№ 100
гр. Ямбол, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330100411 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от М. Н. Й. , за издаване
на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно
насилие от страна на Д. А. Й. – нейн син.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се
твърди да е извършен твърденият акт на домашно насилие. Ответникът живеел в
домакинството на ищцата. Бил на 33 години, не работел, по цял ден стоял в квартирата
й , казвал че е длъжна да го храни и да му осигури подслон.Посочва се,че на
12.02.2025 год. , когато молителката се прибрала от работа , той започнал да я пита
кога ще му даде парите, които смятал, че му дължала. Молителката го попитала кога
ще се изнесе от квартирата, която тя заплащала. Постепенно ответникът станал
агресивен и ядосан. Молителката се обадила на зет си , за да поиска помощ , а после
говорила с дъщеря си. Тогава ответникът се ядосал, опитал да й вземе телефона,скочил
върху нея и я ударил с юмрук, запушил й устата и носа и започнал да я души.
Междувременно крещял и я обиждал. След това молителката видяла че е
обезобразена , подута и в кръв. Междувременно, т.к. зет й бил се обадил в полицията
пристигнали полицай, които говорили с ответника, написали му Протокол за
предупреждение и го извели от жилището. Междувременно ищцата живеела при зет си
и дъщери си в О.. Била много уплашена и стресирана за здравето и живота си и
неможела да се прибере сама в къщи, т.к.не знаела дали ответника няма пак да я
нападне.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД.
В съдебно заседание молбата се поддържа от молителката и процесуалния й
представител. Ангажират се гласни доказателства.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
1
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к.
се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 12.02.2025 г. , пред родово и
местно компетентен съд.
Установява се от служебно изготвените свидетелства за съдимост , че страните не
са осъждани, както и , че ищцата е майка на ответника.
В подкрепа на твърденията си ищцата е представила амбулаторен лист за
извършен на 14.02.2025 год. медицински преглед, при който е констатирано наличие на
кръвонасядания по дясна и лява буза, петно като от удар по носа, разкъсна рана на
лигавицата на горна устна с хематом.
Приет е и Протокол по чл. 65 от ЗМвР. от 12.02.2025 год., с който ответникът Д. А.
Й. е бил предупреден да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
майка си М. Н. Й..
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Т. – дъщеря на
ищцата и сестра на ответника посочва, че на 12.02.2025 год. майка й е изпратила смс
за помощ, вкл. се е обадила на съпруга си, който е изпратил полиция на адреса.
Разбрала е, че има проблеми с брат й, който й посягал. В следобедните часове
съпругът й закарал майка й в дома им . Визуално изглеждала обезобразена- подута,
надрана, червена в областта на лицето. Била много стресирана и останала няколко дни
при тях. Свидетелката знаела,че Д. й посягал , когато не му давала пари, това било
системно. Той не работел. Преди време отново имало проблеми, пак й е посягал и я е
удрял/ Самата свидетелка получавала заплахи от брат си. Последният имал агресивен
нрав и враждебното му поведение било насочено, както към членове на семейството,
така и към приятели и познати.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на молителката физическо насилие, по начина и
времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3
от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено
основание за издаване на заповед за защита. Същата се подкрепя в пълна степен от
останалите събрани по делото доказателства – писмени и показанията на разпитаната
свидетелка, ценени при условията на чл. 172 от ГПК. Ответникът , въпреки
предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал никакви
доказателства в процеса, още повече такива, оборващи съдържанието на декларацията.
При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период,
следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителя. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН,за срок от дванадесет месеца, при приспадане срока на
2
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл.
5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, близката
роднинска връзка между страните, изключително дръзкото и неуважително отношения
на ответника спрямо родителя му, наличните данни, че са налице и предходни актове
на насилие , с които е засегната телесната неприкосновеност на ищцата, като при
съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния
случай е налице средно ниво на риск.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на М. Н. Й., ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от страна на Д. А. Й., ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Д. А. Й. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. Н. Й..
ЗАБРАНЯВА на Д. А. Й. да приближава М. Н. Й., жилището, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м., за срок от
дванадесет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената
заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА Д. А. Й., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Д. А. Й., ЕГН ********** да заплати М. Н. Й., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Д. А. Й., че при неизпълнение на заповедта полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР - Я..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок , считано от 05.03.2025 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3