Р Е Ш Е Н И Е
№ 388 / 06.11.2023
г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети
октомври, две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ
КАМЕНСКА
ИВАНКА
ИВАНОВА
при участието на секретаря, МАРИЯ МИХАЛЕВА и Окръжния прокурор
при Окръжна прокуратура – Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от
съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 477 по
описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“3-ти март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор С.К.,
срещу Решение № 47/ 04.05.2023г., постановено по нахд № 213/2022г. по описа на Районен
съд – Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № И-3-434-1В от 27.09.2022
г., издадено от името на директор на Регионална инспекция на околната среда и
водите-Варна (РИОСВ), с което на основание чл.69, ал.1, ал.5 и ал.8, чл.69а,
ал.1, т.4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл.1, ал.1, чл.3,
ал.2, т.2, чл.19 ал.1, ал.6, ал.7, ал.9 и ал.11 от Наредба за вида размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения на касатора е наложена текуща санкция в размер на 741 лева/месец за
замърсяване на Сухо дере, вливащо се в Черно море, с пречистени отпадъчни води
след ПСОВ Каварна, превишаващи индивидуалните емисионни ограничения, определени
в Разрешително №2374 0002/ 25.07.2007г. за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни водни обекти по показатели: общ азот и общ фосфор,
считано от 10.08.2022г.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и немотивираност. Оспорват
се мотивите на съда, че не били допуснати съществени процесуални нарушения при издаване НП.
Посочва се, че съдът не е обсъдил всички направени от дружеството възражения и
не е обследвал подробно и детайлно всички писмени доказателства. Изразява несъгласие
със съдебно-техническата експертиза, като некомпетентна и необективна. Сочи
липсата на мотиви относно неприложимост на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание
адв.К., пълномощник на касатора, поддържа жалбата и доводите в нея за
неправилност на въззивното решение. Твърди, че няма как ВиК оператор да носи
отговорност за пречиствателна станция, която му е предадена без изградени
съоръжения за доочистване на азот и фосфор. Претендира сторените съдебни
разноски по приложен списък.
Ответникът, директорът на РИОСВ-Варна, чрез процесуалния си
редставител юрисконсулт К., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Счита за безспорно установено, че именно дружеството в качеството му на ВиК
оператор въз основа на сключен договор с Асоциацията по ВиК за обособената
територия, е допуснало превишение на ИЕО, регламентирани в разрешителното за
заустване. Позовава се на дефиницията на понятието „услуга“, което включва и
пречистване на отпадъчни води. Прави възражение за прекомерност на разноските
на касатора. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът при Окръжна прокуратура-Добрич счита
касационната жалба за неоснователна. Изразява становище, че отразените в НП
обстоятелства се потвърждават от събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства, които установяват извършено от дружеството
нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗООС. Моли да се остави в сила решението на КРС.
Настоящият състав на Административен съд-Добрич, приема, че
касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав
счита касационната жалба за неоснователна.
С Наказателно постановление № И-3-434-1В от 27.09.2022 г., Директор
на РИОСВ-Варна е наложил текуща санкция, считано от 10.08.2022 г. в размер на 741
лева/месец за нарушаване на чл.69, ал.1, ал.5 и ал.8, чл.69а, ал.1, т.4 от ЗООС
и чл.1, ал.1, чл.3, ал.2, т.2, чл.19 ал.1, ал.6, ал.7, ал.9 и ал.11 от Наредба
за вида размера и реда за налагане на санкции при увреждане или замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения, приета с ПМС №247/30.08.2011 г., обн. ДВ
бр.70/2011 г., наричана за краткост Наредбата.
С оспореното решение Районен съд – Каварна е потвърдил
наказателното постановление като е приел, че е осъществен съставът на процесното
административно нарушение.
Съдът е приел за доказана описаната в Констативен протокол
(КП) № 0957-1/ 15.09.2022 г. (л.17 от нахд № 213/ 2022г.), в Предложението от
26.09.2022 г. и в НП фактическа обстановка.
Решението е правилно и законосъобразно и не страда от
визираните в касационната жалба пороци.
Районният съд правилно е установил фактическата обстановка.
В въззивното производство е установено, че при извършена на 10.08.2022 г.
контролна проверка на канализационна система на гр.Каварна е съставен Протокол
от проверка № 0957/10.08.2022 г. на РИОСВ-Варна (л.23 от нахд №213/ 2022г.), в
който се сочи, че по време на проверката в 24-часов период на пробонабиране, от
13.00 часа на 09.08.2022 г. до 13.00 часа на 10.08.2022 г. е взета съставна
средноденонощна проба от потока пречистени отпадъчни води на изход ПСОВ,
непосредствено преди заустването им в Сухо дере, вливащо се в Черно море. След
анализирането на пробите в акредитирана лаборатория Варна-4 към ИАОС е
съставен Протокол от изпитване №
04-0724/25.08.2022г. на Регионална лаборатория-Варна-04 към ИАОС (л.22 от нахд
№213/ 2022г.), според който пречистените отпадъчни води от ПСОВ Каварна,
стопанисвана от дружеството касатор, замърсяват Сухо дере, вливащо се в Черно
море, като превишават индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО),
регламентирани в Разрешително № 23740002/25.07.2007г. за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено от
директора на Басейнова дирекция Черноморски район на община Каварна, по показатели,
както следва: общ фосфор при ИЕО 2мг/дм3, се констатира 2,92 мг/дм3; -общ азот
при ИЕО 15мг/ дм3, се констатира 23,2 мг/дм3.
Деянието е квалифицирано като нарушаване на чл.69, ал.1 и
ал.8 от ЗООС, чл.1, ал.1, и чл.19 ал.1, ал.6, ал.7, ал.9 и ал.11 от Наредбата.
Изготвено е Предложение от 26.09.2022г. по чл. 69а, ал. 1, т. 4 от ЗООС от гл.
експерт в отдел „Атмосферен въздух, води и комплексно предотвратяване и контрол
на замърсяването“, Дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ-Варна, с
приложени изчисления на размера на текуща санкция за превишаване на ИЕО
(л.15-16 от нахд № 213/ 2022 г.)
Количеството на заустените отпадъчни води за 24-часовия
период на пробонабиране от 13:00ч. на 09.08.2022г. до 13:00ч. на 10.08.2022г. е
1911м3, съгласно показанията на измервателното устройство в обекта.
На 27.09.2022 г. наказващият орган е издал обжалваното НП
за посоченото нарушение.
Впоследствие „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
представило в РИОСВ - Варна протоколи от изпитване № ОВ 420/05.10.2022 г., №
ОВ421/05.10.2022 г. и № ОВ 422/05.10.2022 г. и със Заповед № И-3-343-2В/
18.10.2022 г. санкцията е отменена, поради преустановяване на замърсяването.
Касационният състав приема, че санкцията е била
закоконосъобразно наложена като с НП е правилно определен субектът на
нарушението. Нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗООС предвижда ангажиране на имуществена
отговорност на всеки, който уврежда или замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми.
Правилно в мотивите на решението е отбелязано, че „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД, в качеството си на оператор, е сключило договор с Асоциацията
по ВиК на обособената територия за стопанисване, поддържане и експлоатация на
канализационната система на гр.Каварна, и че дружеството пречиства и зауства
отпадъчните води в съответствие с Разрешително № 2374 0002/ 25.07.2007г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води (л.24-27
от нахд №213/ 2022г.) и Решение №2 от 05.01.2021г. за продължаване и изменение
на Разрешително № 2374 0002 (л.28-29 от нахд №213/ 2022г.).
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че
дружеството не било субект на отговорността по чл.69, ал.1 от Закона за
опазване на околната среда. В качеството си на В и
К оператор "Водоснабдяване и канализация- Добрич" АД Добрич има задължението да изпълнява и спазва всички
условия и срокове, свързани с пречистването и заустването на отпадъчни води,
определени в разрешителното.
Санкционираното
дружество е надлежен субект на нарушението, доколкото в Решение № 2/05.01.2021
г.за продължаване и изменение на Разрешително № 2374 0002/ 25.07.2007 г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и повърхностни води, се
установява, че независимо от това, че титуляр на обекта е Община Каварна, то
"Водоснабдяване и канализация Добрич" АД е задължено да изпълнява и
спазва всички условия и срокове, определени в разрешителното, свързани с
пречистване и заустване на формираните отпадъчни води.
Законосъобразно в съответствие с приложените в преписката
доказателства съдът е отхвърлил възраженията, че наказателното постановление не
било издадено от компетентен орган.
Във въззивното производство е прието, че е спазен
специалния ред за налагане на санкции по чл. 69а, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 69,
ал. 1 от ЗООС, които изводи се споделят от касационния състав. Касационният състав приема, че не е нарушено правото на
защита на санкционираното дружество, тъй като съставения в хода на
производството Констативен протокол № 0957-1/15.09.2022 г. е бил надлежно
връчен негов представител, Маргарита Георгиева- ръководител направление
административно при „Водоснабдяване и канализация-Добрич“ АД. Преди това е била
връчена надлежно покана за съставянето на констативния протокол.
Извършването на деянието, обявено за наказуемо от чл.69,
ал.1 от ЗООС е доказано.
Съобразно чл. 56, ал. 4 т. 3 и 4 от Закона за водите,
разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води съдържа индивидуални емисионни ограничения на всички
характерни показатели на отпадъчните води по потоци и места на заустване и срок
за достигане на индивидуалните емисионни ограничения.
Правилно съдът се е позовал на индивидуални емисионни
ограничения на всички характерни показатели в издаденото разрешително и
решението за неговото продължаване. В ЗООС ясно е определено кога и при кои
обстоятелства се налагат санкции, а именно: при неспазване на определените
индивидуални емисионни ограничения или норми, когато даден обект, съгласно
издаденото му разрешително за заустване има индивидуално емисионно ограничение
за определено замърсяващо вещество или показател, както е в случая.
Дружеството касатор не е оспорило съставения Протокол от
изпитване с резултатите от изпитването, след като е узнало за тях.
Както въззивният съд е отбелязал, размерът на санкцията е
фиксиран и определен съобразно нормативно установена формула, от която може да
се проследи/изчисли всеки един показател от формулата и да се установи, че е
правилно изчислен.
Споделят се съображенията на районния съд, че случаят не
може да се определи като маловажен. В случая превишаването на определените
емисионни норми и ограничения е свързано със недопустимо замърсяване на водните
обекти, което във всички случаи уврежда флората и фауната, което е и
неблагоприятно за здравето на населението.
С оглед гореизложените съображения, касационният състав
приема, че решението на въззивния съд не страда от твърдените в жалбата пороци,
обосноваващи нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не
констатира такива при извършената служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания,
представляващи предпоставки за неговата отмяна, поради което като
законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.
Основателно е искането на процесуалния представител на
ответната страна за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение с
оглед нормата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Добрич
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/04.05.2023 г., постановено от
Районен съд Каварна по нахд № 20223240200213/2022 г..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ № 59, представлявано от
изпълнителния директор, С.К., да заплати на Регионална инспекция на околната
среда и водите-Варна, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски пред
касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: