№ 3616
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110155610 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу АЛ.
ИВ. В. и Д. АЛ. В..
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /населено
място/, аб. № ******. Посочва, че за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. са
ползвали доставена от дружеството топлинна енергия, а за периода
м.08.2018г.-м.04.2020г. и услугата дялово разпределение, но не са заплатили
тяхната цена. Твърди, че с оглед неплащането на задължението на падежа,
ответниците са изпаднали в забава и дължат и законната лихва върху
главниците.
Съобразно изложеното, моли да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно при квоти ¾ части за
А.В. и ¼ част за Д.В. следните суми: 4450,87лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г.; 683,49лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-14.09.2021г.; 56,55лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.08.2018г.-м.04.2020г. и 11,54лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 01.10.2018г.-14.09.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземанията от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорват предявените искове. Твърдят, че
нямат качеството клиент/потребител на топлинна енергия. Евентуално правят
1
възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че вземанията за лихва са
недължими, тъй като почиват на нищожни клаузи.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.
1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 03.08.1990г. се установява, че А.В. и П. В. са
придобили собствеността върху процесния имот, представляващ ап. № 55,
находящ се в /населено място/. От извършената справка в НБД „Население“
/л. 40/ се установява, че П. В. е починала на 09.05.2007г., като е оставила за
свои наследници съпруга си А.В., сина си И. В. и дъщеря си Д.В., които
наследяват поравно, а именно по 1/6 идеална част от имота. И. В. е починал на
29.09.2011г., видно от представеното на л. 59 удостоверение за наследници,
тоест след майка си, поради което я е наследил. Същият е оставил за свой
единствен наследник баща си А.В.. От това следва, че А.В. е собственик на ½
идеална част от имота въз основа на договора за продажба и 2/6 идеални
части въз основа на наследствено правоприемсто от съпругата и сина си или
общо притежава 5/6 идеални части от процесния имот. Останалата 1/6
идеална част е притежание на другия ответник – Д.В., придобита по силата на
2
наследствено правоприемство от починалата й майка.
Както от съдебно-техническата експертиза, така и от ангажираните
писмени доказателства /решения на ОС на ЕС, договори, протоколи за
отчети/, се установява, че сградата, в която се намира процесният недвижим
имот е присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е
топлофициран. Предвид това и с оглед цитираното по-горе ТР, ответниците,
в качеството им на собственици на процесния имот, се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка
на топлинна енергия и дължат заплащане на нейната стойност.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира, тъй като я намира за обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота на ответниците е
имало 4бр. отоплителни тела, щранг лира в банята и 2бр. водомери за топла
вода, като на 4-те броя отоплителни тела са били поставени ИРРО. Видно от
представените протоколи /л. 107-108/ консумацията е изчислена въз основа на
реално извършен отчет след края на отоплителните сезони. Вещото лице
посочва, че показанията от протоколите за отчет са правилно нанесени в
изравнителните сметки, като стойността на потребената топлоенергия за
отопление, БГВ и сградна инсталация за процесния период възлиза на сумата
от 4281,72лв. С оглед на това, съдът приема, че искът за главница за
доставена топлинна енергия се явява доказан до този размер
Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, което се явява частично основателно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Исковата
молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадена на 28.09.2021г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 28.09.2018г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., а не тези от
2014г., както неправилно сочат ответниците. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за
плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му
задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността
за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се
явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.07.2018г.,
тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 28.09.2018г. До този извод е
достигнал и процесуалният представител на ответниците в проведеното на
3
14.04.2022г. открито съдебно заседание. Стойността на задълженията за
топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.07.2018г., които са погасени по
давност, възлиза на сумата от 113,88лв., видно от заключението по СТЕ. От
това следва, че стойността на непогасените по давност вземания за периода
м.08.2018г.-м.04.2020г. възлиза на сумата от 4167,84лв.
Ищецът претендира сумите от ответниците при квоти ¾ части за А.В. и
¼ част за Д.В.. Същите обаче, както бе посочено по-горе, са съсобственици на
имота при квоти 5/6 идеални части за Ал. В. и 1/6 ид. част за Д. В., като
именно по този начин са пасивно материалноправно легитимирани да
отговарят за задълженията по договора за доставка. С оглед на това,
ответникът Ал. В. следва да дължи 3473,20лв., съответстващи на
притежаваните от него 5/6 идеални части от имота, като ищецът претендира
сума в по-малък размер – 3338,13лв. Следва да се има предвид обаче, че
макар претендираната от ищеца сума да е в по-нисък размер, това не обуславя
извод за основателност на иска в пълния му предявен размер. Причината е, че
вземанията за периода м.05.2018г.-м.07.2018г. са погасени по давност, като
техният общ размер възлиза на 113,88лв., а припадащата се на ответника Ал.
В. част на 94,90лв. Неправилното изчисление на квотите в съсобствеността на
ответниците, довело като резултат до погрешен размер на предявените
претенции, не може да изключи обстоятелството, че част от вземанията се
явяват погасени по давност, което трябва да бъде съобразено от съда. Ето
защо, от сумата от 3338,13лв. следва да бъде приспадната сумата от 94,90лв.
(5/6 части от 113,88лв.) и ответникът Ал. В. да отговаря за разликата от
3243,23лв., до който размер искът за главница следва да бъде уважен.
Ответникът Д. В. следва да дължи 694,64лв., съответстващи на
притежаваната от нея 1/6 ид. част от имота. С оглед на това, искът за
главница спрямо нея се явява основателен до този размер, а за разликата до
пълния предявен от 1112,71лв. подлежи на отхвърляне.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и
установяват да са погасили необхванатите от погасителната давност парични
задължения на падежа, поради което същите са изпаднали в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва върху тях. Както бе
посочено по-горе, в случая са приложими общите условия от 2016г., които
уреждат ясно моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от
деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. Тези клаузи са ясни
и разбираеми, нямат неравноправен характер и не са нищожни. На основание
чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че ответникът
Ал. В. дължи мораторна лихва върху сумата от 3243,23лв. в размер от
498,04лв., а ответникът Д. В. дължи мораторна лихва върху сумата от
694,64лв. в размер от 106,67лв.
Ето защо, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия спрямо отв. Ал. В. следва да бъде уважен до размер на сумата от
498,04лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен от 512,61лв., а този
спрямо отв. Д. В. следва да бъде уважен до размер на сумата от 106,67лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен от 170,87лв.
4
По отношение исковете за заплащане на услугата дялово разпределение
и лихва за забава:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства /договор, сключен с ЕС /л. 16-21/, протоколи за отчети и
изравнителни сметки /л. 105-108// и експертното заключение по СТЕ, че през
процесния период в сградата, в която се намира имотът, е извършвана
услугата дялово разпределение от третото лице – помагач. Съгласно
задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача
(тоест на топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ответниците дължат заплащане и на цената на тази услуга, чийто размер
съгласно събраните писмени доказателства възлиза на сумата от 56,55лв. за
процесния период м.08.2018г.-м.04.2020г. Това задължение не се явява
погасено по давност, тъй като изискуемостта на най-ранното задължение /за
м.08.2018г./ настъпва след 28.09.2018г. /виж изложените по-горе съображения
досежно давността/. Тази сума обаче се дължи от ответниците при
посочените по-горе квоти, а именно 5/6 части за Ал. В. и 1/6 част за Д. В..
Тоест, Ал. В. отговаря за 47,13лв., а Д. В. за 9,42лв. Тъй като от ответника Ал.
В. се претендира сума в по-нисък размер – 42,39лв., искът спрямо него следва
да бъде уважен изцяло. Искът спрямо Д. В. следва да бъде уважен до размер
от 9,42лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 14,13лв.
Ответниците не твърдят и доказват да са платили и тези суми на
падежа, който съвпада с падежа за плащане на сумите за топлинна енергия
съгласно ОУ, поради което дължат лихва за забава по чл. 86 ЗЗД и върху тях,
която възлиза на сумата от 8,64лв. за отв. Ал. В., и на 1,92лв. за отв. Д. В.,
изчислени съгласно чл. 162 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 230,30лв. за държавна такса и
300лв. депозит за експертиза, като претендира и юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 630,30лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да
му се присъдят 557,92лв.
Ответниците не са доказали извършването на разноски в исковото
производство, но от процесуалните им представители се претендират адв.
възнаграждения на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна
защита.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете спрямо отв. Ал. В., на
процесуалния му представител адв. А. следва да се присъди сумата от
14,12лв.
5
Съразмерно на отхвърлената част от исковете спрямо отв. Д. В., на
процесуалния й представител адв. Д. следва да се присъди сумата от
120,44лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД АЛ. ИВ. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да
заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, следните суми: 3243,23лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода м.08.2018г.-м.04.2020г. до имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ******, ведно със законната лихва от
28.09.2021г. до изплащане на вземането; 498,04лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-14.09.2021г.; 42,39лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 28.09.2021г. до изплащане на вземането, и 8,64лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.10.2018г.-14.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 3243,23лв. до пълния
предявен от 3338,13лв. и за периода м. 05.2018г.-м.07.2018г. и иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 498,04лв. до пълния предявен от 512,61лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. АЛ. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да
заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, следните суми: 694,64лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода м.08.2018г.-м.04.2020г. до имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ******, ведно със законната лихва от
28.09.2021г. до изплащане на вземането; 106,67лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-14.09.2021г.; 9,42лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 28.09.2021г. до изплащане на вземането, и 1,92лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.10.2018г.-14.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 694,64лв. до пълния
предявен от 1112,71лв. и за периода м. 05.2018г.-м.07.2018г., иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 106,67лв. до пълния предявен от 170,87лв., иска за
цена на услугата дялово разпределение за разликата над уважения размер
от 9,42лв. до пълния предявен от 14,13лв. и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от
1,92лв. до пълния предявен от 2,88лв.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 АЛ. ИВ. В., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, и Д. АЛ. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 557,92лв. – разноски по делото, при
квоти 5/6 части за АЛ. ИВ. В. и 1/6 част за Д. АЛ. В..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. Р.
Ц. А., л. н. ********** от САК с адрес: /населено място/, сумата от 14,12лв.
за извършено безплатно процесуално представителство на ответника А.В. в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. Р.
Л. Д., л. н. ************ от САК с адрес: /населено място/, сумата от
120,44лв. за извършено безплатно процесуално представителство на
ответника Д.В. в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7