стеноза може да бъде вродена и придобита,във втория случай
причина може да бъде възпаление (ревмокардит или инфекциозен
ендокардит), но най-често се дължи на възрастови дегенеративни промени в
клапите.Видно от заключението често аортната стеноза е асимптомна (може
да се установи при изследване по друг повод) и проявите й се демонстрират с
напредване на възрастта, когато се изчерпват компенсаторните механизми на
сърцето,като от медицинска гледна точка аортната стеноза стои в основата на
състоянието на сърцето при ищеца, тъй като постепенно води до повишено
кръвно налягане, хипертонично сърце (увеличаване на размерите на сърцето),
нарушаване на неговата инервация (ритъмни и проводни нарушения) и до
сърдечна недостатъчност.Липсват медицинска документи, по които да се
направи заключение за началото на проявите на сърдечното заболяване, но то
е с дългогодишно развитие,че началото на развитието на диабета (от 2-ри тип
— възрастов диабет) не може да се посочи по същата причина.Според доц. Л.
причините за възникване на диабета са две групи-наследствени (генетични) и
свързани с начина на живот,като рискови фактори са затлъстяване, високо
кръвно налягане, ниска физическа активност и др.,а възрастта играе роля
,поради изчерпване на функционалните възможности на панкреаса.От
заключението се установява,че съдебно производство може да води до
отрицателни емоции, но аортната стеноза не е от групата на т.нар.
„психосоматични заболявания“, че психичното напрежение може да има
значение само като фактор за обостряне на проявите на вече съществуващи
заболявания и състояния.
В устните си обяснения при приемане на заключението в съдебното
7
заседание на 23.02.2023г.пред ПРС,ВЛ доц.д-р Л. потвърждава посочените в
заключението съображения,че ищецът има кръвно налягане,смущение в
нивата на сърцето,хронична сърдечна болест ,множество сърдечни
заболявания, които не са резултат на емоционално или психическо
напрежение.Становището на ВЛ е ,че по делото няма данни,преди
постъпването на ищеца в болница през 2021г.,да е измервана кръвната му
захар и кога точно му е поставена диагнозата диабет,като счита,че
психичното напрежение и стреса имат отношение към това заболяване,но те
само могат да подсилят симптоматиката ,която преди това е съществувала,но
не са самостоятелен фактор,който може да предизвика диабета.
Окръжният съд изцяло кредитира така депозираното заключение на ВЛ
доц.д-р П.Л..Фактическите констатации в експертизата относно
причините,довели до двете горепосочени заболявания на ищеца не са
оборени. Заключението е прието от ПРС без възражения от страните,не е
оспорено от ищеца и изложените от последния доводи във въззивната жалба
,че заболяванията се дължат изцяло на преживения стрес са недоказани.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди ,причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление,ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, какъвто е и
конкретния случай. Безспорно е установено,че с влязлото в сила решение на
ПРС по гр.д. №3428/2020г.на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ на ищеца е
присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди-
стрес,притеснения , душевни страдания в размер на 3 000лв.,в резултат на
прекратеното срещу него наказателно производство за престъплението по
чл.206 ал.1 НК,както и обезщетение за имуществените вреди –разноски за
адвокат в размер на 200лв. Установено е по категоричен начин,че
действително ищецът страда от посочените заболявания -диабет тип 2 и
аортна стеноза.Правилни и обосновани на доказателствата по делото са
изводите на ПРС,че не е установено тези заболявания да са в пряка причинна
връзка с воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство,за да
бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ за тяхното
8
репариране на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.Категорично е заключението
на ВЛ доц.д.р Л. ,както в изготвената експертиза,така и в дадените устни
обяснения,че сърдечните заболявания и в частност аортната стеноза се
дължат на възрастови и дегенеративни промени в клапите,че стресът и
психическото напрежение могат да подсилят симптоматиката за диабет,която
преди това е съществувала ,но сами по себе си не могат да предизвикат това
заболяване.Не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за
уважаване на иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ-наличие на причинна връзка
между неимуществените вреди и прекратеното наказателно производство
срещу ищеца С. Г.,тъй като не се установи по категоричен начин,че двете
гореописани заболявания са получени в резултат на стреса и напрежението
от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление.
По изложените съображения,Окръжният съд счита,че искът с правно
основание чл.2 ал.1,3 от ЗОДОВ за сумата 15 000лв.,претендирано
обезщетение за неимуществени вреди,ведно с претенцията за присъждане на
законна лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ е недоказан и
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Изводите на ПРС изцяло
съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което и на основание чл.271
ал.1 ГПК обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на
Плевенски Районен съд,VІІІ-ми гр.с.№392 от 23.03.2023г.,постановено по
гр.д. №3225/2022г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10