Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят О. "Съгласие- С." с.С., община П., чрез председателя С. Х. и адвокат М. И., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № /05. 2011г. по гр.д. № /2010г. на РС П.. Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Нарушени са съдопроизводствените правила. Съдът не е извършил разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото и по този начин е нарушил разпоредбата на чл.146 от ГПК. Развива и съображения относно неправилно прилагане на материалноправните норми- чл.45 и 59 от ЗЗД, каквото е правното основание на предявените искове. Счита, че съдът неправилно е обсъдил събраните доказателства, поради което е достигнал и до неправилен извод за неоснователност на предявените искове. Моли съда да отмени обжалваното решение, като вземе предвид събраните доказателства и при разглеждане на делото във въззивна инстанция и осъди ответната кооперация да заплати исковите суми. Няма претенции за разноскси за въззивна инстанция. Ответната страна- З. "Доверие- С.", с.С., община П., чрез адвокат О. С., заема становище, че решението е правилно. Изложените обстоятелства в исковата молба не се подкрепят от доказателствата по делото и остават пожелания. Ищецът не е доказал , че ответната кооперация дължи исковите суми като обезщетение. Моли съда да отхвърли жалбата. Няма претенции за разноски по делото. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № / 03.05.2011г. постановено по гр.д. № / 201г. на РС П.. С решението съдът е отхвърлил предявения от О. "Съгласие- С." с.С., община П. иск против ЗКПУ "Доверие- С.", с. С., община П., за заплащане на сума в размер на 7 102,00 лв., представляваща неоснователно обогатяване- наем от 3696,00 лв. върху 176,00 дка земеделска земя и рента от 3 406,00 лв. върху 131,00 дка земя за стопанската 2009/2010г. / от 01.09. 2009г- 01.10. 2010г/; за сума в размер на 9 540,00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди- пропуснати ползи от възможната печалба за същата стопанска година, от която е лишен като е използвал неоснователно наетите земи от 307,00 дка; за сума в размер на 8 596,00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи- неполучена възможна субсидия по СЕПП и СНД за 307,00 дка неоснователно ползвани от ответника. Отхвърлил е иска е иска и в частта за претендирани разноски. Пред РС П. са били заведени три кумулативно обективно съединени искове. По трите иска ищец е О. " Съгласие- С." с.С., а ответник ЗКПУ "Доверие- С." с. С.. Съдът дължи произнасяне по всеки един от така предявените три иска. Предявен е иск за който се твърди, а и първоинстанционният съд е приел, че ищецът претендира да му бъде заплатена сума в размер на 7 102,00 лв. Излагат се обстоятелства, че част от тази сума- 3696,00 лв., е заплатена от ищцовата кооперация на "Сортови семена- В. "ЕАД, с. В., община С.; на "А.- С. Д." гр. В. и на "Е. ф. за земеделска земя" АДСИЦ гр.София, в изпълнение на сключените договори за наем на земеделска земя общо в размер на 176,00 дка, а сумата в размер 3406,00 лв. представлява изплатена рента на физическите лица Н. К. Г., Л. К. Л., К. Л. Т., М. Д. Т., Л.Т. Д, В. Н. Д. и И. Д. Д. за общо 131,00 дка, на основание сключените договори между страните за стопанската 2009/10г. С изплащането на тази сума ищцовата кооперация е обедняла за сметка на ответната кооперация, тъй като това количество земеделски земи са останали да се ползват от ответната кооперация, не са предадени на ищцовата кооперация. Твърди се, че с тази сума ответната кооперация се е обогатила, тъй като за тази стопанска година тя ги е обработвала. Правното основание на така предявения иск, съгласно твърдяните факти се подвежда под правилото на чл. 59 от ЗЗД. По този иск, който условно съдът определя като първи по ред, безспорно е установено, че кооперацията ищец е сключила договори за наем с търговските дружества и договори за рента с физическите лица. Както търговските дружества, така и физическите лица са имали идентични договори с кооперацията ответник, на за предходната стопанска година- 2008-2009г. За процесната 2009-2010 г. договорите са сключени с кооперацията ищец. От страна на ответната кооперация не се спори, че са съществували отношения между двете кооперации относно обработка на земеделски земи, предоставени им от едни и същи собственици за различни стопански години. Не се спори, че са останали неуредени взаимоотношения между кооперациите по повод реално предаване на земеделски земи, но неуреждането на тези въпроси е защото между кооперациите не са били подписани споразумения, но не поради виновно поведение на кооперацията ответник. За да се уважи иск с правно основание чл.59 от ЗЗД следва по делото да бъде установено , че ищецът е обеднял за сметка на ответника; т.