О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2023 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско
дело № 873 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 264435/28.08.2023 г. от И.В.С. и Г.М.С., чрез адв. Д.Й., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 260132/17.08.2023 г., постановено по настоящото дело, като бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателсва.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез държавен инспектор към ТД А.В., изразява становище за неоснователност молбата.
За да се
произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е
образувано по искова молба от Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество против И.В.С. и Г.М.С., с правно
основание чл. 153, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ и цена на иска 87 752,85 лв.
С Определение
№ 260132/17.08.2023 г. съставът на ВОС е прекратил производството по гр. д. №
873/2019 г. по описа на ВОС, на основание чл. 233 от ГПК. При
постановяване на прекратителното определение, съдът не се е произнесъл по
разноските.
Съобразно разпоредбата на
чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът дължи произнасяне и по искането за разноски.
Съдът обаче намира молбата
за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал.
4 от ГПК, при прекратяване на производството по делото (в настоящия случай поради
направен отказ от иска) ответникът има право на разноски, които е направил в
процеса. Когато отказът от иска обаче, е породен от факти, настъпили след
предявяването на иска и ищецът непосредствено след това се е отказал от иска
си, отговорността за разноски се понася от ответника и на него не се дължат
разноски от ищеца, ако с поведението си е станал причина за предявяването на
иска. Това обстоятелство се изследва от съда по аналогия от разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване
от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска.
В настоящия случай
искът на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество с правно основание чл. 153, вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ е предявен преди постановяване на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по
тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, чието разрешение по т. 2 е станало
причина за отказ от иска, поради което съдът намира, че ответниците с
поведението си са станали причина за предявяването на иска и разноски не следва
да бъдат присъждани в тяхна полза.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице
предпоставки за допълване на постановеното определение в частта за разноските и
молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
изложеното, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264435/28.08.2023 г. от И.В.С. и
Г.М.С., чрез адв. Д.Й., с искане за допълване в частта за разноските на
Определение № 260132/17.08.2023 г., постановено по гр. дело № 873/2019 г. по
описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд,
която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: