№ 3303
гр. Варна, 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110107686 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. Т. И., от гр.Варна чрез адв.
Й. А. от ВАК срещу ЗК „Б.И." АД, ЕИК ****, със седалище гр. С. осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да изпълни реално
задължението си за плащане на парична сума – 672,06 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 06.02.2024г. - датата на уведомяването до
16.06.2024г. върху сумата от 13291,47 лева, която главница представлява застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на
05.03.2024г. в гр.Варна, причинено по вина на водача на л. а. марка Волво ХЦ60, с рег. №
****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗК „Лев инс" АД.
Ищецът твърди, че на 05.02.2024г., около 17:50 часа, в гр. Варна, управлявайки лек
автомобил марка Опел Зафира Toypep, с peг. № **** ищецът се движел по ул.Девня посока
жп гара. Движението било натоварено, имало задръстване, като на около 50 м. след
кръстовището с бул. Република се наложило да спра след колона от автомобили. Докато
чакал колоната да потегли, бил блъснат отзад от лек автомобил марка Волво ХЦ 60, с peг. №
****. Ударът бил много силен, поради което неговия автомобил се преместил напред и
ударил спрелият пред него л.а. марка Ситроен ДС 3, с per. № ****. За настъпилото ПТП били
уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване
на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП с №
1885135, като в протокола посочили за виновен водача на л.а. марка Волво ХЦ 60, с peг. №
****, а като причина за настъпване на ПТП, че същият поради движение с несъобразена
скорост и блъска лек автомобил марка Опел Зафира Toypep, с per. № ****, който вследствие
на удара се отмества напред и блъска спрелия л.а. марка Ситроен ДС 3, с per. № ****. Лекият
автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” от застрахователна компания „Бул Ине” АД, със срок на действие 19/02/2023г. -
18/02/2024г., която полица е действаща към датата на ПТП.
От страна на застрахователя е отказано изплащане на обезщетение. Поведението на
ответника принудило ищеца да потърси правата си по съдебен ред. По искова молба от
1
ищеца било образувано гр.д. № 7545/24г. по описа на ВРС, по което било постановено
положително решение, с което ответникът бил осъден да му заплати сумата от 13 291,47
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в
увреждане на облицовка задна броня, врата на багажник, стоп ляв, светлоотразител задна
броня ляв, преден капак, облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици
парктроник, решетка предна броня - цяла и фар ляв на собствения му лек автомобил марка и
модел „Опел Зафира Toypep“, с peг. № ****, причинени в резултат на реализирано ПТП на
05.02.2024г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ 60“, с
peг. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
Освен присъдената главница, застрахователят дължи и обезщетение за забава, за 672,06
лева, в размер на законната лихва за периода от 06.02.2024г. - датата на уведомяването до
16.06.2024г. върху сумата от 13291,47 лева. Моли за уважаване на иска.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ответникът оспорва иска. Ответникът
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за
неоснователност на иска. Сочи, че дружеството не е надлежно поканено и с поведението не
е станало причина за завеждане на делото. Сочи, че дружеството за първи път разбира за
тази претенция на ищеца с връчването на исковата молба, и ЗД „Б.И.“ АД, незабавно
изплатило по лична банкова сметка на ищеца сумата в размер на 672.06 лева. Отправя
искане за присъждане на разноски при прилагане на чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В разпоредбата на чл.429 КЗ е проведено разграничение между гаранционната и
пряката отговорност на застрахователя за забава.
Въпросът относно допустимостта на съдебното производство по отношение на
застрахователната претенция вече е разрешен в предходното производство по гр.д. №
7545/24г. на ВРС, с влязло в сила решение. С него е установено правото на ищеца да предяви
пряк иск срещу застрахователя ЗД „Б.И.“ АД за застрахователно обезщетение във връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие, като съдът е присъдил сумата от 13291,47лв.
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата. Това решение се ползва със
сила на присъдено нещо по отношение на допустимостта на прекия иск срещу
застрахователя на основание чл. 429 КЗ, което обвързва настоящия състав и не подлежи на
пререшаване в настоящото производство, съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК.
Представянето или непредставянето на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
спазването на сроковете по чл. 496 и чл. 497 КЗ в конкретния случай са въпроси, които
засягат изпадането в забава на ответника, респективно основателността на претенцията за
лихва за забава, а не допустимостта на иска.
Гаранционната отговорност на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента и обхваща всички причинени от застрахования вреди,
включително тези от забавата, в рамките на застрахователната сума. В хипотезата на деликт
застрахования изпада в забава от момента на увреждането съгласно общото правило на
чл.84, ал.3 ЗЗД. Дължимата от застрахования лихва считано от увреждането е уредена в
чл.429, ал.2, т. 2 КЗ като част от застрахователното обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ
същата подлежи на изплащане от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорността). За периода от датата на уведомяването на застрахователя до
изтичане на сроковете за произнасянето му дължимата от застрахования лихва за забава се
заплаща от застрахователя на основание чл.429, ал. 3, изр. второ КЗ.
2
Между страните е безспорно, което се установява и по гр.д. № 20243110107545 по
описа на ВРС, с влязло в сила Решение №899/18.03.2024г., постановено по 20243110107545
по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 13 291,47 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане
на облицовка задна броня, врата на багажник, стоп ляв, светлоотразител задна броня ляв,
преден капак, облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици парктроник, решетка
предна броня - цяла и фар ляв на собствения му лек автомобил марка и модел „Опел Зафира
Toypep“, с peг. № ****, причинени в резултат на реализирано ПТП на 05.02.2024г. в гр.
Варна, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ 60“, с peг. № ****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2024г. до окончателното изплащане на
сумата.
Пряката отговорност на застрахователя за забава възниква от допълнителен
фактически състав, свързан с предприетите от него действия и бездействия в
производството по ликвидация на щета. Касае за отговорност, която произтича от
неправомерно поведение на застрахователя и която не е производна от отговорността на
прекия причинител на непозволеното увреждане. Пряката отговорност на застрахователя за
собствената му забава е уредена в разпоредбата на чл. 497 КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Именно по тази причина в чл.497, ал.2 КЗ е предвидено, че дължимите от
застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната сума.
Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната
отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с отговорността
към третото лице, на което са причинени вредите. Налага се изводът, че на увреденото лице
се следва лихва за забава, считано от увреждането, като дължимата от деликвента лихва до
датата на уведомяването на застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума
и попада в обхвата на регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от
застрахователя без съобразяване на лимита на отговорността.
От доказателствата по делото е установено, че ищецът е уведомил застрахователя за
събитието на 06.02.2024 г. Тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за определяне и
изплащане на обезщетението е изтекъл на 06.05.2024 г. Ответникът не е изплатил
обезщетение до тази дата, нито е представил доказателства за законосъобразен отказ,
следователно е изпаднал в забава след изтичането на този срок.
Застрахователят дължи лихва за забава от датата на предявяване на претенцията, а
при липса на плащане след изтичане на срока по чл. 496 КЗ – и за собствената си забава. В
настоящия случай застрахователят е бил длъжен да изплати обезщетението в срок до
06.05.2024 г., но не го е направил, поради което дължи лихва за забава за процесния период.
Размерът на претендираната лихва – 672,06 лв. коректно изчислен върху сумата от
13291,47 лв. за периода от 06.02.2024г. - датата на уведомяването до 16.06.2024г. и
съответства на размера на дължимата законна лихва, същият не се оспорва от ответника и
искът следва да бъде уважен изцяло.
Независимо от направеното от ответника възражение за заплащане на обезщетение за
забава за сумата от 672,06 лв., същият не ангажира по делото доказатеслства за извършено
3
плащане, независимо от разпределената по делото от съда доказателствена тежест и дадени
указания.
В този смисъл предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ във
връзка с чл. 497, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло.
По разноските :
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатено
адв.възнаграждение: Действително следва да се съобразява решението на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в
Наредба № 1/09.07.2024г., като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловната организация на адвокатите за
адекватните размери на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от съда с оглед
предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът намира, че няма основание да
определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. под заплатения размер от 480 лв. с
ДДС. Същият е положил дължимата грижа за изпълнение на поетата работа.
Поради което, не следва да бъде намалявано поради прекомерност заплатеното от
ищеца адв.възнаграждение от 480 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати разноски на ищеца,
за д.т. 50 лв. и адв.възнаграждение 480 лв. или общо от 530 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С. да
заплати на И. Т. И., ЕГН **********, с адрес в гр. В. сумата в размер на 672,06 лв.
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
застрахователно обезщетение в размер на 1 3 291,47 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня, врата
на багажник, стоп ляв, светлоотразител задна броня ляв, преден капак, облицовка предна
броня с отвори за халогени и датчици парктроник, решетка предна броня - цяла и фар ляв на
собствения му лек автомобил марка и модел „Опел Зафира Toypep“, с peг. № ****,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 05.02.2024г. в гр. Варна, по вина на водача на
лек автомобил марка и модел „Волво ХЦ 60“, с peг. № ****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, за периода от 06.02.2024г. до 16.06.2024г.,
на основание чл. 429, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 497, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С. да
заплати на И. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата в размер на 530 лв. (петстотин
и тридесет лева), представляваща сторените от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5