Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
889 17 юли 2020 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на осми юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра Стоянова
като
разгледа административно дело номер 633 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.27, ал.6 от
Закона за закрила на детето/ЗЗД/, във връзка с чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на М.А.А. и И.М. А.,***,
против заповед №ЗД/Д-А-049 от 24.03.2020 г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ Бургас, поправена със заповед №ЗД/Д-А-071 от 29.05.2020 г., с
която, на основание чл.26, ал.1, изр.второ, вр. чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.3 и
чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД, е наредено, считано
от 25.03.2020 г., да се продължи временното настаняване на детето П. Иванов М.,
ЕГН**********, с родители М.А.А. и И.А.М., в Център за настаняване от семеен тип за деца /ЦНСТД/
в ***, за срок - до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗД.
Жалбоподателите,
редовно уведомени, не се представляват. С доводи за незаконосъобразност искат
да се отмени заповедта. Ангажират доказателства.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция „Социално подпомагане” Бургас, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения акт. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Заинтересованата
страна П. Иванов М., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е
взел становище по жалбата.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лица, които имат правен интерес от
оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Непълнолетният
П. Иванов М., роден на *** г., е третото дете от общо четиринадесет деца,
родени от жалбоподателя М.А.. Отглеждан е в семейна среда до 22.03.2019 г.,
когато едно от децата в семейството изчезва и майката изпада в криза. Заплашва,
че ще сложи край на своя живот и този на децата си.
Във
връзка с отчетен риск за децата, е свикана спешна среща на мултидисциплинарен
екип по прилагане на координационен механизъм за взаимодействие при работа по
случаи на деца, жертва на насилие или в риск от насилие. Взето е решение, по
отношение на всички деца незабавно да се приложи спешна мярка за закрила „полицейска закрила“, в Районно
управление/РУ/Камено. Като след изтичане срока на полицейската закрила, децата
са изведени спешно от семейството, поради нестабилното психическо и емоционално
състояние на майката. По отношение на децата
са приложени незабавно е предоставена социална услуга-резидентен тип,
като са настанени в ДМСГД и ДНСТД, съобразно възрастта и здравословното им
състояние.
Тези
мерки са предприети и по отношение на непълнолетния П..
Със
заповед №ЗД/Д-А-086 от 22.03.2019 г. на директора на ДСП Бургас, непълнолетният
П. ***. Мярката за закрила е потвърдена от районния съд, за срок от една
година, считано от 24.03.2019 г., т.е. до 24.03.2020 г. Междувременно П.М.А. е припознат от
съжителстващия с майката М.А., жалбоподател И.М..
На
04.09.2019 г. жалбоподателят М., подал заявление до директора на ДСП Бургас за
реинтеграция на непълнолетния П. и другите деца в семейството.
Стартирана
е процедура по реинтеграция от ДСП Бургас и ДСП Поморие, издадено е направление
за ползване на социална услуга в Център
за обществена подкрепа/ЦОП/ Несебър.
На
06.03.2020 г.,във връзка с даване на становище за реинтеграция на три от
децата, сред които П.М.,***, ДСП Поморие е представило на ДСП Бургас, социален
доклад с отрицателно становище за реинтеграция на децата в биологичното
семейство на родителите с мотива-недостатъчен
родителски капацитет; непостоянни доходи; липса на собствено жилище;
риск от оставяне без жилище/л.22 и 23 от делото/.
На
23.03.2020 г., в ДСП Бургас е постъпило
писмо от ДСП Поморие, в което е посочено, че собственикът на обитаваното от
жалбоподателите жилище в с.Кошарица, ул. „Първи май“ №9, е потърсил съдействие
от социалната служба във връзка с
желанието му имотът му, който е предоставил за временно ползване на жалбоподателите,
да бъде освободен от тях, което довело до влошаване на отношенията им. В тази
връзка е изразено отново отрицателно становище от ДСП Поморие за реинтеграция
на П. и другите деца в биологичното семейство/виж.писмо, изх.№ДК/Д-А-П-010 от
23.03.2020 г., л.28 от делото/.
Със заповед
№ЗД/Д-А-049 от 24.03.2020 г., поправена със заповед №ЗД/Д-А-071 от 29.05.2020
г., директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, с която, на основание чл.26, ал.1, изр.второ, вр. чл.27,
ал.1, чл.25, ал.1, т.3 и чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД,
е наредено, считано от 25.03.2020 г., да се продължи временното
настаняване на детето П. Иванов М., ЕГН**********, с родители М.А.А. и И.А.М.,
в Център за настаняване от семеен тип за
деца в ***, за срок - до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗД.
Данните
по делото сочат, че в Районен съд Бургас е инициирано производство по чл.28 ЗЗД, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт/л.137 от делото/.
Заповед
№ЗД/Д-А-049 от 24.03.2020 г., поправена със заповед №ЗД/Д-А-071 от 29.05.2020
г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед №ЗД/Д-А-049 от 24.03.2020 г., с която е продължено временното
настаняване на непълнолетния П.М.,
считано от 25.03.2020 г., в ЦНСТД, Бургас, за срок - до произнасяне на съда с
решение по чл.28 ЗЗД, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на
чл.27, ал.1 ЗЗД.
На второ
място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и при липса
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
На трето
място, заповедта е съобразена и с приложимия материален закон и неговата цел.
Правното основание за издаване на
процесната заповед за временно настаняване по административен ред е чл.26, ал.1,
изр.2 ЗЗД, а фактическа предпоставка за издаването й е необходимостта от спешни
мерки за закрила на детето, съобразно чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД, ред. ДВ, бр.14/2009
г.- предоставяне на социална услуга - резидентен тип, тъй като родителите са в
трайна невъзможност и не могат да осигурят подходящите и необходими социално
битови условия за отглеждане на детето.
Заповедта е мотивирана. Същата е издадена въз основа на изготвен социален
доклад/л.47-51 от делото/, от който и от останалите приложени доказателства, се
установява необходимостта от налагане на
цитираната мярка.
Съобразно нормата на чл.26, ал.1 ЗЗД,
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването
на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или
специализирана институция се извършва от съда като до произнасяне на съда
дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно
настаняване по административен ред. Следователно, в конкретния случай, се касае
за налагане на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда
за предоставяне на социална услуга-резидентен тип или специализирана
институция, в случая настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца в ***.
Въпреки
оспорване на обстоятелствата, установени в заповедта и социалния доклад,
жалбоподателите не са ангажирали пред съда оборващи доказателства.
От
административния орган е представен социален доклад от 22.05.2020 г./л.139-141
от делото/, съставен след издаване на оспорената заповед. Независимо от
обстоятелството, че родителите са се преместили да живеят в друг дом с по-добри
битови условия, чужда собственост, за което обаче нямат сключен договор за
наем, без трудов стаж и доходи, без здравни осигуровки, не обосновава извод
различен от този на административния орган/по арг. от чл.142, ал.2 АПК/. За
семейството съществува риск да остане без жилище и без доходи. Родителите нямат
постоянна работа, доходи и жилище, които да гарантират нормалното отглеждане на
детето, респ. децата, тъй като, както бе посочено вече, жалбоподателят А. е
родила още тринадесет деца, а за децата, настанени в социален дом, родителите
са поискали реинтеграция. Следователно без съответното жилище, постоянна работа
и доходи и без необходимите условия, родителите са в невъзможност да осигурят
подходящите условия за отглеждане на децата в многодетното семейство, такива,
каквито са им осигурени за отглеждане в социалните домове.
Освен това следва да се посочи, че и
към момента на издаване на заповедта, и към настоящия момент, е налице
епидемиологична обстановка, обявена в страната във връзка с разпространението
на вируса covid -19, което налага спазването на висока
лична хигиена с цел ограничаване разпространението на вируса, което налага
отглеждането на детето, респ. децата, в благоприятна и безрискова среда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 125 СК, родителите имат задължение да се грижат за
физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето,
формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си
и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като
самостоятелна и отговорна личност. Родителите нямат право да използват насилие,
както и методи за възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са
част от задълженията на родителите, които същите имат съгласно закона. За да
бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се
установи комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо
детето. Изпълнението на едни задължения на родителя не компенсира
неизпълнението на други негови задължения. Следва да се има предвид също, че
изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се дължи постоянно. Събраните
доказателства са достатъчни за да се определи, е налице основание за продължаване
срока на временното настаняване на П. Иванов М. в Центъра за настаняване от
семеен тип за деца в ***.
Законът за закрила на детето регламентира
специфични обществени отношения, при които определящи са интересите на децата.
Съгласно т. 1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са „... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи“. В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал.
1 ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите
права и интереси. Безспорно се установява от данните по делото, че родителите
са в трайна невъзможност да отглеждат
при подходящи условия непълнолетния П., поради липса на средства да осигурят
необходимите социално битови условия и среда, мотивиращи основание за
настаняване на детето извън семейството, съобразно чл.25, ал.1, т.3 ЗЗД.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателите, че е нарушена нормата на чл.8 КЗПЧОС. Държавата има
задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите
с детето, така и да защити неговите най - висши интереси. Необходимо е да се
осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като
винаги водещ е интересът на детето.
Посредством предприетата мярка
по чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД, е постигната целта на закона да се защитят висшите
интереси на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на
родителите.
Предвид изложеното, заповед №ЗД/Д-А-049
от 24.03.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас,
поправена със заповед №ЗД/Д-А-071 от 29.05.2020 г., е законосъобразна, като
издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на
процесуалните правила, материалния закон и неговата цел, а жалбата на М.А. и И.А.М.
като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.А. и И.М. А.,***, против заповед №ЗД/Д-А-049 от
24.03.2020 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас,
поправена със заповед №ЗД/Д-А-071 от 29.05.2020 г., с която, на основание
чл.26, ал.1, изр.второ, вр. чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.3 и чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД, е наредено, считано от 25.03.2020
г., да се продължи временното настаняване на детето П. Иванов М., ЕГН**********,
с родители М.А.А. и И.А.М., в Център за настаняване от семеен тип за деца /ЦНСТД/
в ***, за срок - до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗД.
Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ
: