№ 49549
гр. София, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110130731 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ищеца Б. В. Д., чрез адв. А. И., процесуален
представител, по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдения
пълния размер на разноските за заповедното производство, които са били намалени от
съда по възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В постъпилото искане са изложени оплаквания за неправилност на съдебния
акт при произнасянето на съда по размера на разноските за адвокатско възнаграждение
за заповедното производство, които са намалени от сумата 400 лева на сумата 250
лева. Ищецът чрез своя процесуален представител развива подробни съображения, че
преценката на съда относно фактическата и правната сложност на тази фаза на
производството е неправилна, тъй като във връзка с нея адвокатът е вложил труд,
който оценява на сумата 540 лева, но при условията на свобода на договарянето е била
заплатена сумата 400 лева. Съгласно изложението в молбата извънсъдебното
поведение на ответника било некоректно – същият не е представил доказателства за
наличието на извънредни обстоятелства по см. на Регламента, игнорирал отправената
от ищеца покана за плащане на обезщетението, което наложило извънсъдебно
изясняване на фактологията по случая от адвоката, за да се извърши преценка дали да
се инициира съдебно производство с цел да се защитят интересите на клиента и да не
понесе последният разноските при евентуална неоснователност на предявения иск. В
обобщение на подробните доводи, изложени в искането, ищецът счита, че ответникът
следва да отговаря за всички разноски, сторени от ищеца във връзка с производството.
Ответникът е подал становище в законоустановения срок, с който моли
искането да бъде оставено без уважение. Позовава се на формалния характер на
заповедното производство, като счита, че извършените действия от пълномощника се
изчерпват с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец.
Разноски в претендирания размер биха довели до прекомерно обременяване на
длъжника. Позовава се на практика на СЕС по дела С-438/22, С-427/16 и С-428/16.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срок
от легитимирано лице, поради което същото е допустимо. Исковата молба съдържа
списък на разноските (виж л. 5 от делото), като такъв е представен допълнително и до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция. Разгледано по
1
същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:
С Решение № 19749 / 02.11.2025 г., постановено по делото, съдът е уважил
предявения от Б. В. Д. установителен иск с правно основание чл. 7, §1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004, че „България Еър“ АД ДЪЛЖИ на ищеца сумата 400 евро
(четиристотин евро), представляваща обезщетение във връзка с полет №
FB8774/02.01.2025 г. по маршрут София - Хургада, изпълнен със закъснение повече от
три часа, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /13.03.2025 г./ до окончателното плащане, като е
отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9,84 евро (девет евро и
84 евроцентове), представляваща мораторна лихва върху главното вземане за период
от 08.01.2025 г. до 12.03.2025 г. Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на Б. В. Д., сумата 415,20 лева, представляваща разноски за исковото
производство и сумата 268,40 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, като съдът е намалил по възражение на ответника разноските за
заповедното производство от сумата 400 лева на сумата 250 лева.
Съдът поддържа становището си изложено в решението, че разноските за
заповедното производство за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до
сумата 250 лева. В тази връзка следва да се допълни, че при извършването на преценка
относно размера на разноските за исковото и заповедното производство, съдът е
съобразил решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, което има задължителна
сила за националния съд, според което "национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС" и следователно националният
съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на
дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да
изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗА, според която
възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо
и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с
възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна
сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна
защита и съдействие.
В случая съдът е намерил, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно
касателно разноските за заповедното производство, което има формален характер, по
него не се провежда съдебно дирене, нито открити съдебни заседания, а заповедта за
издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Висока сложност не се
разкрива и от предмета на делото. Претендира се обезщетение във връзка с отменен
полет, по който въпрос е налице подробна правна уредба, а съдебна практика на
съдилищата е константна и безпротиворечива. С оглед изложеното и предвид
невисокия материален интерес на делото от 400 евро, при съобразяване на разноските
в исковото производство, настоящият съдебен състав не намира основание да отстъпи
от становището си, че разноските за тази фаза на процеса следва да бъдат намалени до
посочения размер.
Също така на настоящия състав е служебно известно, че в СРС са били
подадени заявления по чл. 410 ГПК въз основа на същите факти и от родствениците на
ищеца, упълномощили адвокатското съдружие съгласно пълномощното на л. 7 от
настоящото дело, а като след възражения от длъжника са били подадени в СРС са
2
постъпили и искови молби по реда на чл. 422 ГПК. Ето защо и съдът не споделя
остойностяването на вложения труд, описано подробно в постъпилото искане по чл.
248 ГПК. При извършване на преценката относно разумния и справедлив размер на
разноските, които се възлагат в тежест на ответника със съдебното решение за
исковото и заповедното производство, съдът е съобразил и техния глобален размер и е
достигнал до извод, че същите се равняват на цената на исковете (при искове на
стойност 409,84 евро се претендират разноски за адвокатски възнаграждения в размер
на 800 лева). Предвид формалния характер на заповедното производство са намалени
разноските за адвокатско възнаграждение в тази фаза на процеса до сумата от 250 лева,
а разноските за исковото производство са присъдени съобразно изхода от спора или
във връзка с правния спор съдът е приел, че разноски за адвокатски възнаграждения в
общ размер на 650 лева са обосновани и същите е необходимо да бъдат понесени от
ответника.
Ето защо и като не констатира основание да отстъпи от вече изложените
съображения, съдът намира, че искането за изменение на решението в частта за
разноските, заявено от ищеца, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, подадено от Б. В. Д., чрез адв. А. И., за
изменение на решение № 19749 / 02.11.2025 г. по гр.д. № 30731/2025 г. по описа на
СРС, 41 състав, в частта за разноските, като в полза на ищеца бъде присъден пълният
размер на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство
(ч.гр.д. № 14874/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на препис на странните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3