е ответната страна се е обогатила за сметка на обеднялата страна. Този иск е останал недоказан, тъй като изцяло в тежест на ищеца е било да установи факта на обедняването си, респ. обогатяването на ответника. Твърдението на ищеца, че заплащането на сумите на търговските дружества и на физическите лица в изпълнение на поетите договорни задължения е довело до неговото обедняване, не се установи по безспорен и категоричен начин. За заплащане на сумите ищецът е поискал изслушване на съдебно счетоводна експертиза и това е втората по ред експертиза на вещо лице Д. Б. Тази експертиза не може да бъде приета като годно доказателство в частта в която вещото лице е дало заключение, че ищцовата кооперация е заплатила на търговските дружества и физическите лица суми съответно 3893,71 лв. и 3235,63 лв. Заключението в тази част е общо, независимо, че вещото лице е записало, че е извършило проверка в счетоводството на кооперацията ищец. От заключението на вещото лице не може да се установи какви счетоводни сметки са проверени, какви счетоводни операции са взети, как е станала изплащането - по банков път или чрез каса / разходни касови ордери/, кога е станало изплащането на сумите. Заключението е необосновано, защото не са посочени ясно и конкретно проверените счетоводни документи. Доказателства в тази насока е можело да се представят и от кооперацията ищец. Липсата на доказателства, въз основа на които вещото лице да изгради своето заключение, дават основание на съда да приеме, че заключението не може да се ползва като годно доказателствено средство относно установяване факта на заплащане на сумите. Заключението е общо, голословно и не може да се кредитира от съда. Щом изплащането на сумите по договорите не е установено по категоричен начин, не може да се приеме, че кооперацията ищец е претърпяла обедняване. Няма разместване на блага- от коперацията към търговските дружества и към физическите лица. Доказването на заплатените суми може да стане само чрез писмени доказателства, а не чрез заключение на вещо лице, неподкрепено от никакви доказателства по делото. Само, ако при преценка на доказателствата по делото се налага да се ползват специални знания, с които съдът не разполога, едва тогава е наложително изслушване на вещо лице. В конкретния случай със заключението на вещото лице не може да се установят твърдяните от ищеца факти. Щом съдът приема, че за ищеца липсва обедняване, не следва да се обсъжда въпроса, по този иск, относно обогатяване на ответната страна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че този иск е останал недоказан и го е отхвърлил като неоснователен. Предявен е иск за заплащане на сума в размер на 9540,00 лв, за която сума ищецът О."С." с.С. твърди, че сумата се дължи от ответника ЗКПУ"Доверие-С." с.С., за това, че ответната страна е ползвала неправомерно, през стопанската 2009-2010г., 307,00 дка земеделска земя. След като ответникът е лишил ищеца от правото да ползва тази земеделска земя му е нанесъл вреда, изразяващи се в пропуснати ползи и представляващи възможни печалби. Този иск е подведен под правилото на чл.45 от ЗЗД. Отговорността по чл.45 от ЗЗД е гражданска отговорност и има за цел да поправи вредите, чрез възмездяване на увредения. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за да възникне задължение за възстановяване на вреди трябва да е налице противоправно, виново деяние, да има вреди и да е налице причинна връзка между тези предпоставки за отговорността. Тъй като вината се предполага по силата на презумпцията на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, търсещият възмездяване на вреди по този ред трябва да установи противоправността на деянието, размера на вредите и причинната връзка между вредите и деянието. В конкретния случай нито една от тези три предпоставки не са установени. В тежест на ищеца е да установи протиовоправно деяние осъществено от ответната кооперация. Като такова се твърди непредадени 307,00 дка земеделски земи. Непредаването на земеделските земи не е безспорен факт, но дори и да се приеме, че има някакви индиции, че между кооперациите са останали неуредени отношения поради предоговаряне между собственици на земи и кооперациите на земи за ползване, то непредаването трябва да е противоправно, т.е. да е в противоречие с установени норми и правила. В тази насока ищецът не е представил никакви доказателства, нито писмени, нито гласни. Разпитаният по делото свидетел Т. М. не е дал показания конкретно кои земеделски земи са останали спорни между двете кооперации. Неговите показания са общи- за неуредени отношения между кооперациите. В хода на делото, предвид посочените задачи на вещото лице Д. Б./първа експертиза/- "каква е възможна печалба от 307,00 дка земеделска земя, засята със слънчоглед през стопанската 2009/2010г/" за пръв път се разбира, че пропуснатите ползи се претендират като нереализиран доход от производствто на слънчоглед. Няма никакви доказателства, че спорните 307,00 дка са били засяти със слънчоглед, както и че са обработвани от ответната кооперация именно с тази селскостопанска кулутура. Вярно е , че вещото лице е отговорило на така поставената задача, но след като няма никакви доказателства въз основа на които да е установено, че ответната кооперация е засадила площите със слънчоглед, както и че е реализирала печалба в посочения от вещото лице размер, че именно тази печалба е във връзка с непредадените площи, то и този иск се явява неснователен и недоказан. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и този иск. По трÕтия предявен иск за сума в размер на 8 596,00 лв. Ищецът твърди, че тази сума представлява вреда от пропуснати ползи от неполучена възможна субсидия за същата стопанска година и за същато количество земеделски земи- 307,00 дка, субсидия по СЕПП / схема за единно плащане на площ/ и СНД / схема за национално доплащане/. По делото не е установено, че кооперацията ищец е кандидатствала по програми за субсидия и за това количество земеделска земя. Видно от изслушаната съдебно техническа експертиза във въззивна инстанция вещото лице в т. 4.4.1. е установило, че ответната кооперация е декларирала по реда на чл. 70, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2009/2001г. обработваеми земеделски земи, договорени с частни лица и фондове за ползване под наем и аренда, но в тази декларация не фигурират процесните земи. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като то е обосновано и аргументирано. Вещото лице е приложило към заключението си изготвени от Държавен фонд "Земеделие" карти на БЗС за кампания 2009 и 2010г и за двете кооперации. Площите земи, които е ползвала ответната кооперация очертани от орто-фото-картите, към заявлението за подпомагане на ответната кооперация възлиза на 6 717,1 дка, а съгласно декларация към 04.05.2010г- 6757,7 дка. Явява се минимална разлика от около 40,00 дка, в полза на декларираните, която разлика не може да се покрие с претендираното количество земя от ищеца. Жалбата и в тази част се явява неоснователна. Тъй като обединяващото звено на трите иска е обстоятелството, че ответната кооперация е ползвала земеделски земи на конкретно посочени физически лица и търговци, то в тежест на ищеца е било да установи, че именно имотите описани в приложенията към договорите са били ползвани от ответната кооперация. Този факт е твърдян от ищеца и на ищеца е указано, че следва да докаже твърдяните факти, но успешно доказване не е направено. Няма нито едно доказателство, включително и последната изслушана съдебно техническа експертиза, от които да се установи, че именно имотите описани в договорите между ищцовата кооперация, от една страна, и физическите лица и търговците, от друга страна, са били ползвани от ответната кооперация. Решението на РС П. като правилно следва да се потвърди изцяло. Съдът не присъжда разноски, тъй като такива не се заявяват. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № / 03.05.2011г. постановено по гр.д. № / 2010г. на РС П., като правилно. Решението, на основание чл. 280, ал.2 пр. послд. от ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |