№ 3679
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:**************
като разгледа докладваното от ************** Гражданско дело №
20221110107918 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************“ ЕАД (с
предишно наименование „**********“), чрез адв. З. Ц., срещу Ф. С. Р., с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения ЗЕС)
за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 128,67 лева, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
ползвани услуги по Договор за мобилни услуги № ************* от 14.11.2015 г. с
предпочетен номер ********** за отчетния период от 18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 227,12 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 73,75 лева, представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги №
************* от 17.12.2018 г. с предпочетен номер ********** за отчетния период от
18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 75,80 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 873,44 лева –
1
главница, от която сумата 218,36 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 13.08.2018 г. за устройство ***************** за отчетния период от
18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., и сумата 655,08 лева, представляваща предсрочно изискуеми
лизингови вноски по същия договор за лизинг за отчетния период от 18.07.2019 г. до
13.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232,
ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1371,80 лева – главница, от която сумата 274,36
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.12.2018 г.
за устройство ******************** за отчетния период от 18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., и
сумата 1097,44 лева, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по същия
договор за лизинг за отчетния период от 18.07.2019 г. до 17.11.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2015 г. между страните бил сключен Договор
за мобилни услуги № ************* за номер **********, към който било подписано
допълнително споразумение № *********, съгласно което за мобилен номер **********
влизал в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 44,99 лева с
ДДС. Към този договор бил сключен договор за лизинг от 13.08.2018 г., по силата на който
операторът предоставил на клиента мобилен телефонен апарат ***************** на
стойност 1255,57 лева с ДДС, а лизингополучателят се задължил да заплати за ползването на
устройството 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 54,59 лева с ДДС, които се
фактурирали заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги. На 17.12.2018 г. страните сключили втори договор за мобилни услуги №
************* за номер ********** със стандартна месечна абонаментна такса 26,99 лева с
ДДС. Към този договор също бил сключен договор за лизинг от 17.12.2018 г., по силата на
който операторът предоставил на клиента мобилен телефонен апарат ********************
на стойност 1577,77 лева с ДДС, а лизингополучателят се задължил да заплати за ползването
на устройството 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 68,59 лева с ДДС, които се
фактурирали заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги. През процесния период били издадени 4 броя фактури за дължимите суми по
четирите договора, но въпреки настъпването на падежа на всяка от тях стойността им не
била заплатена от ответника. Поради допуснатата забава двата договора за мобилни услуги,
сключени между страните, били прекратени предсрочно от страна на оператора по вина на
абоната. На това основание ищцовото дружество издало фактура № **********/18.08.2019
г., в която били включени неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги, както и предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски по
договорите за лизинг. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2021 г. по ч. гр. д. № 18725 по описа за 2021 г. на
2
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Ф. С. Р. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните
и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването през процесния период на валидни облигационни отношения между
страните, възникнали по силата на Договор за мобилни услуги № ************* от
14.11.2015 г. за номер ********** и допълнително споразумение № ********* към него,
договор за лизинг от 13.08.2018 г. за мобилен телефонен апарат *****************, договор
за мобилни услуги № ************* от 17.12.2018 г. за номер ********** и договор за
лизинг от 17.12.2018 г. за мобилен телефонен апарат ********************;
2. фактическото изпълнение на задълженията си по сключените договори за мобилни
услуги да предостави на ответника уговорените далекосъобщителни услуги по начина и при
условията, определени в съответния договор, и ползване на тези услуги от страна на
ответника през процесния период, а по договорите за лизинг – че му е предоставил за
временно и възмездно ползване мобилни телефонни апарати ***************** и
********************, срещу задължението на ответника да заплаща уговорените месечни
лизингови вноски;
3. осъществяване на предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на абоната, упражняване на посоченото право от страна на
оператора, както и достигане на това негово волеизявление до ответника;
4. размера на дължимите от ответника за исковия период суми по процесните
договори;
5. настъпване на изискуемостта на задължението по всяка от процесните фактури;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал лизинговите устройства преди
прекратяване на договорите за лизинг; че е заплатил претендираните вземания, както и
всички други факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. По
искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото
по делото съдебно заседание.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 128,67 лева, представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги №
************* от 14.11.2015 г. с предпочетен номер ********** за отчетния период от
18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 227,12 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 73,75 лева,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги по Договор за
мобилни услуги № ************* от 17.12.2018 г. с предпочетен номер ********** за
отчетния период от 18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 75,80 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 873,44
лева – главница, от която сумата 218,36 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 13.08.2018 г. за устройство ***************** за отчетния
период от 18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., и сумата 655,08 лева, представляваща предсрочно
изискуеми лизингови вноски по същия договор за лизинг за отчетния период от 18.07.2019
г. до 13.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1371,80 лева – главница, от
която сумата 274,36 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 17.12.2018 г. за устройство ******************** за отчетния период от
18.03.2019 г. до 17.07.2019 г., и сумата 1097,44 лева, представляваща предсрочно изискуеми
лизингови вноски по същия договор за лизинг за отчетния период от 18.07.2019 г. до
4
17.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По делото няма обстоятелства и права, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. съществуването през процесния период на валидни облигационни отношения между
страните, възникнали по силата на Договор за мобилни услуги № ************* от
14.11.2015 г. за номер ********** и допълнително споразумение № ********* към него,
договор за лизинг от 13.08.2018 г. за мобилен телефонен апарат *****************, договор
за мобилни услуги № ************* от 17.12.2018 г. за номер ********** и договор за
лизинг от 17.12.2018 г. за мобилен телефонен апарат ********************;
2. фактическото изпълнение на задълженията си по сключените договори за мобилни
услуги да предостави на ответника уговорените далекосъобщителни услуги по начина и при
условията, определени в съответния договор, и ползване на тези услуги от страна на
ответника през процесния период, а по договорите за лизинг – че му е предоставил за
временно и възмездно ползване мобилни телефонни апарати ***************** и
********************, срещу задължението на ответника да заплаща уговорените месечни
лизингови вноски;
3. осъществяване на предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на абоната, упражняване на посоченото право от страна на
оператора, както и достигане на това негово волеизявление до ответника;
4. размера на дължимите от ответника за исковия период суми по процесните
договори;
5. настъпване на изискуемостта на задължението по всяка от процесните фактури;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е върнал лизинговите устройства преди
прекратяване на договора за лизинг; че е заплатил претендираните вземания, както и всички
други факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 18725 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав.
5
По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.04.2024 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6