Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 03.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и шести ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 12693 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Б.Д.” ЕАД срещу Ж.Д.Ф., с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът претендира, че ответницата
в качеството й на поръчител му дължи сумите предмет на издадената на 13.07.2016
г. по ч.гр.д. № 37862/2016 г. по описа на СРС, 35 състав заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и
изпълнителен лист от 13.07.2016 г. въз основа на допуснатото незабавно
изпълнение. Поддържа се, че вземането на банката произтича от предоставен
кредит за текущо потребление по договор за кредит от 14.02.2014 г. с Б.Д.К., по
силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 25 000 евро, при
договорен лихвен процент, срок на издължаване и при всички останали условия в
договора. Поддържа се, че банката е изправна страна по договора, като е
изпълнила задължението си за предоставяне на сумата. Твърди се, че на
06.07.2015 г. е подписано допълнително споразумение към основния кредитен
договор, с което е продължен срока на погасяване на задължението, страните са
договорили променлив лихвен процент от 8,45% годишно и за обезпечаване на
задължението е прието поръчителството на ответника с договор за поръчителство
от 06.07.2015 г. Поддържа се, че кредитополучателят е изпаднал в забава,
продължила повече от 90 дни, поради което банката е упражнила правото си и е
обявила кредита в предсрочно изискуем, за което са уведомени и
кредитополучателя, и поръчителя-ответницата по делото, като последната е
уведомена по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните,
че ответницата дължи на ищеца в условията на солидарност с Б.Д.К. следните
суми: сумата от 22 554,81 евро, неплатена главница дължима въз основа на
договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2014 г., Допълнително
споразумение от 06.07.2015 г. и договор за поръчителство от 06.07.2015 г.,
обявен за предсрочно изискуем, считано от 30.06.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.07.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 636,39
евро-договорна лихва начислена за периода от 21.04.2016 г. до 07.07.2016 г., наказателна лихва в размер на 52,90 евро за
периода от 29.06.2016 г. до 07.07.2016 г., заемни
такси в размер на 60 евро, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 13.07.2016 г.
по ч.гр.д. № 37862/2016 г. по описа на СРС, 35 състав.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответницата депозира отговор. Счита исковете за допустими, но по същество за
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание, период и размер. Не
спори, че между банката и Б.Д.К. е
сключен договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2014 г. и Допълнително
споразумение от 06.07.2015 г., както и договор за поръчителство от 06.07.2015
г. между банката и ответницата, което поръчителство обезпечава изпълнението на
задължението на Б.Д.К. по допълнителното споразумение от 06.07.2015 г. към
договора за кредит от 14.02.2014 г. Не спори, че кредитът е отпуснат от ищеца и
е усвоен от кредитополучателя.
Оспорва твърдението да е
настъпила предсрочна изискуемост на главното задължение. Твърди, че ответницата
в качеството си на поръчител се е освободила от отговорност, поради изтичане на
шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Оспорва твърдението, че не са заплатени вноски с падеж 13.03.2016 г.,
13.04.2016 г., 13.05.2016 г. и 13.06.2016 г. Твърди, че на 12.03.2016 г. е
внесла сума в размер на 355 лв., на 19.04.2016 г.-377,55 лв., на 08.06.2016
г.-428,57 лв., твърди, че кредитът е обслужван редовно и не е налице просрочие. Прави възражение за нередовно връчване на
изпратената от банката покана, представена на нотариус на 05.05.2016 г.
На 01.06.2017 г. ищецът депозира
допълнителна искова молба. Поддържа, че наведените възражения за нередовност на
връчването на нотариалната покана на самия поръчител е неотносимо
към спора. Твърди, че отговорността на поръчителя е ангажирана в шестмесечния преклузивен срок. Оспорва твърдените от ответницата
плащания.
На 23.11.2017 г. ответницата е
подала допълнителен отговор, с който оспорва твърденията на ищеца в ДИМ.
Поддържа всички оспорвания, заявява доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище
в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2016 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 37862/16 г. по описа на СРС, 28
състав, срещу ответницата Ж.Д.Ф. и третото лице-кредитополучател Б.Д.К. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е незабавно изпълнение и издаден изпълнителен
лист.
В законоустановения двуседмичен срок от датата на връчване на
съобщение /03.08.2016 г./ е постъпило възражение само от ответницата съответно
на 16.08.2016 г., че не дължи процесните суми.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 20.09.2016 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 18.10.2016 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Между
страните не е било спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между банката и Б.Д.К. е сключен договор за кредит за текущо потребление
от 14.02.2014 г. и Допълнително споразумение от 06.07.2015 г., както и договор
за поръчителство от 06.07.2015 г. между банката и ответницата, което
поръчителство обезпечава изпълнението на задължението на Б.Д.К. съгласно допълнителното
споразумение от 06.07.2015 г. към договора за кредит от 14.02.2014 г. и Общите
условия към него, че кредитът е отпуснат от ищеца и е усвоен от
кредитополучателя. 1.1. Съгласно т.1 на Договор за кредит за
текущо потребление от 14.02.2014 г., „Б.Д.“ ЕАД отпуска на кредитополучателя Б.Д.К.
потребителски кредит в размер на 25000 евро. Съгласно т.4 на договора, кредитът
се усвоява еднократно по разплащателна сметка в евро на кредитополучателя в
банката аналитичен № (02) 21555545 с IBAN ***.
Със
заключението на приетата по делото ССчЕ се
установява, че на 14.02.2014 г. сметката е заверена (кредитирана) с постъпила
сума в размер на 25000 евро, с основание на счетоводната операция: „Усвояване
на кредит за текущо потребление“.
Със
сума в размер на 25 000 евро, с която е заверена (кредитирана) разплащателната
сметка на кредитополучателя, на същата дата - 14.02.2014 г. е задължена (дебитирана) заемна сметка № (11) 21560093 с титуляр -
кредитополучателят.
Кредитополучателят
е осигурявал средства за погасяване на кредита по разплащателна сметка в евро
аналитичен № (02) 21555541 с IBAN ***.
С
постъпилите суми по сметката кредитополучателят е заплащал задължения по два
кредита: по процесния
кредит, заведен счетоводно по заемна сметка № 21560093 и по друг кредит,
заведен счетоводно по заемна сметка № 21560039.
Общо
постъпилите суми с които са плащани задължения по заемна сметка № 21560093
на процесния кредит, за периода: от 13.03.2014 г. -
датата на първата погасителна вноска до 08.07.2016 г. - датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист са в размер на 7
100,45 евро.
Размерът
на постъпвалите суми по сметката е равен на договорените месечни вноски за
първите четири погасителни вноски на 13.03.2014 г., 13.04.2014 г., 13.05.2014
г. и 13.06.2014 г.
Считано
от падежна дата 13.07.2014 г. сумите за плащане на главница и/или лихви са
постъпвали по сметката със забава. Редовното
погасяване на падежирали месечни вноски е
преустановено считано от падежна дата 13.03.2016 г.
На
30.06.2016 г. кредитът е прехвърлен в статут предсрочно изискуем, като към тази
дата не са погасени четири месечни анюитетни вноски,
както следва: част от вноската за 13.03.2016 г. и три вноски по 303,77 лв. за
13.04.2016 г., 13.05.2016 г. и 13.06.2016 г., в общ размер на сумата от 953,65
евро.
На
04.07.2016 г. е последното плащане по кредита в размер на 326,53 евро, с която
сума ищецът е погасил:
-42,05
евро - непогасен остатък от погасителна вноска за главница, дължима на
13.03.2016 г.
-0,29
евро - непогасен остатък от погасителна вноска за редовна лихва, дължима на
13.03.2016 г.
-2,74
евро - санкционираща лихва, начислена за забавено плащане на месечни вноски за
главница -161,38 евро - част от дължимата редовна лихва на 13.04.2016 г.,
цялата в размер на 161,66 лв.
-107,53
евро - част от дължимата вноска за главница на 13.04.2016 г., цялата в размер
на 142,11 лв.
Към
08.07.2016 г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не
са погасени три месечни анюитетни вноски общо в
размер на 642,40 евро, от които:
-част
от месечната вноска на 13.04.2016 г. в размер на 34,86 евро
-месечната
вноска на 13.05.2016 г. в размер на 303,77 евро
-месечната
вноска на 13.06.2016 г. в размер на 303,77 евро.
Неизплатеният
остатък от дълга по кредита към 08.07.2016 г. е в общ размер на сумата от 23
302,33 евро, както следва:
- 22
405,23 евро - остатък редовна, непадежирала главница
в размер на 22 405,23 евро,
-321,68
евро - неизплатени три падежирали месечни вноски за
главница на 13.04.2016 г., 13.05.2016 г. и 13.06.2016 г.,
-320,72
евро - неизплатени три падежирали месечни вноски за
редовна лихва на 13.04.2016 г., 13.05.2016 г. и 13.06.2016 г.,
-157,19
евро - неизплатена текущо начислена редовна лихва за 25 дни от 13.06.2016 г. до
07.07.2016 г.,
-37,41евро
- неизплатена наказателна лихва за 8 дни от 30.06.2016 г. до 07.07.2016 г. вкл., начислена с 10% лихвен процент върху
остатъка от редовна главница,
-60 евро
- неизплатена такса изискуемост, начислена на 30.06.2016 г. - дата на
предсрочна изискуемост.
С
нотариална покана с рег.№ 4367, том 3, акт 30 от 05.05.2016
г. на нотариус М.И.с рег. № 260 на НК, редовно връчена на кредитополучателя К.чрез
неговия пълномощник адвокат Ж.на 22.06.2016 г., Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем.
Поканата
е връчена редовно на кредитополучателя, тъй като видно от пълномощно от
22.06.2016 г., Б.Д.К. е упълномощил адвокат Д.Н.Ж.да го представлява пред
нотариуси при и по повод получаване на документи и книжа.
Нотариалната
покана е връчена и на ответницата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответницата е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го
е заплатила.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответницата по договор за поръчителство от 06.07.2015 г., по
силата на който е приела да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя
Б.Д.К., произтичащи от договор за
кредит, сключен с банка.
Не се спори, а и от приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца
и третото лице Б.К.в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление на 14.02.2014 г., обезпечен с договор за поръчителство от 06.07.2015 г.,
подписан от ответницата Ф..
При предоставен кредит от банка
приложение намират правилата на чл.
430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит
е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта,
за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването
на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената
с договора парична сума, чрез превод
по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение
по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита,
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението
на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че
ищецът е изпълнил това свое задължение по договора и в този смисъл се явява
изправна страна.
Неоснователно е възражението на
ответницата по предявения иск, за погасяване на поръчителството поради неупражняване
на правата срещу длъжника в предвидения в чл.147 ЗЗД шестмесечен срок. Този
срок е започнал да тече от обявяване на кредита за предсрочно изискуем и към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
бил изтекъл.
Отговорността на поръчителя по
договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Безспорно се установява, че с
нотариална покана с рег.№ 4367, том 3, акт 30 от 05.05.2016
г. на нотариус М.И.с рег. № 260 на НК, редовно връчена на кредитополучателя К.чрез
неговия пълномощник адвокат Ж.на 22.06.2016 г., Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем от датата на получаване на поканата, т.е. от 22.06.2016 г..
Заявлението до СРС по чл.417, т.2 от ГПК е подадено от Банката на 08.07.2016
г., т.е. преклузивният 6-месечен срок по чл.147, ал.1
от ЗЗД не е изтекъл и следователно отговорността на ответницата в качеството й
на поръчител не е погасена. В този смисъл и направеното възражение от ответницата
е неоснователно.
Безспорно към 22.06.2016 г. са
били налице и обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока
по смисъла на чл.19.2. от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо
потребление, доколкото и със заключението на ССчЕ се
установява, че към този момент кредитополучателят не е погасил четири месечни анюитетни вноски на обща стойност 953,65 евро в периода
13.03.2016 г.-13.06.2016 г., т.е. безспорно е налице забава повече от 90 дни.
По отношение на възражението на
ответницата, че не й е връчена редовно нотариалната покана, с която банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем.
На първо място съдът намира, че
поканата е връчена редовно на ответницата при условията на чл.47, ал.1 от ГПК,
което връчване е удостоверено от нотариуса и в тази част документът има
характер на официален, писмен, удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена от ответницата по
предвидения в ГПК ред.
На второ място според настоящият
съдебен състав дори и да е налице нередовно връчване на нотариалната покана,
този факт се явява ирелевантен.
Съгласно постоянната практика на
ВКС-решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № 23 от 24.03.2015г. по т.д. № 1717/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.,
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя,
така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на
6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала,
ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
срокът е изтекъл. В този смисъл нередовното уведомяване на поръчителя за
неизпълнението на главния длъжник и обявяване на кредита за предсрочна
изискуемост, не може да доведе до изключване отговорността на поръчителя. От
клаузите на сключения между страните договор за поръчителство не може да бъде
изведено задължение на банката да уведоми поръчителя за допуснатата от
кредитополучателя забава при изплащането на дължимите вноски по кредита като
условие за обявяването му за предсрочно изискуем. В този смисъл решение №
145/09.01.2017 г., т.д.№ 31/15 г., ВКС, ІІ т.о.
Предвид горното съдът намира, че
искът е основателен, а по размер доказан съобразно заключението на ССчЕ.
Съобразно Тълкувателно решение
4/2013 от 18 юни 2014 г., т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по общото правило
на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска-от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК, като съдът не следва да съобразява единствено
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В случая и видно от заключението
на ССчЕ, след датата на заявлението-08.07.2016 г. по
сметката на кредитополучателя са постъпили суми в общ размер на 947,55 евро, с
която сума е погасена част от просрочената главница в размер на 177,87 евро и
изцяло са погасени всички просрочени лихви към-редовни и наказателни към датата
на заявлението в общ размер на 515,32 евро. Така извършените плащания,
доколкото не са постъпили след принудително събиране, следва да бъдат взети в
предвид от съда.
Или след извършени плащания след
завеждане на иска, задължението на ответницата възлиза на сумата от
22 227,36 евро-главница, ведно със законната лихва от 08.07.2016 г. до
окончателното изплащане и 60 евро-такса изискуемост, за които суми искът следва
да бъде уважен като основателен и доказан и отхвърлен в частта за претенциите
за договорна и наказателна лихва, както и за част от претендираната
главница.
При този изход на делото на ищеца
се дължат разноски в пълен размер, доколкото искът е отхвърлен частично, но
поради извършено плащане след завеждане на исковата молба.
Ето защо ответницата дължи в
пълен размер разноските направени в заповедното производство-1211,57 лв., както
и разноските в исковото производство-450 лв.юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв.-депозит възнаграждение вещо лице, или общо сума в
размер на 750 лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено в
отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** против Ж.Д.Ф., ЕГН **********,***, че Ж.Д.Ф.,
ЕГН ********** дължи в условията на солидарност с Б.Д.К. следните суми: сумата
от 22 227,36 евро /двадесет и две хиляди двеста двадесет и седем евро и
тридесет и шест евроцента/, неплатена главница дължима въз основа на договор за
кредит за текущо потребление от 14.02.2014 г., Допълнително споразумение от
06.07.2015 г. и договор за поръчителство от 06.07.2015 г., обявен за предсрочно
изискуем, считано от 30.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
08.07.2016 г. до изплащане на вземането, заемни такси в размер на 60 евро
/шестдесет евро/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 13.07.2016 г. по
ч.гр.д. № 37862/2016 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез
плащане в хода на настоящото производство искът за главница за разликата над
сумата от 22 227,36 евро до пълния претендиран
размер от 22 554,81 евро, неплатена главница дължима въз основа на договор за
кредит за текущо потребление от 14.02.2014 г., Допълнително споразумение от
06.07.2015 г. и договор за поръчителство от 06.07.2015 г., обявен за предсрочно
изискуем, считано от 30.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
08.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и исковете за сумата от 636,39
евро-договорна лихва начислена за периода от 21.04.2016 г. до 07.07.2016 г., наказателна лихва в размер на 52,90 евро за
периода от 29.06.2016 г. до 07.07.2016 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК от 13.07.2016 г. по ч.гр.д. № 37862/2016 г. по
описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА Ж.Д.Ф., ЕГН **********,***
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лв./
-разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция, както и сумата от 1211,57
лв. /хиляда двеста и единадесет и 0,57 лв./-разноски направени в заповедното
производство и присъдени със заповедта по чл.417, т.2 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: