№ 5572
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20221110130130 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. К----------, с която е предявен
отрицателен установителен иск срещу Национална агенция по приходите за сумата от
8881.11 лева, претендирана от ищеца по образуваното срещу него изпълнително дело №
2013------0400942 по писа на ЧСИ У----------, рег. № ------ от регистъра на КЧСИ, с район на
действие – СГС.
Съдът констатира, видно от данните по делото, че оспореното от ищеца вземане касае
общ размер на публични вземания, които се претендират от ищеца с покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 2013------0400942 по писа на ЧСИ У----------, рег. № -----
- от регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС, съобразно направеното отбелязване по
отношение на процесната сума от 8881.11 лева. От представените от ответника документи се
установява, че от ищеца, като длъжник в изпълнителното дело, се претендират задължения
за незаплатени данъци и глоби по наказателно постановление.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ДОПК, публично държавно вземане е вземането за
данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други
вноски за бюджета, както и вземания по влезли в сила наказателни постановления. Съгласно
нормата на чл. 175, ал. 1 ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
Изпълнителното основание за публичните вземания е акта за установяването им,
издаден от съответния компетентен орган, съгласно чл. 195 от ДОПК, който акт подлежи на
обжалване по предвидения за това в АПК ред. В тези случаи длъжникът може да упражни
процесуалното си право на възражение чрез отрицателен установителен иск по чл.292 от
АПК. Съгласно разпоредбата на чл.292 от АПК задължението - предмет на изпълнение,
може да се оспори чрез отрицателен установителен иск само въз основа на факти, настъпили
след издаването на изпълнителното основание, каквито са твърденията на ищеца в
депозираната искова молба. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя пред
административния съд по местожителството или седалището на взискателя, а в случаите по
ал. 2 - по седалището на административния орган, съобразно чл. 239, ал. 3 от АПК.
Следователно е предвиден специален административен ред за реализиране на права
при неправилно установяване на финансови задължения и защита срещу незаконно
принудително изпълнение, представляващи вземания за данъци и наложени глоби, при
което ищецът разполага с възможността да реализира правата си по административен ред,
който изключва приложението на реда по ГПК. Специалната процедура по ДОПК изключва
приложението на гражданско процесуалния ред за установяване и събиране на публичните
1
вземания на общините. В посочения смисъл са определение № 634 от 11.11.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 609/2010 г., IV г. о., ГК и определение № 26 от 15.01.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№
311/2008 г., Іт.о., ТК.
В процесния случай е предявен иск за оспорване публично вземане, независимо от
това, че производството за събирането му е образувано пред частен съдебен изпълнител,
предявените искове, свързани със съществуването, дължимостта или погасяването на
вземанията, следва да се разгледат от административния съд, който единствено е
компетентен да се произнася по жалби срещу актове, установяващи публични вземания и по
жалби срещу действията на публичния изпълнител, натоварен със задължението да събира
тези вземания, като в този смисъл е определение № 2406/17.02.2011г. по адм.д. №
14317/2010г., ВАС. А от публичноправния характер на вземанията следва и че изобщо
липсва гражданскоправен спор относно дължимостта им, съобразно приетото с решение №
64 от 3.04.2014 г. по гр. д. № 3283/2013 г. на ВКС, IV г. о.
По изложените съображения, депозираната пред Софийски районния съд искова молба
подлежи на разглеждане пред Административен съд – София град. В посочения смисъл е и
приетото с Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019г., постановено от ОСС от ГК и
ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, според което на административния съд са
подведомствени административните спорове, посочени в чл.128 от АПК, възникнали по
повод административните права и правоотношения, както и споровете по изпълнението по
реда на АПК. Вземайки предвид различията в правната уредба на изпълнителното
производство по ГПК и АПК, съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.128, ал.1,
т.5 от АПК, поради което делото е подведомствено на Административен съд – София град.
Предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на
родовата подсъдност, е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното
упражняване на правото на иск. Общото правило за определяне на родово компетентния съд
е установено в разпоредбата на чл. 103 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ГПК,
всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, като в случаи в които
съдът прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд.
Съдът приема, че родово компетентен да разгледа спора е административният съд, като
производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено и делото да бъде
изпратено по подведомственост на надлежния съд - Административен съд – София град по
компетентност.
Воден от горното Софийски районен съд, 26 състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 30130/2022г. по описа на Софийски
районен съд, 26-ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подведомственост на Административен съд -София град.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2