№ 4108
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110103841 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ******, чрез процесуалния му представител – юрк. П.П., срещу С. П.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 387 лв., представляваща неплатена сума за устройство
Handset Sam Galaxy A6+ Gold MAT 23 23 м. по Договор № ****** за продажба
на изплащане от 02.08.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата 387 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата
521.64 лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Samsung
Galaxy A8 Gold MAT 23 23 м. по Договор № ****** за продажба на изплащане
от 02.08.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата 521.64 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 391
лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Huawei Mate 20
Black Л400 МАТ35 23 м. по Договор № ****** за продажба на изплащане от
15.01.2019 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата 391 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1122
лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Apple iPhone X
64GB Silver MAT 25 23 м. по Договор № ****** за продажба на изплащане от
12.02.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата 1122 лв., считано от датата на подаване на
1
заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 441 лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Huawei
Р20 Lite DS Blue MAT 20 23 м. по Договор № ****** за продажба на
изплащане от 02.08.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата 441 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане, които
суми са предмет на заповед № ******2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на
ВРС, ХLVІ състав.
В исковата си молба ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че между
страните в периода 12.02.2018 г. – 15.01.2019 г. са сключени 5 броя договори за
закупуване на мобилни устройства на изплащане. За периода 23.12.2018 г. –
22.06.2019 г. ответникът не е заплатил 6 бр. месечни погасителни вноски от
уговорения погасителен план, за което дължи заплащане на съответните суми.
Съгласно чл. 12.3 от договорите, при неплащане на най-малко две
последователни месечни вноски от страна на купувача всички дължими суми
до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на
фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на
посочения във фактурата срок. Ето защо на 26.07.2019 г. са издадени
съответни фактури, със срок на плащане 10.08.2019 г., в която са включени
оставащите погасителни вноски до края на срока на всеки един от договорите.
Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на ВРС, 46 състав. В хода на
производството е подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което е предявил иска си в законоустановения в чл. 415
ГПК срок. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
Ответникът С. П. С., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – адв. А. Х.. Поддържа становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва сключването на процесните договори, като
твърди, че не е подписвал същите. Твърди, че не е получавал процесните
мобилни устройства и не е подписвал приемо-предавателни протоколи за тях.
Не е посещавал посочените офиси на дружеството, не е закупувал мобилни
устройства на изплащане. Посочва, че никога не е живял на посочения в
договорите адрес за кореспонденция. Счита, че някой неоснователно е
злоупотребил с личните му данни. В условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност на всички претендирани вземания.
Оспорва издадените от ищеца фактури. Излага, че същите никога не са му
връчвани и няма никакви задължения по тях. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна
молба, в която моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от адв. А. Х., който заявява, че оспорва
исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
2
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на
ВРС, XLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило
възражение от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК.
Една от необходимите предпоставки за основателност на иска е
установяването в производството наличието на валидно възникнали
облигационни връзки между страните в производството по сключени договори
за продажба на изплащане № ****** в периода 12.02.2018 г. – 15.01.2019г.
Във връзка с твърдението на ответника, че не е сключвал процесните
договори, е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка
истинността на подписите, положени от С. П. С., върху Договор №
******/15.01.2019 г., ведно с приемо-предавателен протокол; Договор №
******/12.02.2018 г., ведно с приемо-предавателен протокол; Договор №
******/02.08.2018 г., ведно с приемо-предавателен протокол; Договор №
******/02.08.2018 г., ведно с приемо-предавателен протокол, и Договор №
******/02.08.2018 г., ведно с приемо-предавателен протокол. Дадени са
указания, че тежестта за доказване неистинността на посочените документи
пада върху страната, която ги оспорва, а именно върху ответника.
Съгласно заключението на вещото лице Е. А. по приетата по делото
съдебно-графологична експертиза, което съдът цени като компетентно дадено,
подписите, положени за „продавач”, „купувач“ и „приел“ в представените в
оригинал договори за продажба на изплащане, както и в приемо-
предавателните протоколи към тях, не са изпълнени от С. П. С..
В дадените пред съда обяснения вещото лице посочва с категоричност,
че подписите по транскрипция коренно се различават, като в един от
документите подписът е имитиран – наподобява този на ответника, но не е
изпълнен от него. В проверяваните документи няма подпис, положен от
лицето. При извършена от експерта проверка в офис на ищцовото дружество,
му била предоставена информация, че договорите с посочените номера не
съществуват като номера. Само един от тях съществува, но е на съвсем
различно лице. Отговорено му било, че не може да има договори с едни и
същи номера, каквито са процесните.
Ето защо и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът приема, че оспорените
документи са неистински и същите не установяват валидно възникнало
облигационно отношение между страните.
Ето защо и само на това основание предявените срещу ответника искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1100 лв., от които: 700 лв.
– платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 06.06.2025 г., и 400 лв. – депозит вещо лице, която сума следва
да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу С. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 387 лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Sam
Galaxy A6+ Gold MAT 23 23 м. по Договор № ****** за продажба на
изплащане от 02.08.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата 387 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата
521.64 лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Samsung
Galaxy A8 Gold MAT 23 23 м. по Договор № ****** за продажба на изплащане
от 02.08.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата 521.64 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 391
лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Huawei Mate 20
Black Л400 МАТ35 23 м. по Договор № ****** за продажба на изплащане от
15.01.2019 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата 391 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1122
лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Apple iPhone X
64GB Silver MAT 25 23 м. по Договор № ****** за продажба на изплащане от
12.02.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата 1122 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 441 лв., представляваща неплатена сума за устройство Handset Huawei
Р20 Lite DS Blue MAT 20 23 м. по Договор № ****** за продажба на
изплащане от 02.08.2018 г., дължима за периода 23.12.2018 г. – 22.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата 441 лв., считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане, които
суми са предмет на заповед № ******2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2024 г. по описа на
ВРС, ХLVІ състав.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ******, да заплати на С. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 1100 лв. /хиляда и сто лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4